Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.07.2008 20:37 - ЗАПОМНЕТЕ ПЛОВДИВ 6 - ОЩЕ ЗА ПЛОЩАДА
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 1799 Коментари: 0 Гласове:
0



    

         Водещ: До мен е бай Хачик Язаджиян, който живее в Пловдив от 1920 година. Това прави 83 години. 
         Бай Хачик: Централният площад от моето време беше с паваж, защото преди това е било калдъръм. Площадът беше по-тесен и имаше една зидария от около 50-60 см.  отгоре с железни 2/2 пръчки с разни орнаменти, които да са били високи около един метър. Цялата градина беше заградена с тях. На този Площад през празничните дни като 24 май и други празници свиреше духов оркестър и  до късно се играеше хоро. Духовият оркестър беше съставен от военни, но някой път свиреха и цивилни, а вътре в Градината имаше дървена беседка, в която също свиреше духов оркестър, но по-тежка музика за по-възрастните. Помня, че учениците и гимназистите, както и тези, от Девическата гимназия имаха право да се разхождат по Главната улица до 18.00 часа. След това време  се разхождаха от Военния клуб до Гарата и най-забележителното беше, че това ставаше само по десния тротоар. По левия никой не се разхождаше – само по десния. И  не можеше да се види момиче, хванало ръката на момчето. Това беше много опасно. Някои се криеха в тъмното, но сакън да не чуят родителите. Всички ние се прибирахме вкъщи преди родителите да дойдат. Имаше и една малка сладкарничка, в която пиехме лимонада и сайдер - с джамина отгоре. Точно в началото на Пощата се извисяваше един чинар или салкъм, забравил съм – с голям двор. Най-прочутото кафе в Пловдив се правеше само при бай Христо, в началото на Пощата. Това беше една стара постройка с градина и маси. Кафеджията беше бай Кольо, който после дойде да работи при нас, тъй като бай Христо затвори, защото щяха да събарят сградата. Бай Кольо с кафето и захарта правеше по четири, пет вида кафе, но със същото кафе, с което правеше и един вид. Имаше пет шест джезвета. За едно кафе, за второ, за четвърто и т.н. Знаше вкуса на почти всичките си клиенти. Тънко сладко или с каймак или без. Някой обича мъжко кафе, значи горчиво кафе, а дамското беше шекерлия синджирлия. Всичко това идваше от майсторлъка на ръката му. Колко пъти примерно трябва да кипне кафето, за да стане каймаклия, тежко сладко или синджирлия. Беше важно и сипването на кафето. Каймаклията се сипва от ниско. Синджирлията от високо. Аджемското кафе долу, преди р. Марица и това на бай Христо бяха най-прочутите в града. Кафетата се сипваха в чаши ала турка и ала франга, която беше тясна височка - с дръжка. Порцеланът беше много тънък, не както сегашните, дебели половин сантиметър. И се сервираше обезателно с чаша вода. Това беше закон, защото в кафето трябваше да се капне една капка студена вода, за да си пусне аромата и вкуса. А сега ти носят  кафе без вода. Ако си поръчаш те питат газирана ли, михалковска или минерална. Ти му казваш, че искаш от чешмата, той отива и не се връща. На входа на Симеоновата градина всяка първа неделя на месеца се събираха слугините. Всеки един богаташ имаше вкъщи слугиня. Това също беше закон. Някои имаха и ахчия, което значи готвач, който идва, прави яденето и си отива. Слугините пристигаха от селата с родителите си, за да знаят в коя къща ще бъдат, а чорбаджиите идваха с файтони и със съпругите си, защото именно жената е тази, която трябва да избере. Слугинята трябваше да е хубава, да е чиста и ще я попитат какво знае. Но пазарлък за запалата нямаше. Ако чорбаджията я хареса, ще даде повече, ако не – по-малко. Докато при ахчиите имаше пазарлък в зависимост от категорията. Това беше до кино “Хр. Ботев” - в пасажа. Всички ресторанти вземаха готвачи оттам. А първият автобус в Пловдив го докара Гарабед Езенгилян от Русе. Той живееше на ул.”Дишлиев”. В Пловдив имаше само пет леки коли. Една червена кола на бай Жельо, стоеше на Гарата, а други четири  бяха на Джумаята. Бяха със стъпало и без багажник. Автобусът се движеше от моста на Марица до Гарата и обратно. Спирките бяха отбелязани със месингови номера на улицата. Помня и бай Кольо Рибаря. Той ядеше за трима и един ден с негови приятели се хванали на бас дали може да изяде една тепсия баница и да изпие пет литра боза или вода. Бай Кольо наистина изял баницата, изпил и бозата и рекъл: “ Е, сега наистина ми е добре “.

 2002 г.

 

 

                                                     -----------------

 

 

 

 

 



Тагове:   Пловдив,   още,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 3544786
Постинги: 248
Коментари: 1294
Гласове: 812
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031