Прочетен: 7866 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 26.08.2008 20:21
Евг. Тодоров: Продължаваме нашата разходка по ул. "Отец Паисий" . До мен са Тодор Тодоров и Димитър Кожухаров.
Д. Кожухаров: Аз съм роден през 1934 година в тази къща, където се намираше ресторант "Златна круша". Баща ми е открил заведението през 1929 година и чак през 1939 година е успял да надстрои сградата. Баща ми е имал четирима братя, които са работели, за да го издържат, понеже той е следвал в град Бреслау - Германия в Художествена академия. Това е бил сегашният полски град Вроцлав. Тогавашните студенти са се събирали в едно много уютно заведение и когато баща ми се връща, чичо му прави проект за ресторант и предлага на баща ми да го кръстят "Златна круша", на името на полската кръчма. Наши съседи бяха семейство Киркови, а на ъгъла, където сега е ресторант "Густо" едната част беше сладкарница "Охрид", а по "Патриарх Евтимий" се намираше ресторант "Народняка".
Евг. Тодоров: През 1989 година е направен юбилей по случай 60 години "Златна круша". Преди годи шефът на Ритон ми разказа, че по това време в Пловдив са дошли французи, които са огледали центъра на града, за да направят първия френски ресторант и "Златна круша" била единственото заведение, което им харесало, но като разбрали каква ще бъде заплатата на френския готвач, просто се отказали.
Д. Кожухаров: В ресторанта работеха най-вече моите чичовци, а баща ми работеше на бюфета на гара Пловдив. В "Златна круша" идваха учители от немското училище или служители от италианската банка. Беше и любимо място на пловдивския певчески хор.
Тодор Тодоров: Нека да започнем от Рибката, защото тази къща, е била собственост на д-р Гребенаров. През 1923 година пристига Никола Кирков и закупува тази сграда, а през 1928 година се завръща от Щатите брат му Пандо Кирков и заедно купуват сградата, която е на ъгъла на "Константин Иречек" и "Отец Паисий" и заедно с Маргарит Маргаритов създават винарска изба. Тогава имаше четири вида бизнес отдолу, в цокъла на тази сграда.
Помня и шивачницата на бай Любен. Сладкарница "Охрид" се стопанисваше от двама братя, Петко и Иван. От другата страна на сградата работеше Петър Стоянов или както го наричаха Чико Петър, който въртеше търговия с автомобилни части. Интересното в "Народняка" беше, че когато някой седнеше и си поръчаше "кон и талига", това означаваше бяло вино със сода. Ако е само вино се поръчваше "кон". Само "талига" не се поръчваше, защото само сифон не вървеше. Тодор Народняка е бил готвач, панагюрец, много интересна личност, природно интелигентен, който много обичаше да разговаря с клиентите. Когато наближеше Коледа наемаше една шейна и заедно с един дрогерист Иван Попов Митков, чиято дрогерия мисля, че беше между кино "Балкан" и "Астория", вземаха в едни сакове тоалетен сапун, одеколон и разни парфюми и ги раздаваха на по-близките си клиенти. Пристигаха вкъщи и ги поднасяха на майка ми в знак на уважение. Тодор живееше от лявата страна на "Златна круша". А д-р Чомаков, дядото на кмета Иван Чомаков беше една интересна личност, който в началото на двайсетте години заминава за Австрия, завършва медицина и си довежда една австрийка, за която се оженва. Клиниката на д-р Чомаков се открива през 1929 година, но освен нея той имаше и кабинет в къщата си. Той се ползваше с репутацията на изключителен хирург, но някъде около 47-ма година го принудиха да ликвидира болницата, той си купи една шкодичка и понеже беше страстен планинар тръгна по балканите.
Зрител /Д-р Анастасов/: Понеже се говори за този дом аз бях един от инициаторите за закупуването му. В него живееха тринайсет семейства и ние за да го купим събирахме пари от здравните работници по списък. Притежавахме нотариален акт и за да го освободим, ген. Величко Георгиев издаде заповед да бъде освободен дома от наемателите. Това през 1950 година беше много трудно и тогава назначихме сестрата на един от служителите в Съвета да води детска музикална школа, а нейният брат работеше по разпределението на квартирите, който постепенно започна да дава жилища на семействата докато най-накрая успяхме да освободим целия културен дом.
Евг. Тодоров: Директорът на културния дом беше д-р Веселин Нончев, а неговият баща Павел Нончев, който е от Калофер е следвал в Швейцария и се е познавал с Плеханов, дори се говори, че е бил на път да му стане зет. Бил е близък с Ленин, с Горки. След това идва в Пловдив през 1912 година и за кратко време е бил директор на Търговската гимназия. След това се жени за сестрата на Кръстьо Раковски, който пък е ликвидиран в Украйна. Павел Нончев всъщност пренася в България десетина сандъка с архива на Ленин и Плеханов, които били скрити в Калофер, но по-късно вече руснаците си ги прибират.
Зрител: Бих искал да кажа, че в бившия Вегетариански ресторант преди войната се намираше така наречената Втора шуменска бирария, а след Девети там беше и Аероклуба, а на площадчето пред ресторанта младежите тренираха за парашутни скокове. Срещу ресторанта преди войната имаше магазин в който бай Георги Денонощното продаваше нафта и бензин. А там, където сега е трафопоста на "Гурко" живееше д-р Начи, един от известните лекари на Пловдив.
Т. Тодоров: Къщата срещу трафопоста беше на бай Спас от Караагач. Там живееше и Найчо Консулов, който беше представител на Билкокооп в Пловдив. Д-р Начи вероятно е бил наемател, защото сградата всъщност е била собственост на сем. Захариеви. Вътре в двора живееха двамата братя Сотирови, които имаха циментова работилница и изработваха най-различни детайли. Като се започне от разни корита и всичко, което беше свързано със строителството тези хора го правеха. Впоследствие сградата се събори, но те до последно си бяха там.
Тодор Тодоров - Тошо Африката и снимки от онова време
Записът е от началото на 2003, предаванията се повтарят в момента по ПОТВ, следете програмата в www.potv.blog.bg
ДА СЕ ПОРАЗХОДИМ ОЩЕ МАЛКО ПО СТАРАТА УЛ...
ОЩЕ НЕИЗВЕСТНИ НЕЩА ЗА ЖИВОТА ПО УЛИЦА &...
12.06.2011 21:16
13.06.2011 10:53
13.06.2011 15:17
14.06.2011 21:39
16.06.2011 16:57