Трите пловдивски НАЙ :: МЕЧТИТЕ НИ ЕДНО ВРЕМЕ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.04.2016 13:06 - МЕЧТИТЕ НИ ЕДНО ВРЕМЕ

Автор: 3nai Категория: Регионални

Прочетен: 1788 Коментари: 1 Гласове:

Много е изписано за живота ни едно време, вече има музейни сбирки, събрали паметници и предмети на бита от времето на соц-а, но мечтите няма как да се изложат. В поредното предаване на ПОТВ, посветено на спомените, събрахме интересни разкази по тази тема. Впрочем някои от днешните мечти – „Стандарт” скоро писа по темата, не се различават от едновремешните. Например „да спечеля от Тотото”. Или днес от Националната лотария. Или да стана чиновник. Едно време мечтаехме да разкрием някой шпионин, днешната мечта на много българи е да заловят бежанец. Разбира се, едно време имаше мечти, които днешното поколение трудно може да разбере. Например „да стана космонавт”. Или да си купя дънки от Корекома. Да си купя магнетофон. Да имам тава на Бийтълс. Един зрител призна, че имал тава на Бийтълс и мечтата му била още по-голяма – Бийтълс да дойдат в България и да си намери билет за концерта. Друг зрител пък си призна, че мечтаел баща му да стане активен борец. Тази мечта няма днешен българин, който да я разбере. Както и какво означава „да имаш софийско жителство” и „да те пуснат в чужбина”. Някои имаха далеч по-смели мечти от екскурзия с Балкантурист в чужда страна, те направо се надяваха да избягат в чужбина. Пловдивчанка разказа интересна история от едно време. Успяла да се вреди за екскурзия до Виена – с кораб по Дунава. В групата основно били включени стабилни семейства, имало само три неомъжени момичета. И едно ченге, което си беше задължително. Екскурзиантите веднага разгадали кое е ченгето и започнали да наблюдават действията му. Човекът набелязал кои са потенциалните бегълци – това били момичетата, разбира се.И се лепнал за тях. В часа на тръгването обратно всички се качили на кораба, но той все не тръгвал. Ченгето веднага проверило момичетата, но те били на линия. Наложило се да се строят и преброят, оказало се, че липсва едно пловдивско семейство, може би с фамилията Мичеви. Чакали още малко – те не идвали. Разбили вратата на каютата им и какво видели – багажът липсвал, а на масата демонстративно било разпиляно мръсно бельо. Нещо като послание към ченгето. Човекът на службите бил бесен. А екскурзиантите били обзети от дива радост, направо тропали с крака. Кефили се най-вече на това, че ченгето направило грешна преценка. И сега щели да му дърпат ушите. Изплува споменът за една друга екскурзия – по Средиземно море. Повечето избранници били активни борци или от такива семейства. Или просто старателно проучени. На отиване – през Турция, Гърция и Италия до Испания, все пак избягали двама-трима. На връщане вече нямало инциденти – който избягал, избягал. Спрели за последно в Истанбул и слезли за малко – да си изхарчат последните центове за локум. Качили се обратно на борда до един и точно прозвучала сирената за тръгване, когато един от екскурзиантите извикал „Сбогом” и скочил с дрехите във водата. И заплувал към брега на свободата. Интересно е да помислим каква душевна драма е преживял този човек – всеки ден в продължение на 20 дни се е колебал дали да избяга и е събрал кураж чак в последната секунда. Дали този човек е изпълнил мечтата си?

Нагоре