Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2008 16:21 - СПОМЕНИ ЗА "БЕЛИЯ ПАЯК"
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 3702 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 04.09.2008 16:45


          Евг. Тодоров: Продължаваме пътя на спомените по ул."Отец Паисий" - и за начало един стих:
"
Моят град малък е стар, и приютен сред четири хълма
 се кръстосва от детство и младост, любов и несгоди.
 Моят град е моят дом - дом и врата към света.
 Моят град, сравнен с Лондон Париж и Москва, 
 е за мен цяла една Вселена." 
Това е финалът на стихотворението "Моят град" от книгата "Моята Любов" на Иван Илиев. 
Нека да започнем с "Белия паяк", но не тази кръчма, която сега е на "Вълкович", а другият, истинският - там в момента има чейнч бюро. И няма кой по-добре да си спомни за това заведение, освен Иван Илиев - син на Георги Илиев, съдържателят на онзи, истинския, незабравимия "Белия паяк". 

image  
Иван Илиев в средата, Тошо Африката - вдясно

На тези снимки се виждат "Черно вино маврудово", "Белия паяк-сливова", "Коняк-Белия паяк"- Георги Илиев, Пловдив, "Аероконяк", "Ментовка", "Вермут", "Ром", "Мастика", "Бенидиктин" и т.н.

image   image

         Иван Илиев: Баща ми основава заведението през 1935 заедно с моята майка, която му е била много верен помощник. Продавал е също и на едро на заведенията в Пловдив. По разбираеми причини в началото не е имал възможност да купи някакво камионче и по тази причина разнасянето на стоката до клиентите е ставало с магарешка каручка. Бутилираха се много напитки и освен в Пловдив в годините преди 44-та е имало и износ на прочутите негови мастики и ракии в Македония и Гърция. След 44-та година гарнизона на руските войски в Пловдив е бил негов клиент. Те естествено са пили водка, но за съжаление не е останал етикет, който да покажа. Всичко приключи в 1946 година, когато затвориха заведението. В кръчмата имаше само една две маси, защото основната дейност беше продажбата на едро. Имаше един бар-плот покрай стената, който обаче беше привилегия на артистичния свят на Пловдив, които бяха ежедневни посетители. През 64-та година отново отворихме заведението този път откъм улица "Вълкович".

         Т. Тодоров: За конкуренция между "Белия паяк", "Златната круша" или "Народняка" и дума не може да става, защото имаше клиенти за всички. Мезетата в "Белия паяк" бяха най-различни. Краставички, салата от кисело зеле с олио и червен пипер. Спомням си, че един ден нямаше мезе и виждаме  музиканта Куньо, който се наричаше "инженер на човешката душа". Та го помолихме да отскочи донякъде и да намери нещо, а той след малко се връща с пача. Имаше и една шапкарница, която в началото се намираше до входа на сегашната Градска галерия срещу бившето кино "Хр. Ботев". По-късно се прехвърли зад къщата на ул. "Архимандрит Дамаскин".  Малко преди да я съборят в нея избухна пожар. И кой знае защо в този момент прояви своите способности като командир на пожарникарите не кой да е, а Георги Калоянчев, който се беше покатерил на стълбатга и даваше каманди. Сигурно случайно се е озовал на това място, но явно е решил да се включи в схватката с огъня.

image 
Шивашко ателие от 30-те години

         И. Илиев: Колкото до шивашкия еснаф си спомням Атанас Попов, един от най-добрите шивачи на Пловдив. Аз и до сега пазя дрехи шити от него, но една от тайните му беше, че при него пробите бяха много важни и траеха много дълго. Независимо дали дрехите бяха дамски или мъжки. Премерваше сакото  по тялото и след това започваше да къса една по една всички части и ги поставяше отново, пришиваше ги набързо и после ги изпращаше на горния етаж за окончателно зашиване. При него пробите бяха най-малко три и всичко се шиеше на ръка. Но най-важното беше, че беше влюбен в професията си. Не знам дали е вярно, но една от версиите за смъртта му е, че когато художникът Христо Николов му занася за шиене някакъв японски плат по времето, когато започнаха да внасят тревирите и изкуствените материи - та Попето започнал да го крои, но тъй като тези платове не се поддаваха на гладене и оформяне, човекът така се изтормизил, че получил инфаркт. Христо Николов взема обаче костюма и го занася на друг един арменски шивач - Шико, който довършва костюма, тоест именно той се справя с търгала. Точно до Попето имаше още един шивач, който се казваше Чечето и много обичаше да си пийва в работно време. Фамилията му беше Чамов, та и от там Чечето.

         И. Илиев: Баща ми и майка ми много трудно преживяха затварянето на "Белия паяк". Дори отвреме- навреме си поплакваха. Все едно да кажеш на Попето да не шие дрехи. Баща ми казваше така: " Питие, което е кръстено ракия и не е отлежавало поне шест месеце в дъбова бъчва, то не е ракия ".

         Т. Тодоров: По онова време модни бяха шапките "Борсалино" - имате възможност да ги видите и пипнете.
image Водещият с "БОРСАЛИНО"image Фирменият надпис върху шапката - Шапкарница "Париж" -Пловдив

И няколко думи за автомобилите. Леон Арие беше представител на  "Мерцедес" за България, който докарва първия дизелов Мерцедес. Преди това са били бензинови. Това е някъде около трийсетте години. Под зданието на  "Ана Май", което се намира от дясната страна на "Отец Паисий" и на "Вълкович" - по посока към "Св. Марина" - там се намираше представителството на Илия Пулев за "Мерцедес", което след това се премести в къщата на Дякови срещу църквата "Св. Марина". Девети септември завари Пловдив с шест представителства на автомобил. "Мерцедес", "Опел", "Фиат", "Форд" и колкото и да е чудно "Прага". А бай Йордан и Борис Доневи  бяха представители и на "Мишлен" за гуми.

         Ив. Илиев: Аз съм роден и израснал на номер 16 и 16А. Те са с два входа. В другата половина на къщата живееше д-р Дедов. Наш съсед беше г-н Евстатиев. Баща ми купуваше гроздето основно от района на Перущица и Брестовица, но купуваше и готови вина. Продаваше и прочутите асеновградски вина "Малага" и "Мавруд", които също купуваше готови. Той казваше: " Виното е много специална напитка, която си има живот. Трябва много любов и грижи, за да направиш хубаво вино, а аз нямам условия да правя такова вино". За сметка на това ракиите бяха негово собствено производство. Той беше човекът, който изкупуваше реколтите от сини сливи от селата Дюлево и Стрелча. Там бяха казаните, в които се вареше ракията, която после пристигаше в Пловдив, постъпваше в избите на нашата къща, където бяха монтирани огромни бъчви и там ракиите старееха минимум шест месеца или една година. Това бяха най-елитните ракии. А на мястото където сега има паркинг беше денонощен гараж, който се държеше от Тодор Стойчев. Вътре,  в бившата сграда на "Локомотив" има голям двор - някога там се намираше ресторант с вътрешна градина, който се казваше "Двете градинки". Този имот е закупен през 39-та година от Шофьорската професионална организация.

         Зрител / Тодор Дедов/: Моят баща беше д-р Дедов. Ние живеем на ул. "Отец Паисий" 16 от 12 юли 1939 година. Тази къща беше на Александър Христев. Срещу нас живееше Христо Пелтеков. Негов зет е зъболекарят Георги Лафчиев. Той има син Георги Лафчиев. Срещу нас живееше проф. Минчо Ботушаров. Живееше д-р Симеонов. Живееше д-р Рималовски.

 

                                   



Тагове:   спомени,   паяк,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 3097661
Постинги: 216
Коментари: 1287
Гласове: 724
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031