Днес ще си спомним за онези пловдивски зими, когато имаше много пързалки, много сняг и шейни. Мой събеседник е един стар познат - известният пловдивчанин и филибелия Александър Кондодимо. Най-напред да го помолим да се представи.

         Ал. Кондодимо: Роден съм в Пловдив през 1926 година на Главната улица. На шестгодишна възраст ме записаха в немското училище. На моя баща дядото също е роден в Пловдив, така че може да се каже, че съм кореняк пловдивчанин. По-късно следвах право, но животът така се извъртя, че дълги години бях преводач от немски език, главно техническа литература. И продължавам да си живея в същата тази къща, която е построена от дядо ми - на Главната улица – “Княз Александър” № 9 . Никола Алваджиев описва Пловдив и неговите хора много интересно, но до  20-та година. В това предаване събеседниците общо взето са от втората половина на ХХ век и този период след 20-те години сякаш остана празен.

 
Бате Сашо си спомня за зимите на своето детство

         Евг. Тодоров: Искам само да допълня, че бате Сашо е и автор на книга за пловдивския жаргон. Но да започнем нашият разказ със зимния Пловдив.

         Ал. Кондодимо: Нека все пак зрителите имат предвид, че аз разказвам за периода около 30-те години на ХХ век, до около 45-та година. Тогава я нямаше сладкарница “Монблан” на Джумаята, както и Млечния бар. И Тримона го нямаше. На това място живееше дъщерята на капитан Райчо, там беше и къщата на Иван Вазов. Едно време зимите бяха много студени. Имаше дебел сняг и студ, не както сега. Тогава през Джумаята не минаваха автобуси, а имаше пиаца на файтоните – лъскави, боядисани и с онези бели чаршафи върху седалките, които бяха покрити с бродерии. А когато завалеше снегът тези файтони ставаха на шейни, окичени целите със звънчета. Мъжете бяха с тъмносини балтони и шапки, с ръкавици, с галоши, а при по-дълбок сняг слагаха шушони. На тази снимка е шадраванът в Градината, който е направен за пловдивското Изложение. За него доста е приказвано. Отзад е диспансерът Кудоглу. Тук съм аз с моя дядо, който беше шивач и аз нося неговото име. А това е пловдивското езеро, което зимно време замръзваше и по него карахме кънки. През зимата на нашата улица се печаха много кестани, на специални мангали. Продаваха се и мандарини, портокали, рошкови, фурми. По време на Коледната ваканция ставаше най-интересно. Учениците от чуждите училища като Италианската, колежите, Френската и Немската гимназии - бяха католици и празнуваха католишката Коледа на 24 декември, а българските училища се разпускаха накрая на декември. Нас ни разпускаха още на 23-ти. Българската Коледа беше на 6-ти януари. Училище започвахме чак на 15 януари на Бабинден. По Нова година се правеха балове, а най-хубавите се правеха във Военния клуб. Още си спомням как майка ми и баща ми се приготвяха за бала –  тя с дълга официална рокля, а той със смокинг. Аз пък го почуквах по колосания нагръдник, който ми дрънчеше като тенекия. В “Молле” и  “Тракйски юнак” също имаше балове и вечеринки и кой с които хора беше близък там и ходеше. В Гражданския клуб също се организираха балове. Ние момчета имахме фенерчета с тенекиени рамки със стъкла. Правеха се ресни от тънка прозрачна хартия от които се изработваха хвърчила и сурвачки. С тези фенерчета и с една свещичка отвътре тръгвахме на групи срещу Нова година и пеехме. Ходехме от къща на къща и хората ни посрещаха с радост, защото това беше за здраве и любов. Даваха ни левчета, сушени плодове и други лакомства. Коледата обаче беше семеен празник. Правеше се трапеза със седем ястия  и баница с късмет. На Бъдни вечер децата също ходеха с фенери, но пееха “ Ой, Коледо, мой Коледо, родило се Божи чедо.” На Васильовден пак се ходеше с фенери, но се пееше “Ой, Василе, Василе...”. Лятно време  децата играеха на джамини, издигаха хвърчила, чилик и мачка, докато през зимата най-хубавото нещо бяха пързалките. А в Пловдив пързалки колкото щеш. Тук в центъра, всяка махала имаше стръмни улици. От Небет тепе, от Трихълмието стигаш чак до “Св.Константин  и Елена”. Или надолу през Хисар Капия. Ама, къде ли не. Или Сахат тепе. Като започнеш от Арменския колеж към Протестанската църква или свиваш надясно към Джумаята. От другата страна можеш да се спуснеш към Гроздовия пазар. Възрастните хора се чудеха какво да правят и изхвърляха сгурията от печките. Шейните бяха дървени или железни, но някои майсторяха малки шейнички и  сядаха с единия крак изпънат, а другия сгънат - отстрани монтираха два кола с железни шипове накрая, с които  управляваха почти легнали. Или държаха едно въже и управляваха с краката. Тези шейнички се казваха “казаци”. Да кажа и за кънкьорите. Правехме “въртележки”. Един застава в центъра, нареждаме се в една редица и се въртим. Тези, които имаха канадски кънки се въртяха най-бързо. А “камшик” се казваше една дълга редица при което по някое време първият забива кънките, а последните от центробежната сила се извъртат, извъртат и когато най-последния се пусне  можеше да обиколи цялото езеро. Майсторите правеха “фигури”. А като се изморим отивахме в бюфета на чай. Купувахме си билети, защото бай Георги ходеше със сопата, при онези, които нямаха истински кънки, а се пързаляха с налъми, отдолу с плъзгачи. 


 
От семейния албум на Александър Кондодимо - пред шадравана в Цар Симеоновата градина и по стръмнините на тепето

         Евг. Тодоров: Искам да припомня на нашите зрители, че всяка година Пловдивска обществена телевизия дава една награда за Малкия голям пловдивчанин. За обикновения пловдивчанин, който върши полезни, да не кажа необикновени дела. Нашето жури днес се събра – имаше различни кандидатури, но ние решихме тази година да удостоим с тази награда нашия гост г-н Александър Кондодимо за неговите усилия да обогати и запази историята на Пловдив, за това, че състави речник на пловдивския жаргон, както и за неговото родолюбие и патриотизъм.
А сега продължаваме разказът за пловдивските зими с                      

  Димитър Караиванов. Сигурно много от зрителите ще си спомнят концертите му със състав “Олимпия” на летния театър, обикалят България и Европа... Спомени и въздишки по хубавото минало... в рубриката каним гости- второ, трето поколение, а Д. Караиванов твърди, че е десето поколение пловдивчанин. Така ли е, от 900 години ?

Д. Караиванов: Проследил съм рода ни от второто българско царство-от 1192г до 1263 година упхравител на Пловдив е български боляр, братовчед на Асеновци и роднина на борис-михаил от Първото българско царство, който е женен за дъщерята на Исак втори Ангел и става византийски управител на Пловдив.

Е.Тодоров: Други известни родственици- зная за д-р Рашков- участник в Априлското въстание

Д. Караиванов- Иван- Асен втори има втори брак с дъщерята на болярина. Иван Александър ми е 18-19-то коляно прадядо....

Малко за историята на Пловдив. Възникнал е тук преди 6 000 години, още от новокаменната, каменно –медната и бронзовата епоха. Има открити няколко селища- около Студентския град, на Джендам тепе.....по-късно през бронзовата епоха е заселено и небет тепе и сестига до Филип Македонски, който превзема Тракия и основава града с името Филипополис- четнвърти век преди новата ера, 342 година. Следват много промени в името на града , но винаги е свързано с Филип и Филибето. Когато се е казвал Тримонциум се е прибавяло и Улпия, По-късно става Флавия, Пулпудева- тракийско име през римско време и преведено означава град на Филип. По-късно става Пълдин и Плоудин, откъдето е и днешното име на града.  Колкото и да е сменяно името все си остава свързано с Филип, градът на Филип. Само Тримонциум е било различно- Трихълмие.

Е.Тодоров: Ти си голям патриот, имаш богата снимкова колекция. Да видим някои от новата ти подборка , свързана със зимата. Да ги видим.

Тук сме трио “Хармоника”. С голямата шапка е Димитър Сидойков ?, до него е Ангел Димитров- з.а. на следващата снимка сме трио “Олимп”-1960 година. На тази пък сме с певицата Мария Мицева. Тази снимка е свързана със зимата- тук съм с кънки- ножове за дълго бягане. Всички са свързани със зимата на езерото.

Е.Тодоров: Какво друго си спомняш за живота в Пловдив през зимата.

Д. Караиванов: В Пловдив падаше хубав дебел сняг , имаше коледари, с шейни се пързаляхме, даже те ставаха като таксита,т.е. файтонджиите зимно време караха шейни.

Е. Тодоров- по-късно се появиха и руски управляеми шейни, с крака, а чук и гек бяха с кормило.

Д.Караиванов- падаше по един метър сняг. Закачвахме шейните за файтоните отзад , но често файтонджията размахваше камшик.....Коледувахме много, от къща на къща...

Най-хубавите хармоники са “Х онер”. Свирехме шлагерите за онова време...Най-вече български песни, чуждите бяха забранени.

Е.Тодоров: да се върнем към зимата. Кога се сурвакаше?

Д. Караиванов: сурвакахме на Васильовден, на бъдни вечер пеехме “Ой-Коледо”- на 5 срещу 6 януари. Само ние българите празнуваме с католиците днес.

   
Митко като младеж с кънките и сега със старата хармоника

Е.Тодоров : досега малко време сме отделяли за мамин Кольо. Кажи нещо от твоите спомени.

Д. Караиванов: банков чиновник, добре облечен, винаги с папионка, с лъснати обувки. Живееше до поликлиниката на понеделник пазара. Майка му-92 годишна, сутрин му викаше: “Коле мама, да му направи ли мама попарка, а той беше вече на 70 години, а той- направи, ма.... “Как искаш Коле- с масалце или с млекце?.........

Зрител: Питам Митака- спомня ли си в Хасково армейско първенство?

Д. К. : по бокс ли ?

Зрител: обажда ти си Милкона. Разкажи нещо за армейското първенство.

Д. К. На една среща ми предлагаха да се откажа от среща със съперника. Аз не приех. И като ме шибна ,ей такъв ми стана носа. Милкона ме агитираше предварително да се откажа, но аз не приех. И още за мамин Кольо- обикновено седеше пред пощата. Зимно време много не излизаше. Като се запролетеше отново заставше под часовника иедин ден вика- защо говорите, че комунистите са лоши. Я вижте какви мадами минават ,все с къси рокли, какви баджаци показват. По лазаров ден събираше 20-30 момичета пред пощата и тръгваха за Царския остров, за да ги благослови за женитба, до там ставаха 50-60 кандидатки за женитба. А ние малчуганите надничахме от храстите. Той ги караше да събуват гащите, сядаха на тревата, а той ги потупваше с думите: “ Яж дупе трева, а догодина мъж.” Ставаше всенароден празник, с гювечи, одеала постилаха, родителите ги чакаха......

Зрител: отново се връщам към боксовото първенство в Карлово. Направих му тогава снимки. Нека да каже на какво приличаше.

Д.К.: беше ме хванал точно в момента, когато съперникът ме шибна в брадата , а главата ми приличаше на камертон. Ходел съм на мач с шевове на главата и после на концерт.

Е.Т. : Защо ходиш с толкова дълга коса?

Д.К. : Казал съм , че ще ходя с дълга коса, докато се оправим, докато  България дръпне напред. С дълга коса съм от периода на правителството на Беров и Жан Виденов.

Зрител: напомням на госта- преди малко напомняше за зелената морава. /започва да свири на хармоника........./ Нещо напомня ли ви това? Имаше една хижа, която се казваше “Гущера”, а по-късно- “Здравец”. Там пеехме тиролските песни.

Е.Т. : Защо хармониката се позабрави ?

Д.К.: Имаше квартет “Родолюбие” в Асеновград... за нарадна музика.

Зрител: познавате ли най-големия зевзек на Пловдив- Жорж рибаря?

 А Евгени скачал ли е на висок скок през 60-те години?

Е.Т. : Скачахме на едно пусто място с едни летви.........

Зрител: Симо се обажда. До тебе липсва една колоритна личност- Фотето. Завчера го видях , има желание да ви гостува, тоюй е артист № 1. да си спомним за хора ,които не са вече сред нас- Вельо балона, Жоро от морския клуб, Гешо – автомобилния състезател.

Зрител : Ние сме възрастни хора, искаме да участваме в предаването. .....

Е.Т. Всеки, който може да разкаже интересни неща за Пловдив да заповяда при нас.

Зрител: Знаете ли нещо за Цариградски?

Д.К.: Той през зимата ходеше със сандали на бос крак, къси панталони, гол до кръста и с транзистор.... И с ръкавици чистеше плювалниците. С една кобилица на рамо, с два казана носеше храната на килимарките. Една халка висеше от носа му, а други две- на ушите. И така плашеше нас децата.

Зрител: Тони- художничката се обажда. Много си красив на този син фон. Малко останахме...

 Зрител- Зарко Попов се обажда. Разкажи за любовта ти към паяците, майна.

Д.К. : Аз оставям паяците да си живеят, защото ядат комарите и мухите. Жоро Слона искаше да ми изрисува един голям паяк на тавана.

Зрител: Ангел се обажда. Помниш ли когато “Локо” стана шампион-1968г и Иван Михайлов би Юнака. Помниш ли отбора- Милкона, Щерю, Васко Стеопата, Киряка, Кирил Пандов........

Е.Т. : Пловдивчани, запомнете този пловдивчанин от 1171 година кореняк!

                                             ……….