Постинг
25.06.2016 13:22 -
В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНИЯ ПЛОВДИВСКИ ВКУС /1/. Пловдив - градът на ШОПСКАТА? салата
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 1701 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.06.2016 13:31
Прочетен: 1701 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 25.06.2016 13:31
Всяка събота хиляди туристи - поне половината от България, се изсипват в Одрин и окупират стотиците ахчийници, за да опитат легендарния "Едирне тава джигер" /пържен дроб по одрински/. Те са чували за този специалитет, или са чели в пътеводителите, или вече са го опитвали и им е харесал. И като се върнат в България или където и да е, ще разказват колко е вкусен, колко любезен е бил майсторът, какъв вкус е имала сушената лютива чушка, поднесена като гарнитура, как хлябът е бил без пари и т.н.
Отделен въпрос е, че същият джигер вече може да се намери поне на три места и в Пловдив и то на половин цена, но работата е да го ядеш в Одрин. Защото пинизът е не само в туризма и само в яденето, а в съчетаването на двете неща в едно незабравимо преживяване.
Онзи ден присъствах на разговор пред общината - гости от чужбина, дошли под тепетата, точно питаха пловдивските си домакини къде могат да хапнат нещо "типично пловдивско".
Настъпи тотално объркване. Домакините се оглеждаха и предлагаха всичко, което се изпречва пред очите им - "Хемингуей" най-напред. Само че гостите знаят кой е Хемингуей и казват, че вече са били и в Куба, и в Америка, и в Париж в кафенето на Хемингуей. Не щат дайкири, а нещо ПЛОВДИВСКО.
Следващите опции са Макдоналдс, Бъргър Кинг, дюнерджийница, гръцко кафене, виенско кафене и италианска пицария.
Тогава един от домакините вади таблет, влиза в интернет, набира в Гугъл нещо като "пловдивска кухня" и попада веднага на сайта PlovdivGuide.com, издаван от Community & Business Center -Пловдив, със сигурност финансиран от Общината, защото всичко е праволинейно-рекламно и преведено на английски и немски - включително и статия за Българската национална кухня.
Усмихват се домакините и декламират на английски следния текст:
"За обяд или вечеря - шопска салата (представляваща смес от домати, краставици, сурови чушки и лук, поръсена с настъргано овче сирене), следвана от вкусна яхния от свинско с чушки (т.нар. "Славянски гювеч"), или само зеленчукова яхния (т.нар. "Гювеч зарзават"), пълнени чушки или патладжани, или "Сарми" (пълнени лозови листа). Внимавайте с неземните сиропирани тестени сладки с пълнеж от орехи, наречени "баклава"!
Четат и си правят сметката на ум: шопска салата ще има навсякъде, но славянски гювеч едва ли има в "Хемингуей" или Макдоналдс.
Появява се обаче нов проблем. Единият от гостите си вади свой туристически справочник и започва да чете написаното в него. А там пишело, че прочутата "шопсалат" била измислена от някакви чиновници от "Балкантурист" през 50-те години, че салата с червени домати по нашите земи започнали да правят чак през 30-те години и че пловдивчани се мразили с шопите от София, а сега им предлагали шопска салата за пловдивска. Като им предлагали храна от времето на социализма, по-добре да опитали "студени кебапчета с топла бира", което било характерно за онова време - така пишело в техния справочник.
Пловдивските домакини обаче имат само детски спомени за социализма, те са живели в Европа повече, отколкото в Пловдив, и имат най-големи познания в областта на сандвичите. Макар СВ-тата да им са дълги от Общината до Бингото.
Веднъж някакви приятели им предложили в една пловдивска кръчма пловдивски бумбар, но те отказали гнусливо и изтрили този спомен завинаги от паметта си.
Та тези гости на Пловдив ще се приберат по родните си места и ще разказват как са били разкарвани по стари квартали, показвани са им къщи, археология и модерно изкуство, но накрая останали гладни. Защото в този град никой не се е сетил, че храната е и култура, и бизнес.
Миналата седмица обаче попаднах на по-добър пример. Случката е подобна - канадският пианист Жан-Пиер Кутюрие, гост на Седмицата на тракийската култура, пожелава да опита нещо пловдивско. И дали домакинът Жорж Трак вече е имал опит в подобни ситуации и имал готов план, защото го завел на "гювече". Между нас казано, гювечетата излязоха на мода също 50-те години, но изглеждат автентично. Лично говорих с мосю Кутюрие, беше силно впечатлен от пловдивския специалитет. Което потвърди и Виктория Фол, професор по тракология, която също беше възхитена от гювечето.
Та като стана дума за тракология, може би в изясняване на темата трябва да тръгнем още от траките. Това ще направим в следващата статия от поредицата.
Натрупали сме много материали по темата за пловдивския вкус, почти ежедневно ни помагат пловдивчани със спомени, надяваме се те да стават още повече. Също така да се намерят патриотични ресторантьори и да се включат в инициативата.
Става дума - освен всичко друго, и за бизнес - част от туристическия образ на града. Хвърлят се сериозни средства за неща, които по-скоро унифицират Пловдив, а не подчертават неговата специфика.
Още малко и шопската салата ще стане емблема на града.
Само че шопите не спят. Те знаят вече, че в този град живеят и работят наивни хора и сигурно вече пишат проект от типа " The best local taste of Plovdiv". Като го свършат, ще почукат на вратата на "Ст.Стамболов" 1 и там ще ги посрещнат с прегръдки и отворени джобове.
Да си припомним как миналата година софиянци ни научиха, че в Марица някога са се къпали пловдивчани и даже щяха да пишат история на реката.
Това е все едно пловдивчанин да отиде в София и да поиска пари от Йорданка Фандъкова с обещанието да разкрие откога на Женския пазар се продават домати.
За всеки случай обявяваме няколко идеи, които вече сме патентовали:
Отделен въпрос е, че същият джигер вече може да се намери поне на три места и в Пловдив и то на половин цена, но работата е да го ядеш в Одрин. Защото пинизът е не само в туризма и само в яденето, а в съчетаването на двете неща в едно незабравимо преживяване.
Онзи ден присъствах на разговор пред общината - гости от чужбина, дошли под тепетата, точно питаха пловдивските си домакини къде могат да хапнат нещо "типично пловдивско".
Настъпи тотално объркване. Домакините се оглеждаха и предлагаха всичко, което се изпречва пред очите им - "Хемингуей" най-напред. Само че гостите знаят кой е Хемингуей и казват, че вече са били и в Куба, и в Америка, и в Париж в кафенето на Хемингуей. Не щат дайкири, а нещо ПЛОВДИВСКО.
Следващите опции са Макдоналдс, Бъргър Кинг, дюнерджийница, гръцко кафене, виенско кафене и италианска пицария.
Тогава един от домакините вади таблет, влиза в интернет, набира в Гугъл нещо като "пловдивска кухня" и попада веднага на сайта PlovdivGuide.com, издаван от Community & Business Center -Пловдив, със сигурност финансиран от Общината, защото всичко е праволинейно-рекламно и преведено на английски и немски - включително и статия за Българската национална кухня.
Усмихват се домакините и декламират на английски следния текст:
"За обяд или вечеря - шопска салата (представляваща смес от домати, краставици, сурови чушки и лук, поръсена с настъргано овче сирене), следвана от вкусна яхния от свинско с чушки (т.нар. "Славянски гювеч"), или само зеленчукова яхния (т.нар. "Гювеч зарзават"), пълнени чушки или патладжани, или "Сарми" (пълнени лозови листа). Внимавайте с неземните сиропирани тестени сладки с пълнеж от орехи, наречени "баклава"!
Четат и си правят сметката на ум: шопска салата ще има навсякъде, но славянски гювеч едва ли има в "Хемингуей" или Макдоналдс.
Появява се обаче нов проблем. Единият от гостите си вади свой туристически справочник и започва да чете написаното в него. А там пишело, че прочутата "шопсалат" била измислена от някакви чиновници от "Балкантурист" през 50-те години, че салата с червени домати по нашите земи започнали да правят чак през 30-те години и че пловдивчани се мразили с шопите от София, а сега им предлагали шопска салата за пловдивска. Като им предлагали храна от времето на социализма, по-добре да опитали "студени кебапчета с топла бира", което било характерно за онова време - така пишело в техния справочник.
Пловдивските домакини обаче имат само детски спомени за социализма, те са живели в Европа повече, отколкото в Пловдив, и имат най-големи познания в областта на сандвичите. Макар СВ-тата да им са дълги от Общината до Бингото.
Веднъж някакви приятели им предложили в една пловдивска кръчма пловдивски бумбар, но те отказали гнусливо и изтрили този спомен завинаги от паметта си.
Та тези гости на Пловдив ще се приберат по родните си места и ще разказват как са били разкарвани по стари квартали, показвани са им къщи, археология и модерно изкуство, но накрая останали гладни. Защото в този град никой не се е сетил, че храната е и култура, и бизнес.
Миналата седмица обаче попаднах на по-добър пример. Случката е подобна - канадският пианист Жан-Пиер Кутюрие, гост на Седмицата на тракийската култура, пожелава да опита нещо пловдивско. И дали домакинът Жорж Трак вече е имал опит в подобни ситуации и имал готов план, защото го завел на "гювече". Между нас казано, гювечетата излязоха на мода също 50-те години, но изглеждат автентично. Лично говорих с мосю Кутюрие, беше силно впечатлен от пловдивския специалитет. Което потвърди и Виктория Фол, професор по тракология, която също беше възхитена от гювечето.
Та като стана дума за тракология, може би в изясняване на темата трябва да тръгнем още от траките. Това ще направим в следващата статия от поредицата.
Натрупали сме много материали по темата за пловдивския вкус, почти ежедневно ни помагат пловдивчани със спомени, надяваме се те да стават още повече. Също така да се намерят патриотични ресторантьори и да се включат в инициативата.
Става дума - освен всичко друго, и за бизнес - част от туристическия образ на града. Хвърлят се сериозни средства за неща, които по-скоро унифицират Пловдив, а не подчертават неговата специфика.
Още малко и шопската салата ще стане емблема на града.
Само че шопите не спят. Те знаят вече, че в този град живеят и работят наивни хора и сигурно вече пишат проект от типа " The best local taste of Plovdiv". Като го свършат, ще почукат на вратата на "Ст.Стамболов" 1 и там ще ги посрещнат с прегръдки и отворени джобове.
Да си припомним как миналата година софиянци ни научиха, че в Марица някога са се къпали пловдивчани и даже щяха да пишат история на реката.
Това е все едно пловдивчанин да отиде в София и да поиска пари от Йорданка Фандъкова с обещанието да разкрие откога на Женския пазар се продават домати.
За всеки случай обявяваме няколко идеи, които вече сме патентовали:
- 1. Написване и издаване на книга "Вкусовете на Пловдив".
- 2. Обособяване на "кулинарно пространство" в града -редом с многобройните "артпространства". В този район да има и едно малко помещение - нещо като музейна сбирка, разказваща за пловдивските кулинарни традиции. Да има и магазин, които да продава пловдивски храни, опаковани така, че да могат да се използват за сувенири.
- 3. В това пространство да се отдават помещения при облекчени условия на кандидати, които имат намерение да развиват традиционна кулинария.
- 4. Веднъж в годината да се организират кулинарни празници /не "фест"/ от типа на "Вкусът на Чикаго" - примерно. Ако някой знае за какво става дума.
- 5. В пловдивските магазини произведените в Пловдив хранителни стоки - особено тези по традиционни рецепти, да бъдат отбелязвани със специални етикети.
- 6. Да си осигури запазването и обогатяването на всичко събрано като документи и свидетелства в тази област.
- 7. И никаква латиница - най-много с малък шрифт отдолу, за пояснение на туристите.
- 8. Всеки, който иска да влезе в този бизнес, да бъде изпитван- Например да каже как е "хляб" на пловдивски жаргон. И кой е майсторът на бумбара едно време в Бумбарника.
Който не може да отговори, марш обратно в столицата!
Поредицата "В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНИЯ ПЛОВДИВСКИ ВКУС" е част от проекта на Пловдивската телевизия "Телевизионен университет по пловдивска история", който има за цел да възроди пловдивската идентичност, дух и традиция, както и да популяризира постиженията на регионалния бизнес.
Проектът се подкрепя от КЦМ 2000 АД, Верига магазини "Триумф", Сдружение "Медии с човешко лице" и десетки обикновени пловдивчани. Ако искате да с включите и вие - кой с каквото може, за контакти 032 640 419, 0888 624515, potv@abv.bg
.
Банковата сметка на Сдружение "Медии с човешко лице" е: Прокредит банк, Пловдив,
| Банков код: | PRCBBGSF |
| Банкова сметка: | BG11 PRCB 9230 1044 6476 13 |
за Проекта ТВ университет
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1124
Блогрол
