Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2012 19:50 - ИСТОРИИ ОТ ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО 1928-а
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 3293 Коментари: 0 Гласове:
1



  Любозар Фратев издаде шеста пловдивска книга – „Страшната народна злочестина” от Недко Каблешков. Първото издание е от 1933 година – отдавна забравено. Благодарение на тази книга поколенията могат да научат истината за онова земетресениее, което неправилно наричаме Чирпанско. Недко Каблешков описва не само събития, събира не само факти – той разказва за най-важното – поведението на пловдивчанина, поставен в екстремна ситуация. Сюжетите и образите са повече от поучителни. Книгата вече може да се купи – впрочем приходите отиват за пострадалите от земетрението в Перник, да се прочете, да се предаде на по-мзладите – да помнят и знаят. В интернет също вече има написано доста за тази книга, макар да я няма в електронен вариант. Това ще стане по-късно. Покрай представянето на книгата научих още две истории за земетресението – тях ги няма описани. Преразказвам ги, за да останат и те за поколенията – редом с историите на дядо Недко.   СЪНЯТ НА БАБАТА НА ГОСПОЖА АТАНАСОВА След премиерата на книгата при мен дойде госпожа Атанасова - потомствена пловдивчанка и ми разказа случилото се с нейната баба. През 1928-а бабата – тогава млада жена, живяла заедно с голямото си семейство в къща на брега на Марица. В нощта на земетресението от 1928 семейството си легнало още преди 9 часа вечерта. На бабата се присънил странен сън – явила се покойната й майка и казала: „Вдигни всички, излезте на двора и легнете до оградата”. Бабата се събудила, замислила се над сънуваното и решила да изпълни заруката. Събудила всички и им разказала за съня си. Семейството решило да изпълни поръката и излязло на двора, като всеки започнал да търси удобно местенце. Бабата обаче настоявала – всички да легнат до оградата, по-далеч от къщата, както казала майка й в съня. Завлекли завивки, полегнали и се завили. След няколко минути – вече минавало 9 и половина, земята се разтресла и покривът паднал. Всички обаче били далеч от къщата и останали невредими. До края на живота си бабата на госпожа Атанасова се ползвала с особено уважение в махалата – признали я за пророчица...   НАЙ-ВАЖНОТО – ДЖАКОВАТА КЪЩА Вече съм описвал /виж „Особености на филибелийския характер”/ някои пловдивски странности. По време на Втората световна война, когато светът, разделен на две, се е избивал в името на една или друга идея, компания филибелии се събирали привечер по скалите на Марково тепе, полягали на топлия сиенит и броели американските „летящи крепости”, които прелитали на път за Плоещ – за да бомбардират нефтените кладенци на фашистка Румъния. И започвали басовете – колко самолета ще се върнат, колко ще бъдат свалени. Падала нощта, но никой не си тръгвал. Минавали обратно самолетите, отново ги броели, след което позналите точния брой на свалените машщини радостно ликували. Без да се замислят за жгертвите на войната. Толстой би написал по този повод не „Войне и мир”, а „Война и сеир”. Та по повод книгата на Недко Каблешков се обади зрител и разказа своята семейна история. Какво му разказал дядо му за земетресението 1928-а. Разлюляла се земята, страшни викове огласили града, чул се трясъкът от падащите къщи и след това настъпила страшна тишина. Оцелелите започнали да се измъкват – по-далеч от къщите. И какво направили първо? Не тръгнали да търсят жертвите, затрупаните, да помагат... Най-напред тръгнали да видят дали е паднала Джаковата къща. Джаковата къща е онази известна на всички българи къща с кулата над тунела откъм Джамбаз тепе. Защото ако била паднала Джаковата къща, голям сеир щял да бъде...  



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 3233246
Постинги: 227
Коментари: 1290
Гласове: 750
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930