Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2009 21:01 - СПОМЕНИ НА ИВЕТ АНАВИ ЗА ЕВРЕЙСКАТА КУХНЯ
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 2842 Коментари: 0 Гласове:
1



Евгений Тодоров: За пореден път сме на улица “Христо Г. Данов”. Днес отново мой гост е Иват Анави. Продължаваме не само за сградите, но този път ще се спрем и на еврейската кухня. Г-жа Анави вече има 2 издания по тази тема. Ивет Анави: Стигнахме до големия род Каблешкови- с голяма история, лекари. На тази улица е имало община- на мястото на Природо-научния музей и срещу нея полицейски участък. Следва синагога, която вече не съществува и еврейската баня. На ъгъла беше д-р Китов. Във вътрешните дворове на къщите е имало прекрасни градини- семейство Каблешкови за пример. Тази улица всяка седмица се миеше с маркучи. Тук минаваха роти войници и отиваха на баня. По тази улица минаваха и катафалките- с коне, покрити с черни платна и кочияш. Хората отдаваха почит на покойника.... Тук живееха юристи, медици, учители. На № 21 се лееше такава хубава музика, че се спирахме в захлас да послушаме и самия Събчо Събев. И сестра му пееше много хубаво италиански канцонети- майката беше италианка. На тази улица има 4 паметни плочи- на Иван Вазов, баща и син Груеви, Драган Манчов, Марко Николов. Има и паметник на благодарността.                За отношенията на тази улица- сега ни разделят многото коли.... Имахме такива добросъседски отношения, имаше комшулуци между дворовете, имаше хуманност...Тук живееха, гърци, българи, евреи, албанци, арменци. Спомням си ателието нва Цико. Имаше голяма толерантност. Пред градината имаше бозаджийница- това бяха албанци. Ехтеше гласът на бозаджията, облечен в кожени потури. Имаше и пояс с голям кожен колан. Имаше и абонамент за боза- пълно за празно, в стомни с широки гърла. До фурната имаше сладкарница на Джалдети- масите бяха мраморни, кръгли. Сервираше се малеби, сутляж и естествена лимонада от лимон.                    За интериора на сградите-това, което виждате в Етнографския музей го имаше и в къщите на нашата улица- големи канапета с огледала, бюфети с кристални вратички, спалните бяха от дъб с матраци. В избата имаше чисти помещения, с плочи, варосани и там се съхраняваше туршията и сладката. Имаше и телени дулапчета с тел. Имаше и кладенци в двора или избата.                 Как минаваше един наш ден. Денят започваше от вечерта. В събота мъжете взимаха мастика и мезета. Особеност бяха печените яйца на фурна в делви. Между яйцата се слагаха кори от лук, за да добият тъмен цвят. Имаше хубави масивни дървени врати на къщите, дори и на входовете им. Имаше и портиер някъде. До Араф имаше работилница и магазин за бонбони на Влашо- навити на спирала и локуми. Бай Петър поправяше чадъри- способен, сръчен....                     За кухнята- разнообразна, от един продукт се правеха няколко блюда. Месата бяха от животни, които преживят и двукопитни- без свинско и заек. Ползваше се растителна мазнина или патешка, но не свинска мас. Много яйца се ползваха. Не се смесваха млечни и месни ястия. Лукът се задушаваше, много малко подправки- магданоз, копър и дафинов лист. Предпочиташе се черният пипер пред черния. Правеха се кисели предястия, по-малко супи. Правеха се кисели тиквичкиш, за кислота- лимонтозу или сисели сливи и неузряло грозде.  Зрител: В двора на Араф имаше кладенец. След Девети септември скрива жълтиците си в кладенеца. Единият от работниците го издал на милицията и така му взели жълтиците. И.А.: В салатите покрай солта се слага и малко сладко. Много тестени десерти приготвяхме- с масло. Пиеше се веднаж седмично мастика. Вино почти не се употребяваше. Евреите пиеха много боза, кафе с ядки. На гости се сервираше бяло сладко или обикновено от череши, смокини.... Следва кафе и нещо дребно тестено. Масапана- бадемово тесто, рядко се прави при специални случаи. Това е захарен сироп, на който трябваше да се издебне гъстотата и се прибавят бадеми, с дървена лъжица се бърка до съответната гъстота. Това се правеше за сватби, кръщенки, други празници...От зеленчуците най- много се ползваше патладжан в различни варианти, дори и на баница. Два-три патладжана се изпичат, обелват и между дланите се изцежда водата, бъркат се в малко олио, прибавя се кайма и черен пипер- сваля се от огъня, когато е сварено, прибавя се едно прясно яйце. Оделно се приготвяше тестото. Една кора в тавичката, отгоре плънка и т.н. Никога в сос от зеленчуци не прибавяхме брашно и се слагаше на фурна за изпаряване на водата. Не правихме заливка от кисело мляко и яйца. Предястие от кисели тиквички с доматен сос- това е деликатес. И един мой специалитет- сос Ивет- трябват 9 продукта. Една опаковка трапезна опаковка, изцедена кофичка кисело мляко. Бъркат се много, хубава смес да стане, с дървена лъжица. Две – три ситно нарязани кисели краставички се прибавят. Прибавят се 4-5 зелени маслини, пълна лъжица горчица, чер пипер и лимон. Кюфтенца от праз- яде се с лимон. Много в нашата кухня е запазено от Испания. Вечер пред сегашния Куклен театър стоеше един старец, имаше малка скара с ламарина и продаваше печени кестени в кесийки от вестник.                 Младостта живее с мечтите си, с илюзиите си, а старостта подхранва само хубавите спомени, за да ги споделяме и дълго време да живеем с тях.                   Забавленията- в Майчина грижа се правеха вечеринки, благотворителни балове. След Девети септември имаше много вечеринки с томболи, танци в Културния дом. Животът на улицата беше патриархален – на празници се събираха цели фамилии при старите... Жените не работехе- грижеха се в дома за семейството. Обикновено имаше по 3 и повече деца. Жената беше майка и домакиня. Имаше стремеж към образованост на младите хора. Имаше изселвания още в 1943 година, но по-масовото стана в 1948, 1953 година......Много от изселниците често се връщат тук на гости. Зрител: Има ли традиция при евреите братовчед за братовчедка да се жени. И.А.: Няма такова нещо. В Пловдив имаше един случай- майката при раждането умира и след това сестра й се омъжва за овдовелия съпруг. Зрител:Албанските бозаджии- имаше и радомирци с не по-лоша боза. Бозата се слагаше в метален гюм и се наливаше в чаши. Макар и рядко е имало подобни родствени бракове за запазване на капитала. И.А.: Един полски афоризъм от Летц : Питахме мила от кога съзря мислите ми ? От 6 хиляди години красавице!                              



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 2996834
Постинги: 196
Коментари: 1281
Гласове: 686
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031