Прочетен: 20851 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 28.04.2008 16:17
Българинът прекарва повече време в кръчмата /ресторанта, бирарията, бара и прочие богоугодни заведения/, отколкото на бойното поле, в църквата, училището – да не говорим за читалището.
Така че историята на всеки град би била непълна и осакатена, ако в нея не присъстват кръчмите с тяхната неповторима атмосфера, с постоянните им герои, с незабравимите вкусотийките…
В рубриката на Пловдивската телевизия започваме да пишем историята на пловдивските кръчми.
Почти всеки делничен ден от 15 часа, с повторение същата вечер от 20.50.
Ние слагаме основата – вие дописвате.
Ето и първите кръчми, за които се сетиха зрителите.
1. САХАТ ТЕПЕ – ресторант, който е разрушен през 70-те години с идеята да бъде реконструиран. По ред причини идеята не се реализира и сега там има празно място.
Тодор Тодоров:Благоустрояването на Сахат тепе започва при кмета Еньо Манолов- в края на 20-те и началото на 30-те години. След това през 1933 година при кмета Божидар Здравков, се изгражда по проект на арх. Овчаров, сградата на ресторанта, който просъществува 34 години и го събориха в 1967 година. Претекст за това беше , че ще се строи нов ресторант. Изграждането на “секретния обект” се охраняваше от войници със сини шапки. По време на директора на “Здрава храна” Кузев ресторантът се остъкли и започна да работи целогодишно. Ресторантът беше най-екологичното заведение, проветряваше се от всички страни, а музиката огласяше 4-те краища на Пловдив. Живеещите в подножието на хълма негодуваха от високите децибели на музиката в заведението. След това арх. Каишев и инж. Гугушев изработиха проект за нов ресторант, но...
2. ГОЛЕМИЯТ БУНАРДЖИК – ресторант, намира се на едноименния хълм , полуразрушен.
3. ПЛОВДИВ – една от последните кръчми, любимо място на пловдивската бохема. Вътре беше изрисуван от най-добрите пловдивски художници. Затворена от 2-3 години.
Здравко Гълъбов: Лично аз кръчмата "Пловдив" я посещавах от 69-та година. Тогава там сядаха Димитър Киров, а около него Наско Сгалевски, Жоро Мустака, Бояджана и други. Отвън минаваха бай Златю или Цанко Лавренов, но те в кръчмата не влизаха. Димитър Киров беше инициатор за изографисването на тази, нека я наречем култова кръчма за пловдивската бохема. Това беше по времето на бай Сотир Хронев - бивш печатарски работник и изключително добър човек. Впоследствие, когато решиха да правят обущарница от кръчмата, именно Митьо се вдигна, извикаха комисия, направиха оценка на стенописите и си остана заведение благодарение на него. Там работеше много колоритен персонал, който се сменяше, но и доста години работеха едни и същи хора. Помня бай Начо, който сякаш беше сервитьор по рождение. Той е работил и на "Сахат тепе" и един ден някаква компания решават да запазят маса в заведението. Без да дадат капаро, но независимо от това, на масата трябвало да има и бутилка мастика, както и всичко, което се полагало. Мисля, че е било през зимата на 56-та година. Бай Начо запазил масата, седи и чака гостите. Но по едно време му казват, че онези се обадили и казали, че са седнали на "Бунарджика". И бай Начо взима таблата, слага бутилката мастика и четирите чаши и по снега - от Сахата до Бунарджика - право в ресторанта. Влиза и без да каже дума отваря бутилката, разлива в чашите и си взима сметката. Той пиеше само червено вино и на една смяна си изпиваше от четири до пет литра вино. Един ден идва и вика: "Докторът ми забрани да пипам чашата". Врътна се и след малко пристига с една чиния, върху която стърчеше чаша с вино. Захапа чашата и без да я пипа с ръка бавно и с наслада я изпи. Години вече по-късно в кръчмата дойде Тако, също така достоен пловдивчанин. При него работеше Милко или тъй наречения Милко Врачанската Мастия, както и русата Софче, и Спас Селския. Идваше и Перито - на хаджи Калчо внука. Помня също и адвоката Пранджев, който винаги идваше с една мрежичка, в която имаше хляб и вестник "Работническо дело". А от разказ на Бояджана си спомням как си седяли те по масите и въпросният Пранджев с един шлаух от съседната маса незабелязано го пъхвал в чашата на Бояджана и си смръквал. И онзи седи и дълбокомислено се чуди къде му се стопява водката. Но основното в кръчмата си беше шкембето, задушено в масло, както и мешената дреболия. И нямаше случай софиянец интелектуалец да дойде в Пловдив, независимо по какъв повод и да не пристигне в кръчмата. И нещо много важно. Там никога не се вършеха безобразия.
Димитър Хаджипетров/: Спомням си, че около петдесетте години в кръчма "Пловдив" започнаха да сервират жабешките бутчета или т.н. "морски пъдпъдъци". И най-странното беше, че костите на изядените жабички се хвърляха под масите и минаваше човек, който от време на време ги прибираше.
4. ТИХИЯ КЪТ – кръчма са такова име съществува на няколко места, последно се намира на Гроздовия пазар. Там се ражда прочутата “принцеса” – известна в началото като “кюфте на филия”. Някои смятат, че тук е родено и татарското кюфте, но изследователи на материята оспорват твърдението.
Сред редовните клиенти е Бакала - работник в театъра, внук на Георги Бакалов. Бакала цяла година замезва с един чироз - според съвременниците.
5. БУМБАРНИКА – част от Тримона от неговата класическа епоха. Кръчмата е известна с вкусния бумбар, чиято слава бързо достига до Австралия, и с каничките пивко вино, които са стрували по 16 стотинки. Поне в началото.
6. РИБКАТА – рибен ресторант на ъгъла на “Отец Паисий” и “Патриарх Евтимий”. Съществува до началото на 90-те години на миналия век.
7. ЗЛАТНАТА КРУША – кръчма на две крачки от РИБКАТА.
Д. Кожухаров: Аз съм роден през 1934 година в тази къща, където се намираше ресторант "Златна круша". Баща ми е открил заведението през 1929 година и чак през 1939 година е успял да надстрои сградата. Баща ми е имал четирима братя, които са работели, за да го издържат, понеже той е следвал в град Бреслау - Германия в Художествена академия. Това е бил сегашният полски град Вроцлав. Тогавашните студенти са се събирали в едно много уютно заведение и когато баща ми се връща, чичо му прави проект за ресторант и предлага на баща ми да го кръстят "Златна круша", на името на полската кръчма.
Днес е пицария със същото име.
8. 38-и ПАРАЛЕЛ – намирала се е на “Гладстон”, близо до Профсъюзния дом на културата, където дългигодини се помещава Операта. Това определя и качествения състав на посетителите.
9. “АЛАФРАНГИТЕ” – в Стария град. Отваря врати в края на 60-те години на миналия век. Известна е с романтичното си дворче и с незабравимите цигулкови изпълнения на Ромо. Съществува и днес.
10. СТАРАТА КЪЩА – до “Алафрангите”. Поради по-ниските си цени привлича пловдивската бохема.
11. ТРАКИЙСКИ СТАН – южно от упоменатите по-горе две заведения. Преди това едната част е известна като Къщата на Лимонови. В един период там вечерята е била задължителна, което отблъсква по- неплатежоспособната клиентела.
12. ПРЕСПА – в Католишката махала. Следват още кръчми в същия район.
13. НОВИЧКОТО
14. ПАШАТА – известна с жълвите.
15. КУЛАТА
16. НА МАДЖАРА
17. ТОПАЛЧЕТО – на “Капитан Райчо”.
18. ЕЗЕРОТО – бирария на брега на езерото в Цар Симеоновата градина.
След преустройството на района се превръща в бараката “Симфония”
19. МАРКОВО ТЕПЕ – на “Руски”. На сгафилите посетители се подава първо жълт, а след това и червен картон. Бай Георги.
20. АДАТА – салаш на брега на Марица в района на Разсадника. Известно време с оркестър и певица.
21. МИХАЛЧО – легендарна кръчма в района на Понеделник пазара – Тепе алтъ. Сменила е много имена, но винаги е била колоритна кръчма, известна с хубавата си кухня и отбраните маркови вина. Самият собственик е голям чешит, кръчмар и по душа, и по призвание. Наесен няколко биволски коли пълнели избата му с костенурки. Зиме те, печени, се явявали специалитетът на заведението.
22. КУЛТУРНА СРЕЩА /Спортна среща/ - клуб-ресторант на ъгъла на Главната и “Патриарх Евтимий”
23. РОЖЕН – в западното подножие на Стария град. Любимо заведение на поета-бохем Кико Папазян.
24. БЪЧВИТЕ – на сееверния изход на Тунела. Името идва от бъчвите –сепарета.
25. ЛОВНИЯ ПАРК – в Царския остров
26. ВТОРИ ЦЕХ – по - навътре в гората.
27. КРИСТАЛ – център на бохемата през 70-те и 80-те години. Има книга за заведението от Георги Райчевски.
28. МАТИНЧЕВИ ГРАДИНИ – споменът е запазил имената на бате Васко и Юрито.
Николай Кендов Клубът беше открит на 10 октомври 1977г. Рожба е на Стефан Игнатов, той го построи. Нарече го Кафе-аперитив "Кристал". На откриването присъстваха известният пловдивски търговец Георги Гугински, вторият секретар на партията Петър Георгиев, директорът на "Обществено хранене" тогава. Първият управител е Георти Барбов.
След откриването ходехме с една компания, в която беше и сексолагът д-р. Златко Илиев, който доведе и Добри ТоневПървите входни карти бяха зелени и Тодор Биков на гардероба
искаше книги да продава. Едни то първите посетители бяха хористите от Певческото дружество и хористите на Мъжкия пловдивски хор, които си правеха и репетициите по улиците.
Беше много евтино, чисто и хубаво. Чак след това започнаха да го посещават хора на изкуството.
Панайот Добрев - Понко -актьор от Кукления театър: За мен "Кристал " е много момент в живота ми. Когато дойдох 1981 г. от Сливенския театър мен "Кристал " ме посрещна. Първата си крачка направих там, а после в театъра. Аз не познавах никого, а и нямах квартира, нямах къде да спя. Влязох вътре и видях този велик фотограф Васко Кметов. Не знам с какво му станах симпатичен. Той вика: "Та значи ти се казваш Понко? Може ли да ти викам Поне?"
Може, казвам. Та, продължи той, "това момче, дето е до тебе не го харесвам (става въпрос за Людмил, дето е в Норвегия ), но ти ми пълниш сърцето." Що, бе , Васко? "Бе, не те познавам, ама има нещо в тебе, затуй тази вечер ти ще спиш у дома." Той имаше ателие в едно подземие, а на мивката имаше един куп чинии.
А той казва "Гледай ги бе, тия кукумявки, една чиния не измиват. Ядат, пият кафета, ето една картина, утре и нея няма да я има. Защо бе? Защото всичка мащат по стените.Но ще ги гоня, Поне, щом ти си ми на гости." Така поживях една седмица.Васко е великолепен фотограф, наследствен, бих казал. Той е един от най-добрите. Един път снимали някаква пещера, никой друг не могъл да слезне, само Васко, щото е малък.
Адвокат Иван Колев: "Кристал " беше нешо особено. Аз не го казвам като творец, защото аз още не съм в тази група на пишещите, рисуващите, но аз бях приятел със всички и когато исках да намеря някой или да седна с приятна компания, аз действително отивах и знаех кой ще намеря.За Пловдив "Кристал " беше това, което беше за София "Бамбука" едно време. Влизаш и викаш "Няма ли кой да почерпи?". А там все някой черпеше в различни комбинации.
Бонка Петкова - бивша сервитьорка: Когато работех в "Кристал" имаше регламент на една маса да не сядат повече от четири човека и писателите много протестираха, тъй като когато трябваше да празнуват по някакъв повод се събираха много повече от четирима и тогава ставаха страхотни разправии. Кико Папазян идваше редовно, като си поръчваше ракийка с дюлгерско мезе, тоест водичка. Имаше си спомням някакъв повод за празнуване и тогавашните големци се бяха събрали в заведението. Оказа се, че поръчката ще бъде турско кафе, а те бяха 40 човека. Правехме го с джезвета и се сервираше в малки чашки - филджанчета, без дръжки. Обаче се оказа, че в ресторанта няма толкова джезвета и се наложи да се ходи до ресторант "Лайпциг", за да се допълни бройката. И най-накрая всичките сервитьори се наредихме с по едно джезве в ръка, но се оказа, че само двама от височайшите гости искали кафе. Та после цяла седмица продавахме само турско кафе.
29. КЕМЕРА – на изхода на града – посока изток. Много тирове и проститутки.
30. МОНТЬОРСКА СРЕЩА – източно от централния площад. Изчезва при разширяването на Пощата.
31. ДУМБАТА – на Асеновградско шосе.
32. ОРТА ХАН – пак там, но още по-далеч.
33. ДЪРВАРА
34. ТРАКИЯ – в края на “Иван Вазов” – посока Гарата.
35. ПРАВИСТИТЕ – на “Отец Паисий”.
36. СЛЪНЧЕВ КЪТ
37. МЛЕКОЦЕНТЪРА – срещу хотел “България”, на мястото на днешния търговски център. Има и пиене, има и сладолед за децата.
38. ЧАДЪРИТЕ – има две заведения със същото име. Едното е на “Христо Ботев”, другото на Пещерско шосе. Второто го има е и днес.
39. ГЕРДЖИКА – на северната страна на бетонния мост. Основно реконструиран, но загубил старата си слава.
40. МАЛЬОВИЦА – в западното подножие на Бунарджика. Незабравими кебапчета.
500 най-добри песни според БгРадио № 218
Глобалната икономика с най-нисък ръст от...
19.05.2008 15:36
т.е на открито.кебапчета хиляди и разбира се ЖАБЕШКИТЕ бутчета. ЧЕ имали пловдивчанин да не е бил там с гадже и после тепето.....
12.06.2008 18:15
02.02.2009 15:07
10.07.2010 15:42