Постинг
23.05.2009 12:46 -
ЗА ПЛОВДИВСКИЯ ТЕАТЪР /70/
ГОСТИ В СТУДИОТО : ЕНЧО ОПЪЛЧЕНСКИ И ИВАН КОСТАДИНОВ
ВОДЕЩ ЕВГЕНИЙ ТОДОРОВ: Гостите тук нямат претенции, че са най-големите. До мен е Енчо Опълченски- актьор от 1944 година до 1967 година. До него е бай Иван Костадинов- реквизитор в продължение на 48 години в театъра. Енчо Опълченски: Като постъпих в театъра заварих бай Мишо Танев, Любомир Момчевски, Стефан Христов, Боян Петров, Тодор Велков, Стефан Кортенски, Димитър пановЖелязко Лолов, Георги Манев и Димитър Стратев. По онова време започнахме с “Лисичета”. Играл съм тук в около 25 пиеси за 22 години. Някои заглавия- “Ревизор”, Тревога”, “Дванайста нощ”, “Снаха”, “Пигмалион”. Играех все младежки роли. Не съм играл Хамлет. Нямаше проблем с отоплението, нямаше и организатори, всички си идваха самостоятелно. Е.Т.: Чел съм, че през 20-те години тук е идвал МХАТ от Москва. Нямало ток, а на газени лампи. Дошли са от София. Един от актьорите кал: това е публика, не като софийската. Е.О.: Публиката ни беше много театрална, идваше с ищах, по 3 дни после обкъждаха пиесата, на улицата ни поздравяваха. Още помнят някои мои участия в пиеси. Имах много почитателки, много писма .... работил съм с режисьорите Панчо Танев, Йордан Черкезов, Кръстьо Мирски, Александър Иконографов, Владимир Полянов, Лиляна Пенчева. Жена ми доведе сина ни в театъра на представление. Трябваше да ме пуснат с чига на сцената и по едно време като слязох на дъното на черното езеро едно детенце- сина ми каза: татко падна..... Цялата зала се заля в смях. Имахме дежурни пожарникари. Трябваше на дъното на езерото да отворя сандък с лампа и вентилатор за имитация на огън. Тъкмо отварям сандъка и пожарникарът свали си шапката, извика пам- пам и вика- Енчо продължавай. В 1960 година бях художествен ръководител на Драматичния театър- на пионерите. Започнах пиесата “Моята мечта в космоса” с Калчо Калчев- автор, аз – постановчик. Водя я с децата. Директорът хареса идеята и ми възложи да направим постановката за театъра. Някои от децата по-късно завършиха ВИТИЗ и ми станаха колеги. Излиташе и ракета в постановката. Бай Иван Костадинов най-съвестно си гледаше работата, нямаше друг като него реквизитор- прекрасен човек. Иван Костадинов: Театърът ми е втори дом и природа. Още ходя там. Много спектакли се играеха. Всичко търсехме с усилия, дори от киното ползваха наш реквизит. После се изпуснаха нещата. По време на ремонтите немалко реквизит изчезна. Много костюми се пазят. По време на представлението следя и подавам реквизит. Спомням си особено силно спектаклите “Майка на своите деца”, “Министершата”. Е.О.: аз играех в ролята на шута. Винаги си мисля да представя ефектни неща в ролята. Изведнаж не челото на колегата гледам една муха и аз най-неочаквано за него го цапнах да я убия.... Голям смях падна. И.К.: “Под игото”, “Парижката Света Богородица” със страхотен декор. По-късно дойде Пунев- режисьор, Христо Христов с много хубави постановки......”Железният светилник”, “Почивка в Арко ирис”, “Иркутска история”...... , “Бай Ганьо”.......Всеки ден имаше по две представления. В театъра работеха 170 души. Гражданите идваха официално облечени. Нямахме празни салони. И много пътувахме. “Горещ покрив” – страхотен спектакъл, с много публика. Е.О.: След премиера винаги имаше банкет- нямаше ежби, бяхме приятели. През седмицата се черпихме в сегашния “България” , на Гроздовия пазар в “Тихия кът, на Отец Паисий”..... Зрител: Гонзала съм. Направихме тогава една пиеса на немски език- бях още в гимназията. У мен са негативите на ”Светлините на Скапен”. Най-хубавата постановка на Христо ......... беше “Мъртво вълнение”. С Генев – сценографа, имаха големи постановки. Когато дойдоха колегите от Сараево ги посрещнахме с мешана скара. А ние отидохме с два автобуса- посрещането беше още преди Сараево на няколко километра. Тръгнахме след колите им и ни поведоха по горски пътеки. Стигнахме до една поляна с огньове, няколко чевермета, каруца с буре вино. Играхме “Почивка в Арлко ирис”. Зрител: Л. Лазаров съм. Леля ми Нешка Лазарова беше дълги години суфльорка в театъра. Тогава бях дете. Завиждах на реквизитора и всичко около него. Е.О. : В пиесата с ракетата игра Божана Апостолова- пионерче. Зрител-Куюмчиев съм. С Енчо се познаваме от художествения колектив “Й. Чанкова”- 1947-48 година. Спомням си 1939 година, когато Кръстьо Сарафов и Таня Масалитинова играха в “Машенка”. Е.О.: И аз играх в “Машенка”, но в 1944 година. Играехме по 2-3 роли. Зрител: Една корекция- когато Кр. Сарафов е бил художествен ръководител в Пловдив в 1939-40 година Таня Масалитинова е била студентка. Енчо Опълченски дълги години играеше младежките роли. В театъра играеха големи актьори : Ана Лазарова,Ахмед Доброволков, Райна Петрова,Елена Хранова, Надя Лолова, Мария Хачикова, Тодор Вълков....... Няма го стария театър! Зрител: За артиста, който играеше чичо Сам и беше директор в Пазарджик- Васил Спасов. Зрител: В онези години всяка година се събираха средства и ние редовно посещавахме представленията на Пловдивския театър от училище. Малко повече за биографията на Енчо . Енчо Опълченски: Роден съм в Пловдив, в Съдийския квартал. Баща ми много обичаше театъра. Тръгнах от кръжоци и любителски театър. От старите актьори много съм се учил, завършил съм ВИТИЗ. Иван Костадинов: От моето поколение имаше много добра група театър майстори- Петър Пенев, Стефан Койчев, Господин Господинов, Иван Заяков. Зрител: Ще добавя към големите имена и Боян Петров, Петя Колчева, режисьора Крикор Азарян. Той изведе самодейния театър на завод “България” на национално ниво с постановката “ Какво е облеклото и защо е необходимо то “ със златен медал. Зрител: Не може да не споменем актьора Васко Проданов. Е.О.: Имахме голямо уважение и респект към институцията театър. Още на входа си свалях шапката. Сега това уважение го няма. Заедно бяхме и с операта- много добре си живеехме, приятелски. Зрител: Бай Пано игра в операта Менелай в “Хубавата Елена. Е.О.: играл съм и в киното като ас. режисьор в София- филмите “Под игото”, “Зарево над Драва”, “Дъщерята на началника” , “Синята лампа”.
ВОДЕЩ ЕВГЕНИЙ ТОДОРОВ: Гостите тук нямат претенции, че са най-големите. До мен е Енчо Опълченски- актьор от 1944 година до 1967 година. До него е бай Иван Костадинов- реквизитор в продължение на 48 години в театъра. Енчо Опълченски: Като постъпих в театъра заварих бай Мишо Танев, Любомир Момчевски, Стефан Христов, Боян Петров, Тодор Велков, Стефан Кортенски, Димитър пановЖелязко Лолов, Георги Манев и Димитър Стратев. По онова време започнахме с “Лисичета”. Играл съм тук в около 25 пиеси за 22 години. Някои заглавия- “Ревизор”, Тревога”, “Дванайста нощ”, “Снаха”, “Пигмалион”. Играех все младежки роли. Не съм играл Хамлет. Нямаше проблем с отоплението, нямаше и организатори, всички си идваха самостоятелно. Е.Т.: Чел съм, че през 20-те години тук е идвал МХАТ от Москва. Нямало ток, а на газени лампи. Дошли са от София. Един от актьорите кал: това е публика, не като софийската. Е.О.: Публиката ни беше много театрална, идваше с ищах, по 3 дни после обкъждаха пиесата, на улицата ни поздравяваха. Още помнят някои мои участия в пиеси. Имах много почитателки, много писма .... работил съм с режисьорите Панчо Танев, Йордан Черкезов, Кръстьо Мирски, Александър Иконографов, Владимир Полянов, Лиляна Пенчева. Жена ми доведе сина ни в театъра на представление. Трябваше да ме пуснат с чига на сцената и по едно време като слязох на дъното на черното езеро едно детенце- сина ми каза: татко падна..... Цялата зала се заля в смях. Имахме дежурни пожарникари. Трябваше на дъното на езерото да отворя сандък с лампа и вентилатор за имитация на огън. Тъкмо отварям сандъка и пожарникарът свали си шапката, извика пам- пам и вика- Енчо продължавай. В 1960 година бях художествен ръководител на Драматичния театър- на пионерите. Започнах пиесата “Моята мечта в космоса” с Калчо Калчев- автор, аз – постановчик. Водя я с децата. Директорът хареса идеята и ми възложи да направим постановката за театъра. Някои от децата по-късно завършиха ВИТИЗ и ми станаха колеги. Излиташе и ракета в постановката. Бай Иван Костадинов най-съвестно си гледаше работата, нямаше друг като него реквизитор- прекрасен човек. Иван Костадинов: Театърът ми е втори дом и природа. Още ходя там. Много спектакли се играеха. Всичко търсехме с усилия, дори от киното ползваха наш реквизит. После се изпуснаха нещата. По време на ремонтите немалко реквизит изчезна. Много костюми се пазят. По време на представлението следя и подавам реквизит. Спомням си особено силно спектаклите “Майка на своите деца”, “Министершата”. Е.О.: аз играех в ролята на шута. Винаги си мисля да представя ефектни неща в ролята. Изведнаж не челото на колегата гледам една муха и аз най-неочаквано за него го цапнах да я убия.... Голям смях падна. И.К.: “Под игото”, “Парижката Света Богородица” със страхотен декор. По-късно дойде Пунев- режисьор, Христо Христов с много хубави постановки......”Железният светилник”, “Почивка в Арко ирис”, “Иркутска история”...... , “Бай Ганьо”.......Всеки ден имаше по две представления. В театъра работеха 170 души. Гражданите идваха официално облечени. Нямахме празни салони. И много пътувахме. “Горещ покрив” – страхотен спектакъл, с много публика. Е.О.: След премиера винаги имаше банкет- нямаше ежби, бяхме приятели. През седмицата се черпихме в сегашния “България” , на Гроздовия пазар в “Тихия кът, на Отец Паисий”..... Зрител: Гонзала съм. Направихме тогава една пиеса на немски език- бях още в гимназията. У мен са негативите на ”Светлините на Скапен”. Най-хубавата постановка на Христо ......... беше “Мъртво вълнение”. С Генев – сценографа, имаха големи постановки. Когато дойдоха колегите от Сараево ги посрещнахме с мешана скара. А ние отидохме с два автобуса- посрещането беше още преди Сараево на няколко километра. Тръгнахме след колите им и ни поведоха по горски пътеки. Стигнахме до една поляна с огньове, няколко чевермета, каруца с буре вино. Играхме “Почивка в Арлко ирис”. Зрител: Л. Лазаров съм. Леля ми Нешка Лазарова беше дълги години суфльорка в театъра. Тогава бях дете. Завиждах на реквизитора и всичко около него. Е.О. : В пиесата с ракетата игра Божана Апостолова- пионерче. Зрител-Куюмчиев съм. С Енчо се познаваме от художествения колектив “Й. Чанкова”- 1947-48 година. Спомням си 1939 година, когато Кръстьо Сарафов и Таня Масалитинова играха в “Машенка”. Е.О.: И аз играх в “Машенка”, но в 1944 година. Играехме по 2-3 роли. Зрител: Една корекция- когато Кр. Сарафов е бил художествен ръководител в Пловдив в 1939-40 година Таня Масалитинова е била студентка. Енчо Опълченски дълги години играеше младежките роли. В театъра играеха големи актьори : Ана Лазарова,Ахмед Доброволков, Райна Петрова,Елена Хранова, Надя Лолова, Мария Хачикова, Тодор Вълков....... Няма го стария театър! Зрител: За артиста, който играеше чичо Сам и беше директор в Пазарджик- Васил Спасов. Зрител: В онези години всяка година се събираха средства и ние редовно посещавахме представленията на Пловдивския театър от училище. Малко повече за биографията на Енчо . Енчо Опълченски: Роден съм в Пловдив, в Съдийския квартал. Баща ми много обичаше театъра. Тръгнах от кръжоци и любителски театър. От старите актьори много съм се учил, завършил съм ВИТИЗ. Иван Костадинов: От моето поколение имаше много добра група театър майстори- Петър Пенев, Стефан Койчев, Господин Господинов, Иван Заяков. Зрител: Ще добавя към големите имена и Боян Петров, Петя Колчева, режисьора Крикор Азарян. Той изведе самодейния театър на завод “България” на национално ниво с постановката “ Какво е облеклото и защо е необходимо то “ със златен медал. Зрител: Не може да не споменем актьора Васко Проданов. Е.О.: Имахме голямо уважение и респект към институцията театър. Още на входа си свалях шапката. Сега това уважение го няма. Заедно бяхме и с операта- много добре си живеехме, приятелски. Зрител: Бай Пано игра в операта Менелай в “Хубавата Елена. Е.О.: играл съм и в киното като ас. режисьор в София- филмите “Под игото”, “Зарево над Драва”, “Дъщерята на началника” , “Синята лампа”.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1124
Блогрол
