Гост в "Трите НАЙ"  във вторник беше известният пловдивски скулптор Иван Тотев. Човекът поиска думата, за да изкаже мнението си за идеята да се издигне величествен паметник на Симеон Велики. 
В хода на разговора възникна отново познатият въпрос за какво трябва да си дадем парите - за паметник или нещо по-необходимо.
Много зрители подкрепиха идеята преди да харчим пари за паметник да оправим езерото в Царсимеоновата градина. Любимото място на поколения пловдивчани днес е в окаяно състояние. 
На следващия ден включихме редовният зрител Димитър Караиванов, който припомни как е изглеждало езерото и изказа мнение какво трябва да се направи, за да се възстанови старата му слава.
Да се върнем към казаното от Иван Тотев. В края на разговора той сподели неща, за които се избягва да се говори. 
В монументалното изкуство е останало малко изкуство. Възходът на национализма доведе да нашествието на натуралистични фигури, които не е небходимо да имат естетическа стойност. Достатъчно е да илюстрират някой по-героичен момент от официалната история.
Вече няма конкурси, дебати, борба на идеи.
Скупторите се избират по симпатии. Колегията в Пловдив роптае, но в крайна сметка всеки гледа да се спаси поединично. Спасението - това е да "отъркаш" о кмета или до крупен спонсор, да им  станеш симпатичен, като предложиш проект на нивото на тяхното мислене и така да изпревариш другите.
И да прибереш парите.
Днешното време с нищо не се различава от онова от преди 30-40 години, когато на мода бяха партизанските скулптури. Минимум изкуство, максимум евтин героизъм. 
Сега на мястото на партизаните идват ханове и царе.
И който успее да се нагоди към духа на новото време - печели.
Който иска да си прави изкуство, да си ходи гладен.