Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2009 17:37 - Как в "Тихия кът" се роди ПРИНЦЕСАТА!"
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 5759 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 04.04.2009 19:12


 

Евгений Тодоров : Гости в студиото днес са : Костадин Павлов, Здравко Костадинов и Здравко Гълъбов- редактор.

                  С кръчмата “Тихият кът” на Гроздовия пазар е свързано едно кулинарно вълшебство, така наречената принцеса.  Тя излезе от Пловдив, обиколи страната, по морето е Странджанка се настани. Беше през 1980 година- на една опашка имаше много народ. И за да смогнат печеха странджанката с каймата надолу- става по-бързо, но тя прегаря. А истинската се пече от двете страни.

Здравко Гълъбов- ти добре ме курдиса днес- аз само два пъти съм правил принцеси. Спомням си 1970-71 година- бай Пешо Папукчията- той е бащата на принцесата. Той работеше в “Тихият кът”- при него отсядаше артистична публика. Имало е и задявки. Често забравял да даде на клиентите хляб – татарско кюфте без хляб. “Един ден взех и кюфтето го намазах от двете страни на една филия, опекох го и казвам на клиента: ето ти татарско кюфте с хляб”. И клинтът казал, че е като принцеса. Било някъде около 1966-67 година. Най-много се правеха в “Астория”- по 16 стотинки..., също в бараката около пощата.

Е.Т.:  Сега родната принцеса е изместена от арабските дюнери.

З.Г. : Какво е необходимо за принцесата. Взема се кайма “Булена”, шарена сол- чубрица и кашкавал. 

imageimage

Здравко Костадинов : Искам да кажа за татарското кюфте. И то е специалитет на бай Пешо. С музиканти бях веднаж в заведението. Там беше и големият диригент Руслан Райчев- ядеше си татарско кюфте, в София нямаше.

Е.Т. Преди 3 години бях в Америка. В един Тексаски ресторант имаше в менюто “Убито по пътя”. Помислих си , че става дума за убит заек, а се оказа досущ нашето татарско кюфте. За мен това е откраднато от нашата кухня.

З.Г. Бай Пешо си налагаше сам киселото зеле и се запазваше да май месец.

Е.Т.: веднаж в заведението дойдоха италианци да похапнат татарско кюфте- бяха много доволни. Пиеше се червено вино.

З.К. : в заведението ходеха много артисти- Васко Проданов, бай Георги Манев, Милковски... това си беше кръчма.

Костадин Павлов- помня Гроздовия пазар от моето детство, преди повече от 60 години. Целият площад беше с калдаръм. Идзваха много каруци, пълни с щайги с грозде. А ние децата се возехме на каруците. Продаваше се на едро, но имаше и пазарче по тротоара – с цени на дребно. Около средата на 40-те години пазарът беше закрит- спомням си , когато оттам минаха германските войски, а след това и руските войски. След войната пазарът стана агенция.

Зрител- Гонзала: към 10 часа вечер се пускаха кепенците в “Тихия кът” и до зори оставахме само наши хора. Специалитет на заведението беше татарското кюфте и луканка на метър. А Бакала носеше един чирус от морето и стигаше за целия сезон.

К.П. : Да допълня за прекрасните кюфтета на бате Пешо- това беше началото, после мина на принцеси. Всички творчески  личности си имаха лична чаша, която стоеше на барчето само за тях. Обстановката  беше задушевна, самите посетители бяха интелигентни хора.

З.К. Макар, че аудиторията беше разнообразна, имаше атмосфера, заведението работеше и до зори.

Зрител: нека да си спомним вкусно приготвения стар фасул с гроздова ракийка.

К.П. : Вярно е за стария фаснул, както старите хора му казваха боболе.Слагаха се много подправки. Агенцията се направи след войната- 1945-46 година. Имаше още една кръчма там- на бай Васил Галев, в която правеха приказна шкембе чорба, на “Преслав” № 19. С доброволния труд на съкварталците извадихме калдаръма и оформихме градинката. Това стана след като се премести автогарата на друго място.

Е.Т. : Днес дойде бай Георги Вълчанов и ни подари този безценен албум на Пловдив от 50-те години.

Зрител: Обажда се съпругата на бай Пешо Папукчиев – на 82 години съм. Много ме развълнувахте тази вечер. Клиентелата в заведението бе разнообразна- артисти, лекари...Той постави началото и на млечната салата. Есенно време зареждаше заведението с паламуд. Много си обичаше професията, като закъсняваше не му се сърдех, беше честен в работата.

Зрител: Емил Налчиджян, живея на Гроздовия пазар. Спомням си кака Станка, която правеше татарските кюфтета. Спомням си и агенцията, там играехме като деца. Един ден рейс дори нахълта в съседната кръчма на бай Димитър.

К.П. :Общината постави паваж на площада и улиците наоколо. Показвам ви един документ от 1951 година, от който се вижда, че ние си платихме паважа в продължение на 15 години.

Зрител: баща ми често носеше от тази кръчма турук и паламуд. Той продаваше много хубаво чауш грозде и портфейла му беше пълен. Имахме писана каручка.

Зрител: Агенцията я ликвидираха през 1953 година, след национализацията.Бай Пешо, който ми е кръстник, по-късно стана управител на ресторант “Молле”.

З.К.: Имаше надпис: “Човекът е човек, когато е на път, но когато е към “Тихия кът”.

Зрител: Наско Факелов съм аз. В кухнята работеше леля Станка, която измисли принцесата. Имаше едни полски гости, които много харесаха неврозните кюфтета и тогава тя намаза каймата върху филията със сока в каймата. Печеше ги  и от двете страни и по-късно тя дойде да работи в Паралела, където бях и аз. И баща ми беше кръчмар.

К.П.: Не забравям и прекрасната сервитьорка Блага.

Зрител: сервитьорката казваше, когато заведението беше пълно: “Всички ви виждам, зная какво искате”. Каймата  специално идваше от Родопа.

Зрител: Краси се обажда, от 60 години живея там. Принцесите ги измисли бай Пешо, бяха по 12 ст. и казвахме кюфте на филия. “Тихият кът” го закри убийството.

З.К. : Около 1974 година е станало убийство и хората наоколо са предизвикали затварянето му.

Зрител: Амбарчето съм. Като ученици вечер все се отбивахме в “Тихия кът”. Пред заведението убиха Кико.

Зрител- Гошо. В онези години ги нямаше кюндарите, те си бяха на село. Трябва да можеш вътрешно да усетиш красотата на Пловдив, която е неповторима, трябва да си извисен...

К.П.: виенски пътешественик е определил Пловдив като втория Рио де Жанейро.

Зрител: съученичка съм на Коцето- Росица. Той е здрав и червен, защото е ял кюфтетата на бай Пешо, а сега е символ на пл. “Преслав”.

Зрител: Тошо африката. Татарското кюфте съществува с годините на пловдивската кухня, казано е и в енциклопедията. Пешо е започнал работа в 30-те години при Народняка, след това в района на ул.”Иван Вазов”, където се е събирал елита на Пловдив, дори и Кудоглу. Убитият пред кръчмата се казваше Георги Измирлиев, пиянска история... Там беше и червената къща на арх. Гюлбаров. През 1948 година се откри клон на ДАП, вкараха няколко рейса, СОАТ нямаше там коли. Още по турско време пазарът се е наричал Имиш?? Пазар. Там са карали с шарапани грозде за хубаво вино. Отсреща беше кафеджията Вартан, от чието кафе ухаеше целия пазар. Имаше и фурна с много вкусен хляб. Бай Пешо беше голям приятел с бай Георги Графа.  който беше царят на щеката. Кената, заедно с Жоро Черноземски, беше зевзек с немалко приятелки...

Е.Т. : толкова ли е сложно някой да открие пловдивска кръчма с татарски кюфтета, с всички специалитети.

Зрител: Кената беше много интелигентен човек., не беше циничен. За татарското кюфте- когато каймата започна да идва във вид на кебапчета Васко Проданов каза на Пешо да вземе 3 кебапчета, да ги омеси, малко лук и кашкавал с люта чушка и така стана голямо татарско кюфте. Това е началото...

Зрител: Правеха се и варени свински крачета там. 

Следва продължение....

 




Гласувай:
0



1. анонимен - JPpqUKRaIsjH
13.06.2011 21:02
YouВ’re a real deep tihenkr. Thanks for sharing.
цитирай
2. анонимен - MRdDVhdIGbp
14.06.2011 12:11
i791a8 <a href="http://kpsirhqdmhal.com/">kpsirhqdmhal</a>
цитирай
3. анонимен - IOytZJQgYqDQ
14.06.2011 16:57
mR39bk , [url=http://snwmybuaosmi.com/]snwmybuaosmi[/url], [link=http://xwfapwqjkwlh.com/]xwfapwqjkwlh[/link], http://bjjvocxtaqzk.com/
цитирай
4. анонимен - moZBmaPXEhVXRPUaYt
16.06.2011 12:36
Pk1JId <a href="http://dzvvjoywjlxz.com/">dzvvjoywjlxz</a>
цитирай
5. анонимен - dPjIeftcWhfBgoyK
16.06.2011 19:28
HxX8pd , [url=http://mjmhgobztdlo.com/]mjmhgobztdlo[/url], [link=http://kzpuxsyyxoqf.com/]kzpuxsyyxoqf[/link], http://cglxafvefiwb.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 5228105
Постинги: 456
Коментари: 1331
Гласове: 1117
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031