Прочетен: 5236 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 07.06.2008 07:07
Турнирът по джамини завърши. В продължение на два часа пловдивчани можаха да гледат на живо по ПОТВ състезанието.
От самото начало като лидер се очерта Семката, но точно преди финала направи КЕНЦ и остъпи водачеството на Славчо Калинов. Последният стана първи и спечели екскурзията в чужбиа, осигурена от Агнеция АНИ ТРАВЕЛ.
Ето как колежката Веселина Божилова е описала турнира в сайта БГФАКТОР
У нас » Пловдив
Турнир по джамини събра най- големите чешити на Пловдив
Веселина Божилова - 6 Юни 2008
Предизвикателството към своите зрители хвърли Пловдивска обществена телевизия, която открай време буни спомените
Ако този турнир се провеждаше преди 65 години, сигурно щеше да има повече публика. Възможно е и да беше точно толкова ентусиазирана, колкото днешната. Турнира нямаше да го дават по телевизията, защото тогава никой не беше чувал за телевизия под тепетата. Обаче един от участниците пак можеше да играе. Казва се Костадин Джонов и е на 77 години. Жалко, че не спечели, защото заслужаваше, но борбата беше честна и така се получи. Не че другите участници бяха кой знае колко по- млади - всички над 60, повечето над 65. Обаче зрелището си го биваше. Само една ограда раздели днес Пловдив на 21 век от емоционалната атмосфера на един махленски турнир по джамини. Предизвикателството към своите зрители хвърли Пловдивска обществена телевизия, която открай време буни спомените на най- различни теми. Е, една от последните в предаването "Трите най" се оказаха детските игри от онова време и понеже телефонът загря от специалисти на тази тема, медията сложи три камери и покани най-запалените да покажат какво могат в двора на едно близко училище. Отзоваха се хора различни, всички до един чешити. Играта си беше най- сериозна, споровете си ги биваше. Проблем бяха стъклените топчета, намерени с огромни трудности от екипа, които трудно се отличаваха, но това в никакъв случай не попречи на темпа. Най- възрастният участник просто молеше да му ги покажат, след което много сръчно се справяше с тях. " Бях царя на джамините, разказва той- едно време нямаше кой да ме бие, обирах цели махали. Последно играх на 17 години, после започнах работа и...чак сега. Върнахте ме 65 години насам", вълнува се човекът. И играчи, и кибици, са еднакво интересни. Сред последните се откроява енергичен мъж, отзоваващ се на името Мимо Мулето, иначе Димитър Златаров, завърнал се наскоро емигрант от Америка. Разпорежда се на терена като личен треньор на Семката, главния претендент за приза. 31 години в Америка и сега се радва на спокоен и охолен живот у нас. Твърди, че Понеделник пазара е най-страхотната махала в Пловдив. Другите спорят. Пловдивчани винаги спорят, дойде ли ред до махалите. Като него има още поне двама- завърнали се след дълги години странство у дома. Един от тях - Любомир Бачуров, е в луксозна инвалидна количка. Разказва неща, които просто не са за вярване. Избягал през 1973-ма, оставил тук жена, видял я чак след 17 години. В Америка се скитал от щат в щат, работил по поддръжка на сгради, на моменти бил и безпризорен. На 47 годишна възраст го осиновили две жени- майка и дъщеря, майката била чистокръвна индианка от племето чероки. Когато съдията узаконил осиновяването, му подарил близалка. така се правело с децата. През 1991 година Бачуров се върнал за пръв път след бягството в Пловдив и...пламнала нова луда любов между него и жена му. Впрочем през същата тази година той довел и осиновителките си, живели година и половина под тепетата. Тук тогава починала и Франсис, индианката чероки, на 101 години...Впрочем Бачура твърди, че играта на джамини сме взели от американците, начинът, по който се хвърлят топчетата, също. Сред останалите любопитни персонажи има хора, които със сигурност са известни сред старата бохема- примерно Симеон Тодоров, бивш барман от Тримонциум, понастоящем бивш емигрант от Швеция. Както и Гуцака - известен сервитьор от топ заведението на Пловдив - той също опитал да бяга навремето на Запад, само че извадил лош късмет. Хванали го и лежал една година в затвора. Цялата тая работа се излъчи директно по телевизията. Можеше да изглежда като един обикновен пенсионерски турнир, но не беше точно това. Беше си концентриран до нажежено пловдивски дух, от този вид, който вече е на изчезване. И който, в крайна сметка, прави този град толкова любим на мнозина. Джамини. Нищо работа, като си помисли човек... |
Поздрави за постинга :)
Страхотни сте...
09.11.2008 22:38