Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.04.2009 19:11 - ДИМИТЪР ТОЛЕВ разказва за улица "Шнитер" /61/
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 2975 Коментари: 0 Гласове:
0



 

ЕВГЕНИЙ ТОДОРОВ: Мой гост е Димитър Толев, живял, включително и рода му, на улица “Йосиф Шнитер”. Коя е тази улица? 

Димитър Толев :   Нашият род живее на тази улица някъде от 30-те години на века. На мястото на нашите две къщи в началото на века е било училището за глухонеми. По-късно при ремонта училището се премества на улица “Бетовен”. Строени са в началото на миналия век. В съседство е къщата на Гатеви, следва къщата на Степан Хамджиян- концерт майстор, това е банката от 90-те години.... Тук искаха да построят и опера, партиен дом, но нищо не стана. На мястото на киното имаше голям дървен склад. Тук са и снимките-тези дървета са доказателство за засадените в онези години фиданки. Имаше калдаръм в онези години. Тъжно е, че тези улици тогава бяха изпълнени с деца за разлика от сега, заети с коли... Говоря за рода ни от двете страни. Започва със свещеници. Фамилията по бащина линия е от Родопите, от Райково. Моят прапрадядо е бил поп Апостол, по-късно- Тольо, а след това фамилията става Толев и поп Толев. Нашият род е проследен през целия 19 и края на 18 век. Дядо ми е от Долно Райково, а баба ми- от Горно Райково, от Милионови. По майчина линия родът е от Панагюрище- моят прадядо е бил свещеник- помогнал за изграждането на църквата “Свети Георги”, той е свещеник Кръстю Дражев. Тези 2 рода живеят от началото на миналия век в Пловдив. Майка ми е на 81 години. Прадядо ми се е занимавал с овцевъдство. Дядо ми се е занимавал с дрехарство отвъд Родопите, към Драма. И в Пловдив- търговия с дрехи, с платове. На Главната улица е бил магазинът, имаме още няколко имота в тази част от реституцията. И в Капана сме имали магазин. Имахме къща и на Гроздовия пазар. На тази снимка виждаме 16-ти славянски пехотен полк, който е бил в района на Румъния, до Молдова- по време на Първата световна война. На тази снимка виждаме масова разпродажба на дрехи в Хасково. Дейността на предците ми е добре описана в книга за Райковските свещеници- преди Освобождението. В Райково вече нямаме роднини. По линия на Милионови е останал рода Герджикови, включително и д-р Герджиков в Швейцария. След 1944 година от имотите на дядо ми нищо не остава от национализацията. Майка ми е жива. Баща й след Първата световна война започва работа в “Молле”. Били са 5 души, но по-късно си разделят заведенията. До стария бюфет в градината имаше беседка- докъм 60-те години. Дядо ми е бил там около 1932 година, след което отива в ресторанта в градината, в частта към библиотеката е имало оркестър- докъм 1945 година.

Зрител: Говорете за повече родове и за цялата улица, а не само за един род. 

Д.Т. : Добро е предложението. Шнитер е градил и доизградил Пловдив- църква, банка.... Улицата винаги е била с това име.

Съседите ми в онези години- срещу нас бяха Алексиеви, до нас Бакърджиеви, до тях- Гатеви, Атанасови....

Зрител: ресторантът на езерото беше от дърво. В края на 50-те години стана масивна постройка. Беше зарибено езерото, видях цигани да вадят сом. Сом беше раздаден една година на деца- сираци.

Зрител: Любима ми е улица”Шнитер”. Всеки ден пиехме кафе там. Моят прадядо в Турин е убит от турците като свещеник.

Е.Т.: Имам приятел руснак, който дойде през 80-те години на гости  и все искаше да се разхожда по тези хубави пловдивскки улички.

Зрител- Димитър Хаджипетров съм. Къде беше кръчмата на Чамата? Вашата къща е на гърба на най-известната кръчма-“Тихия кът”.

Д.Т.: Бюфетът беше точно до езерото. Гроздовият пазар в годините, когато беше автогара, беше много колоритно място.

Зрител:  Иван Ставрев съм. Помните ли ресторант “37-ми паралел”?

Д.Т. : помня, това беше преди много години, по-нататък имаше бръснарница....

Зрителят : Имам картина на езерото..... Имаше 2 вида лодки.

Е.Т.: Вечер ходехме да мием лодките, а после ни даваха  по половин час да караме безплатно.

Д.Т. : Езерото беше част от живота на Пловдив.

Е.Т. : От ресторанта съм запомнил аромата на бира и кебапчета....

Д.Т. : Имам много спомени и снимки от ресторанта на езерото.

Зрител: Живял съм на мястото на Младежкия дом, до Тома Спространов. Имаше голям шум от оркестъра, мирис на кебапчета.... На мястото на Младежкия дом имаше къщи, до тях живееше и Мильо.

Зрител: Също съм от фамилия Чамови от Панагюрище. Пазя си кънките от пързалянето в езерото. Помня още сома, който беше уловен и тежеше 86 кг.

Зрител: бате Сашо съм. Моят дядо имаше шивашка дейност и беше в търговски контакти с Толеви и Милионови. Старият бюфет беше до павилиона, в неделя свиреше военна музика.

Зрител: Георги Попов се обажда. Помня езерото и бай Тошо кюсето, който даваше лодки , а ние го бутахме във водата. Аз хвърлих Мильо в езерото и го извадих. На дъното на езерото имаша тиня и много риба.  

 

 



Тагове:   Толев,   Шнитер,   мильо,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 3544820
Постинги: 248
Коментари: 1294
Гласове: 812
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031