Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.07.2008 18:54 - 2.СПОМЕНИ ЗА ДЖУМАЯТА - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 3821 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 17.07.2008 17:01


Бележка на водещия: Представяме ви дешифровка от второто предаване от рубриката "Запомнете Пловдив".В него продължаваме да събираме спомени за Джумаята -"пъпа на Пловдив", както са наричали този площад. Когато е имало площад, а не дупка. 
В предаването участват Александър Кондодимо - един човек, който добре си спомня 30-те години, автор на Речник на Пловдивския жаргон, който сме публикували по-рано, Киро - бръснар от Джумаята, Ангел - от улица "Антим Първи" и др.


image   image image

         Ал. Кондодимо: Тази уличка, която е от Джумаята към църквата “Св.Богородица” в тази част беше наредена рибната чаршия. Значи от слънчевия часовник като се тръгне към църквата. Рибата беше съвсем прясна, а ледът се носеше с камиони, затворени с ламарина и беше на големи калъпи, защото нямаше хладилници, а работниците го измъкваха с ченгели, куки и го слагаха в избите със слама. 

image  image

         Киро: Спомням си онзи пазар, който беше много близо до Джумаята, където се продаваха стари вещи и многото дюкяни, които даваха своя колорит на старата част на града. Това бяха шивачи и най-различни майстори. Аз още от дете съм на Джумаята, започнах много рано работа – 1956 година на 27 август. Започнах в този салон като чираче. Известен период от време изкарах като чирак и след това станах нещо като помощник или калфа и най-накрая станах майстор. Това беше един период от около една година. Помня  старите файтони, които се нареждаха от двете  страни на Джумаята. Започваха работа след осем часа вечерта. Някои ползваха файтоните и сутрин рано. Спомням се един човек, който се казваше бай Георги, викаха му Вълка. Той беше една изключително забавна личност. Говореха, че бил военнопленник във френски лагер и говореше прекрасно френски и ние като деца обикаляхме около него и го молехме да ни говори на френски. А цените в бръснарницата бяха направо символични. 12 ст. беше бръсненето, 15 ст. беше подстригването. Тогава все още беше времето на ръчната работа. Беше много трудна, много сложна, но много естетически издържана. За да станеш голям майстор, трябваше да се мине през този период на обучение, да тракаш с машинката, за да можеш да достигнеш съвършенство и след това да започнеш работата с ножицата и гребена, така че да направиш от една глава и коса онова, което желае клиентът. Колоритността на онези наши бръснарници, които бяха около петнайсет-двайсет в онзи период ни даваха възможност да контактуваме с най-различни хора. През нашия салон, тогава когато аз съм работил са минавали и от онези т.н. величия, които бяха тогава на власт, като Звездов, Карамуков или една част от професорите – проф.Михайлов например. Това бяха колоритни личности, които умееха да се шегуват. Ще ви разкажа за една много забавна личност, която се казваше  Фроска. Тя  си беше едно миньонче, доста гримирана. Впечатляваше с шапките си и фризурата, а ние непрекъснато я закачахме, което определено я дразнеше. Особено когато я питахме дали е била любовница на германските войници по време на войната.

image  image

         Ангел: Началото на деня започваше в 24 часа с миенето на улиците. Това е някъде в около петдесетте години на миналия век. С големи маркучи, навити на рола започваха горе от Пионерския дом  надолу към Джумаята, след това по Главната и така докато се видят кристалчетата на гранита. И като се измие всичко, към пет-шест часа тръгваше млекарят с една двуколка. Млякото го продаваха в хартиени кофички намазани с парафин. В магазините го продаваха и в големи алуминиеви тави. Имаше даракчии, които разбухваха дюшеците. И всички минаваха по “Антим І ”. Надолу по улицата се намираше “Фото Стаменов” , където всяка събота и неделя там ставаха опашки, а по-надолу е бай Тошо Есперантото. По-нататък бяха шивачите бай Димитър и бай Гроздан, после бай Агоп  обущаря. Там, където е сега Пощенска банка имаше една модерна обущарница за поправка на обувки. По-надолу беше фурната на бай Киро, после обущаря бай Мардирос, който правеше обувки за театъра и операта и е основател на Тракийско творчество. Неговата фирма отпреди Девети се е казвала “Велика България”.  


image

         Зрител: Омнибусът N4 минаваше през Джумаята и през Главната улица. Аз пътувах с него като ученик. Към 42-а година поради липса на гориво прикачваха нещо като печки с дървени въглища, които пък нямаха мощност. Така че съм свидетел когато сме качвали Джумаята, колата е спирала и ние сме слизали да я бутаме до горе, за да тръгне по Главната.

         Зрител: Аз ул. “Антим І “ си я спомням с калдъръм. А “четворката”  “трийсет и седем” и “седемнайсет” се спускаха от “Отец Паисий”. Помня, че една сутрин “четворката” беше нахълтала директно в антикварната книжарница. 
image  image

         Ангел: Преди малко поискаха да кажа нещо за Мильо. Аз съм директен човек и си спомням Мильо с големи крайници, с големи уши, с голям нос и не случайно на паметника ръката му е сложена през джоба и минава малко настрани, защото, как да кажа – управителят му беше огромен. И си спомням някаква жена, то и тя май не беше много в ред, нещо му я нагаждаха, но тя като му видя управителя и избяга.

         Зрител: Атанас Станчев – Знаете ли с какво съм я запомнил 
Джумаята? Едно време, когато още не бяха направени онези разкопки аз бях още студент. Бяхме се събрали една компания и отидохме в ресторанта на гара Филипово и бая подпийнахме. Тогава такситата бяха малко и затова си тръгнахме пеша. Най-лошото беше  в това, че когато стигнахме Джумаята, не успяхме да я изкачим и след това се върнахме отново на гара Филипово и там се довършихме.

 

 

 



Тагове:   спомени,


Гласувай:
0
0



1. optimum2 - За Джумаята
01.07.2008 19:55
Спомням си случая с четворката...
Всичко беше замръзнало. Едвам се стъпваше...Бяхме със съучиници на площада около аптеката и трябваше да пресечем и да отидем до "Назъм Хикмед".Вървяхме бавно и разкрачени, като се държахме помежду си. Няколко смели юначаги се "изтърсиха" и едвам ги вдигнахме. Бяхме към средата на площада, когато рейса се зададе от към Отец Паисий и много бавно се спускаше надолу. Да минем пред него беше невъзможно, затова рещихме да го изчакаме.Проследихме го с поглед, когато ни подмина и видяхме две жени които се държаха взаимно за да запазят равновесие. След като подмина и тях автобуса тръгна дирекно към книжарницата. Беше голяма паника...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 3767031
Постинги: 260
Коментари: 1299
Гласове: 868
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930