Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.10.2008 20:43 - ОЩЕ СПОМЕНИ ЗА "ОТЕЦ ПАИСИЙ" -ГОРНАТА ЧАСТ
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 5206 Коментари: 1 Гласове:
0



   Най-напред да чуем поета Иван ВЪЛЕВ:
 Къщата в която живея, е била собственост на известния хотелиер Нейко Узунов. Тя е строена още в началото на 20-ти век. През 1933 г. е купена от Узунов, който е собственик и на съседната сграда - бившият хотел "Родопи" или "Париж", която пък той е закупил от Българска търговска банка през 1943 година. По-късно през 1958 г. моят баща Христо Вълев купува тавана и въздуха с право за надстройка. По това време хотелът вече е бил национализиран, а бай Нейко живееше в София. Неговият син Георги Узунов всъщност е собственик на реституираните имоти. Баща ми с доста трудности успя да направи надстройката и от 60-та година моето семейство живее на това място. Хората, които живееха в тази къща бяха доста колоритни. Там живееше воененният музикант Куньо Донков, който свиреше на най-различни инструменти, а във военния оркестър свиреше на туба. Понякога биеше и тъпана, а по едно време отвън на улицата си беше написал табела, на която пишеше: "Куньо Донков - тромпетист, флигорнист, кларнетист и тъпанар". Имаше и една странна слабост - събираше всякакви вехтории. Баща ми работеше като кондуктор в градския транспорт, впоследствие се издигна като контрольор и почина рано, а майка ми беше продавачка. Спомням си обущаря бай Гичо, един много мълчалив и добър човек,който никога с никого не се скара. На улицата работеха доста златари и може би оттогава тя като че ли си остана златарска улица. Още преди Нейко Узунов да купи тази къща, в нея е имало двор с градина и  фонтан в средата. По-късно това става кухня към ресторанта и хотела. Когато правеха някакви разкопки се оказа, че нашата къща, а и не само тя, са построени мърху стар римски зид или крепостна стена, но и съществуваше нещо като тунел, който според мен е свързвал Римския стадион с Амфитеатъра на тепето. С композитора Иван Спасов бяхме съседи и когато той разбра, че пиша стихове направи един цикъл от симфонични песни по мои стихове изпълнявани от певицата Калина Жекова. Ъгловата къща, където отдолу в момента има сладкарница по едно време беше канцеларията на Дружеството на пловдивските писатели и на списание "Тракия". А високата къща на ъгъла - св. Ана е собственост на Митрополията и може би се нарича така, защото парцелът е бил подарен от баба Ана, която е била богата пловдивчанка и всъщност е направила дарение на църквата. Тя е построила и църква в село Главатар. 

image image

         Ат. Стаматов/: Моята къща е точно тази, вляво до ресторант "Чевермето" на "Отец Паисий" 13. Тя е строена през 1928 година по време на земетресението. Местата наоколо са били празни и дядо ми купува парцела през 1924 г. от гърци, които си заминават, но със злато, защото на тях парите не им вършели работа. Дворът отзад не се вижда, но това е т.н. Станимъшката пиаца. Дядо ми е бил от Асеновград и след като построява къщата отдолу прави фурна и ресторант до нея, който се е казвал "Двете брациговчета". Навремето не е имало друга връзка между Пловдив и Асеновград, освен чрез така наречените "ланда", които са били всъщност файтони, с които хората са пътували. Впоследствие арх. Чинков построява къщата си на гърба на нашия двор. 
image image

         Зрител: Искам да кажа нещо по повод разстоянието между складовете за строителни материали и хана, за който говорехте. Там се намираше една сграда,  на втория етаж на която беше Ловното дружество. Това е някъде около 38-ма, 39-та година. Срещу погребалния магазин на Костадин Чилингиров. Това беше Дружество на младите ловци и характерното за него беше, че това бяха  синове на старите ловци, които организираха т.н. Хор на ловците. И този хор участваше във всички зимни вечеринки на дружеството, което се провеждаше във Военния клуб. Всички ние бяхме с шапки с пера, клинове и куртки. На тези вечеринки имаше лотария, а наградите бяха някакъв дивеч, отстрелван от нашите родители. Отсреща както казах се намираше погребалния магазин на моя баща Костадин Чилингиров, а на ъгъла на "Ст. Доспевски" и "Отец Паисий" се намираше и другият погребален магазин на братя Герджикови. На ъгъла между "11 август" и "Отец Паисий" се намираше хотел "Сплендид" на Иван Джевизов.

        Драгомила Кръстева/: Нека внеса малко пояснение относно къщата на ъгъла на "Д-р Вълкович" и "Отец Паисий". Тя не се казваше св. Ана, а по-скоро на третия етаж се намираше салон, който се наричаше "Салона св. Ана". Къщата наистина е построена от баба Ана, коато е имала син и дъщеря, които умират млади, а Ана построява къщата през 1925 година, проектирана от арх. Манолов, като на първия етаж са били магазини. Вторият етаж тя построява за себе си и живее там до смъртта си през 1938 година,  на третия етаж прави салон, а четвъртия етаж е жилище. Тя подарява третия и четвъртия етаж на свещеническото братство. В този салон са се изнасяли духовни беседи и сказки и оттук той е известен като "Салона св. Ана".

                   Лулчо Лулчев: На ъгъла между "Д-р Вълкович" и "Отец Паисий" сега в момента има сладкарница. Навремето там се намираше работилница за вулканизиране на гуми. Собственикът се казваше бай Венко - едър и хубав мъж, който направи добър бизнес по времето на войната през 41-ва година. Той обслужваше предимно немската армия - товарни и леки коли. Помня още, че по това време имаше криза за обувки, нямаше гьон и тогава ходехме при него и той изрязваше подметки от протектора на гумата, които обаче бяха криви и той трябваше да ги изправи и чак тогава ги носехме на обущар. Но тези обувки нямаха скъсване. По-нагоре се намираше шивашкото ателие на Димитър Ситнаров, който беше специалист по мъжките ризи и пижами.

         Атанас Стаматов: Сградата, която по-късно стана медицинско общежитие в началото беше хотел, а отдолу имаше множество малки магазинчета. До бай Димитър се намираше зеленчуков магазин, а по-нататък двама братя арменци продаваха шевни машини. По-нататък бяха братя Сарафови, които пък продаваха радиоапарати. След къщата "Св. Ана" беше складът на Пелтекови за дървен материал и имаше изкопани пет или шест изкопа, в които се гасеше вар, които стигаха до двора на църквата "Св. Марина". Стигаме до "Чевермето" - това е къщата на арх. Стойнов, който е бил областен архитект на Пловдив и естествено след 9-ти си го връщат в Чирпан, откъдето е бил, а къщата се ползва от Степан Тандарян - един много долен и подъл милиционер- полковник. Отиваме на "Отец Пасий" 13. Това е нашата къща. Тя е строена през 1922 година. Отзад се е намирала еврейската къща на Леви Израел. В момента, когато дядо ми купува къщата улицата се е казвала "Хаджи Гьока Павлов". Впоследствие ресторанта се престроява в сладкарница и там се правят първите мекици. Именно тук се разиграва прословутата история с арх. Чинков и безплатните мекици по времето на социализма. След нашата къща е къщата на Бабаджанов. Следваше едно много тясно магазинче на бай Ашот - арменец, който продаваше цигари, а точно на ъгъла беше зеленчуковият магазин на бай Христо Новаков.

         Л. Лулчев: На втория етаж на къщата на Стаматов беше канцеларията на Ловно дружество "Сокол", а долу беше ресторант и може би през 40-та година моят вуйчо, който е панагюрец - Тодор Кръстев Дойкин взема този ресторант, но след около година фалира. На мястото на днешния хотел "България" имаше един голям двор и бирария "Каменица". В дъното на двора имаше бюфет, където свиреше оркестър. Там пееше една певица-сръбкиня, на име Мица. Тя обаче беше обвинена в шпионаж и по едно време изчезна.

         Куюмджиев: Срещу Пелтеков бяха погребалните магазини на бай Дако и Чилингира. Бай Дако е мой калеко и се казва Атанас Аргиров Баджаров. Говорим за 1932 година. А онези работи с Мара Фурламата, това става в хотел "Розова долина", който е на ул. "Ст. Доспевски".  Срещу хотел "Сплендид" се намираше хотел "Комерсиал". А колкото до хотел "Родопи" - там е спала Ана Симон, която е била отвлечена и по-късно убита.

         Т. Тодоров/: На ъгъла на "Д-р Вълкович" и "Отец Паисий" до 40-та година се намираше представителството на "Мерцедес Бенц". Хотел "Сплендид" се намираше точно срещу медицинското общежитие - на ъгъла. И там беше фото "Карузо" на бай Карим. 

image

Горните текстове са дешифровки на предавания от поредицата "Запомнете Пловдив". Тези записи са правени през 2003 година.
Нядаваме се, на допълнения, корекции, нови снимки от вашите семейни албуми.

 



Тагове:   спомени,   още,   отец,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - за Мара Фурламата
21.10.2008 20:53
Спомням си части една песен, която пеехме като хлапетии, но не сме знаели, че става въпрос за действителна персона:
"Аз съм Мара Фурламата с кеф си карам занаята,
и нали съм арабия давам и на вересия...
...ходила съм без кюлоти, бутала съм на пилоти..." и т.н.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 3233121
Постинги: 227
Коментари: 1290
Гласове: 750
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930