Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.07.2009 22:25 - За Кьор капитана и още за пловдивската Главна /75/
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 2074 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 06.07.2009 22:25


  ЕВГЕНИЙ ТОДОРОВ: Отново сме на Главната с Лулчо Стоянов и Мария Костадинова. Преди това ще поговорим за една легендарна, позабравена днес личност- капитан Колев или бачо Кольо, или Кьор капитана. Преди това обаче една друга гледна точка за Главната - на бате Сашо Кондодимо, който е живял на Главната на № 9 до Нармаг. Ще видим запис от преди 3 години на Тома Спространов от предаването “Хавата на Томата”. САШО: До нашата къща беше старата поща, след това стана Централен Нармаг. Имаше вътрешен двор със стъклен покрив, вътре- магазини, кафене и врата за “Отец Паисий”. Вляво на входа бяха братя Стайнови- те имаха най-голямата фабрика за вълнени прежди в Казанлък. Вдясно беше магазин за чорапи на евреин и жена му Луна-продавачка. Срещу пощата беше магазин “Руж” на арменец, който продаваше ризи и ръкавици, дори и по поръчка. На тезгяха имаше червено сукно, слагаш ръката си и той надява ръкавица за мярка. Най-различни бяха- дори и за лятото имаше. Следва сградата на Моис Мойса за конфекция дрехи. Следва кино “Екзелсиор”- имаше първа и втора резерва с номера. Най-евтините билети, отпред, бяха без номера- за тях и бой ставаше. Цените бяха народни. Вдясно на киното беше касата- вътре винаги стоеше продавача Тошо Краварев- интелигентен с папионка и бастун. Срещу киното беше кебапчийница”България” – тънки кебапчета..., там продаваха и кисело мяко, а гарнитурата беше безплатна. Приготвяха ги в тави в избата. И лимонада. До заведението имаше дрогерия, а срещу нея-аптека “Моллов”. Надолу, вдясно беше колбасарницата на братя Матеви. Е.Т.: Чухме от този разказ и някои нови неща. Сега да завършим дългата разходка по Главната.  Л.С.: Започвам от магазина за дрехи”Жераси” и магазина на Иван Бойчев за пишещи машини, радиоапарати и електроматериали. Следва сладкарница “Савой” и “Нова савоя”. Ваксаджийници имаше на Джумаята, на “Отец Паисий” и на “Куба”. 1941 година- в театъра са играе комедията “Балкански аристократи” от Йордан Черкезоав и изпълнението на Любомир Бобчев. 1942 година- играе се “Трагедия сит”, постановка на Масалитинов.   Кино “Балкан”- построен е по-къйсно-14 май 1942 година Софийски джазов оркестър изнася джаз утро с Леа Иванова, но пише Леа Фала. Там е празнуван и празникът на занаятчиите. Над ресторант”Съединена България” е построен хотел “Империал”. Имаше и магазин за шевни машини”Фав” на изплащане. На изплащане са продавани и фотоапарати “Лайка” за 400 лева. Твърдя, че главен редактор на вестник “Борба” беше бай Иван Писковски. Транспорта- 1942 година- работеше от 7,30 сутрин до 8,30 вечер. Нямаше карти с привилегии. Сегашната поща работи от 1 март 1941 година. Старата поща по-късно се премества във входа на театъра- по-модерна. Мария Костадинова: От 1942 до 1947 година бях на квартира у капитан Колев . Работех в предприятие. Имаме общи спомени. Той беше кадрови офицер, демократ , за него нямаше дистанция между войник и офицер. Той беше майор. След Девети септември е бил в концлагер. Били на учение в Казанлък, казал на войника как да хвърли гранатата, но изхвърля паче и попада в окото му. Войникът отива при него, започва да плаче, а той му казва- “Спокойно момче, нали не беше на тебе”. Оперират го във Виена без опойка. При едно нещастие войник умира от ток. Той се връща вкъщи и почва да плаче и казва- аз да бях отколкото момчето. След Девети септември заради лъжливи обвинения на негова съседка попада в Белене. Преди това е спасявал едно момче от полицията като го скрил под перелината си. Благодарение на своя ординарец, който се издигнал като шеф, го освобождават от затвора. Почина на 93 години. Л.С.: Идвал е в заведението на баща ми – беше висок, строен..... Народен офицер. С кон е влизал в заведение- така се говори. Беше буен , добър човек. Зрител: Живя няколко години в Кароло, познавам го като добър човек. Роден е през 1904 година, номерът с коня го правеше и в Карлово. Зрител: Живеех на Джумаята, под нас беше представителството на “Филипс”. Срещу нас беше магазин “Бебе” и магазин за ризи, магазин за шапки, следва друга шапкарка. Следва Стопанското училище към Джумаята. Там беше и магазин за шевни машини “Сингер”, магазин “Колониал”. М.К.: Един войник заспал на поста и капитанът го попитал какво иска- майка му или той да плаче. Отвърнал-аз. И той му ударил два шамара. Зрител: Момчето под перелината е бил Драган Генев, по-късно директор на маслобойната. Зрител: на входа на бирхалето преди години нямаше стълби, а беше тунел-скривалище. Зрител: Чие притежание е била сградата над “Корона”? Зрител: За сладкарница “Милка”- беше най- луксозната. Сервираха се всички пасти в тавичка, взимаш си и плащаш това, което си консумирал.    



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 3541126
Постинги: 248
Коментари: 1294
Гласове: 812
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031