Прочетен: 6048 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 31.12.2008 21:30
Евгений Тодоров: Днес ще разговаряме за колоритния пловдивчанин Иван КАРАЧОМАКОВ.
10-15 години живеехме в един вход, не сме били приятели. Той разказваше много истории и то убедително пред съседите. Всеки може да измисли фантасмагории. Неговите се преразказваха от уста на уста.
Правя паралел с великия чешки писател Карел Чапек. Той много умело вплита своя разказ в бита на Прага от 30-те години, приземява легендата до бита. Подобно нещо правеше и Карачомака. Разказва как тръгнали да бомбардират руска ли немска подводница със самолета, в който били той и „Гочето от Аджесана, ей тук живееш, зад банята”...
Накрая потопили подводницата, тръгнали да кацат обратно, но не се отворил колесника. Тогава Карачомака показваше как с крак избил пода, който бил от шперплат и с петите направил контра на пистата....
Днес гости са Богдан Рангелов и Тодор Тодоров.
Рангел Рангелов: От дете се познаваме с Карачомака, отнасял съм се с много хубаво чувство. Той имаше много знания, но и много неща си фантазираше. Зад блока имаше работилница. Майсторът трябваше да направи една фуния. Бай Иван веднага му изчисли с тебешир конуса, размерите, всичко начерта как да отреже ламарината и да оформи пресечения конус на фунията.Той почина през 2001 година 3-4 месеца след сина си.
Е.Т. : Дали не е бил един потенциален гений? Говори за структурата на леда- това не е измишльотина. С баща ми бяха по-близки- от едно поколение са. Една вечер баща ми беше същисан- сутринта Карачомака преди да тръгне на риба минал на нсяка врата да попита каква риба искат да им улови. Вечерта дошъл с торбите и на всеки оставил направената заявка. Това разнообразие от риба е уловил, няма откъде да я купи.
Б.Р.: Един случай- помним бай Григор шофьора. Веднаж му казал- Иване, жената иска 2 кг. мряна и един шаран за плакия. Вечерта поръчката беше изпълнена.
Тодор Тодоров- той беше и жабар. Съчетаваше рибата с улова на жаби. Ще започна с произхода му. Произхожда от много богато сопотско семейство-Карачомакови. Баща му бай Начо беше търговец на едър и дребен рогат добитък. От блока, където живееше до следващата пресечка-всичко с изключение на имота на Низана, беше негово- около 2 декара. Бай Иван е роден през 1916 година. Имаше 2 сестри- Нина- съпруга на големия актьор Владимир Трендафилов. От честите си контакти с тази фамилия бай Иван натрупва мтого голяма обща култура. В 1937 година отива войник в Русенската учебна дружина като моряк . Беше висок около 1,80 м., с широки плещи, добър плувец.Един ден един мичман посегнал с кортика и го ударил. А Иван му ударил 2 юмрука, посипали се няколко зъба на земята. Хвърлил се в Дунав и отишъл в Румъния. Близо месец и половина прекарал в Гюргево. Съобщил на баща си, изпратили му пари. Един ден гръмва информацията, че е роден престолонаследника Симеон втори и прекратяването на всички деяния, подобни на неговото. И Иван пак преплува Дунав и се връща в поделението. Оттам го прехвърлят въвВарна.
Е.Т. Той разказваше, че са имали много добитък и гюлови градини. Като дете е бил на сватбата на цар Борис. Дори поискал да купи 2 нови свещи за венчавката... Той се стремеше на всеки изпаднал в беда да помогне. Работил е в Карловското и Пловдивското летища. Баща му го е пращал да търгува с добитък. Бай Начо е бил крупен джамбазин. През 1949-50 година започна работа на един хобел в завод “Антон Иванов” заедно с Лулчо. Иван беше необикновено силен човек- като хванеше детайла без да използва макара го качваше на хобела за обработка. Купи си един мотопед, а след това и Ява. Съпругата му г-жа Милка беше шивачка, един себеотрицателен човек- за нея семейството беше всичко. Нейният племенник д-р Ваньо Венков разви огромна дарителска дейност в Германия за България. Инж. Козарев беше приложил дори негов практически съвет за изпълнение на канкретна задача.
Е.Т. : Пред блока ни спираха коли, които бяха по 1-2 в България. Караха ги при него да ги ремонтира .
Б.Р. : Преди да започне работа в завода той направи тенджера под налягане- в нея вареше жабите.
Зрител- Ангел: Трябва да се направи паметник на Иван Карачомака. Бил е съветник на Хитлер по военна тактика, на цар Борис също. В 1937 година той имал първия в Пловдив телевизор.
Т.Т.: В 1941 година Карачомака е посъветвал цар Борис да не отива във Виена, а да изпрати премиера Богдан Филов. Това е бил тактически ход. След подписването на пакта и България станала член на Тристранния пакт, той и царят заминали при Хитлер с изпратен от него самолет . “Царят ми нареди да науча фюрера да играе табла. Хитлер бързо навлезе в материята, но го усетх, че краде в играта, праснах го през ръката... на царя му стана неудобно и стана и се обърна в гръб. Хитлер си прибра виновно ръката”. Това е в кръга на фантазията.
Зрител: да си нормален човек в този град няма кой да те забележи, а правят паметник на Мильо. Имах нещастието да работя с Карачомака. Той беше един прост човек, тъп, доносник си остана за мене- топеше ни пред шефовете. Съчиняваше си разни фантасмагории. Пловдив е идин лумпенизиран град, аз съм кореняк.
Б.Р.: бай Иван никога не е доносничел. Имаше много разум в приказките му.
Зрител: Манол Кратунков съм. Бай Иван беше всестранно развита личност, компетентен, връзваше въдицата за явата, когато ходеша на риба...
Е.Т. : Бай Иван : “Когато се е снимаше филма “Тютюн” в Пловдив Корабов спеше у нас, а Невена Коканова редовно похапваше жаби. И не послушаха съвета ми как да снимат филма”.
Зрител: Следя предаването. Познавам бай Иван- около 80-те години. Беше колоритно същество- къде лъже, къде не. Внасяше разтоварване в атмосферата на Пловдив. Около него и приятелите му винаги се събираха тълпи от хора. Никому нищо лошо не е направил. Да го почетем като един безобиден българин, внесъл колорит в сивото ни ежедневие.
Т.Т.: Карачомака имаше много знания, страмеше се на всеки да помогне. През 1958 година завежда 2 италианци със спуканата гума на мотора им в един гараж и им донася одеало от къщи да пренощуват. Дори им даде и пари за закуска.
Зрител: Казвам се Ремзие Вулева, работих в бръснарския салон на “Л.Димитрова”. Той беше прекрасен човек. Като влезнеше в бръснарцита ние спирахме работа и го слушахме- увлекателен, компетентен....Възмутена съм от казаните лоши уми за него. Прекрасно семейство.
Карачомака със семейството Участниците в разговора
Зрител: бай Иван- бях приятел с него. От смях съм плакал. От Пазарджик до Пловдив е препускал с кон за среща с младо момиче. И когато целува ръката на момичето конят пада и умира. Голям плувец е бил. Цял Пловдив го уважаваше.
Т.Т.: Две семейни репродукции на фамилията от Владо Балчев от Държавен архив ви показвам...Пред сладкарницата на Венко Пулев стана катастрофа и се вдигна шум...бай Иван не искаше да говори за инцидента, защото подписал протокол като свидетел в милицията, че няма да говори.
Зрител: Йоан Левиев увековечи Карачомака, като го направи консултант при реставрацията на една църква около Пловдив. Разправяше как с фара на мотора си подпалил някой, който насреща му пречил.
Т.Т.: До сред полунощ слушахме историите му. Двама пияни войници влизат в кафенето, вътре играят карти, нещо си казали и ударили единия с бутилка, той пада...бай Иван влязъл вътре и въдворил ред...
Зрител: Лулчо съм. Заедно работихме с бай Иван- беше прекрасен човек. Не е бил доносник.
Зрител: Като му взимали кръв за даряване, легнал, сестрата била много хубава, тя се навела и му се върнала кръвта във вените.
Зрител: разкошен рибар и любител на природата. ригор шофьораГ
СПОМЕНИ ОТ РАЯ+СРЕБЪРНА СВАТБА В СНИМКИ
Отново мисли от дневника на Боян Пенев
02.01.2009 19:41
С една дума-какво общо с пловдивчаните има карел чапек-така пише тук,та питам?
Ако авторът разбира и тълкува писателят КЧапек като битоописач,то тук нищо не се пише.
26.09.2011 22:03
