Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2008 15:16 - ОЩЕ НЕИЗВЕСТНИ НЕЩА ЗА ЖИВОТА ПО УЛИЦА "ОТЕЦ ПАИСИЙ"
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 4020 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 08.11.2008 16:54


  Най -напред даваме думата на достолепния Лулчо Стоянов - един човек с феноменална памет. Носи обувки номер 48. Баща му е бил съдържател на кръчмата "Гранит"
image Лулчо Стоянов

Досега разказахме много неща за прочутата пловдивска улица "Отец Паисий”- стигнахме до ъгъла с “Доспевски”, сега ще продължим нататък и  ще стигнем до градинката. Най-напред ще каже някои неща за района между Главната и “Доспевски”.
 
/текстът е дешифровка от тв предаване на ПОТВ от 2003 година, постингът ще бъде илюстриран допълнително/
 Лулчо Стоянов: До Кирима беше бай Христо Нейков, който се занимаваше с шапкарство. До него имаше вход, който водеше до клуба на БРП на местната партийна организация. Горе беше работилницата на бай Борис Кавръков, който произвеждаше куфари и чанти и други кожени изделия. Тук никога не е имало пияца за леки коли. Това беше пияца на файтони- бай Павле и един турчин бяха файтонджии. Имаха чифт коне. Става дума за 1941-42 година. 
За “Въча” се влизаше откъм “Отец Паисий”, там беше главната дирекция на управлението. Откъм “Доспевски” беше Българската кооперативна земеделска банка. Архитект ЧИНКОВ, за който стана дума, беше англофил, защото говореше вицове и за германците, за Хитлер, за комунистите и за руснаците.  
Сега започваме от “Отец Паисий”- първият ъгъл вдясно. Навремето тук на ъгъла имаше представителен магазин  на “Форд” –части за коли и трактори. По време на войната един ден полицаите запечатаха магазина и се вдигна шум, но много бързо го отвориха отново. До него беше магазина за оптика на бай Тодор Василев - голям майстор в малко магазинче. Определяше диоптрите с вестник. Синът му Васко Василев през 1967-68 година си отвори магазин в двора на “Отец Паисий” № 5 и в него продължаваше бащиния занаят. Изпълняваше много бързо поръчките-за час-два.  
До оптическия магазин беше кантората на Владимир Мандраджиев- това беше командитно дружество “Шенкер”. Беше българо-германско дружество и се занимаваше с транспорт. Беше на 2 нива. Мандраджиев беше изискан, елегантен мъж. Той получаваше немското списание”Сигнал”. Аз учех немски в гимназията и затова ми беше интересно да ходя често при него и да преглеждам списанието. Един ден ми купи и часовник”Аристо”. 
В съседство с него беше домът на Андон Станев- един от богаташите в Пловдив. Синът му Христо беше завършил право в Сорбоната в Париж. Беше зет на Куцоулу, жена му беше гъркиня. Когато му се роди сина даде банкет при баща ми и му отстъпи наема за един месец. След национализацията Христо Станев с каруца събираше кости и ги продаваше на екарисажа, за да преживее.  Имаше син и дъщеря. 
До тях беше плетачницата на сестрите Яхубян. До тях беше нашата кръчма “Гранит”. Имахме много добра клиентела от заможни хора, нямаше пияници. Преди това там е било представителен магазин на лозарска кооперация ”Гранит” на Андон Станев, Съселов и Сираков. След прекратяване на дейността предложиха на баща ми да разработи магазина като заведение. Знаеха я като кръчмата с медалите, заслужени още от времето на кооперацията. Баща ми продаваше хубави напитки, особено червени вина. Получаваше вино от Брестовица от известни винопроизводители –Методи Хаджиянков. С големи маркучи източвахме по 2-3 тона вино, когато ни зареждаха с камиона. Имахме много дълбока изба- 4-5 метра. Когато продавахме вино на едро използувахме ръчна помпа- големи усилия изискваше. Много вода се проливаше като миехме бъчвите и някъде потъваше, незнайно в какви подземни тунели.

Спомням си една вечер при гастрол на Кръстьо Сарафов от София. Бяхме вече затворили, рулетката се повдигна и един белокос мъж попита:”Тука ли е хубавото червено вино”? Влязоха  Сарафов, директорът на театъра Боян Петров и актрисата Петя Колчева. Голям мохабет стана. Веднаж ми даде и билети за представеление. 
До нашия дюкян имаше обущарница “Поща”на бай Стоян Искров-председател на сдружението на обущарите в Пловдив. Синовете му се казваха Кольо, Стехан и Георги. За мен обувки трудно се намираха, заради големите ми крака-№ 48. Наложи се да отида за бележка за материали от комисаря на Пловдив Канлийски. Той ми даде бележка, отидох в магазина за кожени изделия на Аргир Ангелов и по рекламния калъп отвън ми отрязоха кожа за обувки. Голям смях падна, но бай Стоян чак тогава ми направи обувки.
В съседство беше магазина за дамски шапки на Стойка Червенкова. Там Кичка Пъкова пък произвеждаше аксесоари за младоженци. Следва шивачницата на бай Андрей Чераджов-той шиеше униформите на бранниците. Споделяше, че шие дрехи и на партизаните- от един и същ плат.

Митко Караиванов се обажда и добавя: Стойка Червенкова е на жена ми леля. На долния етаж имаше магазин за огледала.

Лулчо продължава: Шивашката работилница беше на 2 нива. Наско беше чирак, но по-късно стна голям майстор-шивач. В ъгълче в шивачницата беше часовникаря Кеворк Гарабедян. Всички тези търговци в този район живееха задружно, без ежби. На ъгъла беше магазин “Билка”на Надка Карамитева. Сега тръгваме по отсрещната страна на улицата. Започвам с ресторант-пивница”Северна България”. След това дълги години на това място беше шивашка кооперация ”Първи май”. 
Следваше работилницата на бай Георги Чаплика- точилар-той е вуйчо на партизаните братя Чапликови. До него е входа на днешното “Чучура”. Имаше една голяма залостена врата. До нея беше работилницата на един арменец, който поправяше лозарски пръскачки и  пишещи машини. 
До него беше бай Иван бръснарят - синът му беше голям електротехник. 
В съседство беше работилницата на бай Борис Кавръков- произвеждаше куфари и чанти. Имаше и малко магазинче на часовникаря Агоп Жамакурсян- баща и син. 
Стигнахме да връзката на “Отец Паисий” с Главната- там е била Старата поща. Тя беше ориентир за файтонджиите. Тя е строена още преди Освобождението. По-късно на това място беше Нармага. Там имаше и представителство на сливенска фирма за вълнени платове- на братя Стефанови. До тях имаше кафене-баща и син, беше много прохладно, отвън с маси. Кафето се приготвяше на оджак с дървени въглища. Казваше, че кафето е много хубаво, защото джезвето е медно. Поднасяше кафето с чаша вода, предлагаше и бяло сладко, локум с клечки за зъби. На втория етаж беше ателието на художника Никола Стайков. От него имам две картини от 1944-45 година. 
На същото място беше и ателието на фирмописци- Крафти. Отсам този безистен имаше един крояч-бай Георги Няголов- едър човек, кавгаджия, урсуз. До него имаше магазин за медицински инстрментариум- Иван Бояджов- самотен човек, вълк единак. До него беше гаража на стопанска дирекция”Въча”.

Зрител: И аз имам картина от художника Стайков- от 1935 година.Арх. Чинков е казал, че той ще стане голям художник и дори предложил на дядо ми да купи картината, за да го подпомогнем. Вкъщи имаме картина от Борис Ангелушев, но името е почти изтрито, затова се интересувам от специалист, който да разгадае негова авторска творба ли е.

Зрител- Любо Лазаров: От дясната страна на “Отец Паисий” беше къщата на Нина Сивинова, до Музикалната книжарница и фотото.

Зрител: Там живееха и сестрите Лиляна и Моника Караджови. Моника беше съпруга на журналиста Атанас Янев.

Тодор Тодоров: това е вестник “Днес” от 1938 година, когато се чества професионалния празник на шофьорите и се награждаваха най-добре накичените коли. Виждаме колата, която е продавана от фирма”Български фиат”. От прозореца на колата се вижда шофьора бай Георги Стратев. 
На тази снимка виждаме площада на фона на Кудоглу, вижда се къщата на Орешкови и Вулеви, в средата е къщата с аптеката, откъдето започваше ул.”Кудоглу”.  
На тази снимка от 1928 годишна се вижда 20 местен мерцедес-рейс, закупен от перущенлията Георги Цачев-Черния. Отстрани са Илия Пулев  и Исак Леви- представител на Мерцедес за София. На тази сника е запечатано ишмедеме на “Бяла черква”-1932 година. Бай Андон Пашата- известната кръчма на ъгъла на градинката и ул.”Раковска”, там където се пресичат с “Капитан Райчо”. Следва 1968 година- ревю с участието на Стоянчо Радомирчето, който продаваше билети на Главната, а вдясно е Цвятко Цшгулката, който носеше три номера по-големши обувки от Лулчо. Той работеше на “Новия плаж” на една италианка, която беше съпруга на оперния певец Събчо Събев.

Е.Т. : Помня Радомирчето от 1977 година, когато продаваше на спирката на Четвъртък пазара с едни дълги монолози...

Т.Т. Той си имаше един номер- пускаше билет след някоя хубава жена и викаше “късмета ви, късмета ви....” Беше неразделен с Цвятко Цигулката.

Е. Т. : И така Спасовден- Бяла черква, колите украсени, голям християнски празник. Сега вече се обезличи.

Т.Т.: През 1933 година професионалните шофьори в Пловдив са били 99 души в организация.

Е.Т. Миналото предаване стигнахме до пицария”Верди” до уличката “Рилски метох”. Бай Лулчо постави някои неща на дискусия- за банката

Т.Т. : С Лулчо се познаваме от средата на миналия век. Баща ми беше ни купил на мен и брат ми една моторетка. И за да ни накаже взе, че я продаде на Лулчо. При мен е този алманах за Пловдив, издаден от находчиви бизнесмени- Начев и Крушков. Братя Никола и Пандо Киркови след като припечелват в Америка се връщат в Пловдив и купуват на ъгъла, където започва улицата за църквата “Света Богородица” и къщата на ъгъла на “Патриарх Евтимий” и “Отец Паисий” срещу хотел “България”, долу където беше народняка. На “Отец Паисийй “ № 5 е Петър Илиев- Пецо- гумени и металически печати. Да кажа за оптика Тодор Василев- до Мандраджиев. Имаше 2 сина- Митко и Васко. Дъщеря му наричаха Менче, беше женена за немец... Васко завърши кариерата си в дворчето на къщата на Веско Сариев. Кичка Пъкова-пише модна шапкарница”Ренесанс”. Нейният съпруг Станчо Проданов е син на Петко Проданов-един от останалите сираци по време на Априлското въстание. Леди Странгфорд го изпраща да се образова в Англия и завършва медицина-един от първите лекари в Пловдив. Неговият син Станчо Зигото също беше интересен, доживя до преклонна възраст. Той беше железният бег на “Ботев” от 1929 година, когато отборът става шампион. На “Отец Паисий” 5 Кеворк Гарабедян имаше кулски часовници за камбанарии и училища. Навътре беше къщата на д-р Гребенаров-известен сърдечев лекар.

Лулчо Стоянов: Тук в тази част на “Отец Паисий” след 9 септември живееше коменданта на руските войски –полковник, клиент на баща ми в заведението. Отсреща на улицата беше магазина на Пецо- Петър Илиев- изработваше печати...До него в уличката беше магазина на Ванчо Мушамата и Павлето – съдружници шивачи. Мушамата беше колоритна личност, нахакан...Над него беше кабинета на д-р Кънев- уши, нос и гърло и кабинета на стоматолога Петко Табаков. До Пецо беше магазина на бай Михал Гърушев, който се занимаваше с раници и туристически принадлежности и беше конкурент на бай Георги Заека. Имаше трима сина. До него беше магазина на бай Боян Вачков, който продаваше велосипеди- австрийски и немски. До него беше магазина на Едро Едрев, който произвеждаше трикотаж. До него имаше зарзаватчийница. В близост беше и шивачницата на Бургазян.

Т.Т.: Да допълня за Боян Вачков, който продаваше велосипеди. Плетачницата на Едрев се казваше”Роза”. Бай Георги Чапликов беше точилар- до бръснарницата, роднина на партизаните братя Чапликови.

Е.Т. Да продържим от къщата, която е вдясно от пицарията, на ъгъла.

Л.С. Там станаха промени и трудно се ориентираме. В първия магазин продаваха млечни призведения-бай Сотир продаваше. До него беше магазин “Здрава храна”- Митко и Боян – съдружници. Бай Митко ни беше като настойник и ние се събирахме при него- даваше ни ценни наставления и му казвахме татко Питалоти. До него имаше шивачница на две арменки. В съседство имаше бозаджийница, собственост на шопи- точно срещу часовника на джамията.
image

Т.Т. : Сградата с еркерите е на баба Руса, която е сестра на хлебарите Мисови. Третият от децата й се казваще Тошко Ефремов – известен пловдивски турист с къси кожени панталони от Германия. Той е вуйчо на известния пловдивски барабанист Румен топора. Следващата сграда е на Куцоулу, от края на 20 –те години. Единият от проектантите Слави Грозев ми разказваше веднаж по повод разкопките на Джумаята, че когато са разкопавали основите на тази сграда са открили част от Римския стадион.

Зрител: За бай Тошо Ефремов. Бяхме на бунгало на хижа “Здравец”. Там имаше една мадама и бай Тошо ми вика: “Митак, гледай сега как ще я изработя”. А тя си носеше и чаршаф за постилане. Бай Тошо й вика:”Извинете, да сте завършили Оксфорд?”. Тя отговори с не . “Защото аз съм завършим Кембридж и често се виждахме с колегите от Оксфорд”.

Често съм си шил дрехи при шивачите и най-вече при Иван Мушамата. Дори ме изпращаше и при Гочо Минджикото за някои дрехи.

Зрител: Куюмджиев съм. Сигурни ли сте , че пред пияца “Розова долина” е имало и асеновградски коли?

Т. Т.: Долу пред хотел “Париж”, перпендикулярно на главната, там имаше коли.

Куюмджиев: През 1911 година е имало рейсове между Пловдив и Асеновград, според написаното от Хайтов. Та затова мисля, че в центъра на Пловдив е имало пияца.

Т.Т. : Станимъшка пияца имаше Марко Тенчев точно до “Света Ана” ...до Хасково и чак до Момчилград.

Х.Л.: Спомням си за пияцата на Джумаята- там бяха шофьорите бай Спас жабата, бай Григор? и третият- на часовникара Гарабедян брат му. 

"Запомнете Пловдив" 36 и 37, 2003 г. Пловдивска обществена телевизия



Тагове:   още,   улица,   неща,   неизвестни,   отец,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 3166951
Постинги: 225
Коментари: 1289
Гласове: 742
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031