Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10.2008 20:52 - ПЛОВДИВСКАТА УЛИЦА "11 АВГУСТ"
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 5563 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 09.10.2008 21:05


Една уж малка уличка, а пълна с история.
Да чуем най-напред Лулчо Стоянов:

...Ще започна с хотел "Париж" - най-личната сграда на улица "11 август". 
 Там имаше зала с ротативки и там доста хора "потънаха" с парите - както се казва. 
imageimage

От лявата страна на хотела  беше общежитието на РАБФАК-а, около 45-та 46-та година. До този вход навремето имаше бояджийски магазин. До него беше шивачницата на бай Ламбри Бончев, доста известен и с добра клиентела. До него имаше кафене на бай Задиг. Това е точно до входа на бившата І- ва Частна банка. Следваше още един шивач бай Климент Воденичаров, който беше един от асовете на шивачите. Наемателят на хотел "Сплендид" беше земляк на баща ми, казваше се Лило Лилов и пред хотела, на входа имаше една козирка, над която пишеше хотел "Сплендид - Лило Лилов", която светеше денонощно. Срещу този хотел се намираше хотел "Комерсиал". По-надолу бяха известните часовникари братя Айолови, а до тях имаше магазин за книжарски стоки.

          Чичо ми беше първият, който въведе на мода дамските кожени плетени обувки. Интересното беше, че правеше такива обувки само на

 жени с хубави крака. Той като младеж забягва във Франция, отива в Чуждестранния легион, после отива в Марсилия, след това в Париж и там живее около 15 години и заради прокомунистическа дейност го изгонват, отива в Белгия ,откъдето също го изгонват и най-накрая се връща в България през 39-та година.

          През 44-та година бяха модерни едноредните сака и панталоните  с параменти. Хубавите костюми се шиеха от английски габардин и шевиот. На ул. "Отец Паисий" работеше един също много добър шивач - Иван Мушамов /Мушамата/ - голям зевзек. Имаше и още един шивач арменец, Бургазян.      

         Зрител: Едно време в хотел "Париж" се събираха аристократите и заможните хора на Пловдив. След влизане палтата и шапките се оставяха на гардероба и който желаеше, четеше вестниците, които бяха поставени на подвижна рамка. Отсреща пък беше магазин "Детски свят". А там, където сега има някакъв ресторант беше туристическа спалня. На мястото на бившия скъп зеленчуков магазин се намираше най-богатият златарски магазин, собственост на арменец. След кафенето на бай Задиг беше магазинът за поправка на куфари и чанти на бай Георги Заяка. Помня, че в началото на ул. "Александър І" имаше една шкембеджийница "Чучулига" на Ангел Теохаров, която впоследствие се премести на " 11 август ". 

image image

         Нели Бурова: Аз съм живяла на тази улица на № 6 - с двата балкона от 53-та година нататък и независимо, че някои неща не помня, мога да допълня, че баща ми е купил къщата от Еньо Манолов, който е бил кмет на Пловдив от 29-та до 32-ра година. Къщата е строена през 25-та година. А на № 8 живееше големият пловдивски художник Димитър Киров. Що се отнася до бившата І-ва частна банка, сградата беше притежание на фирмата "Коко" т.е. Коем и Кожухаров

         М. Караиванов: Искам да кажа нещо относно името на улицата. 11 август е бил повратен момент по време на Руско-турската война през 1878 година на Шипка. Именно на 11 август Сюлейман паша хвърлил огромни сили в боевете. И точно когато силите на руските войски и българските опълченци били изчерпани, пристига помощта. Колкото до улицата там има една ъглова къща с балкон, която е там, където улицата се съединява с ул. "Отец Паисий". В тази къща живееше един руснак, с който бяхме приятели - концертмайстор на Пловдивската филхармония Иван Занков. Той ми е разказвал, че под тази къща има храм на Афродита. 
image image

 

Гаро Чалкаджян: През периода 47-ма, 52-ра година работех като часовникар при братя Айолови. Магазинът ни беше срещу бившата Първа частна банка. Ако тръгнем от сладкарница "Савоя", отсреща имаше още една сладкарница "Милка" с която се конкурираха. До "Савоя" имаше помещение за куриерски услуги, а вътре работеше бай Кочо, който продаваше цигари, вестници и марки. До куриерските услуги работеше Андрей Роменски - ваксаджия, който беше бивш белогвардеец. До кафенето на бай Задиг се намираше бръснарницата на баща ми, но тъй като аз нямах особени претенции към тази професия, баща ми ме изпрати при Айолови да изучавам часовникарството. Всички тези дюкяни бяха с радиатори и с локално парно, а сградата беше собственост на ОФ-то. До бръснарницата имаше магазин на едни евреи - Яфа, които по-късно се изселиха. Продаваха портокали, банани и цитрусови плодове. По-надолу имаше вход, а нагоре по стълбите работеше един шивач, чието име съм забравил. До този вход имаше магазин за бояджийски материали на бай Сандо. В часовникарската работилница работеха тримата братя Айолови и четирима работници. Айолови доставяха часовници от чужбина с марката " Брайол". Но имаше и много други часовникари. При братя Айолови навремето стана една кражба за която искам да разкажа. Тяхната работилница се затваряше с ролетки, обаче крадците пуснали двигателя на един камион да работи на празни обороти, за да заглушава шума, след което измъкнали катинарите, вдигнали ролетките и бяха откраднали доста часовници. И след няколко години в портиера на кино "Пикадили" намерили един от тези часовници и от там разбраха кои са крадците. До нашата работилница се намираше и шкембеджийницата "Чучулига". След това имаше един шивач-гладач, а до него работеше друг дамски шивач - Методи Савов. До него живееше Шахназарян, учител по френски език във Френското училище. След това беше хотел "Сплендид". Когато започнах работа през 47-ма година, хотел "Париж" работеше като частен хотел, но вътре не се допускаха малолетни. След като руснаците се изтеглиха долу направиха стола на РабФак-а. 

         Зрител /Т. Тодоров/: Бай Кочо продаваше цигари "Томасян", "Картел", "Тютюнджиян". Това бяха кутии по двайсет къса, но имаше и по сто. Колкото до кражбата в работилницата на Айолови, тя е била извършена от войници, а портиерът на киното просто беше набеден. 

         Зрител / Мария Стоилова /:  Искам да кажа, че това не беше сестринско училище, а акушерско общежитие.  Срещу него се намираше туристическа спалня. Този институт беше двугодишен. Там беше и агрономическият университет. Всички ние имахме вечерен час и ходехме под строй и с песни на упражнениа в Медицинска академия. На връщане отново тръгвахме под строй и не ни разрешаваха  никакво отбиване. Единствено през събота и неделя ни отпускаха по два часа и имахме книжки, както при войниците, които разписваха. Директорка ни беше г-жа Дукова - много строга жена.  

Тези спомени са част от рубриката на Пловдивската телевизия "Запонете Пловдив". 
Запис от 2003 година



Тагове:   август,   улица,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 5227540
Постинги: 456
Коментари: 1331
Гласове: 1117
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031