Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.07.2008 17:17 - ЗАПОМНЕТЕ ПЛОВДИВ 10 И 11 - СПОМЕНИ ЗА ПЛОЩАДА ПРЕД ОБЩИНАТА
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 6922 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 10.08.2008 11:31


                                    Площад " Ст. Стамболов "

 

          Евг. Тодоров: Стигнахме до площад “Ст. Стамболов”. Наистина малко хаотично обикаляме из Пловдив и прескачаме някои други  места заради този площад, но от известно време той е може би най-нашумелият български площад, поради известията по медиите, че това е първият частен площад. Наследници на земи, които трябва да се реституират- около 250 кв.м.. Някои се питат какво всъщност е имало на този площад. Става въпрос за пространството между  ул. “Княз Ал. Батемберг”, ул.”Гурко”, “Лавеле”  - общо взето това пространство. Нека най-напред чеум известния пловдивчанин Александър Кондодимо в разговор с Тома Спространов.

         Ал. Кондодимо: Между Общината и кино “Балкан” всичко това беше застроена площ. Там беше и кино “Капитол”. Влизаше се през един пасаж, вдясно се намираше сладкарница, вляво бяха колбасарите. Кино “Капитол” беше най-окаяното кино тогава, но за сметка на това прожектираха по два филма с доглеждане. Когато и да влезеш можеш да седиш колкото си искаш. Имаше изход и към хотел “Астория”. 
Киносалоните бяха със завеси, но понеже бяха само с един прожекционен апарат имаше прекъсване за смяна на ролките. И когато се светнеха лампите за почивката, продавачите с едни дървени табли нахлуваха вътре и викаха: “ Шоколади, бонбони, карамели, мента...!” Много се ядяха тиквени семки. Отвсякъде всеки чопли и плюе - естествено на пода. Кой знае, сигурно после с коли са изнасяли боклуците. Чак по-късно сложиха табели, които забраняваха яденето на семки в салона. Пред кино “Капитол” бяха ваксаджийчетата, които като изкарат някой лев, отиваха на кино.При прожектирането на неми филми отпред имаше пиано, а пианистът, в зависимост от сцената свиреше и такъв тип мелодия. Тогава звездите бяха Рудолф Валентино, Рамон Наваро – мъже с начервени устни и брилянтинени коси, а жените естествено въздишаха по тях. Да не говорим за комиците като Бъстър Китън, Чарли Чаплин, Крачун и Малчо, Лаурел и Харди и много други. От кино “Капитол” по-надолу имаше бръснарница.  Почти във всички бръснарници в Пловдив бръснарите бяха музиканти. Всеки си имаше китара и когато нямаха работа започваха да свирят и да пеят. Там хората четяха вестници и слушаха музика. Бръснарите продаваха и пиявици в буркани. В уличката на “Гурко”, където сега е Общината – там беше Областното полицейско управление. 

         Евг. Тодоров: Тази вечер до мен е Петър Путик, син на Йосиф Путик  - собственик на прочутата чешка колбасарница в пасажа към кино “Капитол”. До мен е и Евгений Гринберг от радио ТНН, който е живял над тази бръснарница, за която стана дума. 

image  image

         Петър Путик: Нека най-напред да кажа какво беше едно време сградата на днешната Община. Това беше бившата сграда на Полицията. Център с четири полицейски управления в града. Първо полицейско управление се намираше на Житния пазар. Второ беше на Четвъртък пазара. Трето полицейско управление беше в Каршияка. И Четвърто полицейско управление беше в квартал Кючук Париж. След сградата на Общината беше магазин “Чайковски”, в който беше продаден първият телевизор в Пловдив. Това ставна през 58-ма година. Срещу този магазин се намираше бръснарски салон. После следваше аптеката на Станчо Иванов. В пасажа на кино “Капитол” се намираше магазинът на Путик в който имаше 75 вида колбаси. А от другата страна имаше магазин “1001 ризи”. Собствениците бяха арменци. Следваха закусвалня, млекарница, бръснарница и други малки магазинчета за брашно. Това беше точно в това каре на площад “Ст. Стамболов”. Имаше и една джамия, която събориха, за да освободят пространството. Отсреща беше кино “Балкан” и сладкарница “Пчела”. На мястото на това кино, около 25-та година е имало някакви магазини, които били опожарени. В основата на киното пък се е намирала римска баня и кой знае защо и до днес в основите продължава да тече вода.


image   image
В колбасарницата на Путик и майсторите - колбасари

         Зрител: Имам въпрос към г-н Путик. Защо сегашните колбаси са толкова ужасни, а едно време са били направо  божествени? Дори си спомням, че в магазина на Путик към всеки колбас безплатно даваха малки кутийки с горчица.

         П. Путик: Истината е, че до 35-та година в  Пловдив не е имало ток и всичко се е работело по много примитивен начин. Заколването на животните е ставало сутринта и още същия ден следобед са се обработвали и са се предлагали по магазините. Пресни и без да се замразяват. Имало е три фирми за колбаси. На Путик, на братя Матеви и Крадопраклиев. Конкуренцията за по-хубави колбаси между тях е била голяма, а братя Матеви бяха едни от големите майстори на сухи колбаси.

         Е. Гринберг: На тази снимка се вижда нашият балкон, който едва ли не беше станал култов, защото освен, че се намираше на Главната улица, събираше и много мои приятели, като Личо Стонса, Кольо Бусара и други. 

image image
Прочутият балкон на Гринберг и кино "Балкан"

Е, друго си е да видиш примерно Гагарин отвисоко или да речем прословутите манифестации. Точно до “Гурко” 11, където живеех аз, съседната сграда също беше административна. Но по едно време в нея живееха спортисти на “Спартак” Пловдив.

         Зрител /Пенка Бръшнакова/: Искам да кажа, че сградата, която е до сегашната Общината не е на Бояджиеви. Това е къщата на д-р Корушев и прочутата зъболекарка Мица Калинова. Непосредствено след  9-ти тази къща се отчужди.

         П. Путик: В Пловдив едно време имаше доста зевзеци и чешити. Един от тях беше Цариградски, който обикаляше по Главната и чистеше плювалниците. Движеше се винаги с един транзистор преметнат на рамото. Павлето беше едно малко уродливо човече  - целият в железни шини. Движеше се трудно, но фасът беше винаги в устата му. И наистина е бил един от собствениците на бившето кино “Балкан”.

                                   

          Евг. Тодоров: Продължавам с с колегата Здравко Гълъбов да си  спомняме за онова пространство между Общината и бившето кино “Балкан”, като нашата задача не е да разказваме цялата история, а именно вие да ни подсещате какво знаете и какво си спомняте. Преди това г-н Гълъбов ще разкаже за някои наши придобивки с помощта на Държавния архив.
         Здр. Гълъбов: Преди известно време благодарение на служителите на Държавния архив и най-вече на Владо Балчев, попаднахме на една снимка, която предполагам ще е интересна за доста пловдивчани. Тя е правена през ХІХ век и джамията, която ще видите  се намира на мястото на днешния шадраван пред Общината. 
image
Така е изглеждал днешният площад в началото на 20-и век

        
Евг. Тодоров: Нека сега направим малък скок в годините с един любопитен материал. Кой беше пресметнал, че е точно преди седемдесет месеца. Става въпрос за вечерта на четвърти февруари 1997 година, когато беше обявено, че БСП няма да състави ново, а ще има служебно правителство. Тази вечер беше след дълги митинги и барикади. Показваме този материал, защото
той така или иначе е свързан със сградата на Общината. И да благодарим на Държавния архив, на колегата Балчев, тъй като и ние вече се пишем малко историци, на Агенция “Бизнес”, която ни предоставя постоянно нови кадри, както и на дядо Любо, който ни се обади и дойде лично и ни разказа някои неща за 50-те години.

         Дядо Любо: На улицата, която започваше от Главната  имаше сладкарница. Над тази сладкарница живееше голямата актриса Мария Стефанова със съпруга си Христо Стефанов – също голям художник. Тогава работех в Жилфонд, а кръчмата “Златен век” се намираше на изхода на кино “Капитол” срещу “Молле”. Събирахме се само бохемите. Там пееше една сръбкиня – Надето, която само като я чуеш ти минаваха всички болежки. В нашата компания беше и Ланчо Крола, който беше юрист. Наричаха го Крола, защото беше и голям плувец. Спомням си и Франц. Той пък беше завършил френска филология и работеше на рецепцията на хотел “България”. Всички ние се събирахме в “Златен век”, но ако искахме да ни е по-тихо отивахме там, където е сега скулптурата на Мильо. На това място навътре се намираше един аперитив - “Червения рак”. Там ходехме само за спокойствие или ако бяхме с приятелки. В “Молле” също ходехме, но рядко, защото там обикновено се събираха такива, които обичаха да се фантазират и да се надуват, а ние обичахме мохабета и веселието. За нас това беше именно “Златен век”.

image   image
Северната и съответно южната част от несъществуващите днес сгради

         Евг. Тодоров: На телефона е представител на фамилията Бояджиеви, които в последно време нашумяха около въпроса за тъй наречения частен площад.

         Зрител /Петко Бояджиев/ : Аз съм член на тази фамилия, която живя дълги години - до 1961 година на прословутата улица “Гурко” 5. Тъй като няма да говорим за реституции, държа да кажа още в началото, че “Гурко” 5 е фамилната къща на Бояджиеви, която няма нищо общо с реституирания имот на “Гурко”№ 7. Така, че фамилната къща на № 5, който свързва редица пловдивчани – мои съученици, на брат ми, на сестра ми – живееха три семейства Бояджиеви. Къщата на Димитър Бояджиев – моят чичо, който е с реституционните претенции, баща ми Георги Бояджиев и леля ми – сем. Матееви. Три семейства в една голяма хубава къща. Прословутият №7 е купен през 1958 година от моя чичо Димитър Бояджиев и е негова лична собственост - няма нищо общо с фамилията Бояджиеви. В тази къща е било фото-студио “Велешки” ако не се лъжа – това е описано в “Пловдивски хроники” – впоследствие се настанява Фото “Маджев”. На № 3 живееха семейство Пешеви. На № 9 живееше една шапкарка и синът и Еди. На № 11 живееха д-р Еленкови – зъболекари, а през 58-ма година дойдоха сем. Гринберг. Събарянето по тази прословута улица започна през 1960 година, защото решиха точно там да правят пловдивски универсален магазин ПУМ, който така и не можа да се построи, но стана един хубав шадраван. Бутайки номерата 1, 3, 5 и 7 запазиха единствено ъгълчето, което си спомняте с бръснарницата до кино “Капитол”, където щеше да бъде сградата на този ПУМ. Събарянето на кино “Капитол” го помня много добре, защото моята дъщеря е родена през 1960 година и точно когато събориха киното всички дървеници от столовете се прехвърлиха в нашата къща при бебето и падна голям смях. Закусвалнята “Септември” я направиха сравнително късно. До бръснарницата беше аптеката на Станчо Иванов. После имаше магазинче за тютюневи изделия. След това беше известната колбасарница в безистена, после сладкарница. Но преди това там имаше зарзаватчийница и по-късно вече направиха тази прословута закусвалня, която опушваше цялата Главна на кебапчета и хората си ходеха с филийките в ръка. Завивайки отзад по “Патриарх Евтимий”, се минаваше покрай едни малки магазинчета, в които имаше всичко. Между впрочем преди задния вход на кино “Капитол” се намираше и първият тото-пункт.

         Зрител /Митко Караиванов/: Джамията, за която стана въпрос се е казвала Аладжа джамия, а до нея е имало хотел.

         Евг. Тодоров: Сега отварям книгата “Паметник на пловдивското население” от Константин Муравенов от 1869 година. В нея пише следното: “ Окръжността около Аладжа джамия има наоколо турски къщи. Първо, къща. Втора, трета, четвърта на разни помаци българи, имената им не зная, но преселени от балканските села Иглово, Сатър и прочие. Тая окръжност има още три големи здания с одаи под килия.”

         Зрител: Искам да кажа нещо за кино “Капитол”. Там през 45-та 46-та година се прожектираха най-новите американски филми – за Ал Капоне, за Зоро, мексиканските – “Мексиканска серенада”, “Палома”. А колкото до “Тя танцува едно лято” просто си бяха разпределили репертоара с кино “Пикадили” – по-късно “Република”, в което даваха и “Каменното цвете”, и “Студеното сърце” и т.н. Всяко кино прожектираше определени филми.

         Евг. Тодоров: Ще разкажа една малко тъжна история. Пред кино Балкан наистина беше сборище на интересни хора. През 90-та година от Америка се върна един пловдивчанин, който "избягал" и двайсет години не се беше връщал и след като се запознахме, ми разказа следната история. Кацнал в София, взел влака, пристигнал в Пловдив и още преди да се прибере вкъщи отишъл пред кино Балкан. Погледнал и едва не се разплакал, защото там, където очаквал да срещне интелигентните хора на Пловдив, видял ченчаджии и семкаджии.

         Зрител /Живко/: Искам само да допълня, че първият човек, който е пуснал тока в Пловдив е бащата на Владко Чероноземски. Живееха в къщата зад театъра. По думите на Владко това е било около 35-та, 36-та година. Но това е било с генератор. А Тошо Малтезата е бил производител на киномашини и никога не е бил киномеханик. Киномеханик в кино Балкан беше Ангел Делев от Асеновград. Другият беше Кольо. А в "Капитол" оператор беше дългият Стефан Костов. Синът му предполагам още е говорител в радио София. В кино "Екселсиор" киномеханик беше и Бедо. Всяка вечер киномеханиците се събирахме в "Културна среща". Когато Мистър Семко идваше в Пловдив след концерта идваше при нас. Имаше един майтапчия - Ангел, който една вечер в салатата на Семко вместо сол, сложи хинин. Маестрото се понамръщи малко, но номера мина.

         Зрител:  Последният американски филм, който прожектираха в кино "Балкан" беше "Юнион Пацифик". А от другите американски филми, които се даваха най-забележителен беше "Видение край езерото". Тогава за първи път във филм имаше гола мадама. В кино "Пикадили" с Фред Астор и Джуди Гарланд прожектираха "Да танцуваме ли?". И още един забележителен филм в кино "Екселсиор" беше "Черния пират". До "Културна среща" по "Патриарх Евтимий" имаше едно заведение "Каменица" в което навремето пееше Мица. Беше танцьорка и певица, но по-късно бе обвинена в шпионаж и я арестуваха. Но до 47-ма година се даваха много американски и западноевропейски филми.

 

 



Тагове:   Пловдив,   спомени,   общината,


Гласувай:
0
0



1. optimum2 - За площада
17.07.2008 18:46
Спомням си, че когато събаряха кино "Капитол" се появихме (цяла група хлапетии с черни гащи и с кант от страни и джоб отзад) и клечахме срещу киното да видим как ще съборят стените.Някой беше подшушнал, че под киното имало заровени турски лири и ако намерят може и на нас да дадат.
Чукаха, блъскаха и накрая междинната стена, която беше между киното и дюкянчетата падна и между облак от прах се откриха не лири а зазидани стари снимки на жени "леко" облечени с цени под всяка снимка.Още тогава, някой от по-възрасните си спомни, някога е имало публичен дом... След като нищо не стана с лирите отидохме до градината и се наиграхме.
Хамалите заедно със самарите се бяха прехвърлили от страната на хлебарната "Корона"
Страшен хляб продаваха там.Пък ако свариш да вземеш "изрезки" от Путик (крайчетата на всички колбаси се продаваха на безценица) ставаше пиршество на тротоара.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 3540636
Постинги: 248
Коментари: 1294
Гласове: 812
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031