Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2009 22:24 - Още за улица "Шнитер" с Минка Гатева и Никола Панчев /62 и 63/
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 3599 Коментари: 0 Гласове:
0



ЕВГЕНИЙ ТОДОРОВ: Продължаваме разговора за улица “Йосиф Шнитер”. Днес първи мой гост е Минка Гатева, която живее на тази улица № 2 а. Май остана доста неизказано от Димитър Толев.

Минка Гатева: Той е и по-малък, аз вече 63 години живея на тази улица. Помня Митко от дете до ден днешен. Родена съм в Симеоновград, но от малка живея тук, учех в Класическата гимназия. Тук съм от 1941 година. Бях 10 години учителка, по-късно рабитих в “Балкантурист”. Работила съм и с писателя Здравко Попов, който е от нашата улица. Тази улица никога не е променяна в продължение на 63 години и преди това. Шнитер е допринесъл много за града, негови наследници бяха тук- в университета и във Велинград.               Да започнем от ъгъла, където е къщата на Степан Ханджиян, известен като концерт-майстор на царския оркестър. Замина за Унгария със съпругата си, където по време на войната е бил преводач на руснаците. По-късно се върна тук, след това- в Белгия и там почина. В другия вход живееше брат му. Следва нашата къща, която е близнак. На номер 2 е къщата на евреи- на Бакиш. На горния етаж живееше семейство Димитрови- съдия- изпълнител. Нашата част е била собственост на д-р Стоянов., но той не е живял тук. На първия етаж бяха артистите Никоманови. След развода им баща ми купува къщата. Съседната къща е на Соломон Паси, чийто внук е Соломон Паси, сегашен външен министър. Майка му е българка. На първия етаж живееше Паскал Стружев- художник. Следва къщата на Толеви. На ъгъла има трафопост, там имаше малка къща , в която живееха 2 сестри. Следва къщата на Пешка Манева, на горния етаж- Ани Аврамова. До тях е къщата на Малинови- земята на всички къщи е била тяхна. До тях е къщата на арх. Стоилов- на първия етаж беше зъболекарят Бадев. От там надолу до кино “Комсомол” са къщи на хора, дошли от Македония през 1912 година. Най-напред е къщата на Стойчо Кузев и фурната на дядо му, който е участвал в Илинденското въстание. Следва къщата на Иван Долев. Отсреща е къщата на Александър Ахланлиев и лелята на Стойчо. Следва къща от турско време на бай Гавраил, който продаваше лимонада. По-насам е домът на печатара Овчаров. На ъгъла са братя Бучакчиеви. Отсреща са Алексиеви. На мястото на банката имаше малка къщичка и баба Йорданка. Цялата тази улица беше изпълнена най-вече с момичета и само едно момче.                   Нося снимки от семейството ни и “Ботев” от 1968 година. Зет ми Райко Стойнов беше капитан на отбора. Сватбата ни беше в “Молле”, кум ни беше Петко Стайнов. Дъщеря ми беше баскетболистка в националния отбор и в “Марица”. Зрител: Родена съм на Житния пазар. Баща ви беше лекуващ лекар на баща ми, г-н Тодоров. Минка Гатева: Следва къщата на д-р Димов. На ъгъла живее Атанас Щерев. Зрител: Госпожата ме трогна заради баба Йорданка. Тя ни даде подслон като емигранти в Канада- за два месеца. Зрител- Тошо Африката: Бащата на госпожата Марко Тенчев беше изключителен човек, един от организаторите на автотранспорта у нас. Той имаше автобуси и фирма”Бързина”. Имаше съвременна фабрика за пулпове в Симеоновград. Дядо й беше типичен тракийски чорбаджия. Често гостувах в дома им. Минка Гатева: баща ми беше първият таксиметров шофьор в България, а по-късно имаше камиони и рейсове. Създаваше работни места. Зрител- говори за други пропуснати неща............... М.Г. : И аз имах кънки. В шадравана на гарата се учехме да караме кънки. Стигнахме до фабриката на баща ми- водя 12 години дела и нищо. Зрител: Д-р Спасова съм. Прекрасно предаване. Живеех на номер 2 на улицата. Шнитер е направил първият план на Пловдив. На тази улица е идвал и Шостакович като гост на Пловдив. Духът на улицата- всички бяхме като роднини, една прекрасна махала. М.Г. : цялата ни къща имаше 6 учители... Зрител: Живеех на тази улица на № 6. Във вътрешната къща живее първият управител на стадион “Пловдив”- Васил Терзиев- мой баща. Е.Т.: Още за духа на улицата. М.Г. : На Гроздовия пазар имаше кръчма-“Тихия кът”, в която се събираха на чаша вино артистите на Пловдив. Зрител: Димитър Хаджипетров съм. Казахте ли за Паси? Къщата срещу вас е много интересна като архитектура. Повече за кръчмата “Паралела”. М.Г.: тя е срещу киното. Имаше и кракмаг и жабари отпред. Зрител: казахте ли за шивашкото ателие на Стефан Бабайков? М.Г. : Той беше там под наем. Познавам и леля ви Мария. Помагала съм на Бабайков. Зрител: кажете за Росица Калпакчиева. М.Г.: Тя почина, наследниците й живеят в къщата на Милионов. Е.Т. : Нещо за игрите. М.Г.: децата играеха повече на сценки в двора.... Зрител: Лилито съм от номер 4. Много хубава махала, но вече остаряхме. М.Г. : Нямах претенции за добър кънкьор. Зрител: Чаракчиев съм. Поздрави на семейството ви.   М.Г.: внукът ми живее във Франция и там се ожени за французойка......Вече изредих всички къщи на нашата улица.   Продължаваме с инж. НИКОЛА ПАНЧЕВ   № 6   3   Евгений Тодоров : тази вечер тръгваме от улица “Шнитер”. Мой гост е Никола Панчев. Какво е дала тази улица освен един министър? Помните ли малкия мони? НИКОЛА ПАНЧЕВ: Помня малкия Мони, защото е в съседната къща. Спомням си и неговия братовчед Нанси. Той е в САЩ. В онези години имаше добра среда за такива колоритни хора, те бяха почвата на тази атмосфера. Имаше и друга прослойка, която беше хумоса, за да израстнат тези пловдивчани. Вие чоплите този хумос. Е.Т. : Колко е интересно- от една малка уличка- около 200 метра, са тръгнали хора из целия свят. Н.П.: Да не забравяме, че на тази уличка се концентрираха и много други съпътстващи махали, събития, хора..... Е.Т. : Защо ви поканих ? В миналото предаване Минка Гатева от вашата улица започна да разказва какви предприемчиви българи е имало в онези години. Останах с чувството, че в тази носталгия има известно пренебрежение към днешното поколение. Иска ми се да докажете, че днешното поколение, произлязло от “Шнитер” е достойния продължител на 20-те години. Н.П. : Ако сме заслужили това за идните поколентия те биха го казали, а не ние сега.....                      На тази снимка виждаме моя офис, занимавам се с изкуство, но в областта на железата. Изработваме различни детайли за електроиндустрията, машиностроенето, приборостроенето...... повече за чужбина. Правим окомплектовки, занимавам се и с ИСО 9000. България трудно усвоява фондовете, които й се полагат от ЕС. И по света става трудно. Не бива да се оплакваме, защото ще стане лошо. Не извинение, а решение да търсим. Е.Т. : Преди няколко години тук беше известен българин, който живее в Чикаго- Шефкет Чападжиев. Казвам му- “ти отиде със средно образование там- как забогатя”? А той ми отвръща- “от тате и от Мадан,    възпитанието ми помогна”. Вие сте успял човек. Как го постигате? Н.П.: Благодаря на съдбата, на условията и на Господ за всичко постигнато. Започнахме от гаража и с много труд.... Не е добре аз да коментирам ре ме де тата и условията.... С политика не се занимавам. Важното за мен е не да имам голям цех и производство, а да имам пазари и от там да разширявам дейността си. Е.Т.: За развитието на дейността какво взехтуе от махалата, от опита на приятелите, духа.... Н.П.: точно този дух се формира в младежките години, когато виждаш по-успели люде около себе си, средата, в която израстват. Добре е да знаеш, че в кръчмата няма само пияници, а хора, които преди това са си купили вестник “Спорт”, че учат английски език, поддържат дух на познание. Това беше атмосферата в нашата махала. Ангел Манев е добър архитект, който живее във Франция, двамата братя Богдан и Мишо- полиграфисти, които сега са в САЩ, Бобата също, Златев-Плъшито, който е в Швейцария....Знаехме всеки от махалата къде е, с какво се занимава. Пловдив е бил и ще бъде един от най-добре развитите градове в региона. Още Челеби преди столетия представя Пловдив като най-красивия и развит град. Та това е било факт още в римско време. Всичко това създава наслояване през годините..... Тук спадаше и заведението “38 паралел”. След затварянето на “Тихия кът” интелигенцията се премести в това заведение. Не само певците, а и другия персонал- Бакала- емблематична фигура в артистичните среди. Когато бяха на турне в Амстердам той не отиде в кръчмите и при проститутките, а посети изложбите на града. По-късно заведението стана “Пилето”. В него идваха и художници, музиканти..... В нашата компания бяха и немалко хора от Музикалното училище. И Митко Щерев беше сред тях. За немалко хора Пловдив беше трамплин към София. Освен по кръчмите ходехме в дома на физкултурата, тичахме до Гребната база... четехме много вестник”Спорт”- ходехме за него чак до София. Е.Т. : кажете за специалитетите в “Паралела”. Н.П.: Най – напред за татарското кюфте. Имаше много колоритни сервитьори и готвачи. Специалитетите бяха предимно дреболии, ракията със салата и разбира се сладкия мохабет. Зрител: Коко Петков съм. Помня тази махала от 60-те години. Вашият гост имаше “Москвич-403”, вървеше като танк. Бяхме и калпазани понякога. По едно време дори имаше списък на алкохолиците в Пловдив. И започнаха да пият по една малка водка, а във водна чаша им слагаха още 200 грама. Вашият гост беше добър гимнастик. Най-много посещавахме кино “Култура” за 12 стотинки. Кольо Панчев беше и мецанат. Е.Т.: Кака Минка каза , че момичетата били повече от момчетата. Н.П.: Имаше емблематични девойки- една от тях беше Жана Гатева, Мария Милионова, Пешка Манева...... И жена ми е от тази махала. Зрител: Бехар съм. Няма ли да стигнете и до Орта Мезар? В Пловдив има и наследници на Йосиф Шнитер. Е.Т. : Вие сте пътешественик. Н.П.: За това се иска и немалко средства. Ходя на екскурзии. Напоследък бях в Кения, ЮАР, Бразилия, по Амазонка..... Зрител- Бояджиев: Да говорим за Пловдив. На мястото на кино “Комсомол” имаше работилница за дограма към “Напредък”. Аз съм от барабите в онова време. Зрител: за мезетата в “38-я паралел”. Там се правеха и много хубави кебапчета. Имаше и агнешки главички и черевца. Сутрин рано алкохолиците чакаха да отворят кръчмата.     Зрител: Заведениетко е на другата пряка, а не тази сграда, която показвате сега на снимката. Майка ми познава родителите на госта ви. Аз съм д-р Батева. Живея на “Йосиф Шнитер” 8 а. Зрител: Как се бута джип в савана? Н.П.: Трудно, когато наблизо има лъв...... Зрител: Африката: В сградата, която показвате живееше дъщерята на капитан Райчо- Аля. Синът й се казваше П.Р. Николаев. Там живееше и г-жа Нина Станчева. Когато Бакала беше в Амстердам гостува на друг негов приятел- Тошо. Н.П.: Багодаря ви за духа на предаването за Пловдив.


Тагове:   улица шнитер,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 3540669
Постинги: 248
Коментари: 1294
Гласове: 812
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031