ЕВГЕНИЙ ТОДОРОВ: Днес мои гости са Любомир Дочев и Лулчо Стоянов, който  ни носи схема на Главната в Пловдив -от около 1945 година. Помните ли бай Григор , лимонададжията, който имаше стъкленици, дълги лъжички, лимонтозу и така разхлаждаше хората с лимонада. В едно от писмата на зрителите пише за фурната на бай Петър, където се приготвяли и печени жълви- на ъгъла на “Виктор Юго”, това е на Кузеви.... веднаж забравили жива жълва и тя тръгнала по тавите във фурната. Едно писмо от Мария Сивкова-77 годишна- тя си спомня 1930 година, когато са взривявали Марково тепе и викали:”Варда- а- а, бомба!” Днес Д. Караиванов ни разказа, как от тепето по време на войната са наблюдавали и броили американските самолети, които са летели към Румъния, Плоещ и обратно. Така са откривали броя на свалените самолети. Пловдивчани били големи сеирджии. Лулчо Стоянов: това беше по време на Великден. Имаше и тътнежи и разрушения. Любомир Дочев: Митко Караиванов е доста по-малък от мене. Каза някои неща, може би разказани му от друг. Когато за първи път го вкарахме в ламаринена лодка мишниците му опираха в борда и не можеше да държи гребло. Заради него слагахме малко столче, за да седне на него. Той тежеше 15-20 кг. , просто правеше атракция за околните.... На тази снимка виждаме лодки от 1951 година. След “Морски сговор” всичко се преобразува на “Народен съюз за спорт и техника”. По-късно стана ДОСО. Тогава ни докараха лодките, в които се сядаше в три реда по двама души. Всяка пролет се почистваха основно с калчище. Митко не е гребал с тези лодки, защото беше малък. Езерото имаше форма на царска корона- това никой не каза до сега. Преди изграждането на това място са били турските гробища на Пловдив- в края на града. Бащата на Сашо Сладура е правил цялата градина и озеленяването й, и построяването на езерото. Горната част на езерото е обърната корона навътре, а долната част на короната също е обърната навътре. Като се обърне се получава цялата форма на короната. По-късно докараха дървени плоскодънни лодки, четворки. През зимата водата се изпускаше максимално. И тогава върху тънкия слой лед карахме кънки. За случая със сома- бях там с Киро. Водата беше изпусната, останала беше само тиня, извадиха части от колелета дори. Чистачите бяха 2-3 цигани-изведнаж между краката им изпляскал сом. И те започнали да викат “Чорбаджи вар мечка” и хукнали да бягат. След седмица единият от уплахата почина. Реконструкцията на езерото беше по проект на българин и изпълнение от швейцарска фирма. Всичко беше автоматизирано и нямаше никакъв човек да пуска помпите, както някои разправят. Досега никой не каза нищо за построяването на езерото, за гребния спорт в града и България-споменавам Христо Ампов, Александър Димитров..... Пловдив се наложи над София- 1951 година. След това започна разцеплението в клуба. Отказахме се от ДОСО и останахме, а аз отидох в “Локомотив”, а Георги Учкунов отиде в “Ботев”. Така започна професионалното гребане в България-1951 година, родоначалник е Пловдив. Георги Учкунов създаде много състезатели по гребане в България със световни титли. Пожарникарите идваха да гребат в пълен състав с униформите. За ремонта на лодките идваше майстор чак от Созопол. Юнгата имаше голям принос в гребния спорт. Стефан Петров и Калъчев направиха първите курсове за лодководачи. Стигнахме и до международни съдии по гребане. Е.Т.: Да направим връзката на езерото с Главната чрез Лулчо. Зрител: Д. Караиванов: На събитието със сома бях и аз. И Киро беше, бай Георги също. При ремонта на езерото запушиха преливника, с което го унищожиха. Л.С.: става дума за 1940-45 година. Площад “Цар Симеон”- тук ставаха големи манифестации на редица национални празници. На мястото на пощата имаше лятно кино “Одеон”, дървена постройка. Беше 1938-39 година. Срещу него беше ресторант “Софлу”. От тук започва Главната улица до Джумаята, а след това е Търговска. На ъгъла до ресторанта имаше часовник за срещи-под часовника. Тук живееше един зъболекар Голобарев,     завършил във Франция. Тук в този пасаж беше ваксаджийница “Куба”. На мода беше румбата... На ъгъла продаваха конци и шивашки материали. По-нагоре беше жп бюрото, след това магазин “Багра” със собственик Иван Славчев . Жена му беше от рода на Милионови. Следва ресторант “Молле” , Наркооп- хранителни стоки. На ъгъла беше магазин за играчки- много голям и известен. Връщам се от другата страна на улицата отначало- тук имаше бозаджийница “Бяла Стана”, послед беше руска книжарница, до нея беше ресторант ”Първа грижа”, по-нагоре имаше магазин.....за музикални инструменти. По “Гурко” беше Дирекция на полицията, после общината. На ъгъла имаше сладкарница, а до нея имаше ограда и се влизаше в двор- там беше лабораторията на Държиков за кръвни изследвания. До него имаше аптека на Братанов с термометър за времето. Зрител: знаете ли къде се намира дрехарница “Коко”? Питам заради археологически разкопки.... Л.С.: не зная . Следва пасаж и входа за кино “Капитол”. В началото имаше магазин за колбаси. Зрител: Аптеката е била на Станчо Иванов. Л.С.: В пасажа беше касата на киното и двор. Имаше и бръснар. В киното се прожектираха хубави криминални филми. Зрител: Тодор Вълчев съм : До “Молле” беше кооперация “Самопомощ”, където девизът беше :“Кредит всекиму, вересия никому”. Последният , който стопанисваше ресторанта на езерото беше Георги Камбарев. Д-р Тошев беше републикански шампион по шахмат и невероятен хирург. Роден съм в къщата на д-р Милко Стоянов. Имам и снимката със сома, ще ви я донеса. Л.С.: Стигнахме до филмите- “Тарзан”, “Родени край езерото”, “Жълтият ад”.....По време на прожекциите имаше тропане, дюдюкане, шумеше се от емоции.... Разпоредител беше Йозо. Л.Д.: Покрай касата се излизаше горе на терасата- там имаше лятно кино. Зрител: За кино “Капитол”- там прожектираха най-хубавите филми-“Съкровището на Чингиз хан”, “Снежният рай”....Най-отпред сядаха ваксаджиите. Л.Д.: По време на войната германците бяха разположили лагера си на Гроздовия пазар. Войниците им ги водеха в кино “Капитол”. Когато прожектираха немски филми, ако имаше музика, ставаха на крака и пригласяха на песента. Л.С.: На изхода на киното към “Патриарх Евтиемий” имаше денонощна пяца на файтони с по 2 коня. Около киното беше свърталище на проститутки, а в близост имаше и хотел за бързи услуги. Нямаше мургави, все бели бяха. Зрител: Петър Нешев съм: Бях шофьор на ифата на “Антон Иванов”. Зрител: Иван дърводелеца съм. Хотелът до проститутките се казваше “Златен век”, долу беше кръчма.  

Следващият път, когато го поканите като гост, или Ви се обади в ефир, първо да си каже годината на раждане, а още по-добре да си покаже кръщелното свидетелство и чак тогава да се впуска в спомените си. Не, че не си спомня интересни работи, но и много неща приказва от "втора ръка".

Живеех в къща, чиито прозорци гледаха към езерото. Любомир Дочев е неточен в определението за формата на езерото като "корона". Това мнение е много популярно и битуваше като апокриф сред по-възрастното поколение пловдивчани. Това не беше корона, а форма пак свързана с хералдиката - стилизиран "щит", който много често се среща в гербовете на държави,градове, кралски и благороднически династии. Езерото е създадено по повод на пловдивските изложения. Интересното е, че пръстта при неговото изкопаване е извозена с каруци и натрупана в ъгъла на градината граничещ с улиците "Гладстон" и началото на "Филип Македонски" (срещу "Дома на техниката"). Така се е създало хълмчето с изкуствените пещери и езерцето пред тях. И там ставаше хубава и безопасна пързалка за нас през зимата. Жалко, че покрай автомобилния подлез на "Гладстон" (несъмнено необходим за облегчаване на трафика), част от хълмчето се окастри.
Та да се върнем отново на формата. Горната, хоризонтална страна на щита (откъм ул. "Авксентий Велешки") се образуваше от вдадения в самата вода на езерото дървен подиум с масите върху него за клиентите на старата бирария, където по-късно се построи новият ресторант. На известно разстояние, симетрично от двете страни на този подиум (който в продължението си към ул. "Филип Македонски", служеше и за кей на лодките в езерото), брегоевте на езерото имаха формата на две четвъртинки от кръг. Така се оформяха ъглите в горната част на щита и двете му сранични стени - овалите успоредни на улиците: "Филип Македонски" и "Велико Търново". Тези овали се събираха в долния заострен край на щита при скулптората на рибата и двете голи момченца до нея. Водата от устата на рибата падаше в едно малко басейнче под нея, което се явяваше като основа на щита. Спирам засега дотук, защото сигурно съм досдил на много от Вас, но сега, когато съм толкова далеч от Пловдив, не мога да спраносталгията си по отминалото време. По-нататък ще пусна и втора част за по-късната история на езерото с надеждата, че все пак за някои е било интересно.

Дано подсетя с още нещо автора на блога и съм без претениции за авторски права.
При първоначалното изграждане на езерото дъното му е било уплътнено с глинен пласт, за да се задържа по-добре водата в него и да се намали количеството на допълваната вода. С течение на годините на дъното му се утаи дебел слой тиня от окапали листа и довян от ветровете прахоляк. Някъде около 55-та или малко по-късно решиха тинята да се изгребе и дъното да се застеле с калдаръм, за по-лесното му периодично почистване. Пресушиха го временно, и изгребаха стотици къбически метра тиня. Миришеше много гадно, но в тинята изкопчиите намитрааха какви ли не изхвърлени боклуци. Вечерно време, ние хлапетата от махлата продължавахме "разкопките" в близост до бреговете му. Намерихме няколко ръждясали пушки с изгнили приклади, 2 - 3 пистолета - "барабанлии", каски, вкллючително и една - френски модел от първата световна война. Явно след 9.X.1944 г. е имало хора, които са предпочели там да захвърлят притежаваното от тях оръжие, отколкото да го предадат на "народната власт" и после да си имат неприятности с нея. Тогава по-малкият ми брат се похвали: "Охо-о-о колко пъти по-рано баба ми ми е давала по една шепа патрони за пистолет да ги хвърлям в езерото!". По време на тези мисии той е бил 4 - 5 годишен и не би могъл да събуди подозрение, ако някй го забележи да хвърля нещо във водата. Дядо ми е бил офицер от запаса от преди 9.X. Явно и той е бил скътал нещичко. Явно нашите са преценили, че аз като по-голям и нахитрял, може да се опитам да запазя нещо от това за лично ползване, или по друг начин да изпортя конспирацията. От прозорците на къщата ни се виждаше езерото; баба ми демонстративно е зставала на прозореца и брат ми е бил директно проследяван дали ще изпълни точно задачите.
Отплеснах се малко. След като изгребаха калта, докараха дялан камък за настилане на дъното, и временно натрупаха планини от пясък по бреговете му за ъплътняване фъгите между камъните. Помните ли каква занимавка за хлапетата беше една каруца с пясък стоварена пред къщата на някои съседи решили да предприемат някакъв ремонт? А това при езерото си беше цяла Сахара! И всичко това ставаше през лятната ваканция! Тогава започнаха да прекрояват и формата на езерото, защото прословутата му форма им беше трън в очите. Първо икопаха улей (апарел по военно му, или хелинг по моряшки), за да се изтеглят по-лесно големите лодки на брега. По-късно направиха нещо ката дансинг в ъгъла му към библиотеката. Там наистина се танцуваше вечерно времв по звуците на пеещия фонтан. И т. н.