Трите пловдивски НАЙ :: Историята на Личо Стонса, разказана от самия него

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.09.2010 14:42 - Историята на Личо Стонса, разказана от самия него

Автор: 3nai Категория: Регионални

Прочетен: 6247 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 26.09.2010 14:42

На десетки места из разните музикални форуми може да се открие въпросът „Какво става с Личо Стонса? Отговорите не са много и са предимно свързани с някакви стари истории с Лили Иванова. Манипулациите на жълтата преса карат Стонса дълги години да отбягва медиите. Най-после той проговори. Това стана в четвъртък – два дни след като събра кураж отново да се качи на сцената с новата група „Личо Стонс Бенд”. Групата е трио – без ритъмкитара, по модела на Джими Хендрикс. До Личо са Кольо Брадата и младият барабанист Сашо. Водещата на „18+” – младежката програма на Пловдивската телевизия, Светлана Дафова, беше на концерта в „Занзибар” и успя след това да докара цялата група в студиото. За сведение на младите трябва да се припомни, че през 60-те години Пловдив е люпилня на млади таланти. Покойният Жоро Минчев ги възпява в една песен, като поставя най-напред Стонса: „Какви музиканти в Пловдив са родени, ЛичоСтонса, Жоро Гърка – все отбор хиени, Но Хъмфри се пропи, Милчо се спаси, Само Оги като прани гащи още виси.” Стонса е онова поколение пловдивски момчета, които слушат по черните радиостанции Шедоус и Бийтълс, а на живо се кефят на първата истинска група, дошла в Летния театър – шведите „Северните тигри”. Първите електрически китари са копие на тези на „тигрите”, първите концерти са по градинките. Още в 9 клас малкият Личо Караянев зарязва учението и започва да свири от сутрин до вечер. Оставя за любовни срещи единствено съботата и неделята – в останалите дни забранява на приятелката си да го безпокои. На сцената излиза заедно с приятеля си Робито – в една група, създадена от покойния диригент Стефан Пехливанов. Снощи двамата бяха заедно на рождения ден на Семката, но очевидци твърдят, че отношенията им вече са повече от хладни. Отначало Личо се учи от Шедоус, но след като открива Ерик Клептън започва голямото учене. В България няма човек, който да покаже как се свири по този начин. Личо открива сам тайните на звукоизвличането. И тайните на блуса. И днес той твърди, че Ерик е неговият най-голям учител. В периода си „Джими Хендрикс” пък свири по 8 часа на ден. Много е научил и от Дийп Пърпъл, стотици пъти изпълнява „Лейзи” на Ричи Блякмор. Ето една препратка към тази легендарна за времето си мелодия: http://www.youtube.com/watch?v=G6x8GGXrCFQ&feature=related След като успява да възпроизведен Ерик Клептън нота по нота, разбира, че би могъл и да импровизира, да добавя и нещо свое. Почитателите на „Лейзи”, които знаят мелодията наизуст, веднага усещат, че Личо слага и нещо от себе си. Редник Караянев кара казарма в Строителни войски, веднага след уволняването си е поканен от Емил Димитров в неговия оркестър. Известно време живее в механата под къщата на Емил, там свирят по цял ден. По-късно е редом до Васил Найденов, по-известен е периодът му с Лили Иванов. Личо отхвърля всички клюки за побой над певицата. „Че тя е толкова малка и крехка – как ще я ударя?” – възмущава се той на вестникарските измислици. Все пак признава, че е живял в нейния апартамент край Попа – там са били и репетициите. Алкохолът го спасява от сигурна смърт. Свири в оркестър „София”, на един запис в телевизията закъснява повече от час. Освен това идва поркан, което е причина да го изгонят. Не след дълго става известната самолетна катастрофа, която погубва част от оркестъра – включително момчето, което е заело неговото място. Дълги години живее и свири в Швеция. Една катастрофа го сваля за дълго време от сцената. Изпада в кома, година и два месеца е в гипс. Не след дълго се връща в Пловдив. Тук още се помнят прочутите концерти в панаирната палата „Спектър”, когато изправя на крака повече от 2000 души. Свири заедно с Бусара. Интерес спомен разказа Личо в студиото. Една година преди Великден го вика покойният Иван Цанков, който организира концертите, и противно на очакванията, че може да чуе лошата новина, че му се забранява вече да свири, чува нещо невероятно: трябва задължително да свири не по-малко от два часа. И то във Великденската нощ – за да се отвлекат младите от църквата. Концертът свършва към 2 часа, след което всички пак тръгват по църквите… Преди месеци Личо Стонса реши да се върне на сцената – отначало с концерт в „Полинеро плейс”. След нощта в „Занзибар”, където събра предимно старите си почитатели /”приличаше на пенсионерски клуб” – признава свидетел на концерта/, групата на Стонса тръгва на битка за сърцата и на младите. Предстоят концерти в Сопот, в Съединение, след това отново в Пловдив. Да им пожелаем успех.

Нагоре

Тагове: Него,