Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08.2008 13:20 - СПОМЕНИ ЗА ГЛАВНАТА -1
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 3169 Коментари: 0 Гласове:
0



         Тръгваме по Главната заедно с колегата Здравко Гълъбов и с всички вас пловдивчани, с които правим заедно това предаване и пишем историята на Пловдив. Започваме от Пощата и предполагам, че днес ще свършим около ул. "Гурко". На всяка крачка има много история и за да се потопим в онези години, които не помним ще бъдем няколко минути с Кирко Христов, един пловдивчанин - журналист, който почина преди пет години, през 1997 година и беше на 93 години.

         Кирко Христов /запис/:  На това място се намира голямото здание, което някога беше Македонска банка - 1908- 1912 година. Съседната къща беше еврейска, а вляво е на Стоян Дончев - голям земеделец и първият, който работеше земята си по модерен начин. 



image  image
Кирко Христов разказва и показва на Веселина Божилова.
Годината е 1997 -а.

На мястото на северното крило на Пощата и в началото на сегашната улица "Гладстон" се намираше големият шантан на Хаджи Гьока Павлов, собственик на зданието, което се даваше разбира се под наем. Държеше го Лора Лейбович, една австрийска еврейка, която много майсторски съчетаваше в своята професия няколкото отдела, които съдържаше този шантан. Игрално заведение, пивница, Дом на търпимостта и други. Тя почина, мисля през 1942 година. Това огромно здание беше построено от Хаджи Гьока Павлов за Рентабилно здание. Отдолу имаше около шестнайсет магазина, всички с железни кепенци. Срещу шантана имаше Градина-пивница, която се помещаваше в един от павилионите на Изложението. Тя послужи и за гимнастически салон на пловдивското дружество "Тракийски юнак". Тук се събираха много хора, за да пият пиво - така наричаха тогава бирата и до късно вечерта свиреха оркестри и пееха певици, които наричаха шансонетки. На това празно място имаше фурна на някакви гърци, която се наричаше "Тебешир", защото хлябът беше бял като тебешир. Но пък даваха и хляб на вересия, като записваха всичко на една дъска с тебешир. От лявата страна беше най-големият шапкарски моден салон, мисля, че се казваше "Парижки лукс". Съседната висока къща беше на Якомидис, в която се помещаваше Придворната бръснарница, в която работеше този цариградски грък, доведен специално да подстригва брадата на Цар Фердинанд.

image  image

Главната от 1997 г. и кадър от предаването - началото на 2003 г
 
       
Ал. Кондодимо /запис/: Като продължим по Главната малко по-надолу вдясно се намираше малката сладкарница на бай Кръстю и бай Митко, а още по-надолу на ъгъла, където улицата свършва, там беше бозаджийница "Бяла Стана" Там можеше да се купи Бал суджук, който се правеше от шира, а на един конец се нанизваха ядки и отгоре с едно клонче от лозата се топеше в тази шира и се получаваше нещо като салам. Като се режеше, то вече е втвърдено. Продаваше се и Небет шекер, което беше захар на големи кристали, който се продаваше на килограм. Казваха, че много помагало за гърлото. Над тази бозаджийница имаше кафене с балкони. Вътре имаше билярд, табла, карти, четяха се вестници. Отсреща пък се намираше една бирария. По много входове на Главната улица имаше амбулантни книжари, които продаваха антикварни книги.

         Евг. Тодоров: А сега ние със Здравко ще тръгнем по Главната от бившата Руска книжарница към кино "Балкан". Веднага след нея имаше лимонададжийница. После следваше магазина за млечни произведения. Следваше закусвалнята, в която през седемдесетте години правеха дори попара. В безистена имаше две магазинчета, отляво и отдясно. Отляво беше за часовници, а отдясно за ножове. Впоследствие стана магазин за полски стоки. След това тото-пункт и магазин за цветя, както и магазин за грамофонни плочи.

         Зрител: Ще внеса малко промяна. Там, където беше кафене "Лотус", малко преди него имаше една кръчма, която се наричаше "Девети септември". След това беше кафенето и после две будчици, в които се продаваха цигари. Имаше "Арда" - първо, второ качество и дори наливни. На ъгъла имаше часовник - това беше градският часовник - там бяха диспечерите на ДАП-а. Именно това беше този часовник, който впоследствие сложиха отгоре на Пощата. А от лявата страна след сладкарницата имаше една много хубава мекичарница. Чак тогава беше цветарския магазин. От дясната страна в първата врата живееше един, който продаваше балони. Това става някъде около 50-те години.

         Зрител:  Искам да ви разкажа за този магазин, за който говорите, че се продавало мешено. В този магазин работеше моят вуйчо, който беше продавач. Стоката, която пристигаше, с изключение на луканката, беше абсолютно прясна. Клиентът идваше, поръчваше си мешено и вуйчо ми от всички колбаси, които имаше, нарязваше определен грамаж, слагаше и кутийка горчица. По едни или други обстоятелства обаче, вуйчо беше вкаран за разследване на "Гурко" 4 и съм слушал от него, че подземията се простирали чак до кино "Балкан".

         Зрител / Здравко Панов/: Нека кажа нещо и за дясната страна на Главната. Първата къща е била собственост на един арменец, голям търговец на платове и собственик на чадърена фабрика, който е спазвал много строги правила на живот в тази къща. На първия етаж са се намирали неговите офиси, на втория - неговото жилище, а на третия са живеели слугите му. Всяка вечер в десет часа той е затварял външната врата и сутрин в шест часа я отварял.

image  image

         Зрител: /Попов/: Голяма атракция бяха тролеите, които се движеха по Главната. Едната спирка беше срещу Пощата. Втората спирка беше до спортния магазин срещу кино "Балкан". Другата спирка беше до Халите. Представяте ли си с каква скорост са се движели, след като приятелят ти е вътре и спокойно си приказва с някой отвън. И си правят среща на следващата спирка.  А колкото до "Стъргалото", там си имаше едно, нека го нарека "кодирано" присъствие. От центъра към Джумаята отдясно се движеха неангажираните момчета и момичета, както и тежкарите, докато отляво се движеха провинциалистите и тези, които бяха излезли по работа. По средата беше мешено. Тези, които ходеха до края на Главната, за тях казваха, че там е Обущарския квартал - тоест ходиш и нищо не хващаш. Затова всички се движеха около кино "Република". Тежкарите се познаваха по тесните панталони и широките параменти. В началото на Главната отляво имаше книжарница. В нея се продаваха гипсови войничета - германски, както и самолетчета "Фокер" и имаше една реклама, която беше следната: " Родители, зарадвайте децата си с "Фокер Вулф", а деца, ако не ви купят - плачете!". 

image
 Тази част на Главната на 9 септември 1944 г.

         Зрител /Иван Ставрев/: Да допълня нещо за кино "Капитол". Там, отдолу се помещаваше единственият салон, в който репетираше ансамбъла за песни и танци "Гео Милев", който се помещаваше на първия етаж на кино "Балкан". Това става около 51-ва, 53-та година. И това подземие наистина е било използвано от германците за нещо като бар. Киното беше навътре, а пред входа отгоре имаше клуб, а по стълби се влизаше за подземието.

 



Тагове:   спомени,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 3540635
Постинги: 248
Коментари: 1294
Гласове: 812
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031