Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2008 19:05 - ЗАПОМНЕТЕ ПЛОВДИВ 8 И 9 - ОЩЕ ЗА ТРИМОНА
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 5795 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 14.07.2008 21:02


Продължаваме да публикуваме дешифровки от рубриката "Запомнете Пловдив". Следващите записи са от края на 2002 година. Молбата ни е да ни корегирате, ако има фактологически грешки, да допълвате, да коментирате. От този материали някога може да се напише история на Пловдив от средата на 20-и век.

        
Водещ:
И тази вечер продължаваме с темата за Тримона. Мои гости тази вечер са Жоро Брендито /Мантралиев/ и не случайно на масата има бренди, а до мен е Стефан Костов – Тето.

         Жоро: Едно време в Тримона конякът с Кока Кола беше 84 стотинки. От 72-ра до 75-та година бях сервитьор в сладкарницата, в ресторанта, барман на мецанина, с други думи  минал съм през всички длъжности. Бяхме като едно огромно семейство, а заведението беше винаги пълно. Така както ние знаехме цените, така ги знаеха и клиентите. Музикантите си бяха отделно. Седяха на отделна маса и имаха различни преференции, но въпреки всичко “Тримонциум” беше заведение, което “дишаше” по особен начин. Случайни хора нямаше и още веднъж казвам, че всички се познавахме. Знаеше се кой какво пие, кой с кого е, кой кого не трябва да вижда, с кого не трябва да се среща и т.н.


image

         


image  image
Брендито                         Сладък разговор на чаша "Слънчев бряг"

Тето:
Аз за разлика от Жоро бях започнал малко по- отрано в това  велико култово заведение, благодарение на моя по-голям брат. Бил съм значи девети, десети клас – 63-та, 64-та година. Помня, че когато влязох за първи път, брат ми се обърна към мен и казва: “Тук си гледаш Колата, мълчиш и каквото си говорим, остава тук.” Донесоха разни питиета, а на мен само Кока Кола. Тогава брат ми и неговите хора свиреха в бар “Каменица” и се наричаха “Петимата в бяло”.

         Жоро: Тето, помниш ли една вечер - някакъв двайсет и четвърти май беше - пристига Хаик Гарабедян – барабанист, който тогава свиреше с Леа Иванова. Всичко вече беше приключило. Няма пиене, няма ядене, но ние предположихме, че ще останете до късно, та бяхме позаделили  нещичко и по едно време Хаика вика:” Абе, има ли нещо за ядене? ” А колежката отговаря, че останало само винен кебап. Гарабедян си поръча и тя тъкмо тръгваше, той викна след нея: “А ще може ли виното отделно?”.

         Тето: Имаше и една друга колоритна личност, той избяга през 76-та година в тогавашното ГФР и още не си е идвал. Хари арменчето. През онези години имаше един единствен Кореком, долу на “Заимов”. Влизаме вътре, той беше много елегантно момче, но пинизчия.  Продавачката помисли, че нещо сме се объркали и пита да не сме влезли в друг вход. Той обаче извади една пачка и я попита дали ще стигне. Тя пребледня, а ние накупихме една торба пиене и естествено право в Тримона. И тъкмо влизаме в сладкарницата, насреща ни  Кавръка, бог да го прости. И като се развика: “Хари, как си бе, мойто момче!”. Но при прегръдката без да иска, като трясна торбата с пиенето и всичко стана на сол. Бай Тошо пребледня, хукнахме веднага към бюфета и той вика: “Майсторе, дай оная работа, дето въртиш макароните. Цедката.” После преляхме от торбата всичко в две кани, все едно преливахме злато. И го изпихме мешено.

         Жоро: Спомням си за онова време, когато имаше разни бригади, които правеха навеси и падаше бая пара, но най-напред взимаха парите и докато не ги изпият не започваха работа. Правеха  огромни маси и ядене, пиене - колкото е оборота на заведението. Обаче не винаги имаха пари и все чакаха някой техен човек, уж да им ги донесе. На другия ден същата работа. Пак ядене и пиене, и пак пари няма. Аз взех да се притеснявам, но в този момент вратата се отваря и пристига Митко Гагалиев, тъй наречения Митьо Маркуча. “ А, ей го човека, носи парите”. Скачат те, а Маркуча вика: “Само да не ме биете. Намерих в Сливен две другарки с намалено поведение и парите отидоха. Моля ти се бате Васко, ще ги възстановя”. А Васко вика: “Абе, кажи така. Аз помислих, че си ги дал за глупости”.

         Тето: Ние тогава си бяхме неблагонадеждни. Ходехме си с дънките, с дългите коси и естествено сме си “плащали” за това. Играехме си на “наши” и на “ваши”.

           Зрител /арх. Матеев/: Според мен “Тримонциум” вече не е “Тримонциум”, въпреки, че е много лъснат. Той е “Принцес”

         Жоро: А вие знаете ли къде в момента се намира фонтанът, който беше пред хотела? Намира се на Понеделник пазара, захвърлен зад една сграда.

         Арх. Матеев: Колкото до Градината на “Тримонциум”, чул съм, че искат да я бастърдисат и да правят плувен басейн. Това пловдивчани няма да им го простят.

         Жоро: Доколкото аз знам има един много стар план на “Тримонциум”, според който хотелът е трабвало да бъде във формата на квадрат.

         Арх. Матеев: Такъв план не съществува. Проектът на “Тримонциум” е на покойния архитект Йолов. 

image image
Изчезналата улица пред Тримона и вътрешната градина


image   image
Топора и Здравко

         Евг. Тодоров:   Продължаваме с Румен Топора, който е работил доста години в Тримона, както и колегата Здравко Гълъбов. Пред мен са и няколко папки, които ми предостави Иван Райков, който е син на Ташко Райков – дългогодишен служител на “Тримонциум”, по-скоро на Балкантурист и е работил повече от трийсет години в системата и е написал книгата  “40 години “Балкантурист”.” Това са две папки с безценен материал, в който са възкресени и запечатани всички хора, които са работили в тази система. От 46-та до 86-та година.

         Румен: Мога да започна с една случка, когато влязох за първи път в “Тримонциум”. Това беше през 1965 година. С един мой приятел си ушихме черни панталони и си купихме бели ризи, за да можем да влезем. Бяхме с по едно левче в джоба. Тогава беше модерно да се пие коняк или ром. И така ни напиха, че едва се прибрахме вкъщи. По мое време там беше борсата на музикантите.

         Здравко: Тогава в “Тримонциум” се събираха и артисти, и художници, и шахматисти. Идваше бай Гого Трингов – голям български шахматист. Също Янко Божилов, брат на Георги Божилов-Слона. И двамата не са вече между живите. Самият Жоро също идваше, както и Иван Хайдуков, който сега живее в старчески дом – бивш национален състезател по волейбол. Янко /малкото Слонче/ беше почитател на коняка и познавач на джаза. Тези хора нито веднъж не съм ги чул да одумват или да клюкарстват някого. Това лешоядско поведение го нямаше при тях. Янко много си падаше по коняка – живееха на ул. “П. Каравелов” - на гърба на Кукления театър. Бяхме се събрали един ден у тях и както си пиехме, по едно време отвътре излязоха съпругите ни и с чаши в ръка се хвалят какво пият. А Янко като разбра, че са му спипали коняка “Мартел”, който си беше скрил се ядоса не толкова, че му пият от питието, ами че са го смесили с Кока Кола.

         Евг. Тодоров: Според историята на “Балкантурист” написана от Ташко Райков, първи гости на “Тримонциум” са от фирмата “Мерцедес” и остават постоянни гости на хотела. Първи идват семейство Карлсон от Швейцария, специалисти по туризъм. А първи отговорници на Бумбарника са Кунчо Павлов и Иван Кирезиев. Идва и група австралийци, които отсядат в хотела, отиват в Бумбарника и остават възхитени от гостоприемството и отличния бумбар. След година пристига друга австралийска група и първият им въпрос бил  къде е Бумбарника - къде е бумбара и къде е майстор Кунчо, който като си чул името се разплакал от вълнение и радост, че чак в Австралия се говори за майсторлъка му. А бащата на бай Петър Путик е правил прочутите путикови кренвирши. Сега ще се опитаме да се свържем с него, за да научим малко повече за тези години.

         Петър Путик: Аз бях шофьорът на “Тримонциум”. Улица “Кап. Райчо” започваше точно от Военния клуб. През 33-та година улиците бяха изключително прашни и не бяха павирани. Движението беше с конски каруци, а пиацата беше на мястото на днешния ресторант “Греми” на ул. “Парчевич”. По ул. “Кап.Райчо” в началото, беше къщата на Ангел Букорещлиев - основателят на певческото дружество в Пловдив. Там беше също и Немското комендантство. След Девети пък, стана Руско комендантство. От дясната страна на същата улица беше колоездачницата на Кацаров, който събираше всички велосипедисти в неделен ден и украсени с трикольорни ленти тръгваха към Хисаря. Малко по-надолу, също от дясната страна, по посока към “Каменица” беше къщата на капитан Райчо Николов, който по време на Освободителната война преминал Дунав и предупредил руските войски. Неговата дъщеря, която се казваше Александра беше омъжена за хаджи Калчо, един от най-богатите хора навремето. Точно в тази къща под един бор откриха съкровище, около три килограма злато. Още по-надолу беше къщата на известния пловдивски колоездач Тошо Спортиста, който даваше велосипеди и мотори под наем. Непосредствено до него беше кръчмата на бащата на Мишо Галоша ,домакин в “Локомотив”. Срещу него беше гостилницата на бай Клянчо, който правеше най-хубавата чорба в Пловдив. Срещу него беше кооперация “Самопомощ”. Всичко това беше на мястото на “Тримонциум”. До 1985 година в хотела редовно отсядаше и бившият собственик на “Каменица” – г-н Фрик. Идваше редовно и отсядаше за по една седмица в Тримона, за да си спомни за старите времена, когато “Каменица” е била негова.

         Евг. Тодоров: Вече разбрахме, че архитектът на “Тримонциум” е бил Борис Йолов, а инвеститор - арх. Стефан Тодоров от Пловдив. Името “Тримонциум” избира първият директор Владимир Костов. При разрушаването на сградите освен къщата на “кап. Райчо” на №13 е била къщата в която е живял и Иван Вазов. Разрушени са още и Военното комендантство, къщата на Ангел Букорещлиев,  а до входа на Бумбарника е имало още една двуетажна къща. Първата копка е през 1954 година, а за 1956 година пише следното : “ През един летен ден първите слънчеви лъчи докоснаха покрива на новата придобивка за “Балкантурист” и за Пловдив – Хотел-ресторант “Тримонциум”, издигащ се величествено и станал гордост на града.”

         Зрител /Митко Караиванов/: Интересно ми е как навремето е бил организиран трафикът към Кючук Париж? Между другото помня и йогата Жое Клемендоре. Той пиеше само газирана вода, след което си лягаше. А една вечер гастролираше някакъв балетист от Русе, който си беше обратен и небезизвестният Фери Смъртта го покани на танц. И както танцуваха, по едно време Фери го целуна в устата, извади му чейнето, смъкна му перуката и вика: “ И ти си бил артист, а? Никакъв артист не си, дюлгерин такъв мръсен!”.

         Зрител /П. Путик/: Колкото до връзката с Кючук Париж, на Сточна гара имаше надлез, над линиите и до този квартал се ходеше пеша. Съществуваше и друга връзка, също пешеходен мост. Колите минаваха през прелеза на Сточна гара. А Деня на търговския работник в “Тримонциум” се празнуваше много тържествено. Директор тогава беше Никола Теоханов. През месец декември всички места в хотела се опразваха. Той беше единственият директор, който осигуряваше всичко за своите служители, за да може през това време да се почувстват значими. След тържеството, което естествено беше за сметка на хотела, всеки можеше да преспи в “Тримонциум”. Това беше една от привилегиите за служителите за цялата година.

         Румен: Беше някъде около 60-те години. Тогава се въртеше нес кафе и на моя приятел Владо Ханса вместо пудра захар, му бяха дали някаква отрова. И доста народ се изпонатрови, но за щастие никой не пострада сериозно. Но стана случайно.

image   imageimage
1996 г. - Царят на терасата на Тримона и моменти от посрещането  му

         Зрител /Симеонов/: Едно допълнение относно връзката с Кючук Париж. Имаше един бетонен мост, по който минаваха автомобилите, но малко хора си спомнят за един надпис, написан непосредствено след 9 ІХ 1944 година - от северната му страна и дълго време стоеше там. Пишеше с големи бели букви : “ Вие реакционери, този мост като минете всяка надежда оставете.” Във фоайето на “Тримонциум” към шейсет и някоя година откриха Кореком. Мой близък от Гърция ми купи за 13 долара увеличително стъкло за телевизора. Тогава беше нещо уникално. По този повод мой приятел, по прякор Петинката го прибраха за петнайсет дни в тухларната. И ще ви кажа защо. Дойдоха едни германци, които накупиха много неща и си тръгнаха. После пристигна една руска група и Петинката нали си беше остроумен вика: ”Гледай сега. Победените купуват, победителите зяпат.” И за това нещо го прибраха да прави тухли. И един анекдот, който може да е станал и пред “Тримонциум”. Спира един “Шевролет” пред хотела и един отстрани вика: “Брей, какъв Москвич!”. А до него друг се обръща и го поправя: ” Не виждаш ли, че е Шевролет, бе”. “Аз знам, че е Шевролет, ама теб като не те знам каква марка си” – му отговаря онзи.

        

          



Тагове:   Пловдив,   още,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - На "дешифровки", а ТРАНСКРИПЦИИ:
03.02.2011 01:47
... не знам от какъв РабФак ("Работнически Факултет") произлиза думата ДЕШИФРОВКИ, с която започвате, но тя не е уместна: дешифрира се нещо, което е било шифровано, закодирано; тайнопис. В случая просто се изписва (скрибира) нещо което е говорено, тоест казаното се ТРАНСКРИБИРА. Точно този термин употребяват в САЩ за текста на интервю.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 3545586
Постинги: 248
Коментари: 1294
Гласове: 812
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031