Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.08.2015 14:26 - МАРИШКИТЕ ЧУДОВИЩА
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 1686 Коментари: 0 Гласове:
0



  Световният тв канал „Анимал планет“ излъчва с успех поредицата „Речните чудовища“. В нея се разказва за големи риби или други плаващи твари, за които се носят легенди и плашат хората в различни части на света. За добро или за лошо никой не се е сетил да напише нещо за „маришките чудовища“.

Преди няколко дни се появи гордо съобщение, че софийската фондация „Едно“, която от известно време задава тон в пловдивската култура, се е заела да разкрие и част от пловдивската история. Защото – вероятно според тях – тук живеят дебили, които не са се сетили са съберат историята на река Марица – в разкази и снимки. И никой от главният финансиращ орган – община Пловдив, вероятно не се сеща да им намекне, че е по-добре гостуващите специалисти да се занимават с нещо, което разбират – например с дизайн и редизайн, с архитектурни конкурси, с хепънинги и пърформанси, а да не влизат в територия, която им е чужда.

За Марица има изписани хиляди страница, можем да кажем къде могат да се намерят поне двеста снимки, така че въпросът не е в събирането, а в популяризирането на събраното.

По случай голямата идея на софиянци решихме да отделим 30 минути от програмата си и да посъберем или припомним по някой спомен. За да покажем, че това можем да го правим. Не се надяваме, че някой ще ни потупа по рамото – нали не сме софиянци, а прости пловдивчани.

Та ето нещо, което младите поколения вероятно не знаят. Нито може да се види по „Анимал планет“.

                     МАРИШКИТЕ ЧУДОВИЩА

Безспорно най-голямата риба, уловена в Марица последните сто години, е гигантската чига от 1957 година.

Същата година е голямото наводнение, което е отделна тема за разговор. Водата залива част от града, хората не могат да ходят на работа, в реката плуват цели кочини с прасета, домашни животни, крайречните кръчми се прощават с масите и столовете си.

След време водата се отдръпва и се появява Голямата риба. Тялото й прозира в прочистената вода, някой път тя влиза на плиткото и се вижда как перката й пори водите.

Тръгват слухове, че чудовището напада малки деца. И че даже ги отвлича..

Един ден бай Пешо от Мараша отива за риба и вижда съвсем близо до себе си маришкото чудовище. Докопва един прът и замахва.  Улучва главата на рибата и я зашеметява. По-нататък е лесно. С голям зор вади рибата на сушата и я качва на каруцата си. Чигата е толкова голяма, че опашката й се влачи по земята.

Бай Пешо не бърза да я разфасова. Той гордо обикаля града – за да видят всички какво нещо е хванал.

Рибата скоро е изядена, но на бай Пешо му остава прякор за цял живот – Пешо ЧИГАТА.

Разбира се, тази случка е ударила по авторитета други големи рибари. Вероятно е засегнала и провъзгласилия се за рибар номер 1 бай Иван Карачомака. Той започва да разказва следната случка. Отишъл да лови риба на Адата. Приспало му се и решил да дремне на брега. Завързал кордата около гърдите си и заспал.

По някое време усеща, че гълта вода и се събужда. Някакво маришко чудовище се било хванало и го издърпало на дълбокото.

Има поне случая с големи есетри. Предполага се, че са дунавски, минали през Черно море, после през Босфора – докато навлязат в устието на Марица и стигнат до Пловдив.

В онези времена обаче ловенето на големи риби е било следено от властта. Хваналите горлямата есетра ваднага били заловени, позволили им да си отрежат по една педя от рибата – колкото да я опитат, а останалото било реквизирано. И в крайна сметка изядено в стола на Милицията.

Наскоро след това пловдивски рибари пак уловили есетра, но след като знаели какво ще последва, я скрили. Само че комшиите ги издали. За наказание милиционерите не им дали и по педя поне да си отрежат.

Има спомени за уловени големи сомове. На един мач на Локото от времето, когато в отбора е играл Христо Бонев, преди първата свирка на терена излезли големите каикчии Шопа и Гегата и оставали в краката на своя любим футболист два сома – по 1,60 единият.

И други маришки истории знаем, но стига толкова – да не ни ги откраднат. Който иска – да си ги събира.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 2968119
Постинги: 194
Коментари: 1281
Гласове: 682
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031