Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08.2009 08:01 - Още за улица "Христо Г.Данов" с Ивет Анави
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 2959 Коментари: 0 Гласове:
0



Ивет Анави: по баща съм Калева, родена на № 5 . По-късно се настанихме на № 12. В тази сграда се омъжих и тук родих синовете си.  Е.Т. Според Лулчо Стоянов на № 16 е имало кантора на Гарабед Гарабедян, който през 1942 година е продавал газ генератори. Друг наш зрител оспорва това твърдение. Вашият спомен? И.А.: Не си спомням за такава кантора. По това време бях студентка в София. Искам да сглобя мозайката за ул”Фердинанд” . В турско време тази улица е нямала име, била е в махала на хаджи Юмер. Ще направя паралел между “Княз Феридинанд” и “Генерал Заимов”. В началото беше застлана с калдаръм, по-късно- с павета, а при социализма беше асфалтирана. Това беше една прекрасна улица с файтони, каруци, колела. Тук минаваха двуколките на пожарникарите с буретата. Минваше двуколка за събиране на боклуците и с камбана приканваха да изнесем боклука с кофи или тенекии от сирене. Зимно време имаше шейни и звънчетата огласяха улицата. Улицата беше занаятчийска. Имаше 2 фурни за печива, шивачи, книговезница, печатница, поправка на колелета, тенекиджийница... В дъното на дюкяните правеха и поправяха различни битови услуги... Книжарницата “Отец Паисий” в началото нямаше 2 отдела, на мястото на антикварната книжарница беше дрогерия “Лиджи” и на мястото й по-късно се появи аптека “Братанов”. По-късно стана музикален отдел. Книжарницата предлагаше книги, имаше библиотека на ученика. Подвързвахме си книжките със зелен картон. До книжарницата в малка къща живееха сестри и брат гърци, който работеше в хранителен магазин. Самите сгради са различни от стила на възрожденската къща. Построени са непосредствено след Освобождението и са търсили нов, свой архитектурен облик. Ако се махнат колите от тротоарите ще изпъкне хубостта на архитектурата. Балкон с балкон не е еднакъв, има и дантелени балкони. В сградата на Мисови при социализма живееше д-р Шумков. Италианската банка днес е ДСК и беше с един етаж по-ниска. Тук живееше италианският консул. До банката беше Фурдовото кафене- сега е триетажна сграда. Вътре имаше хубав двор и се пиеше турско кафе. Тук е живял прокурорът Черпоков. На № 12 имаше ниски постройки. Преди това е имало паянтова постройка на № 8 и 10, където се приготвяше салеп и се печеха ядки. През 1934 година е построена новата сграда от Христев и Хадживелев и още на тухла постройката е наета под наем от 2 лекари- Салватор Израел и Леон Анави- моят съпруг. Идваме на мястото на Белгийската банка- сега Пощенска банка, а преди това- ателие за поправка на обувки. Съседната сграда- имаше печатница на Пардо- който лежа в затвора заради вицове, но го изкараха шпионин. До тази къща е сградата с 2 входа, където живееше д-р Алберт Романов- основоположник на ционизма в Пловдив. Следва на № 5 къщата на д-р Араф. Там живееше и д-р Янчев- баща му беше прокурор. Голямата къща на Араф – оттук започваше еврейското гето- 1941 година. Дори в деня на сватбата ни полицията нареди да се движим само в определени часове- само 2 часа на ден. Изключение можеше само за погребения и затова нашите гости дойдоха с бележки не за сватба, а за погребение. На № 12 по-късно живееше д-р Калев. До тази сграда е къщата за синовете на дядо ми. Долу имаше еврейски ресторант с дървени чинии. Аз съм автор на книги за еврейско-испанси ястия. На № 5- имаше гладачница, колосваха се ризи... На 10 март 1943 година тук започна холокоста- с бухчите, по нощници, посред нощ, жандарите как се отнасяха.... Имаше имагазин за туристически обувки и кебапчийница. Следва сграда – книговезница и печатница на братя Кор. Тук се печата вестник “Ашофар”, което означава вестител - излиза на български и литературен еврейски език. Тук сме донесли философията, медицината, икономисти... Ние говорим еврейско- испански. Сега основах курс по езика за по-младите. Как успяхме да запазим езика си – не разбирам това. Зрител: Ние живеем в къщата на Романов. И.А.: Стигаме до Кукления театър- в миналота Майчина грижа. За нея се грижеше елита на пловдивските дами. Зрител: Да кажа за Писко Пардо печатаря- той заминава за Виена и след година се връща в Пловдив, купува стари печатарски машини и така открива печатницата си. Беше с голямо чувство за хумор. Беше обвинен, че издал на еврейското разузнаване колко моста има на река Марица. За газ генератора питайте г-жа Паликарова, която живее на това място. И.А.: Семейство Паликарови имаха 3 дъщери. Едната беше съпруга на Димитър Гичев. Съседната къща е на Баракови. Там имаше хранителен магазин Зрител: Вярно ли е , че заради испанските евреи тук в нашия регион, на изток, се създаде комунистическия интернационал, който си изпълни мисията да създаде държавата Израел? И.А.: тенденциозно обаждане. Стигаме до Бетама- сегашната сграда Шалом. Там беше затворено елитно общество. По-късно стана културният ни дом- имаше музикална школа, кръжок по художествено слово, 3 пиана имаше.... Децата имаха занимания. Отсреща е къщата на генерал Цветков. Стигаме до Събеви- къщата е с интересна архитектура. Преди това там е имало общежитие. Още преди това там е било книгохранилище. Следва по-малка къща. Следва тунелът- правен е по време на Втората световна война. Там прекарах и първата брачна нощ, защото имаше бомбардировки в този ден. Новата сграда до аптеката на Братанов- преди там имаше хубави китни къщички, събориха ги и построиха сградата на Пътно строителство. До тунела беше къщата на Вакаро- италианец – по модел от Торино е строена. Тук ставаха големи балове. По-късно тук беше съкратен курс на Търговската гимназия. Отсреща е къщата на д-р Каблешков.                  



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 2996834
Постинги: 196
Коментари: 1281
Гласове: 686
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031