Постинг
29.08.2009 09:53 -
Продължаваме по "Търговска", историята на Жорж Пампино, който изял 105 кебапчета
Евгений Тодоров: Днес продължаваме разходката по улица”Търговска” с Тодор Тодоров. Досега ни разказа за банката и за два магазина.
Тодор Тодоров: Стигнахме до една емблематична сграда, която има богата история- това е Керван сарай или Куршум хан на мястото на днешните хали- построен около хиляда петстотин и някоя година. За годината има спор. Съборен е в 1930 година. В Етнографския музей се съхранява вратата. Имаше една много хубава снимка на западната страна-на тъй наречената следкарница”Назъм Хикмет”. Облите кубета бяха от олово и затова името е било Куршум хан. Идеята за построяване на хали датира от 1907 година, 3 години преди софийските хали. Но работата се проточила ... Придвижването на построяването е станало при кметуването на Еньо Манолов през 1930 година- изплащат на голяма част от живите собственици за имота обезщетение. Провежда се конкурс, но не се реализира. Голяма част от хана е била собственост на хаджи Гьока Павлов. Той имаше и група сгради в градинката на Джумаята.
В 1935 година, когато кмет на града е Божидар Здравков, се провежда нов конкурс и се спечелва от софийските архитекти Елена Баракаджиева и Генчо..... от Казанлък. Били са семейство. Проектът се възлага на софийската фирма “Циклоп” и започва строежа през 1936 година- есента. Изгражда се за 2 години, с 50 дни закъснение. Опростени са 50 хиляди лева глоба за просрочката. Халите са изградени по модерен за времето си начин, с хладилни камери от Германия. Първоначално е имало 66 клетки с хранителни продукти. Около халите имаше 30 магазина на предприемчиви пловдивчани- имаше сарафи, часовникари, радиоапарати се продаваха. Вътре имаше и рибарски салон. Бай Георги рибаря работеше там.
В 1934 година идва цар Борис и сръбският крал Александър, кортежът върви и изведнаж изскача едър човек. Кралят се надига, царят го натиска и той сяда. Бай Георги Джигерджиев им подарил огромна риба. Наричаха го Жан Пампино. Веднаж имало облог дали може да изяде 105 кебапчета. Изял ги и попитал има ли балами да плащат. Доживя 75-76 години.
Зрител: за улица “Търговска”- Куршум хан е построен през 1651- 1654 година. Главната улица в тази част е била 1600 крачки, постлана с камъни.
Т.Т.: В Куршум хан е имало Правилник за вътрешния ред. Ханът е използван многофункционално. Магазините бяха подредени на пирамиди, нямаше стъкла и витрини, продаваше се от тезгяха и вечер така се затваряше вратата.
Зрител: Помня Куршум хан, където баща ми имаше кантора. Помещението беше мрачно, без осветление, влажно, имаше желязна каса и писалище. Ханът беше застлан с големи камъни, имаше конюшни.
Т.Т.: В една реклама около 1938 година има една фирма “Р. Калев”- има ли общо с баща ви?
Зрител: Банкерската къща се водеше на “Калеви”- основана в 1895 година. Това, което казвате вероятно се отнася за един човек, който имаше кинкалерия.
Т.Т.: Когато започват да работят 30-те магазина в халите, се преплитат имена от 4 националности- българско, арменско, еврейско и гръцко потекло. Павел Панчев беше интересна личност – на северната страна на халите, от Копривщица. В 1943 година младежи се опитали да го ограбят в магазина..........
Зрител: Халите бяха построени, за да се спре търговията по улиците- колбасари, рибари.........те отидоха в халите. От 1952-54 година работих в халите.
Т.Т.: Панчо е бил родственик на Найден Геров. Завършил е в Румъния инженерство и през 20-те години, когато умира баща му , той се връща тук да управлява милионите , оставени му в наследство. Отваря магазин “Ловец”. Образува дружество “Шипка”. Купува камион “Доч”- 1939 година. През 40-те години съдружникът му Исак се изселва в Бразилия, където развива бижутериен бизнес и му праща всеки месец по 50 долара. Бащата на Панчо е бел секретар на Найден Геров.
В халите в дясно беше кантората на Станков – той имал 5 деца. В ляво беше Хазарян- бижутерия. Следваше магазин на Хангабедян- трикотаж от Габрово. Срещу входа на халите имаше магазин за тетрадки. На северната страна имаше манифактурни магазини и вход за втория етаж, където бяха ветеринарните служби. До рампата спираха 3 американски автомобили.
Зрител: израснал съм в халите. Чичо Дончо правеше най-вкусните кебапчета по цялата Главна. Крум рибаря ми е кръстник. Баща ми Георги Тосков работеше там до 1887 година.
Т.Т.: бай Богдан беше изключителен човек и държеше най-добрата кебапчийница в Хисаря. На тази снимка малкото момче – в 1940-41 година, съм аз до баща ми. Това е по времето, когато в “Каменица”пееше Мица пианица. На снимката е и Илия Фридман- продаваше шивашки материали, до него е Гарабедян. А на тази снимка са клиенти на бай Панчо- Пешо Попов- журналист, Петър Хаджийски собственик на железарско ателие и Борис Балабанов.
Е.Т.: От всички хора, които днес показахме се оказа, че само ти си жив- Господ здраве да ти дава.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1124
Блогрол
