Постинг
08.11.2009 10:35 -
Спомени за КАПАНА /90/
Евгений Тодоров: Днес ще разговаряме за Капана. Преди 30 години на това място щеше да се издигне ЦУМ, но се намериха хора, които спряха тази идея. И добре, че така стана. Гост ми е Екатерина Калчева- израстнала в този квартал.
Екатерина Калчева: За щастие “Капанът” не се разруши, но за нещастие не се запази такъв, какъвто беше. Само на улица “Кожухарска” имаше 4-ма кожухари, на съседната бяха майсторите на мед, папукчиите... Последният кожухар си отиде през 1962 година, а след това дойде държавно ателие, но не беше като бай Златан и бай Илия. Бяха конкуренти, но не си пречиха. Бай Христо Папукчиев правеше чехли. Интересен ни беше и бакърджията- правеха джезвета, чаши за кафе...Продаваше се и суджак- печено яйце с лук. Атракция беше и една жена, която караше мотор. Щом паднеше сняг файтоните слагаха шейни.
Зрител: Помните ли Лазови?
Е.К.: Не си спомням, вероятно е този бакърджия.
Е.Т.: Преди 10-на години се наложи да разведа писателя Атанас Славов из Капана. Той забеляза, че още са запазени табелите на застрахователните компании.
Зрител: Там беше и единственият електроженист-жена, която правеше заварки.
Е.К.: Леля Ана заваряваше и пружини.
Зрител: Капана ми е любимия квартал с магазинчетата.
Е.К.: Най-интересно ни беше малките улички, по които играехме.
Зрител: Жената-заварчик беше мотоциклетен състезател.
Е.К.: Имаше още един майстор на велосипеди на “Железарска”.
Е.К.: Вечер беше много спокойно, сядахме пред къщите ни, сега дори не се познаваме. Сега за кюнците- имаше такъв майстор от тенекия, ремонтираше, правеше нови...Имаше и водопроводчик- за ремонт на чешми. Имаше и много златари- работиха и със сребро. Сред тях имаше и часовникари. И за писоара-той беше ориентир за хората. Помня и работилницата на камбани на Велигранов. Правеха и за въдичари.
Зрител: Преди 60 години в Капана ставаше битпазар. Името идва, затова, че там имаше всичко, дори човек нищо да не купи. Имаше немалко работилници, които бяха национализирани. Помня бай Кръстьо медникаря, той беше по-скоро художник. Правеха се и сонди. Имаше и стругарска работилница. Тартор на битпазара беше стария Гого- бащата на цар Киро- беше колоритна фигура, с черна шапка. По-надолу беше работилницата на братя Налджиян- за стругове. Бай Георги беше електроженист. Кожухарите- братя Караджови и другите бяха много застъпени в бранша си.
Е.К.: битпазарът беше много колоритен. Минаваха по къщите да изкупуват дрехи, а после ги виждаш на битпазара. Имаше и добри обущари- бай Борис- по поръчка работеше.
Зрител: За златаря бай Несес си спомням- гледал съм с часове работата му. Имаше и малки магазинчета, които стопанисваха вдовици на убити на фронта войници.
Имаше магазинче за копчета, за пълнене на запалки. Ходехме с одеала и сядахме по тревата в градинката до джамията- на пикник.
Е. К.: Влизах при бай Несес да се наслаждавам на финната обработка на злато. Бай Борис работеше обувки от корк. Имаше поредица от шивачи на панталони.
Зрител: Продаваха се много нагънати врати за магазини. Бай Петър- точилара- последния останал там майстор. И много съдове там се калайдисваха. Имаше работилници за ремонт на домашни уреди, фурна имаше.
Е.К.: Днес за много кратко време се издигат там високи постройки, различни от архитектурния стил на Капана.
Зрител:Произвеждаха се много интересни предмети- хавани, тенджери от бакър, тави за сладко.
Е.К.: Есенно време носехме във фурната на бай Наско тави със сладко за печене.
Зрител: Живея в Капана. Правехме си игри в тунела. Вече няма работилници, а барове и сексшопове.
Зрител: Имаше една бирария и шадраван с рибки. Там живееха Емилия Радева, Киселички, Васил Проданов. До битпазара имаше окопи и басейн, където играеме на стражари и апаши. Даваха се колелета под наем.
Е.К.: Иска ми се, ако има останали занаятчии общината да им даде помещения.
Зрител: Трябва да продължат разказите за Капана, защото това е съдбата и живота на немалко поколения.
Е.Т.: При наливане на новите плочи се заговори, че там имало много плъхове.
Е.К.: имаше мишки и хлебарки.
Зрител: Имам уникална сребърна гривна, изработена в Капана. Имам и уникална книжка, издадена през 1983 година за Стария Пловдив- на 4-5 езика.
Е.Т.: Който иска да научи нещо повече да прочете книгата на бай Кольо Алваджиев.
Е.К.: Защо не вземеш да издадеш от всичко това, което се споделя в предаването една книга.
Е.Т.: Вече започна подготовката на такава книга за Пловдив от казаното и записаното в “Запомнете Пловдив”.
Е.К.: Проруснах- едно от интересните неща беше джамията и читалище Назъм Хикмет. Имаше и сладкарница.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1124
Блогрол
