Постинг
04.02.2017 10:26 -
ТРИДНЕВНАТА ПЛОВДИВСКА ВОЙНА
Три дни Пловдив е бил във война - някъде в началото на 50-те години. Кой ли си спомня това?
Последното предаване от поредицата ТВ УНИВЕРСИТЕТ ПО ПЛОВДИВСКА ИСТОРИЯ показа, че спомените за онези три дни са още живи.
Едни казват, че "войната" е била някъде 1951-1952 години, други - че това се случило година-две по-късно.
Пловдив от векове не е виждал война. След като много пъти в древността е била разрушаван, а населението - брутално избивано, градът е завладян без сражения от османците и - както пише Йордан Велчев - от град-крепост се превръща за пет века в град керван сарай.
Руските войски освобождават града отново без сражения, Съединението дава само една жертва - поне в рамките на града.
Няколко жертви има по време на американските бомбардировки, но за тях почти никой не се сеща вече. Е, над града по някое време минават всяка вечер американски бомбардировачи, но те носят бомбите си за румънците. Срещу тях никой не стреля.
Една вечер обаче - в началото на 50-те години, започва да се стреля. И то откъм Сахата. Чува се рев на самолетни мотори. Небето се осветява от трасиращи куршуми. По покривите падат осколки от снарядите.
Градът не може да заспи цяла нощ. Дали не е започнала война? Дали няма да ни хвърлят атомна бомба?
На другия ден мълвата започва да разнася какво е случило.
Вечерта над Марица е минал турски самолет. Летял е ниско над водата и затова шумът от двигателите е отеквал силно поне над крайбрежните махали.
По това време нашата армия е имала зенитни установки между турската граница и Пловдив, но те не са били пригодени да стрелят по такава ниско летяща цел. Единствената батарея, която има пряка видимост към самолета, е тази на Сахата.
Много се стреля, но самолетът се измъква. Става ясно, че той не е дошъл да бомбардира, а да хвърля позиви. Макар навлизането на турски самолет на българска територия да си е почти война.
Събитието е от времето на горянската съпротива - също един малко познат на днешното поколение българи епизод.
С навлизането на "болшевишкия модел"в България се заражда съпротивително движение, което се опитва да промени модела на управление и "геополитическата ориентация", както се казва днес, " до към 1955 година.
Официално се говори, че това са "контри" и бандити, но истината е, че в четите има всякакви хора - от най-бедни до заможни селяни, ощетени от колективизацията. Има даже разочаровани комунисти, споменава се даже за един партиен секретар.
Най-близо до Пловдив действат Асеновградската чета и Голямоконарската чета. Има провали, има процеси с много смъртни присъди, след това всичко е заметено под чергата и се налага друг прочит на историята - че българският народ като един строи неуморно социализма, благодарейки на Партията и на Великия Съветски съюз.
Организаторите на акцията със самолета вероятно са се надявали, че пловдивчани, като прочетат позивите, и ще въстанат срещу болшевишката власт.
За добро или за лошо пловдивчанинът трудно въстава. Цялата история с тридневната война е по-скоро някакъв спектакъл, който внася разнообразие в скучния провинциален живот.
И все пак е имало хора, които са се осмелявали да скрият някой позив. По телефона се обади възрастен човек, който и до днес помни текста наизуст. Връзката обаче беше толкова лоша, че не успях да запиша текста.
Според други, прибрали позив, там имало указания към включилите се в съпротивата: споменавали се имена на доносници, от които трябва да се пазят.
Още на другия ден ОФ активисти започват да обикалят из кварталите и да предупреждават, че самолетът може пак да дойде и гадовете-империалисти да започнат да хвърлят бомби. Затова трябва всички прозорци да се закрият с одеяла. За да не може самолетът да се ориентира по светлините на града.
Вечерта обаче пловдивчани загасват светлините, но не овесват одеяла, а отварят широко прозорците, настаняват се като в театрална ложа и чакат второ действие.
Чакането е възнаградено. По някое време откъм Марица се чува отново шумът на самолетните двигатели, погледите на всички се обръщат към Сахата и шоуто започва. Небето се озарява - като при война. Война без жертви, слава богу.
И сигурно е имало басове - като при други подобни случаи: ще падне ли самолетът или ще се върне невредим?
Нарушителят и втората вечер не е улучен. На другата сутрин децата тръгват да търсят остатъците от сражението и си ги носят вкъщи като военен трофей.
На третата вечер се повтаря същото. Трасиращите куршуми осветяват града като при истинска война, но и този път нищо особено не се случва. Някои обаче признават, че са стискали палци - дано самолетите да стават все повече.
Вместо да въстанат или поне да се присъединят към антикомунистическата съпротива, пловдивчани отново са на прозорците и чакат. Самолетът обаче не се появява повече.
Няколко години след това ниско летящи самолети се появиха отново в пловдивското небе, но те си бяха наши. И вместо позиви хвърляха панаирни рекламни листовки, а някой път и бонбони "Кръц-кръц".
Социализмът беше победил.
За избитите стотици горяни и днес почти никой вече не си спомня.
Последното предаване от поредицата ТВ УНИВЕРСИТЕТ ПО ПЛОВДИВСКА ИСТОРИЯ показа, че спомените за онези три дни са още живи.
Едни казват, че "войната" е била някъде 1951-1952 години, други - че това се случило година-две по-късно.
Пловдив от векове не е виждал война. След като много пъти в древността е била разрушаван, а населението - брутално избивано, градът е завладян без сражения от османците и - както пише Йордан Велчев - от град-крепост се превръща за пет века в град керван сарай.
Руските войски освобождават града отново без сражения, Съединението дава само една жертва - поне в рамките на града.
Няколко жертви има по време на американските бомбардировки, но за тях почти никой не се сеща вече. Е, над града по някое време минават всяка вечер американски бомбардировачи, но те носят бомбите си за румънците. Срещу тях никой не стреля.
Една вечер обаче - в началото на 50-те години, започва да се стреля. И то откъм Сахата. Чува се рев на самолетни мотори. Небето се осветява от трасиращи куршуми. По покривите падат осколки от снарядите.
Градът не може да заспи цяла нощ. Дали не е започнала война? Дали няма да ни хвърлят атомна бомба?
На другия ден мълвата започва да разнася какво е случило.
Вечерта над Марица е минал турски самолет. Летял е ниско над водата и затова шумът от двигателите е отеквал силно поне над крайбрежните махали.
По това време нашата армия е имала зенитни установки между турската граница и Пловдив, но те не са били пригодени да стрелят по такава ниско летяща цел. Единствената батарея, която има пряка видимост към самолета, е тази на Сахата.
Много се стреля, но самолетът се измъква. Става ясно, че той не е дошъл да бомбардира, а да хвърля позиви. Макар навлизането на турски самолет на българска територия да си е почти война.
Събитието е от времето на горянската съпротива - също един малко познат на днешното поколение българи епизод.
С навлизането на "болшевишкия модел"в България се заражда съпротивително движение, което се опитва да промени модела на управление и "геополитическата ориентация", както се казва днес, " до към 1955 година.
Официално се говори, че това са "контри" и бандити, но истината е, че в четите има всякакви хора - от най-бедни до заможни селяни, ощетени от колективизацията. Има даже разочаровани комунисти, споменава се даже за един партиен секретар.
Най-близо до Пловдив действат Асеновградската чета и Голямоконарската чета. Има провали, има процеси с много смъртни присъди, след това всичко е заметено под чергата и се налага друг прочит на историята - че българският народ като един строи неуморно социализма, благодарейки на Партията и на Великия Съветски съюз.
Организаторите на акцията със самолета вероятно са се надявали, че пловдивчани, като прочетат позивите, и ще въстанат срещу болшевишката власт.
За добро или за лошо пловдивчанинът трудно въстава. Цялата история с тридневната война е по-скоро някакъв спектакъл, който внася разнообразие в скучния провинциален живот.
И все пак е имало хора, които са се осмелявали да скрият някой позив. По телефона се обади възрастен човек, който и до днес помни текста наизуст. Връзката обаче беше толкова лоша, че не успях да запиша текста.
Според други, прибрали позив, там имало указания към включилите се в съпротивата: споменавали се имена на доносници, от които трябва да се пазят.
Още на другия ден ОФ активисти започват да обикалят из кварталите и да предупреждават, че самолетът може пак да дойде и гадовете-империалисти да започнат да хвърлят бомби. Затова трябва всички прозорци да се закрият с одеяла. За да не може самолетът да се ориентира по светлините на града.
Вечерта обаче пловдивчани загасват светлините, но не овесват одеяла, а отварят широко прозорците, настаняват се като в театрална ложа и чакат второ действие.
Чакането е възнаградено. По някое време откъм Марица се чува отново шумът на самолетните двигатели, погледите на всички се обръщат към Сахата и шоуто започва. Небето се озарява - като при война. Война без жертви, слава богу.
И сигурно е имало басове - като при други подобни случаи: ще падне ли самолетът или ще се върне невредим?
Нарушителят и втората вечер не е улучен. На другата сутрин децата тръгват да търсят остатъците от сражението и си ги носят вкъщи като военен трофей.
На третата вечер се повтаря същото. Трасиращите куршуми осветяват града като при истинска война, но и този път нищо особено не се случва. Някои обаче признават, че са стискали палци - дано самолетите да стават все повече.
Вместо да въстанат или поне да се присъединят към антикомунистическата съпротива, пловдивчани отново са на прозорците и чакат. Самолетът обаче не се появява повече.
Няколко години след това ниско летящи самолети се появиха отново в пловдивското небе, но те си бяха наши. И вместо позиви хвърляха панаирни рекламни листовки, а някой път и бонбони "Кръц-кръц".
Социализмът беше победил.
За избитите стотици горяни и днес почти никой вече не си спомня.
Нарушения на йерархията в семейната сист...
Как живеем...(1984-2024)(Психопраксис)
Дисертация за получаване на научна степе...
Как живеем...(1984-2024)(Психопраксис)
Дисертация за получаване на научна степе...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 1124
Блогрол
