Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11.2009 10:35 - Старата пловдивска улица "Търговска"
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 3446 Коментари: 0 Гласове:
1



Евгений Тодоров: Днес ще завършим разходката по улица “Търговска”. Годините са много, хората също, казахме по нещо за сградите, все остава нещо недоизказано....Днес на гости ми е отново госпожа Ивет Анави, сладкодумна разказвачка. Днес ще ни разкаже за някои сгради и хора, които сме пропуснали и за атмосферата на тази улица. Ивет Анави: Спомените ми са доста отдавна. Името на улица “Търговска” напълно отговаряще на нейната същност- предимно в помощ на селските труженици от северните села, идваха с каруци. Имаше няколко хана...., продаваха на Четвъртък пазара, пазаруваха предимно до Джумаята. Сградите бяха сиви, нямаше жилища, а предимно офиси и складове, имаше полуетажи....Входовете предимно не бяха откъм улицата, заради витрините. Магазините бяха с                                железни кепенци или рулетки. Вечер беше безлюдно, тихо....                        Има някои пропуснати неща. До книжарницата “Отец Паисий” имаше магазин и полуетаж с машини за трикотаж. Това беше на братята Бинбинисти, които произвеждаха бельо. Предимно си спомням еврейските магазини. В по-високите сгради имаше кантори на адвокати. Магазините продаваха на едро и на дребно. Имаше и работилница за мъжки ризи по поръчка.                           А сега за сградата, която е след халите- навремето там имаше оказионен магазин. Сградата беше на Жак Алсеиб – известен индустриалец, имаше огромен хол с предверия, имаше и банка. Баща ми е един от синовете му, той беше банкер. До сегашния детмаг имаше по-малки банки. На мястото на детмаг имаше голям магазин за фина стъклария, на кристали-на Давид Израел. Това семейство бяха двама братя. Исак завършва медицина в Германия и се връща в Пловдив. Тогава в София се заговори да се построи болница-паметник на избитите във войните български евреи- 1952 души. Създава се и такъв фонд. В него големият брат дарява 25 милиона лева и се построява болницата- имало е отдел хирургия. Издигат бронзова конструкция, под която правят мраморна стена, на която изписват трите имена на убитите евреи. Бедните са лекувани безплатно. По време на войната немците махат конструкцията и металните имена изпращат в Германия за претопяване. След това Исак отива в Палестина, започва там работа и умира в Израел.                    Срещу Кацигра хан имаше магазин за риба на Устичков- бяха двама братя. Методи рано почина. Продаваше се риба, маслини и деликатеси. Там научих как се чисти риба. Голямата сграда на мястото на “Урал”, чийто вход е откъм улица “Опълченска” беше на Алберт Сиди, който търгуваше с хартиия. В тази сграда Христо Данов имаше издателство и беше приятел с Алберт. Чела съм спомените му, които са в Държавен архив-София. В магазините наоколо се продаваха евтини платове- мереха с железен метър и малко в повече отпускаха на клиента. Имаше и магазини за маси и столове- на братя Коен. По-надолу срещу “Опълченска” имаше малки магазини да домашни потреби. В един от тях- собственост на Бичачо, а до него за стъклария с табела “Чупи- купи”. Имаше приятна атмосфера. Бяха решили да си направят майтап с Бичачо. Идват селяни и търсят нещо по-специално- продавачите от мебелния магазин им казали , че има хубав китайски магазин-на Бичачо. Те отиват там – казали какво търсят и вътре продавачите си умрели от смях. Е.Т.: Какъв майтап може да стане днес, когато всеки собственик търси продавачки на 20 години! И.А.: Стоката беше наше производство. Няколко плетачни машини произвеждат трикотаж и направо в магазина. Рибните продукти бяха наши и от Турция.                     Сега за дрогерия Бояджиеви- срещу Народната банка. Магазинът беше на майка ми. Нашето семейство много дължи за нашето развитие на братя Бояджиеви-точни, благородни, щедри, честни, съ-страдателни. След 1941 година магазините са наети от други наематели. Единият от магазините наема известният актьор Петър Димитров. Търгувал е със стъклария. След Девети септември го връща на собствениците му. Зрител: магазинът на Устичков беше за рибни деликатеси, без жива риба. И.А.: Общуването между семействата-имаше ресто-ранти, летни локали със скара и бира.... Зрител: Фамилията на Бичачо беше Моис, неговият син беше съученик на художника Димитър Киров. Имаше модерен шапкарски магазин на братя Жакоп. Млечни продукти и солени риби продаваха братята Йосиф и МоисЛеви. И.А.: Имаше много добри добросъседски отношения, дори и сред продавачите в магазините, нямаше я лошата конкуренция. Това беше в духа на поговорката “Преди да търсиш къща- намери съсед”.       



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 3233180
Постинги: 227
Коментари: 1290
Гласове: 750
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930