Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2008 10:14 - ЗА ПЛОВДИВСКАТА УЛИЦА " СТ. ДОСПЕВСКИ" И ЗА ЛЕГЕНДАРНИЯ РАЗКАЗВАЧ НА ВИЦОВЕ АРХ.ЧИНКОВ
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 7524 Коментари: 11 Гласове:
0



           Евг. Тодоров:  През една вечер на 1949 година малко преди отец Ангел да затвори църквата "Св. Петка" вътре влиза мъж с очила, който носи със себе си радиоапарат със запалени свещи върху него.
Мъжът е архитект Чинков.
Отец Ангел пита учудено:
- Какво ви води насам, господин Чинков, и за какво носите това радио?
- Нося го, отче, за да му четеш..., нося ти това радио, за да му четеш ". Отец Ангел не разбира за какво става дума и пита:
- Какво да му чета, какво е направило радиото?.
- Много лъже, отче  - отговаря мъжът с очилата. 
Тази история за архитект Боян Чинков, един от малкото хора по света, лежали в затвора за вицове, я знам от отец Ангел, който ме е кръщавал. А улицата на която  е живял днес се нарича "Ст. Доспевски"

         Т. Тодоров: Нека най-напред да довършим онази история, която се е случила на ул. " 11 август" в ателието на братята Айолови. Разбиването на магазина става през нощта срещу първи април, а на сутринта бръснарят бай Торос забелязва, че магазинът е разбит, отива при братята и им съобщава новината. Те естествено помислили, че това е поредната първоаприлска шега, но малко по-късно се уверяват в тъжната истина. Провежда се следствие и няколко дена по-късно някакъв човек носи часовник, за който казва, че  купил от някакви войници за един литър коняк. Нещата се затлачват, но доста години след това един български алпинист заедно с приятели заминават за Кавказ и там, в местната кръчма, някакъв руснак го заговаря и след като разбира, че е от Пловдив, му разказва как  през онази нощ, преди да ги изпратят на фронта, разбили магазина и обрали всички часовници. Но, продължил руснака - изглежда бог ни наказа за това, защото мен ме плениха и ме изпратиха в Холандия, а като се върнах ме изпратиха в Сибир.

         Стефан Куюмджиев: Улицата на която живееше Здравко Манолов беше перпендикулярна на " Ст. Доспевски" и сега е "във въздуха" така да се каже. Това стана заради разкриването на Римския театър. Там, където е пресечката с ул. "Отец Паисий" от лявата страна е на бай Керим магазина и  "Борсалино"- шапкарската работилница. Тази площ беше Станимашката пиаца за леки автомобили, но е съществувала такава и за файтони. Зад тази пиаца беше хотел "Розова долина" - между Градската галерия и бившия хотел "Сплендид". Управител на този хотел беше бай Петър - един едър и хубав българин, а бай Спас му беше помощник. Един ден пристига бай Петър и казва на баща ми: "Митко, тая вечер ще ми трябват двайсет кебапчета". Това си беше нещо нормално, но през онази вечер той позакъсня, пристига майсторът, почуква на тезгяха и ми вика : "Стефчо, да вземеш каика" - това бяха едни големи пръстени чинии, в които се правеше агнешко мешено - " и да занесеш двайсет кебапчета на бай Петър, обаче пари няма да взимаш". И аз ги нося, влизам, а от лявата страна на стълбището наредени четири, пет германски войници. В този момент от вратата горе се показа една около петдесетгодишна жена. Подавам и аз кебапчетата и естествено не казвам, че са за Мара Фурламата. Тя ги взе мълчаливо и това беше първият ми контакт с нея. А войниците явно чакаха за нея по стълбите на опашка, но не разбрах те ли нея хранеха или тя тях. Хотел "Родопи" се намираше точно след бившето кино "Екзелсиор", по-късно "Хр. Ботев". Наемател беше Атанас Бояджиев, който притежаваше на площад "Цар Крум" магазин за продажба на спиртни напитки собствено производство.

         Т. Тодоров: Тук явно има някакво разминаване, защото до кино "Екзелсиор" беше имота на Толев и Мильонов. После следваше въпросният хотел "Родопи", който беше собственост на Атанас Станчев, бащата на Лука Станчев, днешният председател на Гражданския клуб. Станчо Станчев и брат му Гого Станчев притежаваха в безистена магазин за галантерия. Именно отгоре беше хотел "Родопи", собственост на братята Станчеви - Георги и Атанас. На ъгъла на тази улица, която се казваше "Св. Марина", след това "Елбрус" и по-късно вече стана "Станислав Доспевски", се намираше известният в миналото магазин "Роден плод". До него се намираше магазин " Специализирана детска дрехарница Македония". Собственик беше бай Митко Георгиев. Този човек беше една изключителна личност и до преди десетина години ходеше с едно хубаво черно палто с астраганена яка и естествено той като шивач си правеше сам дрехите. Караше немски мотоциклет "Цюндап", но по-късно си купи лек автомобил "Аеро" и съм убеден, че все още има хора, които той е возил като младоженци. Следващият магазин беше на бай Керим и се казваше "Фото Карузо". Продаваха се грамофони, фотоматериали, фотоапарати, грамофонни плочи и беше толкова популярен, че когато едни негови приятели му изпращат картичка от Прага през 1936 година, пишат :"Керим Дериджиян" Пловдив. И никакъв друг адрес. Той имаше половин отбор деца - три момичета и три момчета. Този бизнес е бил собственост на един арменец - Кукушвили, който тръгвайки към Палестина отдал бизнеса си на Керим. 
А колкото до архитект Боян Чинков нека разкажа прословутата история с баничките. Отива една сутрин той до баничарницата и попитал собственика бай Илия колко мекици прави на ден. Платил цялото количество, около 40 лева и му казал оттук нататък цял ден да дава мекици без пари. Отива по-надолу и застава на ъгъла на "Отец Паисий" и "Д-р Вълкович". Естествено след като се разбрало, че през този ден мекиците са без пари опашката пред баничарницата се увеличавала всяка минута и по едно време по улицата се задал колегата му бай Слави Грозев и след като го попитал какво прави на това място, Чинков отговарил, че иска да се увери как ще бъде по време на комунизма, когато няма да има нужда от пари. Случките с Чинков са много, като тази например, когато го арестували и милиционерът му предложил да разкаже един виц след което щял веднага да го пусне, а Чинков го попитал:"От този етаж или от по-горния?". И още два вица, които са вписани в справката на бившата ДС. Първият е за радио Ереван, което номинирало бащата на Тодор Живков за Нобелова награда по биология, тъй като бил създал говоряща тиква. А другият виц е за приемането на картофа, домата и фасула за членове на партията, но и трите кандидатури били отхвърлени, защото доматът най-напред бил зелен, а после ставал червен. Картофът, поради различните западни имена с които бил наричан, а фасулът пък не бил приет затуй, защото издавал държавни и партийни тайни.
 Процесът срещу арх. Боян Чинков се състоя на 14, 15, и 16 януари 1964 година след като той прекара 30 дни в ДС и около 15 дена в старозагорския затвор. Съдебен състав с председател Богдан Груев и прокурор Андонов в продължение на 3 дни изслушват 37 свидетели, които са присъствали на разказването на вицовете, които Чинков е сътворявал. За чест на пловдивчани в по-голямата си част негови колеги и слушатели са се опитвали да омаловажат казаните вицове, обличали ги в подсладена форма за да не будят подозрения или зла умисъл. Дори в момента, когато му съобщават, че го освобождават - това става на 11 септември - той казва: "Ех, момчета тъкмо реших жилищния си проблем за пет години" - присъдата му е била за пет години, но го освобождават на единайсетия месец.

         Евг. Тодоров: Когато един ден леля ми го срещнала на улицата и го попитала къде отива, той отвърнал, че е тръгнал към ортопедията да му гипсират езика, защото именно той го бил докарал до тоя хал. Чел съм също част от протоколите на разпита на Чинков. Още като ученик си спомням, че на Главната имаше една изложбена зала и съответно изложба 20 години МВР като едно от таблата беше посветено на процеса срещу злосторника и идеологическия клеветник арх.Чинков. На таблото за илюстрация бяха залепени негови снимки и протоколи от разпита, но някак си накриво. И от тогава съм запомнил два негови вица, с които той е иронизирал текущи партийни мероприятия. Тогава имаше почин среднистките да ходят в селското стопанство, за да го развиват по научному и на въпроса защо няма яйца на пазара, Чинков отговаря, че откакто дошли среднистките, в птицефермите научили кокошките да правят аборти. А другият е, когато в Съветския съюз имаше зърнена криза и внасяха канадско жито и на пъпроса коя е най-голямата страна в света, отговорът бил, че това е Съветския съюз, тъй като сеел в Украйна, а жъне в Канада.

         Т. Тодоров: И още един. Кое е най-дългото животно? Ами прасето. Главата му в България, а трупът му в Москва. Вменяваха му се като негово авторство между триста и петстотин вица, а той  и не ги помнеше, защото не ги и записваше. Но явно, че е преляла чашата на търпението, защото в този отдел, който се оглавяваше от ген. Мирчо Спасов и се казваше "За борба с антипартийните прояви" е попаднала тази справка, машината се завърта, образува се дело и след като приключва с осъдителната присъда - пет години, в пловдивския вестник на другия ден излезе някакъв материал, в който беше така облят арх. Чинков и обвинен в най-злостни намерения, като че ли това беше най-големият злосторник, най-големият рушител на държавните устои. Общественият обвинител се казваше арх. Владимир  Рангелов, който е говорил такива неща в съда, съгласно материала по делото, че направо не бяха за вярване. Но така или иначе в съзнанието на пловдивчани арх. Чинков остана като един достоен човек. Зад него стоеше и арх. Борис Марков, който по едно време беше и главен архитект на Републиката. Той беше тъст на Георги Аспарухов - Гунди и когато започваше да говори за него, си служеше с най-добри думи и го представяше като архитекта, по чиито проекти са изградени най-много сгради в Пловдив. Колкото за къщите в Асеновград ще кажа следното. Първият си проект той прави за фамилията Боеви по времето, когато е бил стажант в Областното инженерство в Пловдив, което означава, че са му имали голямо доверие. Това е било под ръководството на арх. Нанчева, която е първата жена архитект в Пловдив, чиито баща е също архитект - един от първите архитекти на Пловдив. Арх. Чинков след това прави още два проекта в центъра на Асеновград, като най-значителната и интересна е Къщата с орела. През 1927 година той се сгодява за една от дъщерите на фамилия Боеви, като се шегуваше и казваше, че най-напред им взел парите, а после и най-сладкото, т.е. дъщерята. Това обаче, което лично съм чул от ген. Сарийчев по времето, когато Чинков е бил съден и пратен в старозагорския затвор е, че по телефона от София се обажда Боян Българанов, член на Политбюро, който по това време отговаря за административните органи. И попитал Сарийчев дали има някакъв архитект при тях, който да е осъден за разпостранение на вицове. А Сарийчев се притеснил, защото три години преди това в лагера в Ловеч  ликвидирали Сашо Сладура пак заради вицове. Но Българанов му казал как му се обадили френските другари и го попитали дали има такъв случай в България. Тоа им отговорил, че такъв случай няма. Затова да се погрижат наистина да няма такъв случай. След това Сарийчев разказа как се разпоредил една кола да замине до затвора и интересното е, че когато извикали Чинков и му съобщили, че го освобождават, той им казал, че съжалява, защото тъкмо си бил решил жилищния проблем за следващите пет години, но нейсе. Началникът обаче му отвърнал да си затваря устата, защото следващия път ако дойде отново, може и да не излезе. И няколко дена по-късно в Пловдив се пусна мълвата как Чинков отишъл на зъболекар и го помолил да му извади зъба, но посочил задника си, защото вече бил предупреден да не си отваря устата.

         Митко Караиванов/: Искате ли да чуете част от обвинителната реч и края на присъдата на арх. Чинков? Слушайте: " Нашата страна уверено крачи по пътя към своето развитие напред. Всяка година растат комините на огромни промишлени комплекси, израстват просторни жилищни блокове, училища, почивни станции. Има обаче отделни хора, които заслепени от дълбока омраза към народната власт не искат да видят тези постижения. Такъв е архитект Боян Чинков. Той използва някои трудности, които нашият народ среща по пътя на своето социалистическо развитие, за да умаловажава постигнатите успехи и да клевети партийните и държавните ръководители, както и Великата Съветска страна. Под формата на политически вицове Боян Чинков е злословил по адрес на народната власт. За тези си деяния клеветникът справедливо беше призован на подсъдимата скамейка. Състав от градския съд в Пловдив разгледа делото му. Бяха разпитани много свидетели, които потвърдиха обвиненията срещу разпостранителя на вицове, клевети и злословия срещу народната власт. Съдът осъди Боян Чинков на пет години лишаване от свобода и конфискуване на част от имуществото му." А след произнасянето на присъдата му, Чинков казал: "Благодаря ви ,че ме изпращате на единственото място, където няма опашки."

         Т. Тодоров: Арх. Чинков е роден в многолюдно родопско семейство в с. Карлуково /Славейно/. Били са пет братя и една сестра. През 19-та година завършва гимназията в Гюмюрджина, като една година учителства в родното си село и впоследствие заминава за Австрия, но следващата година се прехвърля в Берлин. Връща се в Пловдив през 1925 година. По негов проект на ъгъла на улица "Гео Милев" и "Янтра" се изгради една прекрасна къща, на етаж и половина. Всички хора, с които е работил арх. Чинков са били личности в добрия смисъл на думата.

        Диян Начев/ :  Моите спомени за арх. Чинков са свързани с моята работа в Интеринтелентале, която се намираше на ул. "Найден Геров" 1. Чинков говореше много добре немски, а германският директор на тази фирма се казваше Герхард Лайтков. Та по повод на това дали Чинков е записвал вицовете си, ще ви кажа, че той ги беше написал на машина и помоли Герхард да ги скрие в балите с тютюн.

Бел.на редактора: Който още знае за арх.Чинков, нека да добави.

 



Тагове:   улица,   ЧИНКОВ,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - и още
26.11.2008 10:22
Арх.Чинков е на разходка с бебешка количка и в нея първият му внук,който е на 6-7 месеца.Среща го приятел и го пита:
-Ееее,как си бай Бояне?Какво правиш?
Атхитекта отговаря:
-Как какво?Разхождам удоволствието на зет ми!
цитирай
2. анонимен - Още един ...
30.06.2010 20:07
Архитект Чинков беше добър приятел с дядо ми Стоян Стоянов който е бил заместник кмет на Пловдив преди девети. От дядо ми знам един от най известните вицове. Архитект Чинков казал че през комунизма хората трябва да си купуват само обувки с грайфери, защото щяло да бъде много хлъзгаво - всичко щяло да върви като по мед и масло :):)
цитирай
3. анонимен - evHuWPzHpcE
12.06.2011 11:43
That saves me. Takhns for being so sensible!
цитирай
4. анонимен - GWgYkndIZ
12.06.2011 18:37
OIl2m7 <a href="http://cfeonfotsqkg.com/">cfeonfotsqkg</a>
цитирай
5. анонимен - pFSkGypfQfJUr
12.06.2011 23:22
No more s***. All posts of this qulatiy from now on
цитирай
6. анонимен - vVCIukJx
13.06.2011 14:29
MtfLLL , [url=http://mzravxvoeuje.com/]mzravxvoeuje[/url], [link=http://tdudrwatbxzg.com/]tdudrwatbxzg[/link], http://fkynouydvmrb.com/
цитирай
7. анонимен - jVOjfUII
14.06.2011 15:17
810Fmg , [url=http://oteshunejmmb.com/]oteshunejmmb[/url], [link=http://lwufhgqxjfua.com/]lwufhgqxjfua[/link], http://jkfefmdztoig.com/
цитирай
8. анонимен - rNHLJnPGkMwWMi
14.06.2011 21:06
5kXeaZ <a href="http://jopjjqilykrt.com/">jopjjqilykrt</a>
цитирай
9. анонимен - YdcEJveF
16.06.2011 16:15
t71Gak , [url=http://wwwmgjmpnodo.com/]wwwmgjmpnodo[/url], [link=http://gnttmxhkxmcf.com/]gnttmxhkxmcf[/link], http://riwbdgnjtzwc.com/
цитирай
10. анонимен - VyrpNZPzPHPhweT
16.06.2011 16:45
tPqXIv , [url=http://xumkdmhryrim.com/]xumkdmhryrim[/url], [link=http://xuxlbopdvjfz.com/]xuxlbopdvjfz[/link], http://klweqnvzymio.com/
цитирай
11. анонимен - plovdiv4anin
17.09.2012 17:34
Имаше период ,когато хлябът в Пловдив бе много лош .Правеха го в някакъв хлебозавод и беше винаги черен и корав. Влиза арх. Чинков в хлебарницата и казва "Дайте ми един руски козунак"
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 3166951
Постинги: 225
Коментари: 1289
Гласове: 742
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031