Трите пловдивски НАЙ :: ОЩЕ ЗА КАПАНА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.11.2009 20:09 - ОЩЕ ЗА КАПАНА - 92

Автор: 3nai Категория: Регионални

Прочетен: 2982 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 06.12.2009 12:28

Евгений Тодоров: Днес продължаваме разговора за “Капана”. Мои гости са Емилия Якова- дъщеря на Петър Яков- точилар и Иванка Арабаджиева – дъщеря на Димитър Арабаджиев-машиностроител. Емилия Якова: който не помни вчерашното, лесно забравя и днешното. Да не бъдем мушички еднодневки. Иванка Арабаджиева: прадядо ми е бил на гурбет в Америка с чичо си. По време наПървата световна война се връща да помогне на България. Живели са в Болярино. На фронта умира от холера. Баща ми отива в казармата в Казанлък и там учи занаята на стругаря. Бил е всестранно развит. После става чирак в Чирпан, а по-късно идва в Пловдив и отива на квартира у майка ми- имала е средно образование. По-късно се оженват. Отваря малка работилница и всички машини е взимал от София на лизинг. Започва да произвежда чепкала за парцали, ярмомелки...майка ми е първата стругарка в Пловдив. Много труд, но не забогатяха. Имаха и наемни работници. Имаше и столова за работниците, 13-та та заплата даваше. Имахме локално парно навсякъде. Беше много строг и взискателен за качеството и затова имаше поръчки и от чужбина. Майка ми му водеше счетоводството. След девети септември го арестуваха, но като видяха по документите, че всичко е изрядно, го освободиха. После беше стругар, че и аз работех същото в Елпром. Бях и технолог и ОТК. Имам и рационализации. До нашата къща живееха Сашо и Гина. Отсреща беше бай Степан и брат му- единият правеше отливки от месенг, а другият ги продаваше. Следва бай Бончо- дърводелеца, много арменци живееха на нашата улица”Бенковски”- те бяха леяри. Едни пък имаха килимарска работилница. Бай Кольо топчето имаше работилница за ремонти. На ъгъла срещу нас бяха Дрехарови- продаваха брашна. Следва Георги Шопов- беше гросмайстор. Е.Я.: започвам от хотела на Джумаята -с часовника. Следва къщата на баба Цемка на “Железарска”. После до нея е хлебарницата и бай Георги стъкларя, поничките, пивница “Здраве” на леля Райна. Виждаме къщата на леля Ема- тя имаше най-стръмното стълбище в “Капана”. Те бяха под наем. Идва къщата, в която шиеха шапки. На тази снимка е къщата, която е била хотел и ресторант “Борислав”. Виждаме къщата на Тевекелов, на Бакалови, после е бащината ми къща. Виждаме къщата, в която беше магазина за копчета на Мишел, а до него- златарското ателие на чичо Сашо. Имаше и магазин за валяци под наем. Тази жълта къща е на Цицелкови. Следва фурната на бай Наско. Зрител: Жълтата къща е на д-р Груев. Зрител: Жълтата къща е строена от прадядо ми, до нас беше д-р Груев. Да не говорят глупости. Е.Я.: Виждаме къщата и магазина на Иван Трайков- бакърджия. Жълтата къща на ъгъла е с магазин за дрехи- тримата братя Гаро, Бохос и Андрю Ховсепян. До тази къща е къщата на Оник- била е собственост на Шабан Тайфур. От него я купил обущарят Кокона Нако. Следват кожухарите- Ангел, Христо...... Зрител: Бъркате с къщите. Наследница съм на Драганови- /лош звук/. Е.Я.: Това е къщата на Бакалови, а до тях е работилницата на бакърджиите. Следва работилницата на Димо- за ковано желязо. Зрител: бащата на Иванка е основател на кооперация “Динамо”. Е.Я.: сега виждаме поликлиниката. В дъното е ателието на чичо Гриша-с неговата група “Нежни чувства”. До него е Занаятчийското сдружение. На ъгъла до лимонададжийницата живееше Христо Пеев. И.А.: Дядо Франц Кобурджиев произвеждаше рулетки. Зрител: Бай Кольо Тевекела не е бил фашист. Жена му беше гъркиня. Е.Я.: Извинявам се за грешките, трудно се ориентирах по снимките. Е.Т.: Оказа се, че “Капана” е един красив квартал.

Нагоре