Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2009 19:22 - СТАРИТЕ ПЛОВДИВСКИ ЗИМИ
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 2475 Коментари: 0 Гласове:
0



Евгений Тодоров: Мой гост днес е  д-р Михаил Антонов. Днес ще разговаряме за ски, жени и кънки. Но според него в един кюп не може да се сложат ски и кънки.

Михаил Антонов: Карането на кънки е спорт и изкуство. Старите пловдивчани ще ме познаят от зимните празници на езерото.На езерото зимно време се събираше целия град. Кънкьори с кавички и без кавички, но беше една непрекъсната феерия. Говоря за периода  1950 година и преди това. Това е спорт- изкуство, в който динамика и пластика се преплитат и граничат с най-високите слоеве на човешките мечти. Има едно определение фигурно пързаляне. На немски означава кунс лауфен. Когато говорим за кънки има 4 вида - за фигурно пързаляне, хокейни или канадски, за децата с ключове и за бягане. Тук нося една от най-хубавите марки кънки. За фигурно пързаляне всички са назъбени. Отпред кънката трябва да излиза един см, а назад 2 см. Ако кънката не стърже нокът не е добра кънка. Точат се ..... Ще спомена имената на Пано Шопов, Димитър Вулев, Христо Гайдаджиев , митко Филипов, Васко Папукчиев- все именити кънкьори. Кошера имаще детски кънки, иначе беше динамичен.... Йони Левиев беше наш приятел. За първи път, когато човек слага кънки усеща, че краката потеглят, а задника му остава. Имахме някои номера. Правехме къмшик-  в средата на езерото заставаше един по-едър. За него се хващат всички и се въртят в редици....Въртелешка беше друг номер- въртехме се с голяма скорост. На всеки се късаше билетче, колкото за едно кино. Бай Георги обикаляше и охраняваше вечер. В началото на зимата ледът е много тънък около брега. До такава степен съм бил увлечен, че взимам стълба и по нея стигам навътре, където ледът е по-дебел.

Е.Т. : Спомням си 1957 година, когато баща ми ми донесе кънки от Полша.

М.А.: Ние по онова време си направихме  кънки от стомана. Слагахме ги през рамо и се фукахме....  Наш кумир беше Соня Хени. Имаше един немски филм за ревю на лед и го гледах 36 пъти. “Симфония в злато” беше друг филм.

Зрител: Аз бях първият кънкьор с дългите кънки за бягане. Бяха от Америка.  Ще допълня имената и на д-р Бакърджиев, бай Тошо, братя Станибрадови...... Прескачахме по 3 пейки и пируетите. За Кошера – беше с канадски кънки.

М.А.: Той правеше ляв завой с десен наклон на кънките.

Д.К. : Билетчето беше по 10 стотинки. По краищата на езерото ледът се чупеше, за да може рибата да диша. И сега общината може да развива този спорт ии като бизнес.....

Е.Т. : Но сега няма дори шейни.....

Е.Т.: Как се обличахте?

М.А. : Имаше някаква мода. До петък ходехме с блузи, шалове, клинове, а в събота и неделя с най-хубавите костюми, с вратовръзки и с калъфите на кънките за фигури. Момичетата бяха като за бал.

Зрител: Още преди девети септември на езерото се караха кънки, а ние малчуганите сваляхме железата на старите прозорци и ги слагахме на налъмите. И така се пързаляхме. В събота свиреше духовата музика по време на танците и най-вече валс. Кънки караха и двама братя Хайрабедян. И Гюро америката караше кънки.

М.А.: Бях лекар на село. Викам на хазяката, че ще заледя двора. И го направих, за да се пързалям.

Зрител: помня езерото, когато се ръководеше от бай Гичо- 1958 година. Доктора ме извади веднаж от ледената вода в езерото.

Зрител- Ставрев съм. Още в 1943 година- вратарят Ито участваше с кънки. Най-много скачаше Кошера. Бай Георги ни спаси – бяхме потънали до кръста.

М.А.: Имаше и жени с хубави кънки, но не бяха изявени. Зрител: Борисов се казвам. Редно е да се спомене човекът, който направи ревюто за инсталацията за ревюто на лед- Кольо Аров- вратар на “Локомотив”.

М.А.: Заледяването не е сложна работа- с тръби.

Зрител: никога на моите кънки не е писало Митко звяра. В езерото бяха пуснали сом, който ядеше шараните. Дори изпразниха езерото, за да го хванат, но не успяха. Един ден бай Георги го набучи на една вила.

М.А. : никой не можеше да ни откъсне от леда, имаше кафене...

Зрител:   Аз пък се возех през 1958 година на туба за нафта по “Антим Първи” и до лятното кино. За нас бевните това беше кефа, нямахме кънки.

  М.А. : мой приятел имаше работилница в Капана. На бор машина при него точех кънките. Той се наведе и шмиргела порна главата му.

Зрител: Куюмджиев съм. Говорите за години напред, аз говоря за 1945 година. Преди доктора нямаше кънкьори , а имаше любители на налъми. В 1940 година също имаше заледено езеро. Пловдив беше една българска епоха. Преживяхме и бомбардировката. Навремето баща ми казваше, че Марица е замръзвала, а ледът се е съхранявал в някои ресторанти за лятото.

М.А. : ледът от замръзнала река не е хубав. В реката може да се направи хубава пързалка.

Зрител: В 1938-39 година бай Георги от езерото имаше син Васко, който учеше в колежа. Билетът струваше 10 лева за каране на кънки. Вечер бай Георги ни пускаше в езерото без пари да караме кънки, в замяна на почистването му.

Зрител: казвам се Начев- бивш съдия по футбол.

Е.Т. : Спомням си моите кънки с ключове, с един чук ги огънахме.

Зрител: бате сашо съм. И аз помня бай Георги,     който ни подпечатваше билетите за езерото. Имах като вашите кънки, помня и Митко Филипов, имаше добри танцьорки... Аз играех на въртележка и камшик, на пръсти отивахме да пием чай.... по време на бомбардировките ни събраха на гарата и там посрещахме пострадалите от София, голяма паника, давахме им чай, кашкавал и хляб.

Е.Т.: разбрахме, че вечер леда трябва да се почиства...

М.А: да се мете и да се полива с маркучи, а ако температурата е по-малка от 5 градуса се полива и с топла вода, заради сцеплението. Никога не е пълнено езерото до кръста. Бях един от добрите. В 1992 година бях в Бордо с тези кънки, имат страхотни условия, а не могат да карат. Синът ми живееше в Норвегия и правеше впечатление с умението си да кара кънки. Има ръководство за каране на кънки. В София има 4 пързалки, има в Перник, Стара Загора, Търново. Петър Стоянов беше в младежкия национален отбор и тогава говорихме за пързалка в Пловдив, а той ми каза, че само пързалката ни липсва.

Зрител: Тодор африката съм,  докторът беше най- добрият фигурист. Спомням си кънките на Тошо Салабашев, те бяха от Америка, с ножове. Бяхме съседи с Кошера- беше силов карач, такъв  беше и Итко Андонов- той караше с канадски кънки. Кварталният аптекар ни подари едни кънки с ключове- около 50-те години. Мария Батонова караше кънки  и беше добра. Добри кънки бяха вносните. Имаше направени от тебе Мишо кънки от ресьори. Когато ледът не беше дебел карахме на Чаира зад Каменица.

Зрител: Хаджи Петров съм. Имам снимки на майка ми, която караше кънки преди Девети септември, а аз след това- към 1960 година. На мястото на партийния дом имаше изкуствена пързалка, там дойде французойка- Сузи Гинеш с нея. Поставяха се тръби на мястото на пейките на лятното кино.  Имам разработка за хладилна инсталация за пързалка с агрегат, с размери на хокейно игрище. Прави се с пластмасови тръби.

М.А. : Има много неоткрити красоти. Тази пързалка остана мечта за нашите деца.

Е.Т. : Ще подемем атака да направим нещо в тази насока в Пловдив. 

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 5227857
Постинги: 456
Коментари: 1331
Гласове: 1117
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031