Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2008 15:59 - Стигнахме ул. "Д-р Вълкович"
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 3094 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 13.09.2008 16:11


     Вървяхме по "Отец Пайсий", сега да кривнем по "Д-р Вълкович".
Започваме със спомените на Любомир Константинов, който е запазил парче от плочата, стояща на фасадата на разрушения Дом на инвалидите. за Дома ставаше дума в спомените за площад "Цар Крум".

         Любомир Константинов: На тази плоча, която беше сложена на сградата на разрушеното Военно окръжие, която е била Дом-паметник на загиналите през войните пише: " Дом-паметник на загиналите през войните 1912-1913-1915-1918 година. Дружество "Инвалид" построи тази сграда върху подареното от Общината със свои и дарени средства. Строежът започна през 1928 година при председателството на Недьо Никифоров, продължи през 1934 година под председателството на Иван Малев и завърши през 1940 година." Тази сграда до 1951 година беше собственост на Дружеството на военноинвалидите, който е основан през 1915 година. За съжаление през 1951 година с разпореждане на Министерския съвет, нашата сграда и цялото имущество на военноинвалидите в страната са конфискувани. Сумата, която е иззета са били 43 187 654 лв. Ние сега просто не разполагаме с документи въз основа на които можем да възстановим конфискуваното.

Ето какво си спомня Лука Деянов:
image
         Лука Деянов: Първата сграда от дясната страна на ул. "Д-р Вълкович" беше музикален магазин, а преди това там се намираше прочута сладкарница "Милка". Над нея беше хотел "Мусала"- триетажен с магазини отдолу. Общо взето почти целият квартал е бил населен с гърчеещи се българи - "лангери" или "годили". Сградата, която е на ъгъла с "11 август" е бил един от най-известните хотели, който е бил строен на три етапа. През 1909 година изгаря, тогава е бил нещо като хан и бирария. Впоследствие го възстановяват като по-модерен хотел. През 1924 година отново гори и по-късно се построява вече в този си вид. Собственици са били сем. Узунови, които и до сега живеят в София. След 9 септември го преименуват на хотел "Сталин", става общежитие, после  хотел "Родопи", като отдолу беше известната закусвалня. В момента е казино "Елдорадо", а отгоре са разни офиси. 

image image 
Началото на улицата, фотото, а долу - прозорците на бившия бардак.

image


На № 6 сега се намира фото, а навремето е било бардак или казано по-културно - публичен дом. По-късно, през шейсетте години там имаше киноклуб.  На цялата улица всъщност никой не е живял. Това са били доходни сгради. На № 4 е сградата, която е била собственост на Кочо Алексиев - бивш окръжен прокурор. Отдолу в момента се намира ресторант "Скорпио". Отсреща е ресторант "Тера" - на № 3. Тя е по-късна сграда, а отдолу се е намирал магазин за църковна утвар и се говори, че вътре е имало икона, която от три различни страни е изглеждала различно. На № 2 е бил хотел "Мусала". Сега е магазин за цигари и спиртни напитки. Построена е от сем. Обрейкови и сем. Семерджиеви. Това е било рецепцията на хотела, а до него е имало шапкарска работилница. Там, където навремето беше ХИМЧИ и сега е въпросният "Скорпио", преди 9-ти е било гостилница "Средна гора", в която имаше всякакви ястия. 

На № 5 е била гръцка къща, която след І-та Световна война се предава на държавата по закона за споразуменията и оттогава е държавна. Тук е живял проф. Иван Спасов, кабинет е имал д-р Ботушаров, както и д-р Леваневски. Преди 9-ти септември в кафенето на ул. "11 август" до хотел "Париж" имаше ротативки, билярд и моникс, а вестниците бяха закачени на специални рамки, отдолу с дръжка.

         Зрител: Искам да внеса малка корекция относно бившата сладкарница "Милка". След като беше сладкарница не стана музикален магазин, а кръчмата "Червен рак". Там се ядеше и пиеше "на крак" и още от 52-ра година  започнаха да правят много вкусни студени мезета. Първият бумбар правеха именно там. Чак след 56-та година вече стана музикален магазин. Управител на музикалния магазин беше Аргир - винаги весел, винаги засмян. А колкото до хотел "Париж", вътре имаше и луксозни стаи с вани, както и локално парно и кахлени печки.

         Зрител /Т. Тодоров/: Бих внесъл известна корекция относно гостилница "Средна гора". Тя не беше на ул. "Д-р Вълкович", а там, където се вижда сенникът на бившето кино "Пикадили". Съдържателят се казваше Делчо Патърчанов, който беше панагюрец и по този повод и кухнята също беше панагюрска. Там се хранеха всички любители на хубавите панагюрски гозби. Това е около 39-та до 48-ма година. Бай Борис Пампулов беше съдържател на сладкарница "Савоя". А ротативките в кафене "Париж" работеха само с двулевки. Там, където се намираше магазина за църковна утвар дълги години живя един много известен спортен стрелец Сакъов. Ъгловата сграда, за която казвате, че е гръцка - тя е собственост на Атанас Атанасиу, който е завършил пловдивския Френски колеж и е бил близък приятел на Сашо Сладура. В края на 30-те години неговата сестра  се омъжва за някакъв висш флотски офицер в Солун и  цялото семейство се преместват там. През 58-ма година той пристигна като културно аташе в гръцката легация в София. На това място живееше и известният пловдивски челист Любчо Божилов, който беше съпруг на д-р Иванка Атанасова. Помня и магазина на бай Аврам Делев, който продаваше кисело мляко в метални тави и демонстративно  изправяше вертикално тавата, а млякото си стоеше и не помръдваше.

         Зрител: Искам да споделя нещо относно закусвалня "Родопи". Някъде около 73-та година работих в Стопанска дирекция "Търговия" и започнахме ремонт на заведението. Оказа се, че когато трябваше да вържем обратните води, отдолу попаднахме на римски канал, който никой не знаеше къде отива. В крайна сметка ги вързахме за  канала и така и не се разбра къде отиват тези води. 
image

Продължаваме със спомените на Атанас Парпулов, син на прочутия бай Борис, държал сладкарница "Савоя"
    

  Атанас Парпулов: Независимо, че през онези години съм бил малко момче, сладкарница "Савоя" или днешната "Ален Мак" е била най-реномираната сладкарница в Пловдив. Името й произлиза от една италианска сладкарска верига, която също се е наричала така и моят баща и моят чичо са искали разрешение от италианските собственици. Но няма нищо общо с името на Йоана Савойска. Баща ми и чичо ми са учили занаята от един човек, който е живял в Пловдив и е бил от Австро-Унгарски произход - майстор Зомбори и е бил главен сладкар в Австро-Унгарския кралски двор, така че това което са научили е било принесено директно от кухнята на сладкарското изкуство. Тогава, за разлика от сега, не е имало такива технологии за производство и всичко се правеше ръчно, за което беше необходимо изключително много умение, сръчност, майсторство и любов към работата. Когато баща ми купува сладкарницата вижда, че евреите малко я посещават и споделя с един свой приятел, който му казал, че ще оправи работата. Един ден приятелят му пристига с една възрастна еврейка и я представя на баща ми, като казва, че татко не е от Македония, а си е чисто еврейче. Тогава еврейката казва на баща ми: "Ти повече няма да бъдеш Борис и отсега нататък си Бохорач". И оборота потръгнал още повече. Но един ден тази еврейка среща една възрастна жена, която била от бащиния ми край и тя като разбрала, отвърнала: " Море шо вереш, то си е наше дете, бе". Но така или иначе евреите вече бяха започнали да посещават сладкарницата. Това, което се предлагаше в сладкарницата бяха торта "Гараш", еклерите, крем "Шанти", паста "Добош" и т.н. Предлагаха се и ликьори "Шартрьоз", "Бенедектин", както и бонбони, прясно мляко, топъл шоколад. Имаше и ориенталски сладкиши като "Саварини", баклава с орехи, арабска баклава, млечна баклава. През 1949 дойде време разделно, сладкарницата беше национализирана и след като се създаде сладкарска кооперация,  в нея влязоха всички хора от този бранш. Тогава се започна масовото производство на сладкарски изделия - еднотипни и стандартни. 

         Лука Деянов: Аз си спомням, че на бордюра на сладкарницата много често сядаше Златьо Бояджиев.

         Зрител /Ал. Кондодимо/: Ресторант "Средна гора" се намираше между кино "Пикадили" и ъгловия магазин за хранителни стоки. На ъгъла на Главната улица беше сладкарница "Милка" на братя Павлови.  В сладкарница "Савоя" сервираха пастите в нещо като фруктиери, в които имаше от всички видове пасти. Всеки си вземаше каквото му харесваше, плащаше каквото консумираше и останолото се връщаше. По едно време се появиха надписи "Пасти се сервират само по избор" и аз бях много учуден как може да си поръчваш предварително, а не да ти дават и да си избираш. Бай Борис Парпулов отначало работеше при братя Павлови и след това отвори другата сладкарница - "Савоя", която беше на ъгъла до кино "Пикадили". Специалитетът на тази сладкарница беше "Айс кафе" - във високи чаши, а в сладоледа се слагаше кафе и всичко това се пиеше със сламка.

         Зрител: Аз през 54-та година бях сервитьор в ресторант "Средна гора". През 67-ма се уволних и отново започнах работа в същото заведение. То беше едно от най-посещаваните гостилници. Предлагаше се готвено - 5,6 вида, а вечер имаше скара. Не всеки сервитьор можеше да работи  на това място, защото чиниите се носеха от ръка - табли нямаше. Носехме по 5,6 супи на ръка, а от 12 до 14 часа беше препълнено. Цените бяха ниски, но пък и заплатите не бяха високи. Моята беше 68 лв. Фасул чорбата беше 8 ст. - тараторът - 6 ст. Кюфтета със сос, мусака  - струваха по 25 ст. Вечер сервирахме ракия, кебапчета, вино. Павлето също беше редовен клиент.

         Зрител /Т. Тодоров/: Искам да разкажа една история свързана със сладкарница "Савоя". Тя се случва на 8 септември 1944 година. Един от участниците е арменец, казва се Мардик Забикян, 80 годишен и живее в САЩ. Идвайки отгоре по Главната улица и завивайки вляво, той вижда пред сладкарницата един свой познат. Мардик е от тъй наречения крими контингент. Отпред на една маса стоят двама души, единият от които е прословутият Никола Гешев. Завързва се някакъв разговор и Гешев го пита туй-онуй, но нашият човек бърза да офейка към "Отец Паисий" и на другия ден естествено е великата дата 9-ти. Та именно на тази дата няколко другари хващат Мардик и го пребиват от бой, за да каже къде е Гешев.

 "Запомнете Пловдив" 27 и 28, 2003- а година

 

                                                      ----------




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 3233173
Постинги: 227
Коментари: 1290
Гласове: 750
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930