Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.06.2015 11:05 - Отиде си бате Сашо Кондодимо
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 2287 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Отиде си Александър Кондодимо - достоен пловдивчанин, който ни остави едни от най-интересните спомени за Пловдив от 30-те и 40-те години.

Бате Сашо, както го наричахме, е наследник на един от най-старите пловдивски родове. С увлечение разказваше за годините на своята младост - спомняше си онзи Пловдив, за къщите, за хората, за детайлите в градския бит, които "голямата" история подминава високомерно.

Бате Сашо успя да състави Речник на пловдивския жаргон. Много хора са се опитвали да открият непълноти в него - напразно.

И този речник официалната историография подминава, но следващите поколения вероятно ще го оценят.

Във фондовете на Пловдивската телевизия още се пазят десетки предавания с участието на Александър Кондодимо от рубриките "Хавата на Томата" и "Запомнете Пловдив". Някои от разказите могат да се намерят в този блог, както и самия Речник на пловдивския жаргон.
Зрителите на ПОТВ определиха бате Сашо за Филибелия на годината.

Погребението на Александър Кондодимо ще бъде утре, 14 юни, неделя, от 10 часа на Централни гробища.Светла му памет.

Ето откъс от един от разказите на бате Сашо за неговия Пловдив:

 Роден съм в Пловдив през 1926 година на Главната улица. На шестгодишна възраст ме записаха в немското училище. На моя баща дядото също е роден в Пловдив, така че може да се каже, че съм кореняк пловдивчанин. По-късно следвах право, но животът така се извъртя, че дълги години бях преводач от немски език, главно техническа литература. И продължавам да си живея в същата тази къща, която е построена от дядо ми - на Главната улица - "Княз Александър" № 9 . Никола Алваджиев описва Пловдив и неговите хора много интересно, но до  20-та година. В това предаване събеседниците общо взето са от втората половина на ХХ век и този период след 20-те години сякаш остана празен.

 Разказвам за времето, когато още я нямаше сладкарница "Монблан" на Джумаята, както и Млечния бар. И Тримона го нямаше. На това място живееше дъщерята на капитан Райчо, там беше и къщата на Иван Вазов. Едно време зимите бяха много студени. Имаше дебел сняг и студ, не както сега. Тогава през Джумаята не минаваха автобуси, а имаше пиаца на файтоните - лъскави, боядисани и с онези бели чаршафи върху седалките, които бяха покрити с бродерии. А когато завалеше снегът тези файтони ставаха на шейни, окичени целите със звънчета. Мъжете бяха с тъмносини балтони и шапки, с ръкавици, с галоши, а при по-дълбок сняг слагаха шушони. През зимата на нашата улица се печаха много кестани, на специални мангали. Продаваха се и мандарини, портокали, рошкови, фурми. По време на Коледната ваканция ставаше най-интересно. Учениците от чуждите училища като Италианската, колежите, Френската и Немската гимназии - бяха католици и празнуваха католишката Коледа на 24 декември, а българските училища се разпускаха накрая на декември. Нас ни разпускаха още на 23-ти. Българската Коледа беше на 6-ти януари. Училище започвахме чак на 15 януари на Бабинден. По Нова година се правеха балове, а най-хубавите се правеха във Военния клуб. Още си спомням как майка ми и баща ми се приготвяха за бала -  тя с дълга официална рокля, а той със смокинг. Аз пък го почуквах по колосания нагръдник, който ми дрънчеше като тенекия. В "Молле" и  "Тракйски юнак" също имаше балове и вечеринки и кой с които хора беше близък там и ходеше. В Гражданския клуб също се организираха балове. Ние момчета имахме фенерчета с тенекиени рамки със стъкла. Правеха се ресни от тънка прозрачна хартия от които се изработваха хвърчила и сурвачки. С тези фенерчета и с една свещичка отвътре тръгвахме на групи срещу Нова година и пеехме. Ходехме от къща на къща и хората ни посрещаха с радост, защото това беше за здраве и любов. Даваха ни левчета, сушени плодове и други лакомства. Коледата обаче беше семеен празник. Правеше се трапеза със седем ястия  и баница с късмет. На Бъдни вечер децата също ходеха с фенери, но пееха " Ой, Коледо, мой Коледо, родило се Божи чедо." На Васильовден пак се ходеше с фенери, но се пееше "Ой, Василе, Василе...". Лятно време  децата играеха на джамини, издигаха хвърчила, чилик и мачка, докато през зимата най-хубавото нещо бяха пързалките. А в Пловдив пързалки колкото щеш. Тук в центъра, всяка махала имаше стръмни улици. От Небет тепе, от Трихълмието стигаш чак до "Св.Константин  и Елена". Или надолу през Хисар Капия. Ама, къде ли не. Или Сахат тепе. Като започнеш от Арменския колеж към Протестанската църква или свиваш надясно към Джумаята. От другата страна можеш да се спуснеш към Гроздовия пазар. Възрастните хора се чудеха какво да правят и изхвърляха сгурията от печките. Шейните бяха дървени или железни, но някои майсторяха малки шейнички и  сядаха с единия крак изпънат, а другия сгънат - отстрани монтираха два кола с железни шипове накрая, с които  управляваха почти легнали. Или държаха едно въже и управляваха с краката. Тези шейнички се казваха "казаци". Да кажа и за кънкьорите. Правехме "въртележки". Един застава в центъра, нареждаме се в една редица и се въртим. Тези, които имаха канадски кънки се въртяха най-бързо. А "камшик" се казваше една дълга редица при което по някое време първият забива кънките, а последните от центробежната сила се извъртат, извъртат и когато най-последния се пусне  можеше да обиколи цялото езеро. Майсторите правеха "фигури". А като се изморим отивахме в бюфета на чай. Купувахме си билети, защото бай Георги ходеше със сопата, при онези, които нямаха истински кънки, а се пързаляха с налъми, отдолу с плъзгачи. ..





Гласувай:
0
0



1. tera - Бог да прости
13.06.2015 11:20
Жалко за колоритния човек. Толкова сладкодумно разказва, че картината оживява пред читателя. Ще прочета и другите постове за него.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 2910820
Постинги: 192
Коментари: 1281
Гласове: 677
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031