Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.11.2009 20:14 - Още за Капана /91/
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 2949 Коментари: 0 Гласове:
0



  Евгений Тодоров: До мене днес е дъщерята на бай Петър – точилара в “Капана”- Емилия Якова от фамилия на точилари. Тук е и бай Любен Железаров, с който ще разговаряме за “Капана”. Ще видите репортаж за бай Петър в дома му. Бай Петър Яков: / запис/Ходех да помагам на баща ми да въртя точилото, не е лека работа. Нашите камъни бяха водни по 15-20 см. широки. Точехме печатарски ножове, за рязане на тютюн. Натискахме ножа, който е дълъг метър- метър и двайсет. Докато наточим един нож ризата на баща ми ставаше мокра. На оджака бяха още по-големи мъки- там работихме с ковашки въглища, не можеше да се диша. Слагахме в оджака един ресор и така правехме ножове. Бяхме прочути. Дръжките бяха от волски рога. Правехме специални поръчки за чобаните, те бяха тертиплии хора. На дръжката запояваше с калай жълта тенекия. Разбичваше волски рог, затопляше го и го слагаше с две плоскости за изправяне на менгемето. От дърво правеше калия, която облицоваше с тенекия и я шареше в различни цветове. Направо изкуство правеше. Виждал съм нож, правен от дядо ми по турско време. Дядо ми умира млад и цялата работа поема баща ми с чичо ми. По мое време повече точехме ножове. Имахме голямо точило- 80-90 сантиметра, чирпански воден камък, върти се и постоянно се слага вода да не се загрява. Камъкът имаше 15 сантиметра ширина, около 100 килограма тежеше, върти се на една ос и дава много добро качество. Така ножът не се загрява, както при шмиргела и става много фино заточването. При водния камък ножът става като бръснач. Юлия Якова: Прадядо ми е бил от Арбанаси. И дошъл и заживял в Пловдив. Спомням си водното колело. Майстори обущари идваха да вземат от червената пръст, която падаше, за боядисване на обувки. Сега баща ми е останал единствения жив занаятчия в “Капана”. Спомням си чичо Салчо, Тошо и Запрян, които калайдисваха съдове. Л.Ж.: Преди тях пък имаше друг- бай Божил. Е.Я.: баща ми не приема съвременното точене, ядосва се. С поглед разбира качеството на един нож или ножица. Детството ми мина край водното колело, на крак го въртеше. Баща ми помнеше коя жена какъв нож е донесла и за кога е обещал да го наточи....баща ми работи до 1996 година. Л.Ж.: живея на “Алцеко”от 1937 година. Имахме метало леярница за чугун. Баща ми беше чугуно-леяр. Бил е председател на комисията, която давала майсторско или калфенско свидетелство. През 1936 година е бил водач на делегация на Лайпцигския панаир. Имаше завършен трети клас, но беше на почит. До нас беше бай Асен Златарев- той лееше бронз. Имаше и стругарница. Отсреща беше работилницата на бай Благо Велиганов- известен леяр. Той лееше камбани. Бай Лазар си направи работилница вкъщи, на Понеделник пазара. Той ходи в Москва до обучава тамошните леяри на камбани. Той е направил и камбаната в памет на освободителите, камбаната на църквата “Света Богородица”.                        На Джумаята си спомням книжарницата “Отец Паисий. Антикварната книжарница преди беше аптека “Братанов”. Следва Популярната банка с часовника. След нея беше баничарница на турци. Следваше лимонададжийница със сифон на един арменец, работилницата на бай Георги, бижутерийницата. Там имаше кръчма”Здраве”- там се събираха работници най-вече. Правеха и понички. Отсреща бяха турските малебиджийници. Е.Я.: В уличката беше магазина за копчета на Мишел и чичо Славчо златаря. Зрител: Иванка Арабаджиева съм, дъщера на Димитър Арабаджиев. Майка ми Гена Арабаджиева е първата стругарка в Пловдив. Имаше и шофьорска книжка. На “Алцеко” и сега има лимонададжийница. Л.Ж. : Бай Драго Драганов е от първите майстори на електромотори. След пивницата имаше малки магазинчета за чехли, налъми, кинкалерия.....Срещу днешния “Ритон” е къщата на тъщата на Бонев- преди беше магазин на Кляшеви. Сукнаров беше шивач на ризи. Имаше хубави каталози с малки мостри от плата за ризата. На ризите слагахме банели. На “Абаджийска” беше хотел “Шплендит”, отдолу имаше ресторант. Там беше и фурнаджийницата на бай Наско. Е.Я.: До къщата, за която се говореше около Бонев имаше две баби, които ловяха бримки. Л.Ж.: В къщата на Кануркови живееше Коста Ламбрев, който беше партизанин. Зрител: Хотелът, за който казахте, беше “Борислав”.   Л.Ж.: До тях е книжарница “София”. Е.Я.: Още нещо за водното колело. Камъкът идваше неоформен с много грапавини, които баща ми бележеше с въглен и постепенно ги отнемаше. Л.Ж.: Срещу Кануркови беше кръчмата Дукоолу, в която се събираха занаятчиите. До кръчмата беше стругаря бай Иван шопа. Дъщеря му беше една от първите баскетболистки. Зрител: Кехайова съм, живея в”Капана”в най-хубавата къща. Имахме магазин, в който имаше от пиле мляко. Срещу нас беше къщата на бай Ангел- най – хубавите кожуси правеше. Започваше работа в 2 часа през нощта. По-надолу беше фамилия Коеви, построила родилния дом на “Иван Вазов”. Л.Ж.: Имаше медникарска кооперация “Южна България”- за казани. По-нататък беше бай Божил калайджията. Имаше чирак Салчо. Зрител: Спомням си бай Тодор медникаря, те бяха 4-ма братя. Занаятчии с изключителен вкус. Л.Ж.: Спомням си и бай Георги, който продаваше дървени въглища. А баба Ана, чийто мъж продаваше въглища, беше напълно неграмотна, но с голяма съсредоточеност проверяваше документите при покупките. Зрител: Евала за предаването ви.       


Тагове:   още,   капана,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 2996821
Постинги: 196
Коментари: 1281
Гласове: 686
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031