Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2009 19:58 - За пловдивската кръчма “38-ми паралел”/64/
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 3691 Коментари: 1 Гласове:
0



    Евгений Тодоров : Днес ще пътуваме по улица “Филип Македински”, но за да стигнем до там трябва да минем по “Шилер”. Но преди това трябва да спрем в кръчмата “38-ми паралел”, да изпием по една ракия с Митко Караиванов. Стартираме с думата кебапче, защото там кебапчетата са били впечатляващи. Димитър Караиванов: След “Тихият кът” дойде епохата на “38-ми паралел”. Влиза се от улица “Шилер”- откъм входа на операта. Спомням си за Бакала, Румен, Кената, Дамбо, Джимито- бог да ги прости!
Казват- отиваме в Копенхаген. По онова време не може да видиш секс филми или магазин. И попадаме на една секс улица- всичко има там. Влизаме в един магазин, страхотно гадже вътре, разглежда секс списание..... Просташки забивки, български. Тя беше по бикини и сутиен.... Оказа се, че това е цяло семейство- съдържател на магазина. Казаха ни, че там, където има врата в черно и жълто, може да се гледа секс филм. И така попаднахме. Отваря се сцена като в театър и започва секс на живо пред нас. Чак след това научихме, че според съчетанието на цветовете и формата им се предлага различен секс.
Зрител: Михаил Михайлов съм- баритона от операта. Името “38-ми паралел” е от 1971 година, когато пловдивската опера се премести в Профсъюзния дом. Най-напред кръстихме улицата на това име. Заведението се посещаваше основно от техническия персонал и артистите мъже, от гостите на операта и от оркестъра. Главният режисьор на Гранд операта в Париж Габриел Коре, който постави “Ако бях цар” в 1973 година, редовно обядваше с жена си в заведението татарски кюфтета. На 17 януари 1974 година банкетът след премиерата на “Мадам Бътерфлай” беше в “38-ми паралел”. Присъства и зам. министърът на културата Д. Петков. Зам. директорът Наско Ангелов обядваше винаги на страната към “Гладстон”, защото му се струвало, че гледа цветен телевизор. В заведението се хранеха много гости на операта от чужбина. Все татарски кюфтета ядяха. Виното беше от Перущица. Е.Т. : Разбрахме, че първо улицата е имала прякор”38-ми паралел”-това идва от Виетнамската война. Д.К.: В кръчмата работеше Графука- правеше малебита..... Зрител: Първото име на кръчмата е “Персенк”. Правеха чудни кюфтета и кебапчета. Д.К.: ...още сме в Копенхаген на секс улицата. Имало е и участие в секса с билета. Е.Т.: Преди години бях в Западен Берлин и попаднах в едно такова заведение. В цената на билета влизаше и списание в черна торбичка. Всички наоколо бяха с такива торбички. Вътре бяха предимно старци. Излъчваха новелки. Имаше един сюжет от съветска република с друг сюжет - надбягване с камиони - молотвки в една срашна кал. И докато на най-страишния секс всички се бяха удрямали, при вида на калните молотвки и шофьорите с тюбетейки се оживиха. Сигурно бяха гледали секс филмите по сто пъти, а животът при социализма беше за тях нещо ново... Д.К. : В заведението за политика не се говореше. Помня Лефтера, който беше и зад тезгяха и сервираше. Сега да преминем на “Филип Македонски”. Оттук се минава на “Авксенти Велешки”- там беше нашата махала, ъгловата къща, до детския отдел на библиотеката. Купена е от Козареви. След Девети септември я конфискуват. Двете къщи се захранваха с вода от Бунарджика. Винаги имахме вода. По-късно къщата я взе РМС срещу 150 лева наем. Сестри Козареви заминаха да живеят в София.
Вървим покрай градината към турското консулство. До нас беше къщата на арх. Кънчев. Следва къщата на Спасов- собственици на “Булгартабак”. Следват Кортилин, Брадинови, д-р Ишев, къщата на метематичка и стигаме до ъгловата къща на Мичеви. На мястото на турското консулство беше къщата на митко....., Радко Дишлиев, Сийчето-челистка от оркестъра.... и се завива на Дома на техниката. Там започват четните номера- живееше Диньо. Там започва “Филип Македонски”.
Зрител: Нещо повече за кръчмата. Там се сервираха и жабешки бутчета. Тя западна, когато там дойде операта. Името на заведението е свързано с Корея. Д.К.: това за операта не е вярно. Зрител: Николай Манев живееше на мястото на турското консулство. Не даваше да се събаря къщата, затова се беше барикадирал там, но управниците го арестуваха, пратиха го в Белене, изкараха го луд и го очистиха. Зрител: Личо Баджаков съм. Аз живеех на “Капитан Райчо” до Бучкови.  Д.К.: В нашата къща на тавана живееше Наум Шопов, той ме запали по театъра. С жена му бяха много добър актьорски тандем. Той ме съветваше да чета художествена литература в библиотеката в Стария град. Ъгловата къща, Ремса после ДКМС и комсомол... там се играеша пин понк. Една седмица през 1944 година на нашата улица имаше германски танкове, които после се оттеглиха и дойдоха руски танкове- та чак до “Гладстон”. Бяха дружелюбни. Тогава германците ми дадоха устна хармоника. И стигам до езерото- то много бързо се превръща в жабуняк, защото няма преливник. Това е свързано с канализацията, все едно и също говорим. След това трябва да се зариби. Там не бива да има пеещи фонтани, а лодки..... Зрител: Аз съм Недялко Коев- сервитьор. Познавате ли Гочето в кръчмата..... също Мето........Спас.....Васко певеца.......... Зрител- Тино: Не можах да те позная Митко.....Ти беше тогава 33 кила. Зрител: помните ли, когато в езерото имаше 15 кг шарани? Един път бе хванат пищов и мъжко достойнство. Хванат бе и сом. Д.К.: Минаваме на другата страна. Зрител: На колко години е Митко ? Правиш грешки. Сомът беше уловен през 1964 година, долу беше пълно с тиня. Сомът изпляска между циганите . Сомът беше 1,73 м и тежеше 23 килограма. Кой те учеше да караш лодка- ти сядаше на дървения стол, слабичък беше тогава. Заради тебе Гаро влезе в езерото. Най-напред езерото беше в Морски сговор и Аншуата....След това стана “Народен съюз”........ Любо Тонев премина към ДОСО. Бай Георги беше първи. След него дойде бай Тошо кюсето. Около 1947 година. Тогава имаше лодки- четворки и шесторки, дървени, плоскодънки, които ги ремонтираха в техникума. Всички чистехме лодките. По-късно имаше преливници в езерото, помпена станция която въртеше водата в цялото езеро. Мильо- бяха го бутнали в една плоскодънка и ни прибраха всички в участъка на “Иван вазов”. И стана голяма патърдия. Мильо беше в лодката. Бъркаш много работи от онези години- 1947-48 година. Д.К. : помня и помпената станция, тя и сега работи..... На сома бяха 5 – ма цигани. Е.Т.: видя ме един мъж и ми каза, че Павлето е с италиански произход, според архивите. Бил е недъгаво дете и бил даден за осиновяване в българско семейство. От италианските пари тръгва и строежа на киното.... Зрител: От много време гледам предаването. Петър Стефанов Иванов съм- роден 1947 година. Помня езерото от онези години... този господин не го помня от онези години. Живеех на “Франклин Рузвелт” № 9. След това се преместих във фабрика “Левски”. Не може “Шнитер” да излиза на “Авксенти Велешки”. Д.К.: Говоря за улица “Шилер”....От “Гладстон” излиза.... Зрителят: “Филип Македонски” излизаше от там, където е отрязана градината. Тя беше покрита с пръст. Зрител: Африката съм. Ти наговори много глупости. От “Филип Македонски” започваше една бакалница. Там живееше инж. Данчо Илиев, баща му беше съдия. От турското консулство, отсреща живееше Райно Панайотов- футболист в “Ботев”. До д-р Ишев живееше един от най-известните пловдивски шивачи. Там живееше и семейство Торневи. В кооперацията живееше арх. Христо Бакърджиев. До тях- тази къща е на братя Спасови. До тях живееше и арх. Велчев.... За “Паралела”- тук сега е Тодор Вълчев, който живее в Загреб. “Шилер” излиза на “Стефан Кираджиев”.На “Драган Манчев” живееше Пепо чеха- жена му е от Прага. За Павлето- казва се Павел Богданов- няма италианско потекло, живееше на “Велико Търново”.    



Гласувай:
0
0



1. анонимен - отрастал на същата улица. малки уточнения
23.04.2009 22:30
1. Митко Караиванов открай време обичаше да поукрасява разказите си, за да станат по-атрактивни. И аз се питам като зрителят по-горе за ЕГН-то на Митко, защото тази история с хармончката от германците трябва да е станала когато той е бил едва на 3 или максимум на 4 години, а на тази възраст някой германски войник би му дал някое бонбонче или шоколад, защото те наистина са обичали да раздват на децата такива неща, но едва ли би му подарил хармоничката си. Освен това германските войски навлизат в България като съюзници. Техните танкове са бързали да атакуват Гърция. Транзитно сигурно са устройвани временни бази и лагери, но едва ли е имало какво да правят техните танкове на ул. "Филип Македонски". Митко живееше срещу градината, а дружеше с момчетата от другата страна на "Авксентий Велешки" - все колортни личности като: Гешо (син на доктор Груев), Данчо (син на доктор Данчев), Вельо - Балона (бог да го прости), Щилян, Васко Араданов и др. По- интересно щеше да е да разказва за тях.
2.Никиолай Манчев (а не Манев) живееше на ул."Филип Македонски" № 10. Той наистина от малък си беше малко отнесен и особняк. Когато се взе решение да се премести турското консулство, при което се събори и неговата къща, обвиняваше бившият ни съученик - арх. Невен Митев, че именно той му е скроил този номер с избора на новото "петно" за консулството. Отиде си от този свят от мъка по съборената къща, пък може да са му помогнали малко, защото след тези събития псуваше наляво и надясно " Народната власт" и комунистите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 3544808
Постинги: 248
Коментари: 1294
Гласове: 812
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031