Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2015 12:19 - Какви шапки носехме едно време
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 3175 Коментари: 0 Гласове:
1



Всяко време си има своите шапки.

Било е времето на фесовете, на калпаците, на каскетите, на ушанките и т.н.

Когато пловдивчани - гражданите на почти свободната Източна Румелия, очакват своя пръв генерал-губернатор Алеко Богориди, голям проблем е било какво ще носи той на главата - фес или калпак.

След известно колебание Богориди избира калпака и перонът на пловдивската гара се оглася от патриотично "ура".

Впрочем Ататюрк прави цивилизационна революция в Турция, като забранява фесовете. Те са символ на империята и на миналото.

В Пловдив бързо си отива времето на калпаците - те се виждат по често по пазарите, по "Търговска" и в Капана. Истинските пловдивчани носят шапки като в Европа.

Шапкарите са уважавани хора, тяхната стока се търси.

Към 1930 само магазаините за мъжки шапки на Главната са 5, и още 4 за дамски. Отделно са щапкарските работилници.

Още има хора, които си спомнят имена на майстори от 30-те и 40-те години. Например госпожа Кичка Пъкова. Или Итото - магазинът му е на Главната. На витрината има надпис, че може да се говори на френски, немски, италиански и т.н.

Итото е бил не само добър шапкар, но и полиглот.

По едно време номер едно е "борсалиното", западните моди идват бързо в Пловдив, но след Девети септември на меките шапки вече се гледа с лошо  око. Както и на жените, които предпочитат шапки вместо забрадки.

Първите партийни ръководители искат да изглеждат народни хора и наблягат на каскета. С каскети се появява Вълко Червенков, после Тодор Живков.

Каскетът умря през 60- те години, но през 90 се възроди в нов, интелектуален вариант. С такъв артистичен каскет се появяваше на публични места и самият президент Петър Стоянов.

Едно време се следеше как се носят съветските другари. На 7 ноември те посрещаха манифестацията от Мавзолея на Ленин най-вече с астраганени калпаци. Тази мода не си проби път в България, но затова пък ушанките станаха любима шапка на децата.

Никита Хрушчов пък обичаше панамените шапки, не след дълго и Тодор Живков се появи с нещо като "хрушчовка".

По времето на генерал де Гол - спомниха си зрители на ПОТВ, на мода идват високи шапки с козирки. Правят се само по поръчка.

Имаше почитатели и на униформения стил на Мао, и на баретата на Че Гевара.

Впрочем баретите бяха запазена марка на хората на изкуството. И до днес някои хора си спомнят баретата на Златю Бояджиев. Или на аранжора на витрини Борислав Гьошев.

Трудно се намираха барети. По магазините се продаваха такета, но те не можеха да постигнат бохемската форма на парижките си събратя.

Турци и помаци също носеха и носят такета, но ти си ги слагат по своему - за да си личат отдалече.

Учениците пък се чудеха как да се преборят с фуражките и баретките, които ги обезличаваха. Свалянето на униформите след 89-а бе част от желанието за повече свобода.

Та човек може да се посрещне и само по шапката - тя говори много за него.

Последните години качулките изместиха шапките - поне сред младите.

Никой не е тълкувал това явление. Като че ли все пак е по-добре да се срещнем с група младежи всеки с различна шапка, отколкото с тълпа  еднакво закачулени анаонимници.

В рубриката "Запомнете Пловдив", която се излъчва само по ПОТВ в петък на живо от 10 часа и на запис от 19.15 продължаваме да си говорим за живота едно време...

Днес - неделя, от 12 часа, може да гледате последното предаване с още подробности за шапките и дрехите...



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 3233162
Постинги: 227
Коментари: 1290
Гласове: 750
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930