Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07.2008 21:19 - 3.За Цар Симеоновата градина, Павлето и арменците
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 7957 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 19.07.2008 12:35


         Водещ: Тази вечер с колегата Здравко Гълъбов ще се опитаме да отприщим спомените у пловдивчани, а темата е Цар Симеоновата градина.  Нека чуем и разговора на Хари Нигохосян с директора на Историческия музей, Стефан Шивачев. И въпросът е откъде идва наименованието Цар Симеонова градина?    
image  image   
Стефан Шивачев: Цар Симеоновата градина е следващото творение на Люсиен Шевалас. През 1891 година българското правителство взема решение тук в Пловдив да бъде проведено първото българско Земеделско – промишлено изложение. След великолепното Изложение в Париж две години преди това, след Изложението в Прага една година преди това, България решава да покаже, че има успехи не само на бойното поле по време на Освободителната война и Сръбско-българската война, но има успехи и на стопанския фронт. Тогава пловдивчани отново се обръщат към Люсиен Шевалас и на мястото на едно друго турско гробище, което е съществувало южно от Сахат тепе, в продължение на само десет месеца от октомври 1891 до юли 1892 година се създава една великолепна градина, за която всички европейски вестници описвайки тогава Изложението казват, че това е нещо невероятно, създадено от швейцареца Шевалас тук на Балканския полуостров. Тя носи вече големите размери, както и характерните елементи на една голяма Градина с езерото, което първоначално е представлявало едно мочурище по протежение на ул.”Авксентий Велешки” и при пресушаването му е останало едно доста голямо пространство, край което става езерото в градината на първото българско Изложение. Дори  първото корабче, което е плувало там по времето на Изложението се е казвало “Ангел Кънчев”, което е един великолепен спомен за старите пловдивчани. Та тази градина, в която от август до края на октомври 1892 година се провежда Изложението - с княжески указ на княз Фердинанд от ноември 1892 година е наречена “ Градина Цар Симеон “ и е подарена от княза на българското правителство и на пловдивчани само с едно условие – да я поддържат. 
image
Стефан Шивачев

         Ал. Кондодимо: Продължавам моя разказ от началото на трийсетте години. Когато бях съвсем малък там имаше желязна ограда и врати, които нощем се заключваха. Алеите естествено нямаха асфалт, а бяха шосирани, валирани и  доста прашнички. На входа, след като махнаха тази желязна ограда, направиха отпред един широк тротоар и една нисичка циментова ограда с желязна тръба – там беше ученическото стъргало, а на тази тръба сядаха учениците. На входа, който и сега е вход стоеше един сакат човек – Пангура, с един кантар, старинен и много интересен. На кантара имаше една дебела подметка около петнайсет сантиметра, за да се изравни височината на двата крака. А човекът  си беше една неразделна част от входа на градината. Тогава се продаваха много значки, имаше и много фотографи,  с големите апарати и черния ръкав, в който се пъхаха и правеха моментални снимки. По-късно  се появиха и модерните фотографи с апарати “Лайка” и  снимаха внезапно, след което ти даваха една бележка. Ако искаш си вземаш снимката, ако не - не я вземаш. Алеите на Градината си бяха почти същите както са и сега. Шадраванът, който е още от Изложението, тогава непрекъснато си работеше, но се беше с всичките си детайли. На входа на Градината имаше  грамадни дървета, там до шадравана, които после остаряха, изгниха и бяха отрязани. Като се продължи по централната алея, отдясно още от Изложението имаше  дървен павилион, в който на няколко съпала по-високо бяха наредени пейки. В този павилион в неделите свиреше военна музика. Тогава нямаше телевизия, нямаше радио и хората бяха жадни за музика. Този военен оркестър свиреше всякаква музика. До него имаше един бюфет. Зад него – от входа откъм телевизионния център като се излезе на “Гладстон” – там имаше една двойна алея – това беше червената алея, защото всички останали алеи бяха с обикновена пръст, валирана, докато тази алея беше покрита с червена сгурия. Там в дъното бяха скаличките с мечката. По-надолу пък беше голямата чешма. В Пловдив навсякъде, където имаше такива чешми имаше и тасове – съдове с дръжка – медни, калайдисани и вързани със синджир, за да не ги крадат. Тези тасове бяха в едни ниши в самата чешма. Имаше и много паметници на народните будители. Колкото до езерото, общо взето то е почти същото, но от източната страна където са сега стъпалата за публиката, която наблюдава пеещия фонтан, там имаше  циментова скулптура на голяма риба с две дечица, а от устата на рибата изтичаше вода. Наоколо имаше фигури на костенурки с лъвски глави от чиито усти също течеше вода. От другата страна имаше дървена постройка, а бай Георги беше отговорникът на езерото. То не беше циментирано и по дъното му плуваха риби, които пускаха напролет и през лятото разрешаваха да се лови риба със собствена въдица или взета под наем. Имаше също и лодки на дружество “Морски сговор” и срещу някой лев можеше да ги наемеш за половин или един час. Те бяха за по двама души с двойни гребла. Имаше и две по-големи . По-късно се появиха и водните колела. Когато вземеш лодка и след като ти мине часът, бай Георги с една камбана викаше от брега кой номер лодка трябва да излезе. И всеки гледаше като му мине часа, да е по-далече от брега, за да може да покара поне  още десетина минути. 


image
Александър Кондодимо

         Водещ: Сега да кажем няколко думи и за тоалетните в Градината. Те бяха четири и аз дори си спомням един виц за тази, която е в началото на Градината. Дори се писа за нея, че била под земята. И един ден, по време на панаира оттам минавала една чехкиня, която видяла стълбичките надолу и помислила, че това е метрото. Заслизала надолу, а  срещу нея някакъв мъж си закопчава панталона. “ Метро, метро?” – запитала го тя, а онзи отговорил: “А,бе то няма двайсет и пет сантиметра, ти метро...”

         Зрител: Аз си спомням за бай Тошо Кьосето. Той даваше лодките, имаше  един хубав глас, разхождаше се с една фуния и ги даваше за по петнайсет минути, половин или един час. Това беше петдесетте и началото на шейсетте години. Лодките бяха каячета от ламарина, двуместни – Русалки им казваха. Имаше и пиячи, които сядаха до езерото уж да си пият бирата, но тайничко пускаха въдици да хванат някое шаранче.

         Зрител: Аз до Градината съм се родил и там съм израснал. Бай Георги е първият, който беше отговорник. След това стана ДОСО “Морски клуб”. Бай Георги обикаляше и късаше билетчетата на рибарите. По левче от сутринта до обед и още левче от обед до вечерта. Рибата беше шаран, но по едно време някой беше пуснал сом. Тогава изпразниха езерото, за да хванат сома, защото ядеше шараните. Сомът се оказа дълъг около два метра и когато влязоха да го ловят той като се завъртя и нали беше хлъзгаво, двама трима от циганите изпопадаха. Тогава влезе бай Георги с една вила и го уби. Дори има и снимка от този момент. Първият шадраван беше от шуплести камъни. Към 9.ІХ 1944 когато дойдоха руснаците някои от тях се напиваха и падаха в езерото и тъй като долу беше тиня, не можеха да си намеряг оръжието. Ние после доста насъбрахме. Езерото беше с непрекъснато течаща вода. Затова и комарите бяха малко.

         Христо Стефанов: Спомням си един случай, който много ме засегна. Мисля, че бях ученик в гимназията и с един мой приятел, който отдавна е в Израел минавахме покрай езерото. Беше ранна пролет и студено, когато отнякъде долових жалък стон. Приближихме до езерото и видяхме вътре, до пояс във водата да стои уплашен и плачещ Мильо. Някакви групи момчета си бяха направили шега и го бяха хвърлили във водата. Ние с моя приятел не се поколебахме, хвърлихме се, извадихме го и го заведохме до тях.

image
художникът Христо Стефанов

image Прочутият Мильо

         Здравко Гълъбов: Имаше и един трагичен случай, когато едно момче с водолазни бутилки се удави. Казваше се Веско. Живееше до нас на “Велико Търново” и това стана някъде около 57-ма, 58-ма година. Така че това езеро е взимало и жертви.

         Зрител: Искам само да допълня, че в зоологическата градинка преди мечките имаше сърничка. Само че мечките ги убиха, защото прескочиха оградата и изядоха сърничката.  Аз също ядох от тези мечки, защото брат ми работеше в градината по кабелизацията и така се случи, че след като ги убиха ние си купихме от месото. А през зимата източваха водата в езерото и пускаха съвсем малко, колкото да замръзне, а след това караха кънки.

         Зрител: Атанаска Адамова – Вярно е, че се караха кънки, но ние тъй като нямахме – карахме с налъми. После си спомням, че направиха понтонен мост. Дори имаше тържество по този случай. Освен това си спомням за беседката до липсващия пикалник така да се каже, голямата хубава беседка с купола, в която през неделните дни свиреше оркестър, а също така и Военния клуб, пред който също свиреше военна музика.


image

         Водещ: А това е една снимка на същата тази голяма беседка по време на земетресението през 1928 година, където е заседавал Общинския съвет  и пак през 1928 година в Цар Симеоновата градина са изградили бараки и палатки, понеже хората са се страхували да се върнат по къщите си. Чел съм, че по време на земетресението в тези бараки, палатки и други постройки цяла нощ са свирели мандолини и китари, сложили дори  надписи “Да живее любовта” и въобще е кипял някакъв своеобразен весел живот, сякаш хората след земетресението са изживели предусещането за края и са разбрали, че животът е кратък и през тези дни след земетресението  решили да го изживеят весело.

         Здравко Гълъбов: Спомням си в ранните ми години, пък по-възрастните от мен още по-добре, една колоритна личност – Павлето. Той доколкото съм чувал, на времето е бил собственик на кино “Балкан”. И това е една случка подобна на тази, за  която разказа Христо Стефанов. Някакви шегаджии го сложили в кофа за боклук. Той беше висок някъде около метър и двайсет и се движеше с файтон. Абе, пловдивски шегички.

         Зрител: Преди малко споменахте за Морския клуб на езерото. Имайте предвид, че Морския клуб – става въпрос по време на бай Тошо Кьосето – беше много развит и имахме много състезатели. Аз съм един от тези състезатели, казвам се Илия – няма да си казвам презимето, защото съм известен – бил съм музикант. Тогава треньори ни бяха тъй нареченият Джо, ние му викахме татко Джо - и съм се   състезавал с тези ламаринени лодки. Взех шампионска титла тогава и се състезавах от името на клуб “Млада гвардия”, който се намираше в началото на ул. “Кап.Райчо”. А колкото до случая с Павлето – той не беше в кош – аз лично съм го свалял. Помня, че отивах на тренировка в шест часа сутринта – ако си спомняте имаше заковани едни кошчета по дърветата и Павлето беше сложен вътре.

         Зрител: Абе, вие с арменци ли говорите? Много лъжат тия хора, бе. Ако искате да знаете Павлето беше шиниран и много тежък. И този, който се обади преди малко, дето го бил свалил от кошчето на дървото. Ама как ще го свали, бива ли такива глупости да говори? Ние сме пловдивчани и ако излезе някаква заповед всички селяни, които са в Пловдив да си сложат носиите и да си отидат там, откъдето са дошли – ще бъдат като новобранци след баня. Моят баща – ние имахме най-голямото ателие срещу аптека “Калмар” на ул. “Лейди Странгфорд” – над сладкарница “Монблан” – това беше нашето ателие – има дори паметна плоча. Та, моят баща  шиеше костюмите на Павлето и трима човека едва успяваха да го качат на масата, за да му вземат мярка. И тоя дето го свалил от дървото как се казва, че да го видя, бе? Тоя арменец ли е, какъв е? Ами това са придошли селяндури, а селяндурите знаете ли какво правят? Наядат се с чесън и отиват на кино, за да пречат на другите. Колкото до Джумаята, там имаше магазин за продажба на кафе. Този магазин го държеше арменец и се казваше “Арапче"...
Запис от 2002  година

 



Тагове:   градина,   ЦАР,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - От коя дата е това предаване?
28.07.2008 15:05
От коя дата е това предаване?
цитирай
2. potv - за датата
28.07.2008 21:17
някъде към декември 2002
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 5227700
Постинги: 456
Коментари: 1331
Гласове: 1117
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031