Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07.2008 23:01 - Площадчето пред Радио Пловдив /Запомнете Пловдив 15/
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 5003 Коментари: 2 Гласове:
0



         Евг. Тодоров: Нашата разходка из Пловдив и през миналото на града продължава. Така, лека-полека стигнахме до онова площадче, където се кръстосват "Патриарх Евтимий" и "Дондуков" или както всички го знаят площадчето пред Радио Пловдив. До мен е Здравко Йончев, известен пловдивски художник и дълги години говорител в Радио Пловдив.
image   image
Здравко Йончев и сградата на Радио Пловдив днес

         Здр. Йончев: Да не казвам, че освен това съм рецитирал стихове, правил съм и музикалните програми на радиото, така че говорител всъщност е една от най-малките работи. Иначе тази година ми беше една от успешните. Направих три големи изложби. Една в Ню Йорк, след това в Пловдив и най-накрая в Италия. Сега си спомням за един архитект, който ми каза, че Пловдив е толкова хубав, ние го разваляме всеки ден, но той си е все така хубав. И според мен никога не е имало нужда да се събаря нищо. Това си е било истинско престъпление, но както и да е.

         Евг. Тодоров: Нека сега с няколко думи да се върнем към първите години на Радио Пловдив и да чуем какво си спомня Дечко Тенев, лека му пръст, в разговор с Тома Спространов.

image  image
Дечко Тенев и първите магнетофони

         Д. Тенев /запис/: През 55-та, до 62-ра година, когато ние вече бяхме признати за районна радиостанция - това беше период, когато пловдивчани се включиха твърде активно в целия този процес. Тези, които работехме тогава дори без заплащане, внасяхме особен дух в работата си, а за мен всичко това се превърна в своеобразна философия. Отивахме с магнетофоните у съвсем непознати за нас хора, които съвсем чистосърдечно ни канеха при тях.

         Здр. Йончев: За радиото мога да говоря безкрайно. Но като се върна още по-назад, моят баща, който беше един от първите художници на новото време в Пловдив, ме е водил за ръчичка в тази сграда. В нея беше дружеството на южнобългарските художници.

         Евг. Тодоров: Пред мен е книгата "Дом на изкуствата и печата". Значи 28-ма година, след земетресението, чешки журналисти организират събиране на дарения, за да може с тези пари да се построи къща на един пловдивски писател или журналист, обаче пловдивските интелектуалци решават с тези пари да направят една сграда - Дом на изкуствата и печата. Тя се строи много години след 28-ма година, затова ще цитирам само няколко изречения от вестник "Победа": "Домът се строи вече пет години и от него са изградени само четири стени и едно кафене. Започна се от кафенетата, типичен белег на нашия кафеджийски манталитет. Нима не можеха да се намерят нужните сто или двеста хиляди лева, които се дават за спорт и т.н….." Това и до днес е актуално, защото и до днес кафенетата са на почит, каккто и спорта.

image  image
Домът на изкуствата и печата и днешният Телевизионен център

         Здр. Йончев: Тези сгради претърпяха доста наематели, както и доста хора са минали през тях, но и много светли личности са излагали картини, изнасяли са концерти в зала "Култура". На това място беше и редакцията на в. "Комсомолска искра". Само арменци работеха там. Това на шега естествено. Иначе си правехме много пайтапи. Спомням си, обаждам се аз на Кико Папазян и му съобщавам, че са се обадили от Окръжния комитет на партията да дойде веднага в "Комсомолска искра", защото нещо е сгафил. Пристига Кико запъхтян и когато се усети, се обръща възмутен към нас:"Е, как можахте да ми скроите тоя номер, бе. Тъкмо бях започнал да пиша толкова важни неща." Общо взето глупотевини, но ставаше майтап. А на Йероним Тянков му бях написал едно писмо от някакво измислено Трето стадо: "Овчарите от Трето стадо Ви поздравяват за хубавите концерти, затова заповядайте да вкусите от нашето руйно вино и да видите къде сме поставили "точката", за да слушаме Вашите концерти." И един ден Йероним взел касетофона и го гледам как тръгва. Направо не можем да го спрем тоя човек, защото и Кольовски го беше резюлирал. А Йероним им беше писал как щял да отиде и как щял да се наслади на тяхното творчество, труд и дръзновение, абе, страхотии и глупости. Площада си го спомням с дружество "Юнак". В днешната сграда на Телевизионния център. Но по-късно вече, неизменно в главата ми е онзи семкаджия - арменецът. Освен него имаше и един ваксаджия, при когото ходеха всички баровци да си лъскат обувките. На ъгъла на Радио Пловдив имаше една радиоточка, до която хората се спираха, за да слушат новините. Тогава беше много модно да има улични радиоточки и дори Площада го озвучаваха по същия начин. Имаше една бръснарница, която се казваше "Хаити". Това беше най-хубавата бръснарница, защото вътре имаше едно конче за децата. Точно до "Корона". Иначе още от малък очичките ми все по хубавото шареха и така се и ожених. Един ден дойдоха цял клас от музикалното училище. Дошли моля ти се да ме пипнат. И като слязох горе от новините, останала само една. Та тя беше.

         Зрител / Пенка Божнакова/: Искам да напомня, че с основаването на Пловдивския университет, тази сграда беше Ректорат на университета. Там се явявахме на конкурсни изпити в продължение на два випуска през 46-та, 47-ма година. Там слушахме лекциите на професор Кръстанов по философия и изкуствознание.

         Здр. Йончев: Да кажа само, че през 58-ма година това беше радоивъзел, а Радио Пловдив започна да функционира през 62-ра година. Главен редактор беше Тери Такворян. Един ден при мен пристига Власев, тогавашния главен редактор на радиото и ме пита дали от другия ден мога да започна работа в Радио Пловдив. И така започнах. Спомням си и топлите закуски сутрин в "Корона"

         Зрител: Когато стана въпрос за онзи, който продаваше семки и фъстъци пред "Корона", малко хора си спомнят за една подробност. Той беше цар на римите и даваше премия от неговата продукция на онзи, който каже нещо и той не може да му отвърне с рима. И още една подробност. Навсякъде бирата беше с една цена и единствения град, където тя беше с една стотинка по-скъпа беше град Пловдив. Това беше така, защото тази една стотинка отиваше за изграждането на новия Институт по хранително-вкусова промишленост.

         Евг. Тодоров: Ние показахме отзад онова кафене, на което викаха "Немските гробища" - зад Радио Пловдив. Там, в механата имаше един портиер, около сто и десет килограма. И на една масичка срещу радиото лятно време пред него имаше една кофа с двайсет газирани води. Изпиваше си ги всичките. Доре по-късно се опитахме да го правим артист, но милицията забрани филма, защото нямало такива дебели милиционери.

         Зрител /Иван Димитров/: Когато говорим за кино "Култура", това беше място, където всички ние получавахме една безкрайна информация. Там за първи път гледахме филма "Сътворението на света". Отпред, пред киното, стоеше онзи продавач на семки, който си имаше една гарга със синя обеца на ухото и не знам защо го наричаха "Черното море".

image
Сградата на телевизията - когато е била "Тракийски юнак"

         Зрител /Атанаска Адамова/: Ами точно на уличката срещу "Корона" имаше много момичета, които живееха там. Бяха все гимнастички и играеха горе, в Дома на физкултурата. Вдясно живееше Пенка Коева, а тези момичета бяха вляво. Помня ги, защото едната се казваше Снежана Адамова, просто случайно съвпадение на фамилиите. Беше много добра гимнастичка. Другата се казваше Лидия Владимирова която по-късно се омъжи за италианец. Играеше баскетбол в "Локомотив". И понеже семкаджията също беше локомотивец - то поначало всички арменци са от Локото - всички ние отивахме специално при него, за да чуем нещо и накрая с голямо удоволствие му казвахме, че отиваме в кино "Култура". И чакаме какво ще ни каже. Е, сещате се какво ни отговаряше той. Точно над "Корона" пък имаше салон за тенис на маса.

         Зрител /Васил Иванов/: Искам да добавя, че в онази къща зад "Корона", която бутнаха, живееше известния професор психиатър Кирил Чолаков.

 

 



Тагове:   Пловдив,


Гласувай:
0
0



1. optimum2 - В кино "Култура"
28.07.2008 00:08
филмите се въртяха непрекъснато и бяха с доглеждане.Влизаш когато си искаш и гледаш, колкото пъти искаш.
В постинга "Спортния дух на Пловдив 1942" показвам снимка на зградата на "Тракийски юнак" по онова време.
цитирай
2. viki11 - Плодвид за мен това са братята Бл...
14.08.2008 16:57
Плодвид за мен това са братята Благовест и Светослав Аргирови.
Завършили Музикалното училище със златни медали, солисти на Пловдивската народна опера, участници в "Малкият коминочистач" на Бенджамин Бритън, прославили града.
И се снимах по този повод на площадчето пред Радио Пловдив :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 3540972
Постинги: 248
Коментари: 1294
Гласове: 812
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031