Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.07.2008 18:32 - 5..Пловдивският централен площад
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 6499 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 09.07.2008 20:43


Предлагаме ви запис на предаване от рубриката на ПОТВ "Запомнете Пловдив" от края на 2002. Който има какво да добави - като спомен, като снимки, може да се включи.
image


  
Водещ:
Темата на днешното предаване е Централния пловдивски площад, площад Цар Симеон, Червения площад. Моите гости тази вечер са Мимо Райчев, известен пловдивчанин и журналистът Здравко Гълъбов. Пред нас е една снимка на митинг. Площадът е пълен и тогава се говореше, че никога преди това Площадът не е побирал толкова хора, но моите подозрения са, че се развали стария  и се направи голям площад едва ли не с единствената цел да се съберат повече хора на този митинг. Въпросът е през коя година се е състояло това събитие?

image

         М.Райчев: Ето тук имам една снимка от 1968 година и е правена от най-горния етаж на току що построения Партиен дом. А това е моментът, в който се премахват паветата на Централния площад. Това наистина е уникална снимка, която направихме с един мой приятел. Тогава Партийния дом беше още в строеж и естествено се влизаше свободно. А това е Площада през 1955 година и отдясно се вижда един кран, с който се строи хотел “Тримонциум”. И сградата на Кудоглу все още стои.

         Водещ: А сега да видим един архивен запис на бай Кирко Христов, който почина на 94 - 95 годишна възраст. Ние го разходихме из Площада и той ни разказа някои неща.
image
Кирко Христов, интервюиран от Веселина Божилова


image

         К. Христов: Намираме се пред Пощата или пред така наречения по старому площад Цар Симеон и който е начало на Градската градина, която също носи названието Симеонова градина. Срещу нас се намира голямото здание, което някога беше Македонска банка през 1908-1910 година. Съседната къща до нея беше еврейска, а вляво е къщата на Стоян Бончев – голям земеделец по професия и първият, който обработваше земята си по модерен начин. На мястото на северното крило на Пощата и в началото,   където е ул. “Гладстон” се намираха големия шантан на Хаджи Гьока Павлов, собственик на зданието, който се даваше разбира се под наем. Държеше го Лора Лейбович, една австрийска еврейка, която много майсторски съчетаваше няколкото отдела, които съдържаше този шантан. Здравно заведение, пивница, Дом на търпимостта и прочие. 

image

Лора почина около 42-ра година. А това е едно огромно здание, строено непосредствено след Освобождението от Хаджи Гьока Павлов, рентабилно здание, един вид за рента. Отдолу имаше около шестнайсет магазина, всичките с железни кепенци. А източно от това здание се намираше площад “Цар Крум “ – един голям площад, на който по-късно се построи паметникът на Гюро Михайлов. Там имаше друг паметник, подобен на този, който е в Градината и е правен от същия майстор. Там беше говедарникът на Пловдив.

         Водещ: Сега се сетих ако не се лъжа, че Лора Лейбович, съдържателката на шантана след като се изселва в София, отива в Букурещ. Един съвременник описва, че когато влязъл в задната стаичка на шантана, не знам къде точно е било - видял снимки с автографи на целия Генерален щаб на българската армия, които са и били клиенти. А сега да чуем спомените на Александър Кондодимо от предаването “Хавата на Томата”.


image
Александър Кондодимо разказва пред Тома Спространов.
Архив от рубриката "Хавата на Томата""

         Ал. Кондодимо /запис/: Пред Градината имаше тротоар, а вляво на ъгъла, където е часовникът на Пощата беше лятното кино “Одеон”. С дървени стени, без покрив, но с брезент отгоре, в случай на дъжд. Имаше и ринг, на който понякога  разни пехливани се бореха. По-късно на ъгъла построиха новата Поща. Там беше и диспансерът на Кудоглу. Впоследствие го гърмяха с бомби и едва успяха да го съборят, а до него беше къщата на Орешкови. Една бяла хубава къща, която също вече я няма, а до нея беше къщата в която е живял Иван Вазов. Зад тези здания беше баня “Цар Симеон”, която работеше на смени – или мъжка, или женска – сравнително модерна, но всъщност хамам, в турски стил. Горе-долу там, където са сега разкопките. Във Военния клуб  ставаха балове, концерти, спектакли. На Площада, по време на празници  се построяваше аналой – дървена временна постройка. Правеше се водосвет, държаха се речи, след което започваше парада, в зависимост от това какъв е празникът. Преди това се събираха всички участващи в парада. А вечер на Площада свиреше военна музика и играеха хора, а ние, наред с музиките и танците на стария Джинджър Роджърс, се мъчихме да играем степ или да имитираме Мики Руни. Но същевременно се учихме да играем и “Елено моме”, “Боряно,Борянке”, “Що ми е мило и драго”. Сега му викат “купон”, а тогава имаше “матине” и “соаре”. И отивахме на “жур”. Е, ще има пасти, бонбони и танци. Това беше. Военният парад на Площада беше много интересен. Кавалерията минаваше в тръс, самочувствието на българина се надигаше и всички изпадаха във възторг. На 24 май  беше най-красиво. Учениците облечени в униформи, а Девическата гимназия минаваха с едни пиколи биещи барабани, а по-късно с фанфари. Помня прекрасната  музика на Мъжката гимназия, на Търговската гимназия, на Френския колеж. Италианското училище бяха с бели инструменти, а също така и хорът на Семинарията, който беше много впечатляващ.

         Здравко Гълъбов: Искам само да допълня, че най-хубавата снимка, на Гагарин с гълъбите е правена от пловдивския фотограф Михаил Ангелов. Впоследствие тази снимка обиколи света.

         Водещ: А това тук е прочутата сграда на Кудоглу или Дом на благотворителността, някои му казваха Диспансера. Една от достолепните сгради на Пловдив, която беше разрушена заради Пощата. По времето на земетресението тя е била сериозно разнебитена. Сега започваме с ДНА-то или Военния клуб, както го знаят старите пловдивчани. Ето това е ДНА по време на строеж. Сигурно е било в началото на века, през 1906-1907 година. На тази снимка той е  построен. След земетресението куполите вече ги няма. Кой си спомня какво е имало на площадката пред Военния клуб?


image  image

         М. Райчев: На тази площадка имаше една много голяма ограда и интересното е, че ул. “В. Търново” излизаше на самия Площад.

         Водещ: Аз си спомням, че имаше  едни големи гилзи, които бяха сложени по ъглите.

         З. Гълъбов: Ако излезем от лявата страна на ДНА и тръгнем към лятното кино, което вече го няма - там беше магазинът с течащите води – наричаха го “мокрия магазин”.

         М. Райчев: А може би много малко хора си спомнят, че в лятното кино “България” се правеше зимна пързалка.

         З. Гълъбов: Искам само да спомена, че тръгнахме по следите на една изчезнала снимка, която си е чиста находка. Била е собственост на Георги Чаушев, който е притежавал стрелбище - едно от първите електронни стрелбища. Снимката е на Мильо и не бих искал да излезе, че го експлоатираме, но на снимката той е с каубойски дрехи, с кобури и пистолети, а косата му е  изрусена с кислородна вода, с каубойска шапка на бял кон – сниман на Площада. Другата версия е, че снимката е правена на Острова, на ловния парк. Така, че сега издирваме тази снимка и имаме молба към човека у когото е снимката да ни се обади, за да можем да я преснимаме и да я запазим.

         Зрител: Бих искала да добавя, че срещу Военния клуб, на мястото на сегашния Партиен дом беше аптека “Ромаро”, на старо еврейско семейство. 




image

         Зрител / Митко Караиванов/ : Пощата беше наполовината на сегашната. От северната й страна имаше вход за колети, а Площада зад нея се казваше “Гюро Михайлов”. После го прекръстиха на площад “9 ІХ “. Срещу “Гюро Михайлов” беше кинопарк “Република”- лятно кино. До него имаше кръчма. И когато дойдоха руснаците, си спомням, че вътре пиеха двама генерали. Някакъв руски старшина се беше напил и започна нещо да им се лигави. Тогава дойдоха някакви с фуражки, измъкнаха го навън, онзи се разплака, а те там, на тротоара, го застреляха и го хвърлиха в джипа. А колкото до Джумаята, там има и самоубийство. Немски офицер блъсна една баба и когато излизе от колата и видя, че нищо не става от жената, извади пистолета от кобура  и се застреля. До къщата Кудоглу живееше Александър Букорещлиев. Там, където е сега Партийния дом беше кино “България”, а до него се намираше шкембеджийница, която наричаха Домът на милосърдните сестри, защото след като се напиеш вечерта, на другата сутрин отиваш там и пийваш една ракийка, хапваш  шкембе, а обслужващият персонал беше само от жени. ДНА-то по време на земетресението през 1928 година се срутва до основи. Впоследствие е построено отново  както си е било, само дето липсват куполите. На мястото на днешните тоалетни, срещу бившата Руска книжарница се събираха файтоните, а през зимата се движехме с шейни. До къщата Кудоглу пък, имаше ОФ клуб.

         Зрител /Ат. Кафалиев/ : Ул. “Кап. Райчо е започвала от ул. “Ив.Вазов”. От ул. “Ив.Вазов” до ул. “Кап.Райчо” точно срещу “Тримонциум “ беше ул. ”Ангел Букурещлиев”. На мястото на Партийния дом наистина имаше аптека, а по-късно  я превърнаха в първия показен магазин на Плод-зеленчук по чиито витрини течеше вода.

         Зрител: Искам само да допълня нещо за ул. “А. Букурещлиев”. От дясната страна на ъгла съществуваше сграда, която отгоре имаше площадка, нещо като балкон, а отдолу  имаше месарски магазин. По-навътре  беше къщата на Ангел Букурещлиев, а вдясно разни магазинчета. По ул. “Крали Марко”,  до тази сграда, която показахте на снимка беше военна квартира “Видия”. Било е някъде около 52-ра или 51-ва година. А за “Крали Марко” вдясно, по посока към Байкал никой не спомена за едно училище  - “Постоянство” или “Трудолюбие” – не си спомням точно името – Стопанско училище за девойки, което после стана “Асен Златаров”.

         Зрител: В лятното кино само една година направиха пързалка, а къщата на Букурещлиев беше срещу “Тримонциум”.

         Зрител: Искам да ви разкажа една случка свързана със снимката, на която махат паветата. Може би една година преди да ги махнат, на ул.Ив.Вазов” се бяха наредили танкове Т 34 за парад във връзка с годишнината от Октомврийската революция и тези павета, които премахнаха, издържаха целия парад. Но тези павета бяха огромни, тройни павета.

         Зрител /Савов/ : Мен малко не ми е ясен смисълът на предаването. Опитваме се да възстановим Пловдив от вашата младост или просто говорим за Пловдив. Говорейки за тези улици, които вече ги няма, които са били на мястото на Площада, нека не забравяме, че под тях има нещо, което още е там. Пловдив все пак не е на петдесет, а на седем, осем хиляди години. Това, което е отдолу, под мрамора на Площада, само археолозите знаят точно какво е, но то е едно от най-големите забележителности на града. Чувал съм, че Римската поща, там където са сменяли конете е била на мястото на съвременната Поща. Не знам, но съвременният план на Пловдив почти изцяло копира плана на римския град - говорим за централната част. Но въпреки тази история, въпреки тези интересни неща около нас, ние не ги пазим. Стоят си заповеди, изсечени върху камъни, заповеди на римски и византийски императори - по разни подлези, където ги препикават разни кучета или върху тях обядват циганчета. Погледнете какво има в Археологическия музей. А колкото до паветата по които са минавали разни танкове, тях ги има във всеки един български град.

         Зрител / Попов /: Обажда се едно лице на име Попов, 37-ми набор, за да разберете откъде ми идват спомените. Когато стана въпрос за Джумаята, една ранна пролет пред аптеката, беше през зимата – се срутиха едни грамадни ледени висулки. Отдолу минаваше едно момченце и една такава висулка се сгромоляса върху него. Това малко момченце бях аз. Първите кебапчета в Пловдив се появиха преди много години, около 51-ва 52-ра година. Под Халите вляво имаше гастроном. Доста по-късно се появиха  двойните бургаски кебапчета. Отиваме към Градината. Имам снимка как един руснак си сваля ботушите и от тях тече вода. В Градината пускаха едни Русалки, лодки за двама. Съвсем разнебитени. Идваха пияни руснаци да почиват там  качваха се в лодките и ги преобръщаха.

         Водещ: А колкото до снимката с митинга, той се е състоял през 1975 година. И в кого 200 хиляди пловдивчани са вперили взор? Това е бил първият партиен и държавен ръководител другаря Тодор Живков, който ако не се лъжа непосредствено преди това беше публикувал Постановление за Пловдив като образцов град.

 



Тагове:   площад,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - tapoto
11.05.2009 20:16
ttttttttttttaaaaaaaaaaaaaaaaaaaappppppppppppppppppoooooooooooooooooo eeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeee............ dddddddddddddddddddddoooooooooooooossssssssssssssssssttttttttttttttttttttttttttaaaaaaaaaaaaa............................
цитирай
2. анонимен - dsxioer,uv
11.05.2009 20:17
ssssssssssssssssssssskkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuukkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa .....................................................................................................................................................................................................................uuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuu.............................................................................................. aaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 3540907
Постинги: 248
Коментари: 1294
Гласове: 812
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031