Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2011 20:55 - Какво пеехме едно време в Пловдив?
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 10373 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 12.06.2011 21:02


  В редакцията на ПОТВ се получи интересно писмо, провокирано от предаванията със спомени за  “едно време”. Авторът /пропускаме името му, тъй като не ни е дал разрешение да дадем публичност на името му/ е открил „бяло петно” в спомените на телевизионните водещи. Поради значителната стойност на писмото, публикуваме го с известни съкращения. ПОТВ подготвя предаване на тази тема, така че ще се радваме на още коментари. И така  - “Какво пеехме едно време”?    “Едно време между нашите съученици имаше доста надарени музиканти. Сега не съм видял ученици да пеят в компания, но тогава това беше нещо обикновено. Нормално беше във всеки клас да има някой, който добре да свири на китара, акордеон, тромпет. При нас имахме дори саксофонист, което беше голяма гордост, въпреки че саксофонът се смяташе за “упадъчен инструмент”(!)    Но какво пеехме! Да оставим вечните шлагери на любовна тема, по-интересно е как се справяхме с модерната музика. Тя достигаше до нас главно по радио Истанбул – то се чуваше най-добре в Пловдив. Мелодиите ги запомняхме, но текстът беше неразбираем. Решението беше радикално – измисляхa сe текстове. Не ги измисляхме ние, по някакъв начин стигаха до нас като по развален телефон. При това някои явно бяха съчинени от таланти, защото имаше и  доста успешни. И тук искам да кажа нещо важно. Както в сатирата тогава се употребяваше “Езоповият език”, така и в текстовете се употребяваше една “хватка”. Те наподобяваха тогавашната пропаганда и формално “критикуваха” това, за което се пееше. Ако си спомняте, тогава модерно облеченото момиче се наричаше “зоза”, а момчето – “суинг”. В “Стършел” зозата се рисуваше като пълничко момиче на високи токчета, с голямо деколте и гърди като надути балончета, а суингът – като рошав младеж с размъкнати дрехи. Тези думи се подчертаваха, заедно с други подобни. Например модерните обувки с обърнат отгоре език се наричаха “хулиганки”, а най-обикновената лятна риза, изкарана над колана на панталоните – “хулиганска риза” (смяташе се за неприлично ризата да не е натъпкана в панталоните). Неприлично беше панталоните да бъдат тесни (кюнци) или широки (чарлстон). Неприлично беше маншетите на панталоните (параментите) да са повече от 5 сантиметра високи и т.н. Всичко това се възпяваше критично, но на фона на модерната мелодия, която така ставаше популярна.     За “зози” се пееше на мелодията на известна полска (или чешка) песничка:  
Стой войниче на поста, на поста И не гледай под моста, под моста     Там се къпят зозички, зозички      Всичките са голички, голички.
    От едно предаване на Тома Спространов научих, че авторското право не се нарушава, ако се излъчи само част от мелодията или ако върху нея се чуе дори една дума дикторски текст. А може би те са толкова древни, че са освободени от авторските права. Сега, разбира се, целите мелодии могат да се свалят от “YouTube”, когато е известно оригиналното заглавие.    Изпращам Ви части от някои песни и съответните им български текстове,за които се сещам в момента . Много ще се радвам, ако се намери някой по-компетентен от мен за тази цел. Разбира се, оригиналните заглавия и текстове видях в Интернет и то случайно. Ако се поразровите там, сигурно ще намерите нещо подходящо за илюстрация на епохата “едно време 1.Doris Day - Sentimental Journey – песен от края на войната, с която ветераните се завръщали у дома.  
Разложен тип се сурка по паважа С едно парче от счупен саксофон Параментите му десет на петнайсет, Косата му кат гребен на петел. Севън, само теб обичам Севън, Само теб обичам Севън, Само теб и още пет.!
  ************************************************************** Друг вариант:
Познавате ли людоеда Джери? Не слизайте на остров Хореал! Едва ли на света ще се намери От Джери по-опасен канибал   В колибите, издути като гъби Старейшините готвят силна жар И си приготвят колове за зъби В очакване на своя главатар   И ето скоро печеното иде - Ту някой тлъст плантатор в пот облян, Ту бледи англичанки като миди, Ту корабокрушенец капитан …
  ********************************************************************** 2.Lavern Baker - Tweedlee Dee  
Колко джазова съм аз! Скив, походка имам – джаз! С тясна цепната пола, с хулиганки на крака Туй е модата сега!   А в един прекрасен ден Срещнах аз момче за мен – С тесен кюнец- панталон С шлифер – жълт като лимон – Туй се казваше бонбон!
Спомням си и още два реда “токчетата чукат джаз, кълчат се и те и аз”. Самата дума “джаз” се смяташе за “идеологическа диверсия”. В едно цирково представление в София клоунът доказваше, че “джаз” произлиза от “джасам се”, но след това доста сполучливо изпя същата “джазова песен” с български текст и добър оркестър. *********************************************************************** 3.Tin Roof Blues – от класиката на диксиленда  
Сутрин рано Щом закусиш Ти пача   Не напразно Ставаш весел През деня …(не си спомням нататък)
**************************************************************************   4.The Four Lads - Istanbul
Истанбул, Константинополис Истанбул, Константинополис Истанбул, Константинополис Там отиваме сега!   Исмаил паша С многохилядна войска, Отиваше към Истанбул И пееше така:   Истанбул, Константинополис Истанбул, Константинополис Истанбул, Константинополис Там отиваме сега!
********************************************************************   5. Andrews Sisters - Bei Mir Bis Du Shoen(заглавието е на немско-еврейски, но останалата част на текста е английски) Сега научих, че това е била изключително популярна песен в целия свят през 40-те години, а няколко варианта е имало и на руски. (http://booknik.ru/publications/?id=26356 ). Ние я пеехме с някакви случайни думи или с “па-па”. Известният български текст е от големия талант Матей Стоянов и е прозвучал в българския “ъндърграунд” филм “Иван и Александра” (http://e-vestnik.bg/2730). От там е извадката, която съм прикачил към оригиналния МР3 файл  
В конски вагон подобен на салон пътувах аз от София за Лом.   Прощавай, София! Прощавай, София, с Дианабад и кино "Капитол"!   Объркан и сам къде съм не знам, защото на вагона няма джам.   Прощавай, София! Прощавай, София, с Дианабад и кино "Капитол"!
Ясно е, че в конски вагон, на който няма джам, трябва да пътува затворник – може би някой “суинг” … ******************************************************************** Сега виждам колко добре сме били пазени от излишната информация. Но кой знае, може би за нас така светът е бил по-малък, по-чист и по-уютен. Оставало е повече място за самодейност и илюзии… И още: 06 Tampico - Stan Kenton, June Christy,The Pastels Излиза, че тази песен е сатира, че град Темпико е станал по-американизиран от самите Щати и че сувенирите, купени от там, всъщност са произведени в Щатите. Българският текст беше някаква балада, действието на която се развива в рая при Дядо Господ. На нас не ни звучеше богохулно. Държавата беше такава. Нашата мелодия доста се различаваше от оригиналната.   Песента има и следното съвременно българско изпълнение, което Ви изпращам: 07 Боби Иванов – Темпико Мелодията е точно така, както ние я пеехме, но текстът на места е неразбираем и нелогичен.   Спомням си стиховете, в които няма никаква връзка между Мексико и “горе в рая”:
Темпико, Темпико, Темпико е в Мексико Чуден град, далеч от тук Някъде на юг   Горе в рая чудо става Всеки стар се подмладява Дядо Господ се венчава И мустачки си оставя   Там над райските врати Чуден лозунг се върти Тази вечер Райсъвета Ще открива кабарета   Свети Трифон Зарезан Заприличал на Тарзан И на плажа той отива ГТО-то да покрива   Имаше вариант:   Арахангел Михаил Бански гащи си ушил И на плажа той отива ГТО-то да покрива.   И т.н.
    08 Andrews Sisters - Rum And Coca Cola Тук също се вижда обратното явление. Оригиналната сатира се превръща в българска романтична балада. Оригиналната песен е реклама на Тринидад като място, където “майки и дъщери работят за доларите на янките”, т.е. възпява проституцията.   09 Леа Иванова - Остров Тринидад Нашата гениална джазова певица Леа Иванова изпя “Rum And Coca Cola” с романтичен текст, като замени думите “Ром и Кока Кола” с “Ром и лимон, може и със сифон”. Наистина, тогава смятахме Кока Колата за алкохолно питие. В Стършел рисуваха пияни американски войници, със стърчаща от задния джоб бутилка “Кока Кола”. Ние много харесвахме Леа Иванова и пеехме с нейния текст. Мелодията беше съвсем близо до оригинала.   10 The Sunnysiders - Hey Mr. Banjo Тази песен се пускаше дори по радио София, но във френски вариант. Спомням си само началото:  
Хей, мистър Банджо Къде отиваш ти? Отивам на баня Ще дойдеш ли и ти?     Или друг вариант:   Хей, мистър Банджо, Ти си стар пират! Хей, мистър Банджо Грозен и зъбат!
    Поздрави! Д.Б, юни 2011  



Гласувай:
0


Вълнообразно


1. анонимен - Тези песнички, които се пееха, си бяха форма на езоповски протест...
11.12.2011 11:25
Те си бяха едно народно творчество, където уж иронизирайки всичко империалистическо, капиталистическо, православно и прочее се будалкахме (то за нещо повече си нямахме кураж) с тогавашния "социалистически реализъм", с неговите калъпи и автоцензура.
С текстовете на тези песнички могат да се напишат томове, стига да има кой да ги събере, но за съжаление, те си остават сантимент само за поколенията, които ги създадоха. Да не говорим, че поради оредяващите им редици и ограничената им покупателна способност, тяхното издаване би било чист финансов провал. За родените след седемдесетте, те просто нямат спомен от тогавашните времена и атмосфера и ще си останат някаква екзотика.
Ще си позволя да добавя още един куплет от "Темпико":
"Дева Мара на китара
нови румби разучава.
Свети Петър от мазето,
се обажда със тромпето"
А спомняте ли си приятната песен "Джамболая" (това са вид максикански царевични питки"). Побългарена я пеехме: "Всеки час свири джаз, Джамболайо!"
И с какъв кеф след промените, я чух "на живо" изпълнявана от приятен дует и малък оркестър, съзерцавайки октомврийското пълнолуние тази есен над залив на остров Майорка, изтегнат върху един шезльонг на терасата на хотела! Тогава подхвърлих на жена си: "Допускала ли си някога в ученическите си години слушайки "Джамболая", че ще чуеш накога "Джамболая" и в такава обстановка?". "Абсурд!", беше тговора.
Съжалявам, че отдавна не живея в родния си град Пловдив, а съм във Варна и няма как да следя емисиите на ПОТВ. Не съм чувал да се гледа чрез Интернет.
цитирай
2. giarb - Иван Русев
08.10.2013 19:16
Имаше на времето една : Аз възкръснах само зарад вас,за да ви спася от Божи грях Възкръснах кат Христос,но не кат него бос - това не правя никому въпрос Ако някой я знае цялата-нека я публикува - интересна е ,но не мога да я възстановя.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 5226841
Постинги: 456
Коментари: 1331
Гласове: 1117
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031