Всеки четвъртък по пловдивската телевизия "Тракия"  продължаваме с предаването „Наръчник на носталгика” – телевизионен вариант на едноименната книга. Ето някои нови  щрихи към картината на миналото, която рисуваме заедно със зрителите на ПОТВ. Марко Добринов си припомни известното навремето „шипково питие”. И още газирани напитки: бреза, спорт, кооп кола. Още подробности за „времето на лимонадата” – в споменатата книга. Благодарение на зрителите на последното предаване възкресихме името на един легендарен сладкар от 50-те години. В спомените на много деца от онова време е останала сладкарничката „Кокиче” – до Чифте баня. Там един побелял арменец поднасяше най-хубавата боза. Умерено студена, умерено резлива, във високи стъклени чаши с изрисувани цветя по тях. Неговото име е БАЙ АЗАП – светла му памет. Ако ни гледа от небето, да знае, че не е забравен. От асортимента в сладкарниците бяха споменати „панделките”, баварския крем /сладкарница „София”, майстор Крафука/, „индианките”, които са се правили в цеха на Четвъртък пазара - с плънка и птича глава отгоре, млечната баница, крем питата, букличките. Споменаха се сладкарниците на „Капитан Райчо”, тази срещу кино „Балкан” и „Варна” на „Райко Даскалов”. А сега да си спомним какви мъже имаше едно време. Водещият Здравко си спомни за едно надяждане с рекорд от 20 толумбички. Кръстьо Лазаров пък спомена за рекорд от 20 каламарки, изядени за 20 минути. Всички бие обаче Павката, който навремето е разнасял боза. Негови приятели още си спомнят ненадминати до днес постижения, а именно: -         40 карета баклава, т.е. 80 баклави наведнъж -         цяла тава реване -         три метра кебапчета -         кутия халва от големите, изядена за 15 минути -         2 литра боза на екс…   В следващото предаване, посветено на опашките, чухме и друга интересна история. Да си представим следната картинка: По Никулден огромна опашка за шаран на Байкал. Тълпата се блъска по български – няма ред, няма уважение. Пристига махленският шегаджия с въдица в ръка. Закача на кукичката пет лева и замята въдицата към продавача – през главите на всички. Продавачът откача банкнотата и закача на въдичката голям шаран. Въдицата е изтеглена, сто души са прередени, но никой не протестира. Филибелиите уважават находчивите хора. Та ако и вие знаете някоя филибелийска история, пишете. Или следете предаването „Наръчник на носталгика”. Не би било лошо и да потърсите едноименната книга.    

Кераца ВИСУЛЧЕВА, художник (1911-2004) беше учителка по РИСУВАНЕ в Първа Девическа и нататък на поколения благодарни пловдивчани, за да оцелява след Чистката в СБХудожници от ЙОНИчагите от “Априлското Поколение”, наричани понастоящем “петимата големи” от някои търгаши със залежали “талантливи” платна.

Не случайно тя се подписваше на латиница KERATZA след Чистката в СБХ и пътуваше.

Компетентен изкуствоведчески анализ от проф. д-р Соня Абаджиева намираме тука: <http://www.utrinski.com.mk/default.asp?ItemID=8D945E681959FD47BE835A2BD811BB48>.

Страница с биографични сведения има в БългароПедията тук: <http://bg.wikipedia.org/wiki/Кераца_Висулчева>,

а и тук пък малко по-неутрално: <https://docs.google.com/Doc?id=dhkgprzn_4hk45tnms>.

Дипломна работа, посветена на КЕРАЦА, пропагандна, има тук: <http://www.cdnh.edu.mk/diplomski/visulcheva/visulcheva//index.html>.

Ето пък спомените на писателя Димитър Кирков: <http://www.plovdiv-online.com/glavnata-ulica/plovdiv-prez-ochite-i-surceto-na-pisatelia-dimitur-kirkov.html>

Целокупното творчество на KERATZA се съхранява от Музея на Македония в къща-музей “Сарая на Ахмед Ниязи Бей” в Ресен (инициатора на младотурското движение) на Преспанското езеро.

В списъка на СТОТЕ пловдивчани под номер 73 четем някаква КЕРАЦА, но ... Василчева, учителка по музика (?!?), каквато не намираме никъде в ничии спомени, няма такава. Очевидна КАНЦЕЛАРСКА ГРЕШКА, молим за поправка.

Bozadjiinitzata do 4ifte bania se da rjeche ot diado Hadji......V zadnata stai4ka imache kazan za varene na boza v koito toi prerabotvache otnovo dostavenata mu v gumove ot TPK gotova boza......Toi postoianno ra boteche v tazi stai4ka .Na vratata imache zva4e i kogato vlizache klient ot stai4kata diado Hadji vikache:-malka-goliama,topla-studena, sladka-kisela,sas sifon-bez sifon.? I po hubava boza nikadene mojeche da se nameri...Toi(diado Hadji) i saprugata mu nikoga ne nau4iha dobre Balgarski ezik.Bih malak i igraeh do 4ifte Bania v prahta...Jena mu vikache na maika mi:".> Gospojata Nediaka,vachata Grichata, zialoto surat kumur pravich"Izklu4itelno skromni i rabotlivi hora.