47. Евгений Тодоров: Днес ще си говорим за клуб "Кристал ". Изпратих млад оператор и му казвам :"Иди, нали знаеш, там до Джумаята, където преди беше пицария... " Той се върна с кадри от пицарията на "Отец Паисий". Младите не знаят къде беше  клуб "Кристал ". Ако правилно си спомням, го откриха в средата на 70-те години. 1975, вероятно. Понго, ти не помниш ли?Ти май не беше дошъл още? Не, аз дойдох след1981г. А кога го закриха? Закриха го след1997.

Представям ви моите гости -адвокат Иван Колев и Понко, известният актьор от Кукления театър.
  Пловдивската легенда
                                                     Велко Парашиков в Кристал

Понко : За мен "Кристал " е много момент в живота ми. Когато дойдох 1981 г. от Сливенския театър мен  "Кристал " ме посрещна. Първата си крачка направих там, а после в театъра. Аз не познавах никого, а и нямах квартира, нямах къде да спя. Влязох вътре и видях този велик фотограф Васко Кметов. Не знам с какво му станах симпатичен, вижте го какъв е усмихнат (показва снимка), но си допаднахме веднага. Тоий вика: "Та значи ти се казваш Понко? Може ли да ти викам Поне?"

Може, казвам. Та, продължи той,  "това момче, дето е до тебе не го харесвам (става въпрос за Людмил, дето е в Норвегия ), но ти ми пълниш сърцето."  Що, бе , Васко? "Бе, не те познавам, ама има нещо в тебе, затуй тази вечер ти ще спиш у дома." Той имаше ателие в едно подземие, а на мивката имаше един куп чинии.

А той казва "Гледай ги бе, тия кукумявки, една чиния не измиват. Ядат, пият кафета, ето една картина, утре и нея няма да я има. Защо бе? Защото всичка мащат по стените.Но ще ги гоня, Поне, щом ти си ми на гости."  Така поживях една седмица.Васко е великолепен фотограф, наследствен, бих казал. Той е един от най-добрите. Един път снимали някаква пещера, никой друг не могъл да слезне, само Васко, щото е малък.
 Иван Сивинов в Кристал.
 Няма го Кристал, няма го и Сивина. Сигурно играе с небесните кукли...
                                       

 Адвокат Иван Колев:  "Кристал " беше нешо особено. Аз не го казвам като творец, защото аз още не съм в тази група на пишещите, рисуващите, но аз бях приятел със всички и когато исках да намеря някой или да седна с приятна компания, аз действително отивах и знаех кой ще намеря.За Пловдив "Кристал " беше това, което беше за София "Бамбука" едно време. Влизаш и викаш "Няма ли кой да почерпи?". А там все някой черпеше в различни комбинации.

Понко : Там сервитьорите знаеха кой какво пие и направо го носеха.
 Понко и Иван Колев

Водещ:  Преди две седмици тук беше Бонка, сервитьорката. "По едно време бяха пуснали заповед - четири души на маса. Четири стола, ама как да стане, като има я изложба, я премиера на книга."

Понко : (показва снимка) Както виждате, на масат има два доматени сока. По едно време бях се разболял от жълтеница, дето не беше никаква  жълтеница, а алкохолно натравяне.Три дена не бях ял и зорлен ма вкараха. Две години не пипнах чашка. Това ми е сухия период. Тогава разбрах какво значи човек да не пие.

Много лоша работа. Всички ти се изповядват, дуднат ти на глават и ти идва да...Аз за Васко. Покрай него направих една от ролите си и получих златен медал за нея.  - магарето Мопси на Борис Априлов в "Не пипай куфара". Имаше една Маргаритка, която ходеше с Максим Крънчев, актьор, и от време на време забравяше че е сервитьорка. Но Васко не й цепеше басмата и й викаше "Дай на Понето една салатка." А тя му казваше "Василе , салати нямаме." "Абе дай му на човека, бе."

" Нямаме салати."  И тогава той извади едно ножче и наряза един аспарагус, тури му олио, оцет и сол и каза: "Поне, заповядай. Може да е нищо, ама е от сърце. "

Водещ:  В самото начало, няколко дена след откриването отидохме с Кико Папазян и той ми каза "Тук се местим, защото ще има само културни дейци, никакви простаци." Сядаме, гледаме на съседната маса едни такива нискочели, с едни шуби. Той вика, не ги познавам.На въпроса му кои са, сервитьорката вика "Тези ни снабдяват с краставици." А беше зимно време..

Адвокат Иван Колев: За мен е крещяща нуждата Пловдив отново да го има своя "Кристал ". Създал е много и от новите творци на тоя град.

Понко : (показва снимка) Помня как оженихме Киро Карачката, брат му беше художник. Едно лято, отпред слагаха маси, минава едно смугло, мургаво момиче, приличаше малко на Анджела Дейвис. Беше от Видин, лекоатлетка. Киро я заби отраз. Имаше пари, черпи я уиски, не знам и аз какво направи. По едно време се появиха две чаши с розови пандели, отгоре със захар, като за младоженци. Аз, викахме "Горчиво! Горчиво!" И Киро каза "Ами като сте рекли, горчиво да е." Отидохме у тях, излезе майка му, прегърна я и каза , ето идва ми отмяна. На другата сутрин обаче се разделиха, защото не била нахранила кучетата.  И да кажа за бай Иван, портиера. Той не искаше да пуска повече хора, а поканите бяха само за двама души.  Всеки му пускаше в джоба по едно шоколадче и така се оправяхме. А продаваше и списание "Тракия".

Зрител: Николай Кендов Клубът беше открит на 10 октомври 1977г. Рожба е на Стефан Игнатов, той го построи. Нарече го Кафе-аперитив "Кристал". На откриването присъстваха известният пловдивски търговец Георги Гугински, вторият секретар на партията Петър Георгиев, директорът на "Обществено хранене" тогава. Първият управител е Георти Барбов.

След откриването ходехме с една компания, в която беше и сексолагът д-р. Златко Илиев, който доведе и Добри ТоневПървите входни карти бяха зелени и Тодор Биков на гардероба

искаше книги да продава. Едни то първите посетители бяха хористите от Певческото дружество и хористите на Мъжкия пловдивски хор, които си правеха и репетициите по улиците.

Беше много евтино, чисто и хубаво. Чак след това започнаха да го посещават хора на изкуството.

Понко : Аз ще кажа няколко думи и за Добри. Той играеше много на клечки.Един път трябваше да отиде в Стара Загора за литературно четене по повод 24 май. И на мен както не ми вървеше в тази игра, го бих три пъти и му взех парите и той така и не отиде на четенето.

Водещ: Нека споменем и че на горния етаж имаше културен живот. Там аз съм правил премиери на филми, имаше театрални спектакли, камерни. 1990-91Пеньо Донев и Любо Лазаров направиха списание "Седмица". Те за пръв път изрязваха голи снимки от западни списания и тяхното списание много вървеше - на гарата, на перона. Какво се пиеше?

Разбрахме за "Куин"-а.

Адвокат Иван Колев : Пиеше се водка, беше много евтина, коняк с количка.

Зрител: В горния етаж имаше една великолепна стена, изографисана от известния пловдивски художник Николай Кучков, която изобразяваше Твореца. Разбрах, някой ми каза, че вече я няма. А това си е живо престъпление.

Понко: Спомних си и за дядо Къци, от филхармонията , валдхорнист, великолепен музикант. Той беше с 10 -15 по-голям от мен, но бях много привързан към него.  Един ден си седим и на нашта маса седнаха две страхотни рускини. Не разбрах защо при нас, места свободни имаше. И  дядо Къци каза "Шампанско, 10 бутилки." Те бяха смаяни. С общи усилия ги изпихме. После ги свалихме. Никога няма да ни забравят. Ма те не бяха обикновени рускини, а балетистки.

Адвокат Иван Колев : Руснаците влизаха инцидентно. Една вечер си спомням, бяхме с компания и нещо празнувахме и гледаме на съседната маса един руснак седи и смуче едно малко коняче. Извикахме го при нас, седя цялата нощ - до 12 или 1 часа и си тръгна. След време получаваме картичка "Никога не съм прекарвал по-чудесна вечер в този град. Когато разказвам на моите приятели, никой не ми вярва как съм прекарал тази вечер."

Понко: В "Кристал" нямаше досадници. Всеки си знаеше къде му е стола и сядаше там, където го търпя. Мен ме викаха по всички маси, не знам защо. Ще спомена и за Веско Съриев. Той влизаше често, беше бохем, но имаше такова излъчване, като седнеше, все едно слънце грейваше. Като закриха "Кристал" и станахме сирачета, пръснахме се. Не беше само за едното пиене.

Адвокат Иван Колев :  Добри Тонев, лека му пръст, беше направил цикъл от 10 стихотворения, които се играеха като роли и дори бяха надписани за Симеон Алексиев и не помня за коя негова колежка. Изиграха ги и както бяха надписани Добри ги сгъна, подаде ми ги и каза "Бате Иване, земи ги прибери, щата аз сигур ше ги изгубя." Почина бате Добри и аз успях да ги запазя толкоз време. Част от тях вече са отпечатани.

Понко:  И софиянци се бяха настървили и научили. Идваха много големи имена. Христо Фотев е идвал и други. Ма не жожеш да го познаеш, пиеше си кротко. И без карти са влизали отвън хора, проблеми нямаше. Само Жоро Американеца налиташе.

Зрителят Митко: За Бургаза. В Бургас имаше спасител Петьо Пангира. Бургаза пристига в Бургас  и Петьо го посреща с един голям букет цветя. Казал му да го държи здраво, защото в средата има бутилка. Пангира обаче нямал пари и започнал да кара Бургаза да черпи по една ракия. Бургаза се оправдал, че имал пари за обувки, а Пангура му казал, че пак ще си купи, само че от гума. На втората ракия обувките станали от гьон и от намалени цени. След третата ракия  Бургаза се съгласил и на гуменки, защото зимата щял да ги носи и с вълнени чорапи. Бургаза работеше с Веса   Кашалотова  в скъпия  магазин, разтоварваше и като му дадяха заплата отиваше до Театъра. Там имаше денонощен магазин, където имаше хубави кренвирши, ама истински, с кожичката. Купуваше 2-3 килограма преди да свърши парите.