Прочетен: 48860 Коментари: 48 Гласове:
Последна промяна: 05.04.2008 17:06
ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА СЪБИРАМЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА
“СТОТЕ ПЛОВДИВЧАНИ НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА”
Вашите предложения може да запишете след този постинг, да се обадите на тел.640 419 всеки ден в работно време, на ефирния телефон 640 366 всеки делничен ден от 15.00 до 15.40 или да изпратите мейл на адрес potv@abv.bg.
МОЖЕ ДА НИ ИЗПРАЩАТЕ БИОГРАФИЧНИ ДАННИ ЗА ПРЕДЛОЖЕНИТЕ ИМЕНА, СНИМКИ, АРГУМЕНТИ “ЗА” и ”ПРОТИВ”.
Ето предложенията до този момент:
Евмолп – Митичен тракийски владетел, дал едно от първите имена на града –Евмолпия.
От Уикипедия, свободната енциклопедия
Евмолп е легендарен тракийски владетел, син на Посейдон и Хиона, която за да потули прегрешението си от своя баща Борей, хвърлила детето в морето, но Посейдон го спасил и пренесъл в Етиопия (Аполодор, III 15, 4), където да бъде отгледано от дъщеря му Бентесикюме.
Жени се за една от нейните дъщери, но понеже се опитва да изнасили и другата, е принуден да избяга със сина си Исмар при тракийския цар Тегюрий. Тъй като организира заговор и срещу него, Евмолп е принуден да избяга в Елевзин. След смъртта на Исмар владетелят извиква Евмолп, помирява се с него и го прави наследник на царството си. Евмолп взима страната на елевзинците във войната им срещу атиняните, отива на помощ на старите си приятели с голяма войска траки, но е убит в сражението от атинския цар Ерехтей.
Евмолп е един от посветените лично от Деметра в учредените от нея мистерии. Счита се за митичен основател на рода на Евмолпидите, които изпълняват най-важната длъжност в мистериите, тази на хиерофанта (върховния жрец). Днес от учените се възприема, че Евмолп е основател на мистериите. Някои митове го свързват с легендарния тракийски певец Музей, като негов син или баща.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%BF“.
Орфей - да, наистина става дума за прочутия в древността тракийски певец. Сред многото легенди и описания има поне 3 източника, които свързват Орфей с Пловдив.
Филип Македонски – според една от версиите може да се смята за основател на града, дал неговото име
ФИЛИП МАКЕДОНСКИ - Цар на древна Македония (ок. 380-336 г. пр. н. е.). Създава силна държава, като през 342-339 г. пр. Хр. завладява тракийските земи от река Места до Черно море. При неговото царуване Пловдив се превръща в град от елински тип под името Филипополис. Издигането на паметник на Филип Македонски в Пловдив даде начало на сериозни спорове за мястото на този владетел в историята на града и дали неговото обявяване за основател на града не “скъсява” историята на Пловдив.
Св. Апостол Ерм - Първият епископ на Филипопол и небесен закрилник на гр. Пловдив
“Житие на свети апостол Ерм":
Св. Ерм е един от 70-те апостоли на Иисуса Христа. Споменат е в Посланието на св. ап. Павел до Римляни [гл. 16]. Бил е епископ във Филипопол (Пловдив), както това се вижда от списъците на Седемдесетте апостоли, приписвани на св. Иполит Римски и Доротей Тирски.
Св. ап. Ерм свършил мъченически живота си. Той оставил твърде поучителната книга "Пастир".”
Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Реметалк І /11 г.пр. н.е - 12 г. от н. е. /
Иванко /известен като “убиецът на Асеня”/ -феодал, управлявал Пловдив.
УИКИПЕДИЯ: “Иванко е български болярин, родственик на Асеневци, за кратко узурпира владетелския престол. През 1196 г. организира заговор (вероятно с помощта на византийците) срещу цар Иван Асен І и го убива. След намесата на по-големият брат на убития цар, Иванко е избягал във Византия, където бил сгоден за императорската внучка и назначен за управител на Пловдивската област. След възкачването си на престола през 1197 г. Калоян успява да привлече Иванко на своя страна срещу византийците. През 1198 г. нанася сериозни поражения над византийската войска в битката при с.Баткун. През 1200 г. е заловен от византийците чрез измама.”
Рение дьо Три - херцог на Пловдив, управлявал града в нач. на XIII в.Имал е резиденция край Куклен.
Митрополит Дамян Пловдивски – последният владика на Пловдив, съсечен през 1410 г. от турците на олтара на старата църква “Св. Георги”
Шахабеддин Паша - син на Лала Шахин паша, управлявал Пловдив скоро след завладяването му от османските войски. Предприел е мащабно сторителство, благоустрояване и разширяване на града. По негово време са изградени Куршум хан, Безистена, мост на Марица. Според легендата е несправедливо уличен в нелоялност към султана и баща му сам го обезглавява. В негова чест е издигната днешната Имарет джамия.
Амирдовлат Амасиаци - арменски учен от XVв., известен като "лекарят на лекарите"
Митрополит Паисий Пловдивски, 1857-1961. Първи пловдивски екзархийски митрополит
Новомъченица Рада Пловдивска – Заклана на 15 април 1837 година заедно с трите си деца, защото не желаела да предаде християнската си чест
Д-р Стоян Чомаков – Български общественик, политик и лекар. Една от основните фигури вборбата за независима българска църква. Поради неговото русофобство името му дълги години е премълчавано.
Д-р Рашко Хаджистойков - Лекар на Априлското въстаниеХристо Г. Данов – 1828 – 1911 .Учител, книжовник,положил основите на организираното българско книгоиздаване. Кмет на града от 1896 до 1899 г. Почетен гражданин.
Драган Манчoв – Книжовник и революционер, защитник на българщината.
Найден Геров – 1823 -1900. Езиковед, фолклорист, общественик. Почетен гражданин на Пловдив.
Братя Търневи – ятаци на Левски, имали са хан в Кършияка
Митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски - водач на Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879
Митрополит Максим Скопски и Пловдивски
Иван Вазов
Константин Величков
Д-р Константин Стоилов - премиер, 1894-1899
Георги Данчов „Зографина”- Български възрожденски художник и революционер.
Княз Александър Богориди 1822-1910. Виден възрожденец, генерал-губернатор на Източна Румелия. Почетен гражданин.
Княз Богориди, известен още като Алеко паша, заема висши постове в администрацията на Османската империя –член на Върховния държавен съвет, посланик, министър.
Идва в Пловдив през 1879 година като главен управител на Източна Румелия и остава на този пост до 1884. Под негово време Пловдив се превръща в “Българския Ваймар” – строят се училища, създава се първият театър, отваря врати библиотека с музей, издават се десетки вестници и списания.
Гаврил Кръстевич - последният генерал- губернатор на Източна Румелия
1817/20/-1898.
Обществен и политически деятел. Дълги години живее в Цариград. Заемал е висши постове в съдебната система на Османската империя.
Гаврил Кръстевич има огромни заслуги в борбата за самостоятелна българска църква.
В Пловдив идва като секретар при генерал губернатор на Източна Румелия Алеко Богориди. През 1884 година наследява Богориди на висшия пост в автономната провинция.
Под управлението на Богориди и Кръстевич /1879-1885/ Пловдив става един от цветущите градове на Балканите.
Няколко дни преди Съединението Кръстевич знае всичко за плановете на съзаклятниците, но решава да мълчи. Така той се обрича на позорен арест и прогонване.
В деня на Съединението историята възкачва на пиедестал много случайни хора и сваля човека, отдал живота си за България.
МАЙОР РАЙЧО НИКОЛОВ /1840-1885/
Известният като КАПИТАН РАЙЧО служи в руската армия и участва в българското опълчение.
След Освобождението на България е назначен в Пловдив като капитан от Източнорумелийската полиция. Участва в подготовката и провъзгласяването на Съединението.
Избран е за член на Временното правителство, но същия ден е убит на Джумаята.
Той е и единствената жертва, паднала в Пловдив на 6 септември.
ДАНАИЛ НИКОЛАЕВ /1852-1942/
Командир на рота в Българското опълчение, офицер и генерал от Българската армия.
Идва в Пловдив като командир на дружина в Източнорумелийската милиция.
Данаил Николаев има решаваща роля за успеха на Съединението. По тази причина някои историци определят събитието като “военен преврат”.
На 6 септември1885 година става член на Временното правителство. Малко по-късно участва в Сръбско-българската война като командир на корпус.
Два пъти е министър на войната.
Христо Сяров – подвижник на Левски,притежавал фабрика за парфюми
Гюро Михайлов - войник от Източнорумелийската милиция, загинал на своя пост, защото не пожелал да наруши издадена заповед. Случката става в края на 1881 година. Издигнат му е паметник, който поражда много спорове и многократно е преместван.
Михаил Герджиков - Училищен настоятел и спомосъществувател на книги и списания, депутат, банкер.
Мушон Гарти - спасява много български въстаници от Диарбекир, като нарочно закупува чифлик, в който те да са нужни като работна ръка
Иван Ев. Гешов - премиер, 1911-1913, председател на БАН
Петко Каравелов - премиер, 1880-81, 84-86, 1901р кмет на Пловдив, 1883
Антон Папазов - основава в Пловдив първата българска парфюмерийна фабрика
Радул Милков - Първият български военен пилот
Арх. Йосиф Шнитер – Именит архитект, инженер и геодезист.
Люсиен Шевалас 1840-1921, паркостроител, известен като “министър на цветята”, почетен гражданин на Пловдив
Димитър Кудоглу 1862 -1940. Тютюнотърговец, фабрикант, един от най-големите дарители в българската история.Почетен гражданин.
Божидар Здравков – Кмет на Пловдив от 1932 до 1935 г.
д-р Обрейко Обрейков –основател на Пловдивския панаир
Братя Калпакчиеви – Известни индустриалци.
Петър Попов – Редактор на вестник „Борба”
Кирил, Митрополит пловдивски и Патриарх български, изиграл голяма роля за спасяването на евреите през 1943 година.
Недко Каблешков – Виден юрист, журналист и общественик.
Ангел Букорещлиев - Български композитор, хоров диригент
Арх. Боян Чинков – Архитект-проектант, известен още с чувството си за хумор.
Александър Николов – По-познат като Сашо Сладура. Известен музикант и зевзек .
Мильо – Известен пловдивски чешит
Бай Иван Карачомака – Пловдивският Барон Мюнхаузен.
Цариградски – Известен пловдивски чешит.
Златьо Бояджиев – Световно известен български художник.
Цанко Лавренов – 1896-1978. Художник, автор на талантливи платна със сюжет от Стария Пловдив.
Асен Овчаров – Пианист, джазмен, ръководител на много оркестри.
Никола Алваджиев – 1900 -1974. Автор на прочутата “Пловдивска хроника”.Почетен гражданин.
Антон Югов – Министър– председател на България
Никола Балканджиев – Кмет на Пловдив от 1949 до 1959 г.
Диран Парикян – Кмет на Пловдив от 1971 до 1979 г.
Атанас Кръстев – 1922 -2003. Известен като Начо Културата. Дългогодишен ръководител на Управление “Старинен Пловдив”, с огромен принос за запазването и реставрацията на възрожденския комплекс на Трихълмието.
Крикор Азарян – Театрален режисьор. Почетен гражданин.
Тодор Диев – 1934 – 1995. Нападател от легендарния отбор на “Спартак” от 60-те години на миналия век. Почетен гражданин.
Киркор Папазян – Поет, журналист.
Д-р Крутилин – лекар
Стефка Костадинова – Световна рекордьорка на висок скок. Почетен гражданин.
Проф. Иван Андреев – педиатър, автор на авторитетни учебници по педиатрия.
Добрин Петков – диригент
Несим Калев - хирург
Марко Мешолам - цигулар
Аврам Литман - музикант, музиковед, историк, общественик
д-р Иван Чомаков – кмет на Пловдив от 1999 до 2007
Христо Бонев – Футболист ,национал; Почетен гражданин
Стоян Делчев – Гимнастик, вписан в „Залата на славата”
Любомир Любенов – Кануист, Обявен е за "Спортист №1" на България за 1980 г. Почетен гражданин.
Динко Дерменджиев – „Чико”. Футболист от легендарния отбор на “Ботев” от 60 –те години.Почетен гражданин.
Стоянка Груйчева – Състезателка по академично гребане, олимпийска шампионка. Почетен гражданин.
Сийка Келбечева - Състезателка по академично гребане, олимпийска шампионка. Почетен гражданин.
Кераца Василчева – Учителка по музика
Янко Добрев – писател
Никола Лечев – Футболист
Христо Станчев – художник
Светомир Николов – художник
Проф. Иван Черноземски – Български лекар
Борис Христов – 1914 -1993. Български певец, бас.Един от най-значителните оперни певци на ХХ век.Почетен гражданин.
Иван Вълчев – алпинист, изкачил връх Еверест 1984г.Почетен гражданин.
Георги Божилов- Слона –1935 -2001. Художник. Почетен гражданин.
Кольо Ковачев –музикант
Георги Стоев - музикант
Кирил Дженев - основател на ансамбъл "Тракия"
Стефан Мутафчиев - дългогодишен ръководител на ансамбъл "Тракия"
Веселин Николов – джазмен
Милчо Левиев – джазмен, почетен гражданин
Йоан Левиев - художник
Петър Детев - археолог
Радул Начков - музикант
Иван Спасов – 1934 -1996 г. Композитор, почетен гражданин.
Нена Михлюзова – пианистка
Павлина Пинелова – Майсторка на булгарската бродерия
Петър Джонов – Международен футболен съдия
Петър Белев – архитект
Георги Янев – музикант
Йордан Велчев – писател, автор на “Градът между Изтока и Запада ХІV – ХVІІ век.”
Георги Попов – Тумбито, футболист от “Ботев”
Петър Зехтински – футболист от “Ботев”
Христо Стоичков - носител на "Златната обувка", "Златната топка", голмайстор на СП 1994 г.
Теофил Груев - фармацевт
Васко Василев - цигулар
Петър Стоянов – юрист, президент на България от 1996 до 2001
Димитър Стойков-Караиванов - кореняк пловдивчанин, музикант, сценичен работник, писател, боксьор и т.н.....
Генчо Шулев - зъболекар
Никола Менков - секретар на Пловдивската градска община до 1944 г., футболист на "Сокол"
Руслан Райчев - диригент
Стефка Благоева - хоров диригент, основател и художествен ръководител на Хора на пловдивските момчета и младежи
Мария Нейкова -певица
Жан Виденов - бивш министър-председател
19.03 13:18 Ткракийски цар по времето на който е изграден форумния комплекс и е положена правоъгълната градоустройствена схема на града в равнината южно от Трихълмието. Тогава, преди установяването на римска власт, траките наричат града Пулпудева.
За разлика от легендарните Евмолп и Орфей той е историческа личност . 2. vkolev22 - и още
19.03 18:35 - митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски - водач на Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879
- митрополит Максим Скопски и Пловдивски
- д-р Константин Стоилов - премиер, 1894-1899
- Иван Ев. Гешов - премиер, 1911-1913, председател на БАН
- Жан Виденов - премиер, 1994-95
- Петко Каравелов - премиер, 1880-81, 84-86, 1901р кмет на Пловдив, 1883
- Иван Вазов
- Константин Величков
100 са малко! 3. анонимен - Гласуване
19.03 20:26 Давам си гласа за Митрополит Паисий Пловдивски. Ваш колега Иван Тимонов 4. анонимен - Недейте...
19.03 21:35 Инициативата ви е чудесна, но махнете името на Антон Югов - това е гавра с Пловдив. Един от комунистическите главорези в такава класация - просто е подигравка. Не компроментирайте добрата идея. 5. анонимен - с хиляди благодарности към ПРОФ. Д-Р ИВАН АНДРЕЕВ
20.03 18:08 за мен и моето семейство най- великият пловдивчанин, а и най- великият българин е ПРОФ. Д-Р ИВАН АНДРЕЕВ. Най- добрият български лекар по педиатрия, излекувал стотици хиляди болни деца през своята многогодишна кариера, денонощно отзовавайки се на всеки случай. Признат не само в границите на България, но и в цяла Европа. Неговите научни трудове са библията на всички лекари. С много преведени книги в европейски страни.Самоотвержен, духовен. Една изключително развита и многостранна личност- лекар, художник, цигулар. Човек духовен, изключителен хуманист, който може да бъде пример за всички нас. 6. анонимен - БЛАГОДАРИМ ЗА ПРЕКРАСНАТА КНИГА
23.03 11:03 Благодарим за прекрасната книга на Димитър СТойков-Караиванов. Тази книга трябва всеки да е прочете. 7. анонимен - Гласуване
23.03 11:05 давам си гласа за Димитър Стойков-Караиванов-истински Пловдичанин,писател и муцикант 8. анонимен - ново предложение
24.03 15:58 искам да ви предложа да включите една наистина достойна пловдивчанка-СТЕФКА БЛАГОЕВА-хоров диригент,основател и главен худ.р-л на хора на Пловдивските момчета и младежи,почетен гражданин на Пловдив,след смърта й през 2000год. 9. анонимен - Професор Иван Андреев и Борис Христов
25.03 00:03 Давам гласа си за доктор Иван Андреев и Борис Христов 10. анонимен - Махнете съвременните политици от класацията
25.03 00:05 Моля Ви, махнете съвременните политици от класацията, защото те нямат място в нея !!! 11. анонимен - Гласувам
26.03 01:02 Вашето предаване 3- те най е чудесно . За пръв път се говори за хора, които официалната историография забрави,като Професор Андреев, който хората приемаха като феномен не отстъпващ по ранг на Ванга- гласувам за него с две ръце !!! 12. анонимен - ЗА
26.03 14:19 Давам гласа си за певицата Мария Нейкова. С поздрави към екипа - Петя Георгиева 13. анонимен - Не възхвалявайте Кудоглу
27.03 00:57 Смятам , че настояването от ваша страна за издигане на паметник на Кудоглу е свързано с недостатъчно познаване на историята и личността му.Роден 16 години преди националното освобождение на България и 8 години преди извоюването на църковна независимост , смейството на Кудоглу и самоят Димитър Кудоглу потъпкват българския си произход за да приемат гръцкото име Кудоглу с единствената цел да имат по- голям успех в търговията и печеленето на пари. Така те действат като национални предатели в разгара на борбата на народа срещу фанариотите и гърчеещите се родоотстъпници. Освен това, по време на финансовия му възход ,усилено се коментира между другите търговци, фабриканти и обикновените хора, че Кудоглу натрупва своето огромно богатство, като търговец и фабрикант, експлатирайки труда своите работници и служители. Малко хора знаят, че неговата благотворителност и дарения са свързани с това, че у него проговаря съвестта и страха от божие наказание в отвъдния свят. Знае се , че е споделял на най- близките си, че има много грехове и се надява Господ да му ги прости. Дарителството на Кудоглу и жестовете към работниците и бедните, са породени от неговия страх от страшния съд. Това може да се потвърди от останалите живи възрастни свещеници от пловдивската Митрополия, които са познавали тези които са общували с него преди смъртта му . Достатъчно е да попитате тези възрастни свещенници . Аз например имам по- голямата част от тези данни, от свещенник, когото не мога да назова поименно и който още е жив.Освен това по време на разцвета на българския национализъм и борбите за национално обединение в началото на XX век, Кудоглу се е чувствал неудобно от гръцото си име и е чувствал критичността на българите, към предателите приели гръцки имена, но е нямало как да потъпче личния си авторитет, като отново приеме българска фамилия. Той споделя на свои близки, че особено остро е чувствал това скрито лошо отношение към него по време на междусъюзническата война, гръцките удари срещу България и гръцките репресии срещу българите в Беломорска Тракия . Наистина неговите дарения са добро дело , но може да разглеждаме дарителството на Кудоглу, като опит да си купи индулгенция, срещу двата си основни гряха – родоотстъпничеството и експлоатацията на бедните по пътя към богатството.Следоват
Дългоочакваните плочи, изписани на Кирил...
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
19.03.2008 13:18
За разлика от легендарните Евмолп и Орфей той е историческа личност .
- митрополит Максим Скопски и Пловдивски
- д-р Константин Стоилов - премиер, 1894-1899
- Иван Ев. Гешов - премиер, 1911-1913, председател на БАН
- Жан Виденов - премиер, 1994-95
- Петко Каравелов - премиер, 1880-81, 84-86, 1901р кмет на Пловдив, 1883
- Иван Вазов
- Константин Величков
100 са малко!
19.03.2008 20:26
19.03.2008 21:35
20.03.2008 18:08
23.03.2008 11:03
23.03.2008 11:05
24.03.2008 15:58
25.03.2008 00:03
25.03.2008 00:05
26.03.2008 01:02
26.03.2008 14:19
27.03.2008 00:57
27.03.2008 01:12
Константин Иречек
ГЛАВА XXIX. Фанариотски епископи и гърцизмът в България
Състоянието на българския народ в началото на сегашния XIX в. Сведенията за българите на Запад. — Продължение на елинизацията. — Гръцки училища и писмо. — Фанариотският клир. — Изгаряне на ръкописи
..."При растящата мощ на фанариотите, която била твърде силна от началото на XVIII в., а именно след унищожението на Охридската църква, важността на гръцкия език се увeличавала от година на година. Със заляганията на гръцките епископи в черквите славянската литургия била заменена с гръцка. За тази цел погърчвали повечето свещенически училища. Обучението пак се водело по старата метода, с тази само разлика, че вместо старославянския натрапвали много по-трудния старогръцки език. В скоро време българските свещеници се научили да четат гръцките молитви като папагали, без да разбират това, което произнасят. Елинизацията излизала от градовете, гдето имали резиденцията си гръцките владици. Гражданите слушали как върховният им пастир хвали всичко гръцко и се подиграва с всичко българско и в религиозната си простота безпрекословно тръгвали по пътя, който той им сочил"..."Парите царели над всичко в Цариградската църква. Ученост, житейска опитност и нравствено достойнство не били нужни за духовна кариера; трябвало да се плаща и да се плаща много. Цената на патриаршеския сан, която в 1573 г. достигала само 6000 дуката, с течение на времето се увеличила 25 пъти. За да може да си набави тази грамадна откупна сума, всеки нов глава на източното християнство оценявал отделните епископства едно на друго по 4000 дуката. Епископите пък знаели да изискват тази сума и освен това да намерят средства не само за да се обзаведат разкошно, с което те се отличавали от строгата бедност на мохамеданските имами, но и чрез подкуп на чиновниците да хвърлят в затвора или да изпратят на заточение в Азия всекиго, който не им се понрави. [15] Изворът на техните приходи съвсем не били църковните имоти, а изключително тегобите на народа под разни форми. Фанариотските епископи били твърде изкусни да изтръгват пари от хората. Веднага след като пристигнат в своята резиденция, те разпращали на по-видните семейства във вид на подаръци разни дреболии, за които гражданите трябвало да ги възнаградят с подаръци, струващи 30 пъти по-скъпо. От време на време епископът обикалял епархията си и „грабил по селата като кърджалия”, макар в неговата „буйрулдия”, която съдържала позволение от пашата за тая обиколка, да се предоставяло всекиму да дава толкова, колкото поиска. По такъв начин се събирали βοήϑεια за патриарха, έμβρατήκιον за посвещение на попове, παρρηςία за молитви, ψυχομερίδιον за упокой, ἁγίασμα за водосвет и много други такси и налози. Понякога „фенер-владиката” изпращал свои свещеници да събират пари за постройка на някоя черква; събраната сума обаче често отивала за издигане на разкошни владишки конаци. Особено богат извор на приходи били бракоразводните дела. Поради това най-дребните разпри между съпрузи фанариотите раздували чрез интриги. А това пък повлякло след себе си нравствен упадък. За каноническото право там малко се грижили : всичко можело да се получи с пари. Такива кожодерства разорявали не само отделни семейства, но и цели села. Ако някои бедни многострадални селяни нямали средства да задоволят ненаситното користолюбие на духовните си пастири, при тях отивали епископски служители, анатемосвали селото, запечатвали черквата и заграбвали от къщите всичко, което можело да се изнесе. За протест не можело и да се помисли. Отчаян, селянинът понасял духовното иго; децата му растели некръстени, а когато той умре, спускали го в черната земя без свещеник и без молитва."..."Гръцките епископи също тъй малко били образци за християнско безкористие и доброволна сиромашия, както и образци за християнска нравственост. В конаците им с голямо влияние се ползували хубави гъркини и арменки и тяхното застъпничество правело всичко. Мястото им понякога заемали безбради женоподобни момчета. От преследването на фанариота не е била сигурна никоя жена или мома в селото. В такива случаи рядко е могло да се намери помощ у чиновниците, а от отмъщение задържал още запазилият се благоговеен страх „пред духовните пастири”. [17] Някои епископи се стараели, доколкото е възможно, да държат духовните си чада в предишното невежество; други пък не изпущали из пред вид политическите и националните тенденции. Техният девиз бил, от една страна, да обогатяват себе си, а, от друга — систематично погърчване на славяните. Тази си цел се мъчели да достигнат с въвеждане на гръцката литургия, с основаване на гръцки училища, с разпространение на гръцките разговори, а също тъй и с подаряване на гръцки книги. До началото на сегашния (XIX) век често и българи били посвещавани в епископски сан; обаче след гръцката революция и образуването на новогръцкото кралство нито един българин вече не бил допущан до по-високите звания."...
27.03.2008 01:17
Константин Иречек
ГЛАВА XXIX. Фанариотски епископи и гърцизмът в България
Състоянието на българския народ в началото на сегашния XIX в. Сведенията за българите на Запад. — Продължение на елинизацията. — Гръцки училища и писмо. — Фанариотският клир. — Изгаряне на ръкописи
......"Най-прочутото фанариотско autodafé е изгарянето на старата търновска патриаршеска библиотека. [21] Споменатият митрополит Иларион около 1825 г. заповядал да отворят в митрополитската черква врата от олтара направо закъм двора. Когато почнали да пробиват стената, случайно се натъкнали на една малка със сводове стаичка, цяла пълна с книги — библиотеката на търновските патриарси. Там намерили и мощи на светии; от тях главата на св. Михаил от Потука Иларион продал във Влашко. Неофит, митрополитският протосингел, светогорец, се помъчил или да зазида книгите отново в черковните стени, или да ги зарови под пода на строящата се там наред с черквата конюшня. Иларион обаче прегледал сам книгите и отделил в едно сандъче само няколко гръцки църковни книги; останалите, цяла колà, заповядал да се изгорят. В митрополитската градина, под орешака, гдето по-късно бил погребан един самоубил се епископ, наклали огън и посред бял ден изгорили всички български ръкописи. Споменатите гръцки пергаменти отдавна вече са пръснати. От старата библиотека останала само една желязна решетка."
27.03.2008 01:21
29.03.2008 19:39
Да останат само тези с имена като Гъдьо, Мъдьо и Гъбчо.
02.04.2008 22:33
25.07.2008 15:01
пример:
иван вазов, васко василев и др.
17.12.2008 21:31
20.12.2008 12:50
02.05.2010 00:58
13.07.2010 04:40
03.09.2010 23:48
03.09.2010 23:54
27.11.2010 17:39
Има подобни публикации в БългароПедията: <http://bg.wikipedia.org/wiki/Категория:Личности_(Пловдив)> ,като там ВСЕКИ желаещ внася поправката си и тя веднага се публикува, без цензура, без ограничение дали ще са 100 или 101 имената; няма куткудякане дали Филип или Васко Василев имат право да влязат в списъка ако не са родени в Пловдив, понеже поотделно се изброяват имена на родени, или на починали в Града, или само на свързани другояче. <http://bg.wikipedia.org/wiki/Личности_(Пловдив)
Освен това изглежда поправки са нанасяни като кръпки, некомпетентно и разформатирано.
Да не говорим как пък грандоманът арх. Матей Матеев, който съсипа Градината и Площада с неговите “Паюшчие Фонтани”, сега пустиня, е допуснал да бъде изброен арх. Петьо Белев?
Кой сложи под номер 58 цели дитирамби за станимашкото парвеню Начо “културата”, изселил изградилите Стария Пловдив поколение след поколение КОРЕНЯЦИ, та сега чиновниците да се почесват кой ли ще им претърси протеклите керемиди; чалга, конюшни и отврат, докато други имена са едва споменати, и то със грешки?
Лилия Ботушарова, археолог, откри и разкопа Античния Театър, а вместо нея намирам иманяра Петър Детев: прославян от сина му, не по-малко менте, докато Ботушарова остана стара мома без деца заради тоя наш Театър цели десетилетия ...
То не ще само "инициатива", ма какиното, то иска поддръжка, МОТИКА!
28.11.2010 16:48
1. Институцията е фалирала, докато Интернето е ВЕЧЕН и ето, страницата е за археолозите;
2. Заплатаджията "инициатор" е а) пенсиониран, б) пропил се, в) загубил интерес;
3. ПАРИ НЕМА, ДЕЙСТВАЙ! - сиреч намираме се в девета Глуха, и развитие липсва. Хич не се занимавайте, особено ако подобрения не настъпят. Името на проф. Асен Диамандиев да го забелязахте? Пиронковата внучка Цветана? А какви ли не балдъзи има изброени ... и Заслужили станимашки номенклаТурци.
Имената можеше да са 111, кой каза да са сто?
Предложение: Стоте най-добри тенисистКи на Каршиака !!!
28.11.2010 18:15
Не случайно тя се подписваше на латиница KERATZA след Чистката в СБХ и пътуваше.
Компетентен изкуствоведчески анализ от проф. д-р Соня Абаджиева намираме тука: <http://www.utrinski.com.mk/default.asp?ItemID=8D945E681959FD47BE835A2BD811BB48>.
Страница с биографични сведения има в БългароПедията тук: <http://bg.wikipedia.org/wiki/Кераца_Висулчева>,
а и тук пък малко по-неутрално: <https://docs.google.com/Doc?id=dhkgprzn_4hk45tnms>.
Дипломна работа, посветена на КЕРАЦА, пропагандна, има тук: <http://www.cdnh.edu.mk/diplomski/visulcheva/visulcheva//index.html>.
Ето пък спомените на писателя Димитър Кирков: <http://www.plovdiv-online.com/glavnata-ulica/plovdiv-prez-ochite-i-surceto-na-pisatelia-dimitur-kirkov.html>
Целокупното творчество на KERATZA се съхранява от Музея на Македония в къща-музей “Сарая на Ахмед Ниязи Бей” в Ресен (инициатора на младотурското движение) на Преспанското езеро.
В списъка на СТОТЕ пловдивчани под номер 73 четем някаква КЕРАЦА, но ... Василчева, учителка по музика (?!?), каквато не намираме никъде в ничии спомени, няма такава. Очевидна КАНЦЕЛАРСКА ГРЕШКА, молим за поправка.
29.11.2010 17:37
---------------------
Кераца ВИСУЛЧЕВА, художник (1911-2004) беше учителка по РИСУВАНЕ в Първа Девическа и нататък на поколения благодарни пловдивчани, за да оцелява след Чистката в СБХудожници от ЙОНИчагите от “Априлското Поколение”, наричани понастоящем “петимата големи” от някои търгаши със залежали “талантливи” платна.
Не случайно тя се подписваше на латиница KERATZA след Чистката в СБХ и пътуваше.
Компетентен изкуствоведчески анализ от проф. д-р Соня Абаджиева намираме тука: <http://www.utrinski.com.mk/default.asp?ItemID=8D945E681959FD47BE835A2BD811BB48>.
Страница с биографични сведения има в БългароПедията тук: <http://bg.wikipedia.org/wiki/Кераца_Висулчева>,
а и тук пък малко по-неутрално: <https://docs.google.com/Doc?id=dhkgprzn_4hk45tnms>.
Дипломна работа, посветена на КЕРАЦА, пропагандна, има тук: <http://www.cdnh.edu.mk/diplomski/visulcheva/visulcheva//index.html>.
Ето пък спомените на писателя Димитър Кирков: <http://www.plovdiv-online.com/glavnata-ulica/plovdiv-prez-ochite-i-surceto-na-pisatelia-dimitur-kirkov.html>
Целокупното творчество на KERATZA се съхранява от Музея на Македония в къща-музей “Сарая на Ахмед Ниязи Бей” в Ресен (инициатора на младотурското движение) на Преспанското езеро.
В списъка на СТОТЕ пловдивчани под номер 73 четем някаква КЕРАЦА, но ... Василчева, учителка по музика (?!?), каквато не намираме никъде в ничии спомени, няма такава. Очевидна КАНЦЕЛАРСКА ГРЕШКА, молим за поправка.
------------------------
Или ако не, то един повторен опит, с откопиране на самия КОД на страницата:
------------------------
'''Кераца ВИСУЛЧЕВА, художник (1911-2004)''' беше учителка по ''РИСУВАНЕ'' в Първа Девическа и нататък на поколения благодарни пловдивчани, за да оцелява след Чистката в '''СБХ'''удожници от ЙОНИчагите от “Априлското Поколение”, наричани понастоящем'' “петимата големи”'' (от някои търгаши със залежали “талантливи” платна).
Не случайно тя се подписваше на латиница '''''KERATZA''''' след Чистката в СБХ и пътуваше.
Компетентен изкуствоведчески анализ от проф. д-р Соня Абаджиева намираме тука:
http://www.utrinski.com.mk/default.asp?ItemID=8D945E681959FD47BE835A2BD811BB48.
Страница с биографични сведения има в БългароПедията тук: http://bg.wikipedia.org/wiki/Кераца_Висулчева,
а и тук пък малко по-неутрално: https://docs.google.com/Doc?id=dhkgprzn_4hk45tnms.
Дипломна работа, посветена на КЕРАЦА, пропагандна, има тук: http://www.cdnh.edu.mk/diplomski/visulcheva/visulcheva//index.html.
Ето пък спомените на писателя Димитър Кирков за '''Кераца''':
http://www.plovdiv-online.com/glavnata-ulica/plovdiv-prez-ochite-i-surceto-na-pisatelia-dimitur-kirkov.html.
Целокупното творчество на '''''KERATZA''''' се съхранява от Музея на Македония в къща-музей “Сарая на Ахмед Ниязи Бей” в Ресен (инициатор на младотурското движение) на Преспанското езеро.
В списъка на СТОТЕ пловдивчани под номер 73 четем някаква КЕРАЦА, но ... ''Василчева, учителка по музика (?!?)'', каквато не намираме никъде в ничии спомени, няма такава.
Очевидна КАНЦЕЛАРСКА ГРЕШКА, подлежаща на '''поправка без отлагане''', моля.
---------------------------
В крайна сметка, ако този блог не възприема хипер-линкове за свързване към интернета, а трябва трудоемко да се копират / пействат цитираните адреси, то тогава той е безполезен. За препоръчване е да се използува УИКИ - МЕДИЯ софтуер, безплатна, лесна, компактна.
30.11.2010 17:26
Българската Уикипедия представя и двамата.
Той като израстна в Стария Град (не в Джаковата къща с куличката над Античния, според МЯСТО ЗА ВРЪЩАНЕ -там израстна писателят Димитър Кирков- а още по-високо, на самия връх на Джамбаз тепе, в Станковата къща на Княз Церетелев 25 със огромния двор, скалата на над старата Света Петка) и завърши архитектура, посвети най-хубавите 18 години от младостта си (25 до 43) на реставрациите в Стария Пловдив. Съосновател на пловдивския клон на Института за Паметниците на Културата (Национален, впоследствие) с арх. Младен Панчев (проф., д-р понастоящем, и автор на първия -и последен- градоустройствен план на резервата) и с арх. Вера Коларова, между седемдесетте (70) негови реализации виждаме изброени от арх Емма Москова, Министър на Културата на 24 май 2000, заглавия като къщата Ламартин, Хаджи Лампша (известна като Балабановата, по името на съборилия я собственик), Андреа Георгиади за Съюза на Учените в България, Хиндлиян, Месробович, Степанян, Черноземски, Павлити и много други.
Неговото непримиримо отношение към изселването от Града на кореняците, “обобществяването” и отчуждаванията, довели до обезлюдяване и до бюрократизиране, до безстопанственост, до чалга и конюшни, а сега пък обратно – до хищническо “приватизиране” предизвикват немилост откъм политически коректните партийци (сп. АРХИТЕКТУРА кн. 5/6, 1975; в-к Отечествен Фронт стр. първа, горе ляво, от 1983 или 4 за турската баня Тракия на Житния пазар) и до очевидна безизходица в кариерата му, и той заминава за Етиопия като съветник в МГРЖ в 1985, в Хималаите в кралство Бутан с Обединените Нации в 1991 до 1994, а от 1999 са в Ню Йорк, където съпругата му арх. Василина Дикиджиева служи в Организацията на Обединените Нации (главната квартира на ЮНИСЕФ).
Заслуги има признати с НАГРАДАТА ПЛОВДИВ ПО АРХИТЕКТУРА за детската градина на ул. Съборна, с археология в подземията; но повечето бяха присвоени от “заслужили” деятели като Начо “културата”, диктатор на пролетариата по съсипването на Стария Пловдив.
Със Теди Такворян от Радио Пловдив пък -спомената на същата страница 52 на МЯСТО ЗА ВРЪЩАНЕ (*) от Пенка Калинкова- излъчват поредица предавания за реставрациите; телевизията също показа интервюта с арх. Петър Дикиджиев.
(*) Не само “Каякът” Христо Стефанов, “художник от АПРИЛСКОТО ПОКОЛЕНИЕ”, но и Дикиджиеви изглежда ще се завърнат към Мястото: те не са емигранти, а са с визи в български паспорти. Ако не останат да софиянствуват, разбира се, и те като хората ...
01.12.2010 00:55
10.12.2010 23:31
02.02.2011 23:11
политически офицер ЗКПЧ Начо "културата")
=== ЗАБЕЛЕЖКИ ===
С изнизването на годините видя се, че
не мога да отлагам повече тези редове. Отиват си свидетелите. Няма да има кой да
ми възразява, а трябва.
Легендите като неоскубани плевели избуяват и задушават истините. Които истини са
хем крехки, хем не са обективни: все разтегливи нанякъде отнякого. Понякога дори
пишман интелектуалци се увличат в сърцераздирателни тиради просто ей-така, от телешки възторг, всеки се прави на
интересен ("съпричастен", както казваше поетът соцреалист).
Начо да бъде прославян без съмнение е във интересите на някого. Ние останалите
си имаме по-важни работи отколкото да съчиняваме митологии.
Но когато опре до въздигане на паметник (четем) беломраморен пред Балабановата
къща на Начо Културата възседнал Червено Пони, набучващ с копие Народен Враг -
то тогава се сепвам даже и аз.
Искам думата.
Преди петдесет години Начо -не е тайна- се уволни от войската като политически
офицер, дойде с чизмите от Асеновград и почна да се умилква из Пловдив. ("Турна
очила и връзка и култура взе да пръска" смееше се Кераца с първия Начов
покровител чичо Русан Константинов пред кино Септември помня = хотел Молле де, в
закусвалнята Балкан пред Клуба на Културните дейци). Без
образование, без възпитание, здрав другар, народната власт му възложи -като
друго не умее- да коли и беси. Априлският пленум като събори Червенков и сложи
другаря Живков, излюпи се "Априлското Поколение" пловдивски художници, в която
групичка Начо се вкопчи и си образува своята ниша, базирана на добро уиски
първоначално, впоследствие - като се загнезди в Недкович - разнообразена с
най-добрата кафе машина на Града. Флиртуването -от него, да- ама има и работа
да се върши, за което пък назначиха арх. Петко Кекеманов и Джовани Димитров,
икономист, хора специалисти да гонят задачите.
Старият Пловдив тъкмо беше получил първият си - и последен - Градоустройствен
План от арх. Младен Панчев, ръководител група Пловдив в ИПК-София (професор, доктор
понастоящем; ИПК още не беше Национален; Старият Град още не беше обявен за
АИРезерват; година 1967-8).
Стратегът Начо обаче усеща колко приятно им става на началствата от столицата
("Лъчко! О!") като им постила гнезденце за уикенда, гъделичкане на всекиму
според ранга; и решава да "ОбОбществява". Тази дума прикрива
грозната практика на Отчуждаване. Открадване. Изселване. Кореняците - вън!
Пришелците ние по-добре разбираме Града. Някой да помни (?!?) как Начо се
намести в "Къща-Музей" аленото пони? Ами че то там си живееше старо семейство
кореняци, от които Народната Власт "обобществи". Жилфондът после настани
Политкомисаря; и след години -хоп, другарят си ... го откупи,
"добросъвестно" видите ли, и на цени държавни естествено. В оная епоха хем уж
"забрана" можеше да се въведе за населението - покупкопродажби - хем за
царедворци като Митьо Киров можеше първо да се предостави ателие под Ламартин на
ул. Пълден, после да му се продаде тихомълком място за къща. Държавно. Равни
бяхме всичките, да, ама някои бяха по-равни.
Обезлюдяването на Стария Пловдив (виж книжка 5-6 от списание АРХИТЕКТУРА от 1975
година, и др.) стана основна мисия на Начо, подкрепяна от Диктатурата на
Пролетариата, въпреки възражения от специалисти социолози и градостроители.
"Творческа база" стана ключовата дума за сделката: където данъците ни се
инвестират във една куха черупка с по някой чиновник на синекура вътре, който
нехае за разместените керемиди; а ако той е непослушен (Съюзът на Учените в
България) - ще го критикуваме разпенявено ...
Дантели на простора, бяло сладко на лъжичка; бабички достолепни, насядали в
клюкарника? Черковни енориаши, които да се прекръстят като зърнат камбанария?
Бебета? Обикновен, жив живот, какъвто тепетата са крепили хилядолетия? Калдаръм
кокони? Къде бе, кореняците като сте го направили тоя Град - хайде сега, къш!
"Ах, летете ескадрони!" ... те ти "Заслужил Деятел": помните ли вие читателите
как и кои ставахме "заслужили", пред кого заслужили бяха, пред народа ли, или
пред Народната Власт?
02.02.2011 23:13
Скара-Бира в "конюшни" ... сърцето му се къса на Даро (от Сидни, Австралия -
Теодор вече разбира се) - Божидар поп Антов, "АНТОВАТА" къща на върха над
Ламартин на 23ти номер на Княз Церетелев - пред заключената, барикадираната
тежка порта с неговото име в бронз: "За какво ни отнеха дядовата ми къща?
Попиляха рода ни, изселиха ни към континентите! Цъфнаха, ей ги, вързаха, ами че
ние бяхме гостоприемна къща! Проклет да е ОНЯ!" - и плю. Така че парвенютата
дето скимтят как се били допряли до светеца, до "Кмета" Начо Културата
(ЗаКаПеЧе и политкомисар) нека се свестят: Паметник на Червено Пони на наши
разноски за ОНЯ Престъпник? Булевард Атанас Кръстев? Идолопоклонници, да си
турнат неговата икона в домашния им иконостас и да си избършат лигите.
След промените сякаш се разчу, че Начо Културата бил ... потърпевш, видите ли,
жертва на комунистическия режим. Първи дисидент бил той (тайно). Е това даже не
е смешно, то е срамно. Позор, поне малко достоинство как не можа да изнамери
след като яздеше гребена на вълната цели десетилетия!
Право бил завършил, мярна ми се някъде, че Начо имал юридическо висше
образование. Смях. Всички знаеха, а и той се перчеше, че как без висше
образование Начо командва Главните Архитекти на Пловдив, как гордо отхвърля
градоустройствен план да не му се пречка. Не редовно, не задочно висше, не
РабФак (ако си спомняте това понятие) - не бе, нищичко: Начо не умееше две думи
грамотно да напише не само, той едвам четеше! Цял живот Начо си беше без
образование, "талант самороден". Освен ако на стари години пенсиониран се е
съпикясал да си купи (като по Бранислав Нушич) тапия "Doctor Honoris Causa" от
АНУ (Асеновградски Нов Университет или подобна Alma Mater) за още една рамка на
стената. Менте нечленоразделно. А дали пък не владееше езици, като беше така
приказлив в космополитното Филибе? Не. Даже съветският език , на който
всички лесно четяхме изобилна, евтина литература, за Начо Културата си остана
непреодолим. Попийваше. Клевета ли е, че в оная епоха вещества други като
нямаше, " Априлското Поколение" пловдивски художници бяха все спиртосани, и че
Начо Културата беше начело?
Така се въртеше тогава алъш-вериша: аз на тебе, ти на мене - не мислете, че Начо
Културата е купувал картини. Всички те са му "дарове" за разни негови "услуги" и
за неговото приятелство, което постепенно ставаше все по-ценно, все
по-стойностно, все по-многоцифрено. На тебе на ти ателие, на тебе на ти
поръчкова контрактация ... В Америка много лесно може да изгърми някой
губернатор ако е ползувал служебния кар за нещо друго; ама ние тук си имаме
имунитети нашенски. Игрички.
Голямото перчене на Начо "културата" беше ОБЗАВЕЖДАНЕТО на новореставрираните от НИПК сгради със "автентични мебели от епохата", за което той се мислеше за спец. Истината обаче е, че основните заслуги в тази нелесна дейност не бяха на Заслужилия Деятел на "Културата", а на г-жа Узунска - най-рафинираната дама (и първа хубавица, вечна й памет) на Града, пред която се отваряха вратите на недостъпни нотабили не само в Източна Румелия, но и в София, Свищов, Казанлък и всякъде. Където парвенюта не можеха да припарят, макар и станимашки. Нейният вкус, компетентност и дипломация доведоха до резултатите. Нека тук спомена -без да мога да си спомня името, за съжаление- майстора реставратор мебелист, един мустакат, мълчалив работяга със златни ръце в такъв тънък занаят. Хора засенчени от Главния Цар, който се извисяваше всъщност върху техните плещи ...
"De mortibus nihil nisi bene" ще речете; знам, знам, аз нищо лошо не съм казал
за покойника. Само истината, какиното, щото да ни лъжат в очите не щем. Лека му
пръст на Начо, Бог да МУ прости...
Послепис:
Въпрос с намалена трудност към многознайниците дето напират да издигат олтари:
името Лилия Ботушарова да е известно на някого? Да, която остана стара мома
десетилетия, която пожертвува еснафско благополучие, челяд и "заслужили"
титулатури за да разкопае и ни поднесе Античния Театър?
Въпреки доброжелателите? Как пък за Лилия Ботушарова една табелка -бронзова,
мраморна или тенекиена- не се никой сети да освети? Нито булевардче?
30.01.2012 20:54
18.10.2012 17:21
19.10.2012 07:37
21.10.2012 03:48
21.10.2012 05:33
21.10.2012 07:03
21.10.2012 15:17
22.10.2012 02:47
23.10.2012 18:35
24.10.2012 08:26
24.10.2012 08:30
25.10.2012 01:25
25.10.2012 01:55
25.10.2012 08:38
25.10.2012 19:24