Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2008 20:13 - СПОМЕНИ ЗА УЛИЦА ""ПАТРИАРХ ЕВТИМИИ"
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 7218 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 27.08.2008 17:56


                                                    
Улица "Патриарх Евтимий" е емблематична пловдивска улица. Тя пресича Главната при бившето кино "Балкан". Модерната за времето си сграда на киното е собственост на над 20 наследници, но в паметта на пловдивчани тя се свързва преди всичко с личността на Павлето - богат човек, наказан от природата с ръст на джудже.
За Павлето най-напред си спомня Тодор Тодоров:

 Бизнесът на Павлето беше най-вече рентиерството. Тогавашната пиаца за леки коли беше срещу Гражданския клуб, а леките коли бяха наредени до ул. "Отец Паисий". Това е до началото на 30-те години. Павлето беше сроден с няколко заможни фамилии в Пловдив. Вила в Марково е имал неговият родственик Атанас Хаджитодоров или както го наричаха Атанас Бухала, който пък е чичо на моя баща. Той осиновява една от сестрите - те са били пет сестри и двама братя и коренът им е от Марково. Павлето е ходел там при роднини. Това са Точкови, Богданови, Хаджитодорови и доколкото си спомням наследниците са около шестнайсет души. Барзовите също са имали някакъв дял, но киното е изградено изключително от усилията на Павел Богданов. Аз не си спомням друг да е имал офис над главния вход на кино "Балкан" през онези мои детски години освен Павлето. Той е имал концесия за ползване на киното за около 15- 20 години, след което го оставя на своите роднини.
 Колкото до улица "Патриарх Евтимий", първата сграда вдясно, сега там продават обувки, а преди това имаше магазин за фотоматериали - там където е била пиацата това е тъй нареченото Вакъвско здание. Отдолу беше Пепо Гарти, който продаваше механизирани детски играчки. По комунистическо време вътре вкарваха младежите, които имаха дълги коси, подстригваха ги и след това ги снимаха. Дори си спомням един интересен епизод, когато бяха хванали покойния художник Кольо Витковски.  Милиционерите, които вършеха цялата тази работа бяха докарани от други градове, за да не би познанството или приятелството да не окажат някакво влияние. Та, когато хванаха Кольо, а той тогава работеше в театъра - разтичаха се актьори и приятели и най-накрая пристигна партийният секретар Стефан Христов, който беше баща на художника Христо Стефанов и така освободиха Витковски. Там дълги години работи един изключителен фотограф на име Рафи. Малко по-надолу беше дирекцията на бюро "Реклама", създадена през 60-те години, когато започнаха да се убеждават, че рекламата е част от търговския живот на едно общество и първият директор беше Живко Белев. Малко по-нататък се намираше едно бижутерско ателие, а след него беше заведението "Императори", както и приемната на в. "Глас". В моите детски спомени тези два офиса бяха една обущарска фирма на Аргир Ангелов. "Червения рак" беше в една продълговата сграда, плътно прилепена до жилището на сегашния собственик, който се казва Еди Телкиян. Това беше на днешното празно място, което в момента е паркинг. А на негово място през 50-те години беше ресторант-градина. Колкото до хотел "България", той е построен в началото на 30-те години от д-р Койчо Коев. Но от аптеката до хотела имеше бирария "Каменица", която пък беше собственост на бай Христо Пецов. В тази бирария в началото на 40-те години пееше  сръбкинята Мица.  Наричаха я Мица- пияница. После следваше кръчмата на Народняка - един изключителен готвач, а заведението му беше едно от най-колоритните. Това, което фактически привличаше клиентелата беше хубавото му бяло вино и ако си поръчаш само бутилка, казваш " един кон", а ако е със сода, казваш "кон и талига". Хотел "България" се построява от архитект Коев, както и сградата на т.н. Акушеро-гинекологичното отделение на ул. "Ив. Вазов", което всъщност е негова собственост. Това е било някъде около трийсетте години. А аптеката на "Патриарх Евтимий" е на Томасян. До нея беше къщата, в която живееше бай Пано - Димитър Панов, големият български актьор. Долу, на ъгъла се намираше обущарницата на един от най-добрите производители на дамски ботуши бай Гичо. Неговата дъщеря беше известната цигуларка в пловдивската опера Арнаудова. Колкото до зрителя, който се обади, че е живял на "Отец Паисий" 12, тази къща се намира в началото на улицата. Там, където се намира задната част на Нармаг имаше една бръснарница, която до войната се казваше "Лондон" и беше собственост на един арменец  Ервант Манукян - това е точно срещу къщата на Веско Сариев, пловдивският поет. След като започва войната табелата се обърна и от "Лондон" стана "Шофьорска среща", защото там се събираха шофьорите, а точно отсреща беше билковият магазин на г-жа Надежда Карамитрева, който беше собственост на д-р Градинаров. 
Повечето от тези имоти, които са били от лявата страна на улицата са собственост на Андон Станев, на Куцоолу и както казах вече на д-р Градинаров. В детските си години си спомням, че първите рейсове на които съм се качвал бяха немски - "Хеншел" и "Мерцедес Бенц". Хеншелите бяха собственост на някакъв русенлия, който спечелил търг за обслужване на тези линии. Минаваха през Главната, като изкачването на Джумаята беше от особена трудност. По-късно внесоха "Шкода" и "Рено" - викаха им "гълъбарници", защото бяха открити и обградени с мрежи. 
image image Гражданският клуб през 30-те години и изглед на улицата днес от изток.

                             Продължаваме с разказите на г-жа Марина Ставрева и Димитър Китенов - музикант и музиколог, който е свирил в ресторант "България". Но най-напред да чуем колегата Любо Лазаров:

Любомил Лазаров: На ул."Патриарх Евтимий" 16, в една малка канцеларийка се намираше приемната за обяви на в. "Глас". Там сега е един много лъскав магазин. Тогава всяка сутрин на това място се събираха пловдивчани, които не бяха успели да си купят вестника и прочитаха от витрината какво точно се е случило, защото при тираж 110 000 броя някъде към осем часа вестника вече го нямаше по РЕП-овете, а абонаментът ставаше с "дебели" връзки. Тогава съществуваше един смъртоносен закон за " Предложенията, сигналите, жалбите и молбите на гражданите ".  На всеки, който идваше в приемната, жалбата му се регистрираше "надлежно" и без значение дали се оплаква от комшията си или че бойлерът му се повредил след ремонта в "Битова техника" или че "тройката" закъснява с осем минути - всичко това се описваше. И на всяка жалба трябваше да се даде отговор в трийсетдневен срок. И ако не отговириш в този срок, те привикваха в едно високо бяло здание и те питаха дали не работиш срещу Партията. 

         Марина Ставрева: Преди да бутнат нашата къща, през Пловдив мина един френски писател, който каза, че никъде по света не бил виждал толкова много еднофамилни къщи събрани на едно място и то така добре запазени. Нашата къща всъщност е къщата на Кондодимо. Моята майка е от това семейство, баба ми беше завършила френска литература в Швейцария, а старият Кондодимо е завършил право в Лондон. В нашата къща са живели сем. Тодорови, чиято къща е била т.н. Чомакова болница. Арх. Борис Марков беше приятел на баща ми и той доведе хора от министерството в София, за да им покаже как се е строяла къща без грам икономии. А г-н Марков всъщност е дядото на Гунди, както и архитектът на паметника Альоша. Той дори е искал да обърне Пощата и то докато чиновниците си работят вътре. Спомням си и Васко Абаджиев, прочутият цигулар, който като се прибираше от театъра, минаваше през нашата къща. Ние играехме на джамини, а той беше с един много хубав сив габардинов костюм. Спираше се и започваше да играе заедно с нас. Движеше се заедно с Руслан Райчев или с майка си. Руслан понякога  също приклякаше и започваше да играе с нас. Може би е било някъде около 56-та година.

image

         Евг. Тодоров: Сега ще прочета една част от "Историята на Балкантурист" от Ташо Райков, който пише следното: " През 57-ма година ние получихме от Жилфонд стария хотел "България" и от народния ресторант, стария ресторант "България". Това беше една обща сграда на ул."Патриарх Евтимий". Хотелът е бил собственост на д-р Коев. Ние го ползвахме докато се построи новата сграда на хотел "България" като част от стария хотел влезе в състава на новия. Старият ресторант "България" преди 9-ти септември беше собственост на Тодор Политов от София. Строежът на новия ресторант "България" започна през 60-та година и беше открит през 62-ра година."

         Димитър Китенов: В ресторант "България" мина моят първи студентски бал. Част от пловдивската културна интелигенция се събираше там задължително по обед. Там беше известният оперен певец Вампиров, примата на пловдивската опера Пенка Коева, Асен Чавдаров, проф. Здравко Манолов - много ерудирана личност, проф. Иван Спасов. Оркестрите, които свиреха тогава, държаха изключително много на репутацията си. Нямаше оркестър, който да няма свой специфичен тоалет. Ние имахме по шест седем костюма за различни поводи. Оркестите бяха и фактора, който определяше и нивото на ресторанта. Основният оркестър в ресторант "България" беше този на Христо Пехливанов, един прекрасен музикант. Отдолу, под хотела беше механата "Златния елен", която беше специализирана за дивеч. Там неизменно свиреха братята Айвазови - с цимбала и цигулката.

         Зрител: Бих искал да кажа нещо за мястото, което се намираше до канцеларията на в. "Глас". До нея се намираше един клуб на дружество "Ботев". Вътре играеха както волейбол, така и други игри и там започваха своята дейност националните състезатели Кирил Пандов и Гьока Хаджипетров. Срещу това здание, а именно ресторанта за който говорите беше студентска менза. Там обед и вечер студентите от двата университета - икономическия и медицинския обядваха и вечеряха.

         Марина Ставрева: Ние живеехме на ул. "Архимандрит Дамаскин" 8. На № 10 живееха сем. Стефанови. Иван Стефанов е основателят на фабрика "Чайка". На № 12 имаше шапкарница. На №14 живееха сем. Вулеви, а на № 16 живееше актьорът Илия Секулов.

         Д. Китенов: Между другото, в днешно време почти не мога да се сетя за ресторант, в който едно семейство може да отиде с приятели за да  танцуват. По мое време започвахме да свирим с тиха салонна музика и някъде към девет започваше вече танцовата. Повечето музиканти бяхме с образование, а в продължение на петнайсет години всички се събирахме на ъгъла до кафенето.

         Зрител: Искам да кажа няколко думи за небезизвестния ресторант "Каменица", тъй като аз съм внучка на собственика Христо Петков. Наистина в този ресторант се е събирал елитът на Пловдив - артисти, музиканти, известната певица Мица, както и Леа Иванова. Моят дядо беше известен с прозвището "Еврейския кмет", тъй като в персонала, който е работил за него е имало доста евреи и късно вечер, когато са се прибирали, той ги е изпращал с файтони до къщите им.

         М. Ставрева: Това беше едно кварталче, една махала, в която се бяха събрали четири поколения. Познавахме си всичките роднини и близки и е много жалко, че просто ни разпръснаха като пилци.

image  image

  Сградите срещу хотел "България" и бившият дом на Здравните
работници



Тагове:   спомени,   улица,   патриарх,


Гласувай:
0



1. анонимен - д-р Градинаров
08.11.2008 11:40
допусната е малка грешка в изписването на името-фамилията е д-р Гребенаров, съпруг на богатата пловдиска дама Пенелопи д-р Гребенарова, чието моминско име е Пенелопи Ракаджи. Тя е една от двете деца/Пенелопи и Елена Станева,която пък се омъжва за Андон Станев/ на един от най заможните пловдивски мъже Янко Ракаджи, син на Вълко Ракаджи. Въпросната къща на ул Отец Паисии 5 е къщата на Пенелопи д-р Гребенарова
цитирай
2. potv - благодарност
08.11.2008 13:22
Благодаря за уточнението, ако знаете още подробности, защо не ги споделите?
Е.Тодоров
цитирай
3. анонимен - Патр.Евтимий № 1
23.12.2008 22:19
Това е къщата над известната хлебопродавница "Корона".Нейн собственик беше покойният аптекар Станчо Ианов, който имаше аптека срещу"Наркооп" и бившето ЖП-бюро на Главната улица. живях 27 години в този дом и познавам много добре семейството. Той имаше две дъщери - по-голямата Елена беше завършила право, но "народната власт" й беше забранила да практикува, по-малката Светлана през шейсетте години беше принудена да се омъжи в Германия, където и почина. И двете бяха завършили Дойче Шуле.Семейството беше изключително интелигентно, възпитано, благонравно, милосърдно и религиозно. Днес единствената наследничка живее в София, на входната врата отдавна виси катинар. На втория етаж-мецанин-0 в началото беше настанен Спортния диспансер, след това настаниха редакцията на в-к Комсомолска искра. Дълбоката и огромна изба се ползваше като склад от Студентски столове. Двата жилищни етажа се обитаваха от наематели. На семейството на Станчо Иванов след национализацията оставиха за ползване една единствена стая...Пететажната сграда наблизо, на чийто партер беше аптеката "Станчо Иванов" беше разрушено, за да направят зелена площ около днешния фонтан пред Общината!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 5226619
Постинги: 456
Коментари: 1331
Гласове: 1117
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031