Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09.2008 20:32 - ДА СЕ ПОРАЗХОДИМ ОЩЕ МАЛКО ПО СТАРАТА УЛИЦА "ОТЕЦ ПАИСИЙ"
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 2456 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 13.09.2008 16:14


         Ракел Казасян: Бащата на дядо ми е роден в Пловдив. Наскоро научих, че думата "казас" значи копринар - този, който точи коприната. Дядо ми осиротява доста млад и през 1878 година създава, основава и регистрира своята фирма като работи предимно с подбрани стоки. Пътува много из Европа, създава си връзки и пак от там закупува стоки. Единият му дюкян е бил на Джумаята в къщата на братя Сарафови  -до някогашния Граждански клуб - срещу входа на Драматичния театър. Дядо ми върти търговия, създава клиентела и има четири деца. Учат музика при Антон Тайнер и Ангел Букорещлиев, който преподавал пиано на момичетата, а Антон преподавал на момчетата цигулка. Баща ми опитва да стане търговец, учи някакви науки в Европа, обаче войната обърква всичко и така учението пропада. Чичо ми става занаятчия и известен майстор на мъжко бельо - ризи, пижами, а баща ми се е занимавал само с търговия. Търговията не вървеше поради кризата през 27-ма/ 33-та година. Баща ми се опита да ме вкара в бранша, но аз не проявявах никакъв интерес. Повече ме интересуваше техниката. Тогава започна отново въстановеният Пловдивски панаир, а д-р Обрейков беше приятел на баща ми. Първата Съветска палата беше срещу Работническа болница. На ул. "Иван Вазов" там където е училището, там бяха палатите. Панаирът беше много посещаван, но залите бяха тъмни и задушни, много шумни. Аз започнах малко късно да свиря на цигулка - на 17 години и след уволнението се опитах да вляза в Симфоничния оркестър. Приеха ме като стажант и останах в оркестъра двайсетина години. По онова време имаше недостиг на пособия за музика. Нямаше косми, струни, лъкове и така реших да се опитам да правя струни. Получих и подкрепа от хора като проф. Сашо Попов, като композитора Георги Димитров, които ме поощряваха морално и така успях да направя някакви струни, които послужиха и за концертна дейност. Успях и  доста развих професията. 
image Емануил Попов

         Емануил Попов: Аз шиех при моя баща, помагах му, но любовта ми беше музиката, певческото изкуство. Заразих се от тази болест когато започнах да пея при великия майстор Васил Арнаудов. Той създаде мъжки хор и така започнах. Като войник бях танцьор, после работих в ДИП "България" - гладих ризи две години, но пеех и в оперния хор и най-накрая взех, че станах надзорник в Градския народен съвет. Изкарах там двайсет години, а в Операта пях десет години на хонорар. Междувременно пеех и в градския хор. Там минах през школата на Месру Мехмедов и на Наско Димитров, който всъщност ме вкара в този хор. Чул ме веднъж на тепето как пея и пита: "Ей, ти ли пя там горе?" и като разбра че наистина съм бил аз, ме покани в хора. Работил съм и в Търново като актьор. Там са боляри хора, механджийски град. Иначе момичетата там са по-първични. Ако не вкараш някое момиче в леглото, на другия ден не те познава, докато тук, в Пловдив искат увертюри и словесни предястия. Вървял съм по една седмица с някоя докато я целуна. Изпратя една до Каршияка, друга до Кючук Париж, абе ужас и безумие. Правехме серенади на ул. "11 август", там където бяха медицинските сестри. Но в интерес на истината през последните 30, 40 години пловдивчанките се поотвориха. Помня, бил съм много млад, някъде около осемнайсетгодишен и един ден някаква мадама ми вика: "Много си секси" бе, Милчо - а аз един такъв спортен и по потник. Бре, викам си какво е това секси. Питам тоя, питам оня - никой не знае. Хеле най-накрая сестра ми, която учеше във френския колеж ми каза, че секси било да си привлекателен полово. Бих искал да поясня, че точно срещу нашата къща имаше шивачница и склад за спиртни напитки "бай Слави". Събираха се там и Константин Кисимов, и бай Пано, Милковски, Илия Бояджиев, който игра Квазимодо, Антон Орешков и аз естествено - стоим прави и фиркаме, а жена ми отгоре кириза и вика: " Емо, вземи за довечера една чиния бумбар, че ще имаме гости". В това време Константин Кисимов стои като истукан и рецитира "Езоп". Велики времена!  Пял съм и в бар "Каменица" на клуб "Искра 100". Един ден пристигна изневиделица Мирей Матиьо, тя тогава беше гост на "Златния Орфей" и Тома Спространов успя да я доведе.

         Р. Казасян: Къщата на ул. "Отец Паисий", там където сега продават закуски, е къщата на старата пловдивска католичка г-жа Клеманс Ковачева, а срещу паркинга, който беше на моята леля и съпруга й Томас Томасян - известен пловдивски лекар - имаше склад за гориво. Този паркинг го отчуждиха и го дадоха на хотел "България" за лятна градина. Следва къщата на д-р Евстатиев, чиято съпруга е внучка на Тодор Каблешков. На края на нашата улица е къщата на г-н Христо Ерасти. Преди време научих, че той е свирил серенади с маестро Атанасов по пловдивските улици, но не като уличен, а като класически музикант. Беше завършил цигулка в Прага и Виена.

         Зрител /д-р Дедов/: Когато дойдохме в Пловдив през 39-та година, в едното крило на къщато на "Белия паяк" живееше  еврейската фамилия на Арон Франко - жена му се казваше Жамила. Имаха двама сина, Мико и Исак. Когато се изселиха в Израел започнаха да издават вестник. Тогава евреите бяха гонени от полицията и си спомням, че моят баща Иван Дедов криеше евреите долу в избата. Но през 41-ва до 44-та година на евреите с жълти звезди разрешаваха да минават по ул. "Отец Паисий". 

image

 Запис от 2003, "Запомнете Пловдив", ПОТВ

                                            ----------



Тагове:   още,   улица,   малко,   отец,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 2996821
Постинги: 196
Коментари: 1281
Гласове: 686
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031