Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.09.2009 21:55 - Стигнахме до халите
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 6201 Коментари: 3 Гласове:
0



ЗА ПЛОВДИВСКИТЕ ХАЛИ С  НАЙДЕН РАЙЧИНОВ И  СТЕФАН КУЮМДЖИЕВ № 8 3     Евгений Тодоров: Днес ще продължим разговора за наследника на Куршум хан- халите. Мои гости са Найден Райчинов и Стефан Куюмджиев. Днес имаме още 2 снимки, на които е Павлето. Имаме и два изгледа на Пловдив, снимани от Сахат тепе. Найден Райчинов: в ляво виждаме сградата на училище “Ана Май”, а в дясно- мястото е на Популярната банка с часовника. На втората снимка виждаме Пловдив преди 100 години- почти голо поле около Гьол бахча. Вляво е къщата, където живееше проф. Андреев, от там започва “Густав Ваиганд”, завива наляво и стига до ул.”Рузвелт”. В дъното е гарата и Държавна болница. Вижда се и Марково тепе.                       Живеех на улица “Цариброд” № 13 ,т.е. от кафене “Кристал” към певческото дружество. Главната и Джумаята ни бяха като двор. Сега за ситито- между “Антим Първи “ и “Цар Фердинанд” има висока сграда – Пощенска банка на Хаджипетрови. Там беше Българо-германската кредитна банка. Срещу нея е Спестовна каса- там беше Италианската банка. На мястото на отдел “Пенсии” беше Френско-белгийската банка, която бе закрита в 1935 година и на нейно място стана банка “Български кредит” –по времето на кризата, за да подпомогне пловдивските фирми срещу фалита и особено тютюневите фирми и търговията със зърнени храни. По-нагоре към Джумаята беше банка “Азбарес”- еврейска банка, собственост на Йовко Гавраилов- виден пловдивски бизнесмен- там беше храноизноса. Надолу, където е община “Родопи”, на ъгъла беше банката на Губеделников- най-богатата българска банка. Под мюфтийството имахме магазин за килими, а в задната част- бризенти, палатки....                  До книжарница”Отец Паисий” имаше бутка за вестнци. До нас беше магазина на Миленкови. Следваше представителството на шведска фирма за лагери ЕС КА ЕФ. По-нодолу беше магазин”Люлю”- собственост на гъркиня. Следва магазина на Хазарян- за радио “Менде”. По-надолу на мястото на Аптечното управление- имаше кожухар- бай Златан. До него бяха братя Атамян- огромна фирма. Срещу тях беше първият държавен магазин. Следва магазин “Светлина” на Хаджипетрови”. Следва магазинът на Драгоеви- за шапки, фуражки.... Снед него е аптека “Роза навон” и магазина на вуйчо ми – за килими. Стефан Куюмджиев- има малко разминаване. На витрината на спортния магазин имаше шкода “Филиция” – кабриолет. Н.Р.:  последният магазин преди Кациграхан беше на Давид Израел- притежаваше и други едри имоти наоколо. С. К.: каква беше търговската мрежа преди халите? Месарските магазини бяха разположени от източната страна на джамията. По-нагоре бяха рибарите. Как съхраняваха месата през лятото? Имаха летящи врати с мрежи, а вътре имаше шкафове с летви и тънка телена мрежа- срещу мухите. По-големите магазини имаха големи сандъци с ламарина и вътре натрошаваха лед. Зрител: Първият “Москвич” в Пловдив беше купен за 22 хиляди лева. “Вартбург” се продаваше за 18-19 хиляди лева.  Зрител: по време на панаира имаше 3 коли- първата червена кола купи автотенекиджията Неофит- за 27 хиляди лева. Втората кола взе ОНС и третата- взе моят съученик Васко. С.К.: помня халите от 1938 година. В къщата, където живеехме, беше и предприемача на строителството на халите. След казармата започнах работа в предприятие”Месо и риба”, което е приемчик на халите. В началото халите са били дадени на кланицата и месокомбината в Пловдив. В тази сграда се намира и ДВСК. От 1950 година минават към “Градска търговия” с директор д-р Алексиев. Д-р Велев беше директор на търговската площ в халите. Счетоводството беше в един коридор заедно с ДВСК. Бяхме 8 души- касиер- Димитър Ковачев, гл. счетоводител- Сотир Вангогов, зам. гл. счетоводител- Антон Антонов и 3 счетоводителки. Халите имаха инсталация за производство на лед през лятото, а през зимата- собствено парно отопление. Имаше добра техническа служба. Служителите имахме привилегия- карантията от месокомбината си поделяхме помежду си- 1 кг. карантия струваше 36 стотинки. Зрител: арх. Матеев съм. Архитектите на халите са съпрузи софиянци. Няма никъде макет на Куршум хан в Пловдив. Поканете арх. Жечев да каже, защо се провали конкурса за халите и за главната пешеходна зона. И аз имах проект, но конкурса се провали. Н.Р.: преди преустройството през 60-те години халите бяха разпределени на отделни магазинчета – всеки беше отделен собственик. Месата се прибираха в отделни клетки и собственикът ги заключваше. Имаше басейн с жива риба. Зрител: Деян Начев съм. 38 години работих в халите. Строителството започна 1937 година. Преди това имаше 3 тютюна, а горе имаше стаички за нощуване. През 1966 година беше преустройството. На ден се продаваха 240 тенекии сирене, 3 камиона хляб и 3 камиона бира. През 1958 година спечелих от тотото 25 хиляди лева и си купих кола за 17,500 лева. С.К.: През 1954 година магазинерите протестираха, че дирекцията беше орязала нормите на цените на пресните колбаси. Аз бях определен да контролирам новото разпореждане, но накрая се оказа, че магазинерите са прави за фирата. Зрител: Паметта за Пловдив да бъде жива. Станете инициатор да се изработи символ на Куршум хан. От Джумаята до Таш капия- затвора на Пловдив, цялата улица е била осеяна с бесилките на Априлци. Там е била затворена и Райна княгиня- трябва да има паметен знак. Това е голям исторически момент. Н.Р.: Като построиха халите всички магазинчета отпред бяха представители на различни представители на фирми за радиоапарати.                      С.К.: Най-много се търсеше карантия. Знаех от баща ми, че преди войната карантия не се е консумирала, едва след това става търсена стока. Зрител: Налбантова съм. Дъщеря съм на един от продавачите на месо в халите. В 1934 година имаше опит да се направи кооперация- неуспешно и така стана предприятие “Месо и риба”. В халите старите фамилии си имаха търговци, от които пазаруваха. На втория етаж внасяхме парите от оборота. Предимно мъже работеха в халите. Правеха се вътре и общи трапези. Н.Р.: Аз бях в халите, когато оповестиха падането на Тодор Живков. Всички щандове бяха празни. Единствено имаше оцет. Зрител: Долу в мазето имаше 2 компресора- немски от 1939 година, 100 000 килокалории мощност- ремонтирах ги като млад инженер, защото ги заварих извън строя. На покрива имаше кондензатори, 2-3 тона амоняк. През 40-те години карантията се съхраняваше в немска камера. Имаше състезание между щандовете за начина на търговия и отношение към клиентите. С. К.: на северния и източния ъгъл имаше 2 гастронома за хранене. Всяка сутрин имаше чорба и кебапчета. Н.Р.: До Девети септември северният ъгъл беше магазин за оръжие- ловно оръжие. Тогава стана нападение срещу Светлозар Попов. Убиха и стражара на халите.    



Гласувай:
0



1. анонимен - За всички, които сълзи за цървула Тодор Живков, по-известен като Тошко-Галошко
16.09.2009 12:30
"Н.Р.: Аз бях в халите, когато оповестиха падането на Тодор Живков. Всички щандове бяха празни. Единствено имаше оцет."
цитирай
2. анонимен - За всички, които леят сълзи за цървула Тодор Живков, по-известен като Тошко-Галошко
16.09.2009 12:32
"Н.Р.: Аз бях в халите, когато оповестиха падането на Тодор Живков. Всички щандове бяха празни. Единствено имаше оцет."
цитирай
3. анонимен - Горният е враг!
17.09.2009 12:24
Лъжа е това за оцета! Имаше още ехее - кисело мляко, имаше виетнамска водка (пиеше се с МНОГО лимон, иначе изобщо не се пиеше), кафе "виетнамска пот" и още няколко лесно изброими артикула- пастите "Поморин" и "Мери", заедно с четки за зъби и крем за бръснене "Каро". Но там ВИНАГИ бяха и портретите на Членовете - на Министерския съвет - отляво, на Политбюро - отдясно.
И така беше далеч преди 10-ти Ноември...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 5227724
Постинги: 456
Коментари: 1331
Гласове: 1117
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031